Легенда за рендето Бьорнер

Стандарт

   В далечната 1993г., точно трийсет години след прословутата реч на д-р Мартин Лутър Кинг, произнесена на мемориала на Линкълн пред 200 хиляди души, моята скромна и наивна седемгодишна детска особа държа незабравимо по своята патетичност и упорство слово пред родителите си, завършило с проникновен и искрен плач.

    Спомням си, че звучах екзалтирано като президента Рейгън пред  Бранденбургската врата, но и убедително истерично, като фюрера в някоя от речите му против евреите.

   Тогава казах на мама и тате през сълзи: „Имам една мечта… Че един ден ще живея в дом, в който да мога да настържа сирене върху  попарката си с качествен кухненски уред. Имам една мечта днес… да ми купите рендето Бьорнер от рекламата на WS TELESHOP.”

   За жалост, годините бяха кризисно бедни и получих само неспазени обещания, свързани с имагинерния образ на дядо Мраз.

   Да имам рендето Бьорнер бе една от най-съкровените ми ранни мечти. То беше вълшебно, сякаш излязло от приказките на „Хиляда и една нощ“. С него можеше да  режеш на кубчета, кръгчета, полукръгчета, на пръчици, конусчета, паралелепипедчета, тетраедърчета, додокаедърчета  и каквито там други форми са познати на съвременната геометрична на’ука. Магичният уред беше с няколко приставки и предпазна ваничка, с мултифункционално закалено острие от неръждаема стомана и ергономична дръжка, а ако човек го поръчаше веднага, получаваше като подарък специална пластмасова купа и книжка с рецепти.

   Още ми се случва често да сънувам така лелеяното ренде, и когато на сутринта правя опит за автопсихоанализа, изпадам в състояние на когнитивен дисонанс. Изглежда, че продължавам да мечтая за проклетия уред. Обсесията по него ме раздира подсъзнателно, жадувам да го имам, но разумната ми преценка на образован индивид ми подсказва, че това е само едно незадоволено желание, изтласкан копнеж, оставил чувство на съжаление в психическия ми апарат. Натрапен фетиш в пластичното ми като флуид крехко съзнание, който е чисто и просто резултат от арогантното промиване на детския мозък, чрез налудните реклами на ранния телевизионен пазарен канибализъм в клета майка Чалгария.

   Защо му е на едно малко момче да мечтае за тъпия домакински придатък?

  Защото, може би е примамено от натруфения с всякакви деликатеси, цитруси и зеленчуци, като рог на изобилието, кухненски плот в рекламното студио, докато в стария хладилник „Мраз“ на родния му дом има само чушки, а в барчето на секцията, където обикновено трябва да са складирани шоколадовите бонбони и сладките, се ветреят паяжинки, чиито изкусен демиург се пули насреща с четирите си чифта очи, казвайки: „К’во ста’а пич, търсиш ли нещо, щото тука нема нищо“.

   Или може би, защото с многократно повтаряне по гьобелсов маниер мръсните капиталисти са набили в податливата му на манипулации главица измамната нужда да има този лустросан продукт.

  От край време рекламите създават изкуствени потребности чрез комерсиалното разпространяване на фалшиви внушения и заблуждаващи масови послания.  Авторите им съзнателно изопачават истината, за да пробутат нискокачествените си боклуци. Те приканват консуматора да пожелае да има повече, въпреки че не му е нужно. Събуждат у него първобитната алчност чрез дразнение на закодираните в човешката психика егоистични принципи и нагони. Не се свенят да тровят с гнусните си комуникационни техники дори и децата, защото, според младите и старите „меринджей“, малките също са пълноправни консуматори за рекламната индустрия и трябва да бъдат възпитани в духа на консумативизма от „информационната бавачка“, за да може след няколко години печалбите на световните корпорации като „The Coca-Cola Company“, „PepsiCo“, „Procter & Gamble“, „Kraft Foods Inc“ и „Nestlé“ да продължават да се изсипват като манна небесна в гушите на  гордите им свинеподобни собственици. Проклет глад за злато!

   Сега искам да направя едно кратко обръщение към мръсните капиталисти, които рекламират безполезните си консумативистки бълвочи, като предварително се извинявам, ако добрият тон ми убегне.

    Мръсни капиталисти, на бушмените не им се пие Кока-Кола, нито пък Пепси!

   Аз и целокупният български народ няма да си ипотекираме жилищата, за да изтеглим кредит, с който да отидем на почивка в чужбина – да не сме луди!

  Стига сте ни зарибявали с новите тарифни планове на мобилните оператори – знаем, че сa мошеници!

   Не ни се ядат кренвирши, натъпкани с тоалетна хартия, кучешко, конско и смлени кости.

  Гади ни се от ненатуралните сокове с всякакви консерванти; те са гола вода в сравнение с класическия булгаришен компот.

 Предпочитаме да спим на земята, отколкото да дадем 800 лв. за новия матрак с компютъризирана система за сигурност срещу акари!

Какво друго?

  Ааа,  да – престанете да ме баламосвате с онзи шут лорд Самърсби и скалъпената му биография; не ме карайте да си купувам пиячка на всеки пет минути – не искам да се превърна в хроничен алкохолик! И препаратът за под на мистър Пропър, дето ми го хвалите, че изчиствал всичко – да, бе, да, альоууу, тука корабчета да минават, аре пробвайте да излъскате подлеза на централна жп гара тогава!

    Вярно е, че повечето от зрителите на долнопробните български медии мислят с телевизорите си, но никой от тях няма достатъчно пари, за да си купи новия Седан на цени от 40 хиляди лева.

   Спрете да оригиналничите и да рекламирате тези тъпи лекарства по всевъзможни начини – летящи лелки с подути кореми от газове, вдигащи се псевдосамолети, алармиращи простати, които звънят посред нощ по телефона на сънен чичко и го притесняват; дамски превръзки, напоени със синя, демек, благородническа кръв, диарии-миарии – ай, сиктир, – ще си ползваме илачите на народната медицина.

    И да знаете, че сме наясно, че копеленцето Барни не обича детето, а парите на мама и тате. Освен това всеки зъболекар ще потвърди, че не е полезно да се слага цяла ивица паста за зъби по четката, както в гадните ви реклами. Достатъчно е да се сложи количество с размер на грахово зърно; по-големите количества са опасни за здравето, но на вас не ви пука.

    Ваш’та кожа под ножа подли невестулки, подмолни плъхове, перфидни пепелянки!

  И последно, искам си парите за скъпата четка за зъби, която си купих – уж в рекламата ми гарантирахте перфектна чистота и хигиена, а вчера пак ми откриха кариес.

Извинете ме за лиричното отклонение. Ориентирам се към приключване.

   И така, противоречията между рационалните ми убеждения и потиснатата идея-фикс за рендето продължават да ме разкъсват вътрешно. Мисля да сложа край на битката между Сцилата на Ероса и Харибдата на Танатоса, и да се поддам на изкушението. Ще си купя най-накрая някое ренде Бьорнер от ново поколение в името на психичния баланс, нищо, че не мога да готвя! Халал да й е на тази моя префинена Цялостна личност.

П.П.

Ако някой се чуди кои аджеба са тия дивотии Ерос, Танатос и Цялостна личност и за какво се борят, да  потърси книгите „Въведение в психоанализата“ от Зигмунд Фройд и „Човекът и неговите символи“ от Карл Густав Юнг. Там пише.

    Между другото, замисляли ли сте се колко рядко има реклами на книги по телевизията. Защо ли?

Президентът на Галактиката

Реклами

А, ко речи? Кажи баба тенкю! Ко, не!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s