„Провалените държави“ – едно политическо послание от Ноам Чомски

Стандарт

           Името на Ноам Чомски е известно на всеки средноинтелигентен човек в България с интерес към хуманитарните науки и по-точно към съвременната международна политика и история. От време на време по витрините на книжарниците могат да се видят негови книги преведени на български език. За жалост в заниманията си по съвременна обща история студентите от ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“ остават неосведомени за критичните послания, които „дисидент номер едно“ на Съединените щати отправя редовно към своята мила родина. Апелите му от 60-те години на 20 век насам са пропити с хуманизъм и трезв поглед върху редица болезнени проблеми на външнополитическите отношения, но за жалост академичните конформисти ни оставят слепи и глухи за неговите анализи. Ще се опитам да разчупя за малко това клише и пренебрегвайки заплахите на издателство „Бард“, държащо правата над книгата „Провалените държави“, смело ще възпроизведа няколко части от книгата под една или друга форма и то без изричното разрешение на ИК „БАРД“ ООД. Ако някой иска да ме натопи и да ме осъдят от БАРД, то нека, ако му стиска, да се обади на телефон 943 – 76 – 59, но първо да помисли над един от типичните въпроси с обратна връзка, които обича да задава професор Ноам Чомски: Защо когато преписваш от един автор се нарича плагиатство, а когато преписваш от много автори се нарича изследване?

          Книгата „Провалените държави“, с подзаглавие „Злоупотребите с властта и атаката срещу демокрацията“ излиза на английски език през 2006г., а в България през 2007г. Структурата се състои от няколко части с есеестична насоченост, а според самия автор книгата е разделена тематично на две части. Първата от тях е посветена на разрастващата се заплаха от унищожение, причинена от могъществото на САЩ и нарушаването на международното право от тях. Втората част се занимава най-вече с демократичните институции, как функционират те в САЩ, извън тях и прочие.

                                                                                *     *     *

          За заглавието на книгата: Под „Провалени държави[1]“ във фразеологията на външнополитическите отношения се разбират онези политически формирования, които не притежават стабилна демократична система и открито изповядват агресивната си идеология, съчетана с насилие към гражданите си; те са заплашени от разпад и се считат за труднопоправимо зло, за заплаха за реда и сигурността на стабилните демокрации. Традиционни носители на този етикет са враговете на САЩ – Иран, Северна Корея, Ирак, Афганистан и др.

          За методиката на Чомски:  Принципът на общовалидността е любимият довод на Чомски в изобличаването на престъпленията на САЩ. Да се прилагат едни и същи стандарти навсякъде, не само към другите, но и към САЩ, затова настоява инатливия професор. Според него политиката на САЩ в международните отношения е в пряк разрез с постулатите, които се застъпват официално в рeториката на лидерите им. Това е нещо което напомня известната епиграма на Радой Ралин с дядо поп. В нея светия отец казва „не ме гледай какво правя, а слушай какво ти казвам“- докато благославя с едната си ръка бедния пасом, с другата му бърка в джоба.

          С разглеждането на редица примери, подплатени с фактически материал и обратни връзки като тази в епиграмата, и използвайки принципа на общовалидността, световноизвестният лингвист бичува американското двуличие и директно обвинява правителството на Буш-младши в тероризъм.

          Изложение на възмущението: Военните престъпления извършени от американската армия в Афганистан и Ирак служат за доказателство в прокарваната тезата на автора, че и САЩ се превръщат в провалена държава. Точно за това по-голямата част от първия тематичен обръч на книгата се занимава с тези страни.

          Като помощно средство на агресивната политика на правитеството на САЩ се посочват и медиите. Чомски твърди, че те целенасочено пропускат отразяването на различна от общоприемливата гледна точка, например на позицията на другата страна, и по време на война не задават въпроси за размерите на унищоженията и съкрушителните беди над победените, а се интересуват повече от това „колко добре се справя нашата страна“. Вестник Ню Йорк Таймс е посочен директно като пропагандно оръжие защитаващо родните беззакония и е избран за негативен пример в изследването заради извънредното си значение като лидер на мнение сред образованите класи.

          По време на войната в Ирак, споделя ученият, телевизия Ал Джазира била разкритикувана от висши служители на САЩ, че отделя прекалено внимание на жертвите сред цивилното население и по-късно била изритана при подготовката на т.нар. „свободни избори“. Върху Катар е оказван натиск да огранични репортажите на канала, негови съоръжения са бомбардирани в Кабул и Багдад, защото „една частна телевизия, която не е под контрола на САЩ не може да бъде търпяна“. Цялостната оценка за Ал Джазира, като опозиционна на послушните медии, е висока, дори е наречена важно демократично средство за региона на близкия Изток.

          По време на обсадата на иракски градове пък, войската на САЩ нарушила редица споразумения по Женевските конвенции, но новината за това била напълно спестена на общественото мнение в САЩ. Това е нещо обичайно за филтър от такива мащаби, какъвто има медийната индустрия в САЩ, а възраженията на Н. Чомски както обикновено  останали извън мейнстрийма по време на тези събития.

          По обвинения в премълчаване на истината са посочени поредица от неизвестни за нас интелектуалци и защитници на човешките права. В следващите редове Чомски говори за т.нар. правителствен медиен комплекс, като очевидно има предвид кръг от близки до официалната линия медии, които обслужват нейните интереси.

          САЩ са империя на злото, но злото в тях не е американския народ, злото се крие зад едрия капитал и големите транснационални корпорации. В един филм главния герой беше казъл следното: „Зад всяка конспирация винаги търсете богатия бял старец.“ (Час пик). По този въпрос Чомски тактично е намекнал, че следвоенното възстановяване на Ирак поверено на американските компании е пропито от корупционни практики и схеми. Конкретнен пример е даден с Халибъртън, приела поръчка за работа по иракската петролна инфраструктура. Интересното тук е, че нейн шеф е вицепрезидента Дик Чейни, а самата фирма се превръща в най-големия единичен получател на иракски капитали. Случая с Чейни не е единичен. Много от висшите политици в САЩ са служители на важни корпорации, които междувременно преминават за кратко и на държавна служба – доказателство за взаимопроникването на политически и бизнес елит и за порочния властови цикъл в който учатсват от край време.

          По казуса с Иран и  ядреното оръжие (много актуален сега) Чомски се завърта около договора за неразпространение на ядрено оръжие (1970г.). Изводът му е, че от 2005г. САЩ започват да се отмятат от задълженията си по него, а в-к Ню Йорк Таймс се придържа изцяло към дневния ред на Вашингтон в отразяването на проблема. Според авторовия прочит на Таймс, там се съсредоточава вниманието единствено върху настояването на САЩ към Иран да демонтира съоръженията си за производство на ядрен материал. Следва сравнение на отношението на САЩ към Иран по този проблем преди и след 1979г. , т.е. преди Иран да се превърне от съзюзник във враг на Америка. То разбира се е напълно разнолико. Интерес буди и подмятането, че по казуса с иранското ядрено оръжие САЩ са стожер на рестрикциите, а по въпроса с израелското възпрепятстват рязко международното обсъждане на темата. (пак виждаме двойните стандарти)

          Акуратното изброяване на противоречията на американските външнополитически доктрини с принципите на международното право е силно оръжие в изобличителната сага на Чомски срещу имперските амбиции на САЩ. Примерът: доктрината Клинтън, според която САЩ имат право да прилагат едностранна употреба на военна сила, за да си гарантират  неограничен достъп до ключови пазари, енергийни доставки и стратегически ресурси, е в разрез с клаузите от хартата на ООН и се тълкува по Нюрнбергското законодателство (с него се наказват военнопрестъпниците след ВСВ) като престъпление.

          Специалистът лингвист изследва посланията и езика на американската дипломация. Той споделя следното: „Реторичната рамка, която е траен и съществен аспект на американската дипломация и е наследена и разработена от няколко поколения американски държавници, остава непроменена в основата си през времето. Тя се крепи на три основни стълба. Приемането на уникалната нравствена добродетелност на САЩ (1), изтъкването на тяхната мисия да спасят света чрез разпространение на всепризнатите американски идеали (2) (американския начин на живот, свободата и демокрацията) и вярата в божествената предопределеност на нацията (3). Теологичната рамка въплътена в тази идеология пък свежда избора на едното или другото до избора между доброто и злото.

          За враговете на свободата: за да постигнат пропагандните си цели, доктринерските системи обикновено представят поредния си враг като силен сатана в дълбоката си същност, пише Чомски. Най-пресният пример за това е Саддам Хюсеин. Постоянното изникване на все нови и нови, кой от кого по ужасяващи врагове – СССР, наркотрафика, Саддам, терористите, има за цел според Чомски да сплаши населението на САЩ за да се подчини то на вътрешната политика  в изгода на най-богатите за сметка на обществото. С оглед на тази нужда се появяват и понятията „провалени държави“ и „екстремистки държави“. След 9/11.2001 г. водещите теми във външната политика на САЩ се променят от „хуманитарните интервенции“ към „войната срещу терора“ и на понятието „провалена държава“ се придава по-широк смисъл за да се включат властовите вакууми към които САЩ имат претенции.

          Съдържанието на компонент (2) от реторическата рамка на американската идеологическа система – идеята за разпростанението на демокрацията служи, според експерта лингвист, за параван на прикритите истински властови причини за атаката срещу Ирак. Чомски посочва, че след като измислиците за оръжията за масово унищожение на Ирак са били демаскирани, администрацията на Буш все по-упорито започнала да изтъква необходимостта от демократичното преобразувание на страната, а учените глави (класата на поддържащата интелигенция) веднага подхванали тази тема в писанията си. Изводът на Чомски тук е, че „Вашингтон и Лондон биха демонстрирали значително по-малко благородство по отношение на „освобождението на Ирак“, ако основните му продукти за износ бяха маруля и туршия, вместо нефт“.

          Мнението за социологическите проучвания:В хода на изследването си професорът използва данни от множество социологически допитвания, чрез които основно показва разликата в реалното фактическо състояние на нещата и представата на изкривеното от медийната обработка обществено мнение в САЩ.

             САЩ – терористи:По въпроса с израело-палестинския конфликт, перлата в кръстоносния поход на Чомски срещу неверниците демократи, САЩ се посочват като основен виновник и подрръжник на еврейските злодеяния. Те са политическата сила, която вместо да потуши враждата, я разпалва допълнително в преследването на определени домогвания, обслужвани в конкретния регион от тяхното куче-пазач (Израел), което чака да бъде насъскано срещу отклоненията в плана за региона.

          Демокрацията вътре в САЩ и ролята на медиите в нейното „утвърждаване“: Медиите подкопават демокрацията, те създават илюзия за една демокрация твърде различна от системата, която е предназначена да служи на народа, тя служи на елита.

          Пример едно: президентските избори през 2000г. са толкова манипулативни, че се превръщат в пародия.

          Пример две:  изборите от 2004г. дават възможност да се осъзнае нарастващата липса на демокрация, характерна черта на „провалените държави“;

ð  Изборите в САЩ: те са под контрола на ПР – индустрията, чиито ръководен принцип е измамата; тя е склонна да лансира с нечуван успех продукти; бизнеса харчи огромни суми за реклами с които създава заблуждаващи образи и вместо да предлага обективна информация, я прикрива.

          Чомски цитира важни общественици и мислители за областта на медиите и демокрацията в САЩ: 1)Джон Дюи – политиката е сянката метната върху обществото от големия бизнес; той контролира банките, земята, промишлеността, подсилвайки властта си чрез пресата и използвайки пропагандни похвати за да манипулира общественото мнение. Властта не е в народа, а в него – капиталът. 2) Джеймс Медисън (президент на САЩ) – властта трябва да бъде в ръцете на богаташите на нацията; 3)Адам Смит – гражданската власт е учредена за да защитава богатите от бедните;

          Пример три: съществува известен риск от загуба на позициите на елита, което все пак е обнадеждаващо за да се продължи неравната борба с безчестиета и лъжата. Това се потвърждава от т.нар. „Криза на демокрацията“ възникнала през 60-те години. Понятието, разказва ни Чомски, е измислено от властовите среди за да обозначи пробив в системата, който е извършен от осъзнали се излишни елементи решили да потърсят своето участие във вземането на решенията ( жени, младежи, малцинства). Незабавната реакция срещу „кризата“ се състои в нарастването на лобизма и подсилването на консерватизма, както и в известни отстъпки (отпадането на задължителната военна служба).

          За икономиката в полза на елита: В преследването на икономическите си интереси САЩ използват светата троица – Световната банка, МВФ, и Световната търговска организация. Чрез тези институции те налагат отварянето на пазарите на редица страни и от позицията на силната си протекционистка икономика извличат облаги за сметка на останалите държави. Навсякъде демократичните реформи провеждани под егидата на САЩ вървят ръка за ръка с приемане на свободния пазар, приватизация на индустрията, а в по-екстремните случаи и на услугите.

          За интернет:  САЩ се противопоставят на мждународния контол над Интернет, настоявайки че подобна власт принадлежи единствено на тях.

          САЩ като провалена държава: броят на затворниците в САЩ е най-високия в света, далеч превишаващ този на Китай и Русия; смъртното наказание в Сащ е валидно, САЩ имат право да изпращат в затвора непълнолетни деца без право на помилване, а в някой щати е разрешено произнасянето на присъди над десетгодишни деца.

          Заключението на Чомски: В своя послеслов тежкият мислител завършва посланието си с обобщения: САЩ страдат от дефицит на демокрация, но въпреки това провеждат месиански мисии за утвърждаване на демокрацията навън. Всяка форма на демокрация е приемлива за САЩ, единствено ако е в съгласие с икономическите и стратегическите им интереси. Ръководителите на САЩ преследват стратегическите и икономическите интереси на господстващите сектори от населението под акомпанимента на реторични красноречиви изрази за съпричастност към най-възвишени цели – една линия сходна с тази на много други империи. След този последен поглед върху системата, Чомски предлага някои решения за справянето с проблемите, основно – спазване на хартата на ООН и всички останали международни споразумения от които САЩ се измъкват безнаказано. Той приключва оптимистично с думите за това колко голям е шансът за победа на доброто, ако силите му са сплотени.

                                                                              *    *    *

          Безспорно книгата на Ноам Чомски е силно въздействаща. В нея са представени смели думи, с които се отправят големи и заслужени обвинения към САЩ. Антиамериканизмът шестващ навсякъде по земното кълбо засилва подкрепата за изразените в книгата идеи, но заслепен от собственото си чувство за справедливост, читателят забравя, че няма пълна или абсолютна истина. За да е балансирано едно изследване то трябва да изразява позицията и на двете страни. Това изискване е спазено, но никой, особено Ноам Чомски, не е застрахован от тенденциозно изброяване на изводи и факти за да може да защити по-успешно тезите си. Неговото политическо творчество притежава изключителен демократичен заряд и невероятен замах да убеждава непредубедения читател, то играе силна роля в осмислянето на ключови проблеми от зараждащото се геоинформационно общество с разкритията си за манипулативната същност на медийната система.Въпреки всички тези позитивни качества е препоръчително читателите да не се осланят единствено на политичческите послания на Чомски, а да потърсят истината за себе си чрез съпоставката с други изследвания и дори личното издирване на фактически материал. Понякога достолепния автор се увлича в критиките си към САЩ и пропуска да отбележи някои от недостойните черти на техни врагове като Чавес, иранския режим и др. Откровено казано той често се повтаря в един или друг разказ, но това само може да докаже голямата доза чувственост и отдадеността  на преломните събития, за които лиричния изповедник иска да ни повика на помощ.

[1] Според концепцията на американски политолози родена през 90-те години съществуват четири вида държави: същински държави – със стабилна демократична система, във втората влизат държави в преход, в третата — т. нар. проблемни държави и в четвъртата — провалени, неуспели държави. Основен критерии на това разпределение е степента на демократизация на политическите системи, т. е. преодоляване на вид диктатура и въвеждане на универсалните принципи на демокрацията, оценявана по американски критерии;

Реклами

А, ко речи? Кажи баба тенкю! Ко, не!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s