Противоракетната отбрана (ПРО) на САЩ в Европа – зората на ново противопоставяне между стари противници?

Стандарт

     От едно десетилетие насам, наблюдателите на международните отношения енергично споделят  вълненията си за новият сблъсък, който се очаква да настъпи между САЩ и Руската Федерация.

     В началото на XXI век руснаците отново се изправят на крака и раздразнени от принизяването им до загубил Студената война противник, надават глас срещу доминацията и произволите на Америка в световната политика. Възстановяването на Русия от шока на прехода и мястото, което тя се опитва да си върне като наследник на СССР протича в контекста на глобални промени, при които няколко потенциални свръхсили прилагат усилие да се премине към многополюсен модел в международните отношения, в ущърб на претенциите на САЩ и автократичната им роля. Позицията на Русия, като един от основните опоненти на американската супремация в последно време, буди опасения сред мнозина анализатори за назряването на поредното предизвикателство към нервите на атомната дипломация. Обезпокояващо доказателство за тези предположения е актуалният казус с ПРО между Русия, САЩ и НАТО. Именно заплахата, която руснаците виждат за сигурността си в атлантическия противоракетен чадър и предупрежденията им за ответни действия привличат вниманието ни към едно по-детайлно вглеждане във въпросния проблем.

  В хода на заниманията ни ще се опитаме да разберем какви са стремежите на руската външна политика за в бъдеще, как те се вписват в американските планове и основателни ли са притесненията за стартиране на поредното глобално преразпределение на  световната власт.

  С кратък анонс ще се отклоним в  екскурз и към родните ни географски ширини, за да видим как и защо България е попаднала в спора на големите по системата  ПРО.

     Основните източници на информация, използвани в долните редове, са масива от статии на  руското електронно издание „Гласът на Русия“, проследяващи темата за ПРО и официалния документ на Федерацията, наречен „Стратегия за национална сигурност на Русия до 2020г.“

  За оформянето на споделените тук съждения  допринасят изследването на Хр. Мирчева – „Руската Федерация в динамичния свят на най-новото време“, броевете на списание „Геополитика“ и редица онлайн източници, чиито тема  или контекст са свързани с характера на нашите занимания.

                                                                           *      *      *

I. За някои термини и понятия срещани в темата

     Противоракетна отбрана (ПРО) – комплекс от сили, средства, мероприятия и бойни действия по отразяване на ракетни удари на противника, посредством поразяване на неговите балистични ракети или техните бойни глави по време на полета. Трите базисни технически елемента, необходими за поразяване на вражеските ракети са ракетни системи, радарни системи и комуникационни системи. Ракетните системи биват мобилни и немобилни.

    Балистична ракета –  бойна ракета, движеща се по подчинена на земната орбита балистична траектория; полетът на балистичната ракета се състои от три етапа: през първия етап двигателят работи и ускорява, вторият етап е най-дълъг и с него ракетата се извежда в екзосферата                  (границата между атмосферата и космоса), третият етап представлява навлизането на ракетата обратно в атмосферата на земята; балистичните ракети могат да бъдат изстрелвани от стационарни (шахтови или открити) пускови установки, мобилни ракетни установки, самолети, кораби и подводници; според предназначението си, балистичните ракети  се разграничават на тактически и стратегически; според своята далекобойност този вид ракети се делят на: ракети с малък радиус на действие – до 1000 километра;  ракети със среден радиус на действие –  от 1000 до 5500 километра и междуконтинентални балистични ракети – над 5500 километра (междуконтиненталните ракети и ракетите със среден радиус на действие често са въоръжени с ядрени бойни глави);

     Стратегическа ПРО – защитаваща цялата държава или пък целия регион система за ПРО

     Тактическа ПРО – защитаваща само отделни, особено важни индустриални или политически центрове и райони система за ПРО

II. Студената война и договорът за ПРО от 1972г.

       Договорът за ограничаване на средствата за ПРО е  резултат от неимоверната надпревара след Втората световна война между двата бивши съюзника САЩ и СССР в създаването и усъвършенстването на нападателни оръжия  и средства за противовъздушна и противоракетна отбрана. В началото на 70-те години на XX век двете суперсили притежават ядрен запас способен да унищожи Земята няколко пъти. Общото настроение на отрезвяване пред силата на атома и обстановката на разведряване, постигната  в Хелзинкския мирен процес, тласкат двата противника към акт на разбирателство и ограничение при съществуващите сурови реалности. През 1972г. СССР и САЩ излизат със становището, че най-добрият начин да се постави бариера на нарастването на стратегическите нападателни оръжия е взаимният отказ от защита от тях, тоест от ПРО. През месец май `72г. Ричард Никсън и Леонид Брежнев  сключват безсрочно споразумение за ПРО на двете държави, според което: се разрешава изграждането на системи за ПРО на собствена територия само в два района (на столицата и един избираем) и то с радиус от 150 км. През 1974г., с общо решение, допустимите райони с ПРО са намалени на един. Преразглеждането на договора става на всеки 5 години, а при желание на една от договарящите страни да напусне споразумението, тя е задължена да уведоми другата 6 месеца преди това. Аналитиците считат договора за важна психологическа бариера пред необмислен първи ядрен удар и за крачка напред в ограничаването на въоръжението, постигнато с договорите САЛТ 1 и САЛТ 2. Изпитание за договора се оказва Инициативата за стратегическа отбрана (ИСО) на президента Роналд Рейгън, подета през 1983г., която със системата си за „Звездни войни“ всъщност представлява система за противоракетна отбрана. Работата по Звездни войни е изоставена след като изиграва ролята си в доктрината Рейгън и окончателно е приключена през 1993г.

III. Краят на Студената война и Новият световен ред на САЩ

     През 1990г. Джордж Буш – старши обявява края на Студната война и пристъпва смело към изграждането на един Нов световен ред, съобразен изцяло с американските претенции за изключителност и предводителство в разпространението на демократичните устои и свободи. Естествено, зад прикритата с високопарни слова демагогия се крие преследването на имперските интереси на САЩ, изразени в експлоатирането на световните пазари, суровини и човешки животи.  След отпадането на Съветския съюз и колапса на Източния блок, държавниците във Вашингтон, подкрепяни от техните обвити в сянка източници на капитал, се заемат по-свободно с дирижирането на глобалната политика и  установяването на модел на съществуване според тяхното предпочитание. Като че ли, съгласно всемирните закони, според които всяко действие си има равно по-сила и обратно по посока противодействие, установяващия се еднополюсен модел в МО среща съпротивата на новите икономики и не на последно място на  възраждащата се Русия, възмутена и огорчена от американските своеволия.

     С настъпването на Милениума руската външна политика търпи прелом и руснаците заявяват желанието си за активно участие в световните процеси, което да отговаря на нарастващата им сила при президентството на Вл. Путин. Формулираните през 2000г. (Концепция за националната сигурност, Военна доктрина и Концепция за външната политика)  външнополитически доктрини са израз на несъгласието с потъпкването на международното право и на настоящата промяна в баланса на силите. Руският министър на външните работи Игор Иванов отбелязва: „ (…) Ресурсите на руската външна политика все още са ограничени. Русия обаче няма да редуцира своята роля в международните отношения. (…) Москва се надява да ограничи доминацията на Вашингтон в международните отношения след края на Студената война. РФ ще положи усилия за материализиране на очакваната, но непостигнатата през 90–те години на ХХ в. международна стабилност[1]“!

IV. Предизвикателствата към Новия ред, САЩ се отказват от ПРО (1972г.)

     За никой не е тайна, че Съединените американски щати са изградили мощна империя, базирана на икономическото и военното им превъзходство, на множеството им съюзи със слаби и силни, стари и нови партньори, обвързани в сложна мрежа на дипломатически канали и зависимости. Облагите от тази имперска структура са твърде ценни, а светът е прекалено глобализиран за да се върнат Щатите към славната политика на изолационизъм от предходните две столетия. Следователно, стремежът за запазването на установеното след 1990г. статукво или надрастването му е неизменна черта от действията на американската политика.  Нейните стратези и планировчици старателно предвиждат възможните варианти на развитие и грозящите реда във „Великата зона“[2] опасности. Войната срещу тероризма и враждебността на т.нар. „Провалени държави“[3] заставят морално САЩ, според тяхната неписана идеологическа доктрина, да се борят срещу всяка несправедливост и потъпкване на човешките права и свободи като лидер на „Свободния свят“ и „Фар на Демокрацията“, и едновременно с това им дават претекст да поддържат военни контингенти и сила в близост до техните стратегически интереси и реални съперници. Като такъв съперник съвсем обосновано може да се счита засилващата се Руска Федерация. Според списание Геополитика [4], към 2006г. са съществували два възможни сценария на американо-руските отношения. В първия от тях, условно наречен „Връщането на блудния син“, Русия може да бъде върната в лоното на прозападната политика, чрез успешни политманеври, но не се изключва и евентуалното `и разпадане, което ще причини фатални геополитически последици и ще остави в наследство един по-силен Китай и няколко нови мюсюлмански държави. Вторият сценарий, обозначен като „Второто издание на студената война”, предвижда руските водачи да продължат да укрепват държавността, следвайки в постсъветското пространство достатъчно ясна политика, съобразена със собствените интереси на Москва. Необходимостта от превантивни мерки срещу по-лошия от двата сценария – втория, е повече от наложителна с оглед на големите залози.

     През 1999г. президентът Бил Клинтън подписва закон, провъзгласяващ за държавна политика на САЩ създаването на национална противоракетна система. Нуждата от ПРО отговаря на генералната линия в американската национална сигурност, в която е прокламирана задачата за предотвратяване на разпространението на оръжия за масово унищожение и ракетни технологии. Администрацията на американския президент поставя акцент върху развитието на тактическа         (нестратегическа) ПРО – разположена на бойното поле.[5] Това отговаря на новия характер на глобалната стратеия на САЩ, предвиждаща водене на локални конфликти в ограничени от националните територии региони и защита на съюзниците на САЩ. Формално, този тип ПРО не е предмет на договора от 1972г., който обхваща само стратегическата ПРО, но границата между стратегически и нестратегически ракети и съответно отбранителни системи не е ясно дефинирана, и  се налага провеждането на уговорки с Русия по този въпрос, които минават сравнително гладко и в дух на разбирателство. Предназначението на въпросната ПРО е за защита от ракетен удар от страна на враждебни на САЩ рискови държави, като например Ирак, Иран, Северна Корея и др, а декларираната от Бил Клинтън позиция по усложненията с Русия може да се сведе до следните пунктове: САЩ потвърждават своята обвързаност с договора от 1972г., отказват се от всякаква промяна на същността му и признават, че евентуалните промени в договора няма да застрашат националната сигурност на Русия[6].

     Атентатите от 11 сепември 2001г. интензифицират усилията на републиканците за бетонирането на Новият световен ред и неговата инфраструктура. Политиката от позицията на силата на следващия американски президент – Джордж Буш – младши, променя курса на                     Б. Клинтън и съгласно нея се заявява, че  САЩ ще изградят пълномащабна и свръхмощна ПРО, съдържаща всички компоненти на системата, включително и стратегическите.  Новият кабинет заявява още, че ако Русия не се съгласи на предлаганите в договора от 1972г. промени, то САЩ ще излязат от него. Руската позиция е негативна  и най-общо в нея се отговаря, че тази промяна в стратегическото ядрено сдържане ще повлияе  и преосмисли редица международни споразумения, свързани с ядрената сигурност, и може да доведе до нов процес на натрупване на ядрени арсенали. Част от руските военни твърдят, че заплахата за САЩ от опасните държави и разрастването на ПРО са само претекст, с който да се оправдаят амбициите за едностранни военни преимущества, даващи възможност за провеждане на силова външна политика. Повечето руски специалисти предлагат компромисно решение, чрез обвързването на американската ПРО със съкращаването на стратегическите настъпателни оръжия. Официалното предложение на Вл. Путин е да се създаде съвместна система на нестратегическа ПРО в Европа, която да не противоречи на договора от 1972г. и да покрива само рисковите зони, след като заплахата за ракетен удар идва единствено от няколко определени държави[7].

V. Плановете на САЩ и НАТО за ПРО в Европа, възраженията на Русия

     През 2002г. САЩ прекратяват едностранно участието си в договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана и оповестяват желанието си за разгръщане на ПРО в трети базов регион след Калифорния и Аляска – Източна Европа. Въпреки осъзнатата проблематичност, НАТО приема предложението на САЩ за защита и е решено да се разположат елементи от системата ПРО (радари и ракетни установки) в Полша и Чехия. Целта на системата,, със срок на изпълнение 2004 – 2010г., е да защитава войските на НАТО от балистични ракети с радиус на действие до 3000км., а избора на районите на Полша и Чехия се обосновава със способността им да осигурят защита на Европа от балистични и междуконтинентални  ракети със стартова дестинация  от Средния Изток.

     Руският държавен глава по това време –  Вл. Путин, реагира нееднократно по повод разполагането на системите на ПРО в Полша и Чехия (възнегодувайки и срещу разширяването на НАТО в Източна Европа – нещо, за което САЩ дават гаранции на разпадащия се СССР, че няма да се случи) и през 2008г. заявява пред руската Дума, че трябва да се състави нова стратегия за националната сигурност на Руската Федерация с оглед на нарастващите заплахи. Президентът недвусмислено предупреждава, че Русия ще отговори асиметрично, „така че всички да разберат, че да, има система ПРО, но тя е безсмислена по отношения на Русия, защото ние разполагаме с такова оръжие[8], което лесно ще я преодолява[9]“. При явните различия в оценките и позициите на Русия и САЩ по редица проблеми на международната политика, подозрителността и недоверието между техните елити продължава да се задълбочава.

VI. Руската стратегия за национална сигурност до 2020г.

    В утвърдената с указ от 12 май 2009г.  на следващия руски президент  Дмитрий Медведев Стратегия за национална сигурност до 2020г., се постановява следното по предмета на външнополитическите отношения и безопасност[10]:

  • Провалът на съществуващата глобална и регионална архитектура, ориентирана, особено в евроатлантическия регион, само към НАТО, както и недостатъчно правните инструменти и механизми, са все по-голяма заплаха за международната сигурност. Дългосрочните национални интереси на Русия са отворени за съдружие с евроатлантическата система за колективна сигурност на напълно равни начала. Определящ фактор в отношенията с НАТО ще останат неприемливите за Русия планове да се премести  военна инфраструктура на  Алианса към нейните граници и опитите на политиката му да се придават глобални отговорности – нещо което е в противоречие с международното право. Русия е готова да развива отношенията си с НАТО на основата на равноправие и в интерес на укрепването на общата безопасност в евроатлантическия регион, чиито дълбочина и съдържание ще се определя от готовността на Алианса да се вземат предвид законните интереси на Русия при осъществяването на военно-политическите `и планове, зачитането на международното право и бъдещето търсене на нови задачи и функции с хуманистична насока.
  • Възможността за поддържане на глобалната и регионалната стабилност съществено се затруднява от разполагането в Европа на елементи от ПРО на САЩ. Русия ще се стреми към изграждането на равноправно и пълноценно стратегическо партньорство със САЩ на основата на съвпадащите интереси, и с оглед на ключовото влияние на руско-американските отношения върху цялостната международната обстановка. В интерес на стратегическата стабилност и справедливото многостранно сътрудничество в областта на МО, Русия, през периода на реализация на настоящата стратегия, ще положи всички необходими усилия и с най-ниска цена да  поддържа паритет със САЩ в областта на стратегическите нападателни оръжия, в условията на разполагането на глобална им система за противоракетна отбрана и реализирането на концепцията им за глобален мълниеносен удар, с използването на  стратегически носители с ядрени или неядрени оръжия.

  • Като заплаха за военната безопасност на Руската Федерация се явяват: политиката, която водят чуждите страни за постигането на преобладаващо превъзходство във военната сфера, преди всичко в стратегическите ядрени сили, посредством развитието на подобрена точност, информационни и др. високотехнологични средства за водене на война; посредством неядрените стратегически съоръжения, едностранното създаване на глобална система за противоракетна отбрана и милитаризирането на околоземното космическо пространство. Това може да доведе до нова надпревара във въоръжаването, разпространението на ядрени, биологически и химически технологии, производство на оръжия за масово унищожение, техните компоненти и системи за доставка. Негативното въздействие върху състоянието на военната сигурност на РФ може да доведе до влошаване и отклонение от международните договорености в областта на ограничаването на оръжията, а също и до нарушение на стабилността на системите за военно управление, предупреждение от ракетни нападения, контрол над космическото пространство и функционирането на стратегическите ядрени сили.
  • За да  защити националните си интереси, Русия, оставайки в рамките на международното право, ще провежда рационална и прагматична външна политика, която избягва конфронтация, в това число и нова надпревара във въоръжаването. За приоритети се считат постигането на нови споразумения по разоръжаването и контрола над въоръженията, изграждането на доверие, а също и  решението на въпросите за неразпространение на оръжия за масово унищожение, антитерористично сътрудничество и разрешаването на регионални конфликти. Национален интерес и страрегически приоритет на РФ е да се поддържат стратегическата стабилност и взаимноприемливите  партньорски отношения в условията на многополярния свят.

     От гореизложените откъси от официалната външнополитическа програма на РФ става ясно, че действията на САЩ и НАТО по разширяването на Алианса на изток и разгръщането на системата ПРО в район жизненоважен за руските национални интереси и сигурност, противоречат на добрия тон и мирното съвместно съществуване и същевременно с това застрашават глобалния мир с пренебрегването на международните споразумения и потъпкването на международното право.

     С декларирането на желанието си за мирно съвместно разрешаване и урегулиране на проблемите, руските държавници косвено оповестяват своето противопоставяне на въпросната политика, считайки я като  враждебна и опасна за РФ и отправят предупреждения за ответни действия, закодирани в  конотацията на текста. Акцентът върху ПРО и нарушаването на ядрения баланс е поставен нееднократно. Това се дължи както на значимостта на проблема за руската сигурност[11],   така и на рефлексията от бушуващите дипломатически преговори на най-високо ниво с НАТО и САЩ.

VII. САЩ преосмислят подхода си. Презареждане в отношенията и нова надежда за разбирателство  

 

     Осъществяването на плановете на администрацията на Джордж Буш за ПРО в Европа допринася сериозно  за нарушаването на военностратегическия баланс между Русия и САЩ и създава опасност от провокирането на нов кръг  надпревара във въоръжаването. В крайна сметка, разултатът е, че руско-американските отношения падат до най-ниското ниво от времената на Студената война.

     Повечето наблюдатели са сигурни, че от разполагането на ПРО в Европа САЩ само ще загубят, защото по този начин Америка няма да подобри отношенията си с Русия.  Руското ръководство            неведнъж  подчертава, че като отговор на американската ПРО в Европа, Москва може да разположи в Калининградска област ракетни комплекси „Искендер”, но ако в Белия дом изцяло се откажат от своята ПРО, тогава в Кремъл няма да предприемат симетрични военни мерки. С идването на власт на президента демократ Барак Обама на 20 януари 2009г., надеждите за разбирателство отново са възвърнати, под бремето на тежката икономическа криза, и съгласно изявленията на новото ръководство САЩ предлагат  да обсъдят с Русия плановете си за създаване на бази за ПРО в Европа[12]. Диалогът е подновен на няколкото срещи между двамата държавни глави –  Медведев и Обама, и дори се стига до сериозно постижение и доказателство за разбирателство и сътрудничество. Двамата президенти се договарят за съкращаване от почти два пъти на ядрените арсенали на своите страни (6 юли 2009г.). Съответното намаляване на равнището на оръжията ще бъде постигнато 7 години след встъпването в сила на новия договор по стратегическите нападателни оръжия (СТАРТ 2)[13], който е официално подписан през април 2010г[14]. Политиката на презареждане и ползотворните дискусии продължават, за да се стигне до решението на Обама да се откаже от разполагане на американската система за ПРО в Полша и Чехия (17.09.2009г.). Разбира се, президентът на САЩ не отменя намерението да се разположи в Европа нова система за ПРО, но подчертава, че тя не само  ще зачита интересите на Русия, но и ще предполага нейното евентуално участие в нея[15].

VIII. Нови стъпки по преговорите за ПРО

 

     В последните две години колизиите и успокояващите моменти по казуса ПРО се редуват в ритмична последователност. След помирителната крачка на Обама за отказ от плановете на Буш –  младши и последвалото затишие, идва нов прилив на дипломатическо напрежение, с появата на изменените планове за ПРО на САЩ в Европа. Първата капка масло в огъня налива становището на руските управници за обвързването на новия договор по разоръжаване със системата ПРО. Според тези предпазливи виждания, потвърдени в заявление от 08.04.2010г.[16] (датата на подписване на  СТАРТ 2) Руската Федерация има пълното право да напусне бъдещия договор, ако сметне, че САЩ или НАТО заплашват с противоракетната си отбрана в Европа сигурността `и. Следват нови уверения за разбирателство и сондажи за общо участие в противоракетния щит, прекъснати грубо от  изненадите, дошли с компенсирането на Полша, чрез разполагане на ракети Пейтриът на нейна територия[17] и обявяването на новите бази за ЕвроПРО – Румъния и България. Съгласно новите планове за разбиването на ПРО на няколко части, се предвижда системата на САЩ, която трябваше да бъде разположена в Полша и Чехия, да бъде разделена на няколко елемента и да бъде разположена под егидата на Алианса в България, Румъния и Турция[18]. Канонадата от негодувания и възражения в изказванията на руските официални лица са взети предвид и на възобновената (след конфликта между РФ и Грузия през 2008г.) среща на съвета Русия – НАТО, е прието заедно да се изгради система за ЕвроПРО.

     Предложението на НАТО е за създаването от Русия и Алианса на две независими системи за ПРО, координирани една с друга, но според руските експерти, ЕвроПРО е система с участието на Русия, а ПРО на НАТО е отделна схема на „облечената с натовска униформа” американска система за ПРО. Русия предлага т. нар. секторна система за ПРО, при която всяка система за противоракетна отбрана отговаря за своя сектор  и те се прикриват една друга от възможен удар. Към руското предложение Д. Медведев сериозно допълва: „Или ще се договорим на определени принципи с НАТО и ще създадем съвместна система за решение на задачите на противоракетната отбрана, или няма да се договорим и тогава в бъдеще ще се наложи да вземем цял ред неприятни решения, касаещи се до разполагането на ударни ядрени ракетни групи (…) Без участието на Русия не може да става и дума за ЕвроПРО –  Това ще бъде противоракетната отбрана на НАТО в Европа.[19]“. Разногласията са  продължени с изказването на държавния секретар Хилъри Клинтън, с което се потвърждава намерението на САЩ да разположат в Полша елементи на ПРО и поделение на ВВС, в допълнение към ракетите Пейтриът[20].  Според плана на  САЩ, създаването на европейската ПРО ще премине в четири етапа: в рамките на първия, в началото на 2011г. в Средиземно море е изпратен ракетен крайцер, въоръжен със зенитно-ракетен комплекс; във втория етап се включва Румъния – там до 2015 година ще бъдат разположени ракети-прехващачи с близка и средна далечина на действие;  до 2018 година те ще бъдат изпробвани – трети етап; и едва на четвъртия етап, който се предполага да бъде завършен към 2020 година, се планира разгръщането на системата за противодействие срещу ракетни заплахи със среден и далечен радиус на действие и  срещу възможните бъдещи междуконтинентални ракетни заплахи против САЩ[21].

     Като поредното неприятно ехо от времето на конфронтацията Изток – Запад прозвучават последните, към момента, думи за ПРО на Дмитрий Медведев, казани на голямата преконференция от средата на май месец 2011г.: „Русия ще форсира развитието на своя ударен ядрен потенциал, ако не успее да се договори със Запада по противоракетната отбрана. Надявам се, че ще успеем да изработим модел за сътрудничество по ПРО. Ако не го изработим, тогава ще ни се наложи да приемаме ответни мерки, а това не би ни се искало да правим: това ще е един много лош сценарий, който би ни отхвърлил в епохата на Студената война.[22]“ Думите му резонират със заседанието на Съвета НАТО-Русия от 8 юни 2011. Там става ясно, че Москва и Брюксел не могат да формулират единна визия за бъдещата европейска система за ПРО. Заявлението на генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен[23] гласи, че „не е целесъобразно да се говори за единна система за ПРО, тъй като НАТО не може да възлага на държави, които не са част от Алианса, задължения, касаещи колективната отбрана, които са прерогатив на членовете на НАТО“.

IX. Европейската система за ПРО със или без Русия?

 

     Според известния руски политолог, общественик и депутат Сергей Марков [24], и двата варианта пред Русия за ПРО ще доведат до един и същ резултат – независимо от учатието или неучастието в ЕвроПРО, на нея ще `и се наложи да  укрепва елементите на своята въздушно-космическа отбрана  (включително и тези на ПРО) по южните и западните си граници, само че, при първия вариант това ще се реализира в условията на постоянен политически натиск от страна на НАТО и САЩ.

Изводът му е, че по-добрият вариант е НАТО да се съобрази с руските претенции по изграждането на ЕвроПРО, с оглед на недоверието, което битува между двете сили и несъстоятелността на посочваните заплахи от Иран, които провокират във военните кръгове на Русия опасенията за насочването на ПРО срещу собствения им ядрен потенциал.

X. Битката за Евразия

     Подробните занимания с пререканията между възвърналата своята голяма роля в МО Русия и до скоро ревниво пазещите доминантното си място в глобалния ред Съединени американски щати, ни задължават да се запитаме какво в действителност се крие зад тяхната неотстъпчивост и изостреност? По-задълбоченият анализ на предлаганата ситуация и презумпцията, че тезата за иранската заплаха е несъстоятелна, поне в близките 10-15 години (според експертите в тази            област), прокарват мисълта, че зад защитата на съюзниците си от иранската ядрена програма, Америка преследва далеч по-тайнствени интереси. Това предположение ни предпоставя да се обърнем за помощ и информация към геополитическите анализи с мисълта, че отговорът на въпросите ни за скритите дълготрайни стратегически планове на САЩ се спотайва именно там.         С разширяването на диапазона на темата е необходимо да се приложи и една концептуална легенда, въз основа на чиито тези ще върви алгоритъма на представените геополитически построения.

     Доктрината на Макиндер – Халфорд Макиндер е британски географ, историк и политик, рационализатор на британската външна политика от края на 19 и началото на 20 век, във връзка с новите световни реалности, и автор на концепцията за „ядрото на земята“, изведена в труда му „Географската ос на историята“ от 1904г. В геополитиката се твърди, че именно географията определя влиянието, а военната, икономическата и политическата сила са просто различни елементи на една и съща система. Съгласно това твърдение, Макиндер дава преимущество на значението на размера и разположението, които една държава заема върху земната повърхност, пред военноморската `и мощ – т.нар. таласокрация. Хартлендът (ядрото на земята) за Макиндер е централната част на Евразия и около този труднодостъпен, заради наличието на редица естествени прегради (Сибир, Хималаите, Тибет), епицентър на световната геополитика, са разположени в една дъга териториите на континенталното крайбрежие (т.нар. Римленд) – Западна Европа, Южна Азия, Близкият и Далечният изток, а във втора, периферна дъга –  Америка, Африка и Океания. Всички големи геополитически събития се развиват около „ядрото” на планетата – т.е. Евразия.  Евразия е оста на планетата, трудно достижима за морските държави, а Русия е ядрото на Евразия, която Макиндер определя като империя, заемаща в света „същата централна позиция, каквато в Европа заема Германия. Неговата доктрина е формулирана най-точно в максимата:

„Който владее Източна Европа, управлява ядрото на Земята. Който владее ядрото на Земята, управлява световният остров (Евразия). Който владее световният остров, управлява света.“  

 В статията си за списание Геополитика[25], френският учен Аймерик Чопрад пояснява, че според тази визия за света, световните морски държави (таласокрациите) се стремят да попречат на постигането на континентално единство в Евразия. За целта те се опитват да поддържат враждебността и разделението по линията Изток – Запад между основните свръхдържави, способни да формират подобни алианси (т.е. между Русия и Германия, Германия и Франция и Русия и Китай), и да контролират крайбрежието на суперконтинента (т.е. Римленда). Тази англосаксонска „матрица”, която се възприема както от Британската империя през ХІХ и началото на ХХ век, така и от американската таласокрация през ХХ-ти век, е необходимо условие за да разберем и днешните геополитически реалности.

     Основна цел на Америка след приключването на Студената война е да продължи своята политика на „мондиализъм“, начертана след края на Втората свтовна война и заменена поради сблъсъка със СССР с идеята за „атлантизма“. Нейни средства са „месианизма“ и борбата срещу тероризма с провеждането на т.нар. „хуманитарни операции“. Последна фаза и финал на мондиализма на САЩ е създаването на световно правителство, според думите на френския геополитик. След краха на Съветския съюз американците осъзнават, че в Евразия е останала само една държава, способна (благодарение на демографския и икономическия си потенциал) да отправи предизвикателство към САЩ. И така американските стратези концентрират усилията си върху сдържането на тази сила и нейния потенциал за господство.

     Китай е голямата цел, защото е единствената държава способна да изпревари Америка по отношение на материалната мощ, в рамките на следващите двайсет години. Русия пък е задължителното условие за преодоляване, защото стратегическата и ориентация може да окаже решаващо влияние за това, какъв ще е светът през следващите десетилетия: еднополюсен или многополюсен (за неблагоприятните за САЩ насоки на тази ориентация добър пример е организацията ШОС, в която от 2001г. си партнират Русия и Китай).

     Сблъсквайки се с поредното предизвикателство, американците разгръщат новата си глобална стратегия в няколко основни направления срещу Русия и Китай: разширяване границите на военния блок НАТО до периферията на Русия и западните граници на Китай; обкръжаване на Китай с помощта на традиционните геополитически противници на тази държава (индийци, виетнамци, тайванци, японци);  ерозия на ядрения баланс между великите държави с помощта на такива инструменти като системите за противоракетна отбрана (ПРО); париране на руските планове за поставяне на Европа под контрол, чрез мрежата за пренос на енергийни суровини;

     Изводът на Чопрад е следния: Русия си остава ключовата държава в евразийската игра.           Нейната политика в още по-голяма степен, отколкото тази на Китай поставя прегради пред американската експанзия в  условия, при които реално започва да се налага многополюсния  модел на устройство на света.

XI. Другата страна на монетата или мнението на един американски геополитик

     В книгата „Следващите сто години: геополитическа прогноза за ХХІ век“, преразказана в сп. Геполитика[26], известният американски геополитик Джордж Фридмън предлага по-умерено и нюансирано обяснение на стремежите на САЩ за запазване на световното им господство и на действията им, инспирирани от непреодолимите геополитически реалии. Базирайки се на формулата за невидимата ръка в геополитиката, според която световните играчи следват рационална програма, предопределена от сложната комбинация  в системата на географията и нейните елементи (военната, икономическата и политическата сила), той представя следния модел: Потенциалните съперници на САЩ за световно господство са Китай, Русия и Европа, но…

     Китай е преклено слаб и е затънал в сериозна социална криза (реалистично звучи хипотезата за разпадането на Китай на няколко държави), Европа трудно би съумяла да се сплоти в единна икономическа и военна сила, раздирана от новите проявления на националната идея, а Русия, въпреки възраждането си с настъпването на новия век, е временна заплаха, защото  редица нейни вътрешни слабости (демографски трудности) ще излязат на преден план само след едно поколение.

     Така постоянна и основна цел на САЩ в дългосрочен план е да не допуснат появата на отделна сила, способна да доминира в Евразия и на Европейския полуостров. Благодарение на разпадането на Съветския съюз, ограничените възможности на Китай и липсата на единство в Европа, поне в настоящия момент, такава заплаха не съществува, според Фридмън.  Това дава възможност на САЩ да се ориентират към реализацията на второстепенната си цел – да блокират появата на какъвто и да било регионален лидер, способен, в дългосрочна перспектива, да еволюира в нещо по-опасно за тях. Ето къде е и мястото на Русия.

    САЩ правят всичко възможно за да попречат на възраждането на руското национално влияние, като паралелно с това укрепват отношенията си с такива „гранични” държави като Полша и Турция. В продължаващото съперничество между САЩ и Русия, Полша играе ролята на разделителна черта между Русия и Европа и географска база за защита на Западна Европа. Имайки предвид стратегическата необходимост на САЩ да блокират водещите държави от Евразия, както и търканията между Европа и Америка, американско-полските отношения придобиват първостепенно значение. Доказателство за това е стремежа на САЩ да разположи на полска територия ракети от системата си за ПРО. Истината, обаче, за президентът на Агенцията за стратегически анализи и прогнози „Стратфор” е, че основната цел на разполагането на ПРО не е противопоставянето на Иран, а утвърждаването статута на Полша като партньор на САЩ, както от американска, така и от руска гледна точка. Това впрочем обяснява и защо Вашингтон възнамерява да компенсира по подходящ начин отказа си да разположи елементи на ПРО на полска територия.

     Заключението което можем да изведем за нашата тема е, че Русия изпъква като едно от основните препятствия пред реализацията на глобалната стратегия на Вашингтон и САЩ ще започнат да я притискат за да държат Евразия слаба. Те възнамеряват да използват за натиск срещу Русия съюзниците си Полша, Турция и Япония (с които непрекъснато укрепват отношенията си), докато не я омаломощят.

XII. Пионка в играта на големите

     Като член на Северноатлантическия пакт от 2004г., Република България влиза във военно-стратегическите планове на САЩ с удобното си географско положение между Европа и Азия. Лоялността към американския съюзник е доказана с пролятата българска кръв в Афганистан и Ирак, а неудобните моменти, като подслушването на българския представител в Съвета за сигурност на ООН, са потулени в медийното пространство, считани за пречка пред лелеяната евроа-атлантическа интеграция. Схващанията на Буш – младши за т.нар. „стари и нови държави в Европа“ с преимуществено внимание към новите, отбелязват засилващата се преориентация на България  към САЩ. Настъпва и момент, при който в публичното пространство открито започва да се говори за САЩ като за новия „Голям брат“. В тази обстановка се стига до потвърдените слухове за разполагането на елементи на ПРО в България[27]. Провеждането на самостоятелна и качествена външна политика не е нещо чуждо за България, разбира се в регионален мащаб, но по волята на историческата съдба, през по-голямата част от модерното си съществуване определящ фактор за нас са били Великите сили.

     Подкрепата на правителството на ПП „ГЕРБ“ за противоракетния щит в Европа[28] и българското участие в него не тревожи особено много повечето българи, може би защото не е постигната медийна яснота по този проблем. Въпросите обаче, които си задават запознатите със случая, са дали американското влияние не застрашава българския суверенитет, какви опасности се крият зад планираното разполагане на елементите на ПРО, при положение, че Русия ги счита за заплаха за националната си сигурност и превърната ли е страната ни в марионетка в опасната игра на големите?

     Разкъсвана между Запада и Изтока, с глава обърната на Запад, но ръка протегната на Изток[29], България би трябвало да заеме уравновесяваща неутрална позиция, друг е въпроса дали това е възможно, при все повече нарастващия конфликт на интереси между САЩ и Русия в България (пример е натиска оказван от Русия върху България за АЕЦ Белене, за който информираха от Уикилийкс). Дали пък не е имало и натиск в друга посока, например за ПРО, можем само да гадаем, защото външнополитическите преговори от такъв порядък са конфиденциална тайна за простосмъртните.  Все пак геополитическите интереси осветляват нашите терзания. Те почти не се променят и от близо 200 години безпрекословно ни напомнят, че Балканския полуостровв е в сферата на влияние на Руската империя.

       „За сега България няма да приема елементи от Противоракетната отбрана на САЩ и НАТО, а ще участва само с финансов принос“, става ясно от последното изявление на българските политици[30], с което най-вероятно се цели да се успокои изнервения голям съсед и бивш голям брат от север.

                                                                          *      *      *

     ПРО на САЩ в Европа наистина бележи зората на едно ново противопоставяне между стари противници. Изострянето на отношенията с прекратяването на статуквото за ядрените оръжия,      с повторната поява на Русия в голямата политика, чрез укрепването на отношенията `и с Китай и държавите от съветската сфера на влияние, с опозицията срещу водещата роля на САЩ в МО, и с подчиняването на ООН и разширяването на границите и правомощията на НАТО, най-вероятно предвещават повторен сблъсък между двата гиганта. Америка затяга новия санитарен кордон около Русия, използвайки ислямистката заплаха за оправдание. Въпреки че е спечелила битката от `45 до `89 година, тя още не е спечелила геополитическата война, която може да се проточи с векове напред.

     В борбата за надмощие между тези две империи се включват Китайската империя и новите Велики сили: Индия, Мексико, Бразилия, Турция, Индонезия, Япония, Египет и др. за да установят мултиполярен модел в МО, чрез поредния епизод на империализма. Истинско предизвикателство и удоволствие за геополитиците и футуристите е да предричат апокалиптичните сценарии, които могат да възникнат между тези сили при бъдещето преразпределение на световните блага. В свят на конфликти, болести, ядрено оръжия, разделение между бедни и богати и нестихващо страдание, не е учудващо, че кулминацията в прогнозите им е новата световна война, която трябва да пречисти планетата.

     Очакванията ни за това развитие не бива да бъдат фаворизирани. В условията на геоинформационния век, глобалния свят и всесилния капитал, по-скоро е възможно разпадането на класическия вид държава и превземането на нейните функции от свободния пазар. Установяването на империята на планетарния глобализиран пазар е в ход отдавна и според френския общественик, финансист и политик Жак Атали, след  като САЩ и Лос Анджелис загубят ролята си на пазарен център, ще се възцари „Хиперимперията на пазара“[31]. Сблъсъците за ресурси неизменно ще доведат останалите големи държави до хиперконфликт, след което най-накрая би трябвало да настъпи рационалната метаморфоза на икономическата система и трансформацията `и в по-хуманен облик, ако разбира се живота на Земята не бъде анихилиран в ядрената надпревара, за която предупреждават наплашените от американската ПРО руснаци.

Използвана литература

Георгиев.К., Системата за ПРО и новата „Голяма игра” в Черноморския регион. Геополитика, 2011г. < http://geopolitica.eu/actualno/1075-sistemata-za-pro-i-novata-golqma-igra-v-chernomorskiq-region >

Димитрв. Б., Западът и Русия, два възможни сценария. Геополитика, бр. 1 , 2006.

Досев. Н., Противоракетната отбрана на НАТО за Европа. В: сб., Ракетната заплаха и противоракетната заплаха в съвременния свят. Под ред. А. Андреев, Н. Ненов. Шумен. 2008.

Манова. С., Руската гледна точка спрямо амбициите на САЩ в сферата на противоракетната отбрана. Имос БГ < http://www.oocities.org/imosbg/Manova >

Марков. С., Европейската система за ПРО: със или без Русия. Геополитика, бр. 2, 2011. Стоянова. М., Следващите сто години – защо Америка ще доминира и през 21 век. Геополитика, бр. 1, 2010.

Мирчева, Х., Руската Федерация в динамичния свят на най-новото време. София. 2010.

Неделчев. Н., Договорът от 1972г. – Договор за ограничаване на средствата за противоракетна отбрана или за надпревара.  В: сб., Ракетната заплаха и противоракетната заплаха в съвременния свят. Под ред. А. Андреев, Н. Ненов. Шумен. 2008.

Ненов. Н., Ракетната заплаха и противоракетната заплаха в съвременния свят. В: сб., Ракетната заплаха и противоракетната заплаха в съвременния свят. Под ред. А. Андреев, Н. Ненов. Шумен. 2008.

Чопрад. А., Американската глобална стратегия и мястото на Русия. Геополитика, бр. 1, 2010.

 Бележки:

 [1] Мирчева, Х., Руската Федерация в динамичния свят на най-новото време. София. 2010. с.82

[2] Под „Велика зона“ световноизвестният лингвист и политически активист Ноам Чомски разбира глобален ред, изграден от САЩ и подчинен на техните икономически нужди и политически контрол.

[3] Според концепцията на американски политолози родена през 90-те години съществуват четири вида държави: същински държави – със стабилна демократична система, във втората влизат държави в преход, в третата — т. нар. проблемни държави и в четвъртата — провалени, неуспели държави. Основен критерии на това разпределение е степента на демократизация на политическите системи, т. е. преодоляване на вид диктатура и въвеждане на универсалните принципи на демокрацията, оценявана по американски критерии;

[4] Борис Димитров. Западът и Русия, два възможни сценария. <http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-1-2006/464-zapadat-i-rusiya-dva-vazmozhni-stsenariya?start=2> 21. 06.2011г.

[5]С. Манова –  „Руската гледна точка спрямо амбициите на САЩ в сферата на противоракетната отбрана“ с. 2  < http://www.oocities.org/imosbg/Manova_1.pdf>

[6] С. Манова –  „Руската гледна точка спрямо амбициите на САЩ в сферата на противоракетната отбрана“, с. 3 – 4  < http://www.oocities.org/imosbg/Manova_1.pdf >

[7] Пак там, с. 5

[8]<  В Русия се създава нова ракета,. http://bulgarian.ruvr.ru/2010/12/16/37026979.html > 16.12.2010г. – В Русия се създава най-новата междуконтинентална балистична ракета, способна да преодолява всякакви системи за противоракетна отбрана;

[9] Из речта на президента Путин пред участниците в Мюнхенската конференция по въпросите на сигурността „Глобални кризи — глобална отговорност“ (10 февруари 2007 г.). В тази реч Путин казва всичко наболяло в международната политика от гледна точка на Русия и преценките на руския елит.

[10] Стратегия за национална сигурност на РФ <http://www.scrf.gov.ru/documents/99.html> 22.06.2011г.

[11] Тук могат да се направят асоциации с  възвръщането на  политиката на сдържане или на т.нар. „санитарен кордон“.

[12] Кратък преглед на набелязаните още през 2009г. наченки на преосмисляне на американските глобални ангажименти е направен тук, И. Станев, Непоносимата тежест на новия век, 28.05.2010 http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2010/05/28/907937_neponosimata_tejest_na_noviia_vek/ с обобщението на Стратегията за национална сигурност на САЩ от 2010г.

[13] < http://bulgarian.ruvr.ru/2009/07/06/4555721.htm l > 06.07.2009г.

[14] СТАРТ-2 – първият голям международен успех за Обама., 08.04.2010г                                                                                                    < http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/04/08/884613_start-2_-_purviiat_goliam_mejdunaroden_uspeh_za_obama/ >

[15] Най- накрая добри новини < http://bulgarian.ruvr.ru/2009/09/18/4556632.html  > 18.09.2009г.

[16] Новият договор по СНО е подписан в Прага < http://bulgarian.ruvr.ru/2010/04/08/6162458.html > 08.04.2010г.

[17] САЩ и Полша се договориха за ракети край Варшава < http://bulgarian.ruvr.ru/2009/11/28/4557285.html  > 28.11.2009г.

[18] В България и Румъния разполагат ПРО < http://bulgarian.ruvr.ru/2009/12/15/3126408.html > 15.12.2009г.

[19]Дмитрий Медведев чака отговор на въпроса за противоракетната отбрана                                                                    < http://bulgarian.ruvr.ru/2011/01/24/41098963.html > 24.01.2011г.

[20] САЩ потвърждават разполагането на свои ракети в Полша                                                                                                                                < http://bulgarian.ruvr.ru/2011/03/03/46914881.html > 03.03.2011г.

[21] Вашингтон не държи на думата си < http://bulgarian.ruvr.ru/2011/05/05/49883081.html > 05.05.2011г.

[22]  Първата пресконференция на Дмитрий Медведев                                                                                                                     < http://bulgarian.ruvr.ru/2011/05/18/50450918.html > 18.05.2011г.

[23] Георгиев.К., Системата за ПРО и новата „Голяма игра” в Черноморския регион  20.06.2011г.                                                       < http://geopolitica.eu/actualno/1075-sistemata-za-pro-i-novata-golqma-igra-v-chernomorskiq-region>

[24] Марков. С., Европейската с-ма за ПРО със или без Русия < http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-2-2011/1061-evropeiskata-sistema-za-pro-sys-ili-bez-rusiq > 12.06.2011г.

[25] Чопрад. А., Американската глобална стратегия и мястото на Русия в нея < http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-1-2010/72-amerikanskata-globalna-strategiya-i-myastoto-na-rusiya > 29.01.2010г.

[26]М. Стоянова., Следващите сто години. Защо Америка ще доминира и през 21 в.                                                                                              < http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-1-2010/75-sledvashtite-sto-godini-zashto-amerika-shte-dominira-i-prez-xx-vek > 29.01.2010г.

[27] В България и Румъния ще се появят елементи на ПРО на НАТО <http://bulgarian.ruvr.ru/2009/12/15/3126408.html > 15.12.2009г.

[28] Споделени мисли: Европейска ПРО – с Русия, или без Русия?                                                                                               < http://bulgarian.ruvr.ru/2010/04/12/6304920.html > 12.04.2010г.

[29] Това е метафора за разликата в гледните точки на поколенията.

[30] България няма да разполага елементи на Европейската ПРО на своя територия                                                                  < http://bulgarian.ruvr.ru/2011/05/06/49946016.html > 06.05.2011г.

[31]  Атали.Ж., Кратка история на бъдещето. Рива, 2009г.

Реклами

А, ко речи? Кажи баба тенкю! Ко, не!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s