Сблъсък или диалог на цивилизациите?

Стандарт

    Новият тип културност, а именно виртуална култура, разпространяваща се с темповете на нарастваща математическа прогресия от близо две десетилетия насам, ни изправя пред въпроса или по-скоро проблема за новия тип култура на взаимоотношенията между големите световни семейства. Неизменно виртуалните средства за комуникация и възникналата с тях култура допринасят за по-доброто опознаване на  народите и нациите (членове на различни цивилизации) помежду им и за подобряването на диалога между тях, но с оглед на неравномерното разпределение на достъпа до компютърни технологии, мнозинството от световното население остава, дори и днес, изолирано от този процес на познанство. Очевидно, очарованието от разностранния характер на знанията, добивани от глобалната мрежа и възможността от откриване на истината за себе си е далеч от погледа на засипания от проблеми, свързани с битовото и физическото си оцеляване жител на третия свят или пък от веруюто на отрупания с консумативни придобивки типичен член на проспериращия първи свят. Към проблемите свързани с неразбирането на правилния диалог между цивилизациите в динамичното най-ново време на постмодерното, глобализиращо се общество, обръща взора си още преди 18 години световно признатия политически мислител Самюел Хънтингтън (1927-2008г.). В статията си за престижното външнополитическо издание на САЩ – Форейджън Полиси (Външна политика), именитият политолог и харвардски професор, който всъщност е и основател на списанието, предупреждава, че основно и най-опасно измерение на възникващата глобална политика, след края на Студената война, ще бъде конфликтът между групи от различни цивилизации. (Идеята му идва като противовес на идеята на Франсис Фукояма за края на историята, след приключването на идеологическия сблъсък между САЩ и СССР и перспективата за скорошното разпространение на демокрацита и капитализма по целия свят.) Този конфликт вероятно ще бъде породен от несъгласието на въздигащите се нови световни сили и предводители на възраждащи се цивилизации, със световния хегемонистичен ред наложен от САЩ и Западна Европа след 1989г. Според американския философ несъобразяването на Запада с новите геополитически реалности и съпътстващата ги трансформация на еднополюсния модел налаган от САЩ (след като са победили СССР, с който са образували двуполюсен модел) в многополюсен модел, ще доведе до редица неблагоприятни последствия за човешката общност и може би до световна война, при която Западът най-вероятно няма да е от печелившите. Хънтингтън препоръчва да се въведе един нов вид културност на отношенията и диалога, чрез който да се постигне равноправие с настигащите Запада геокултурни общности и да се започне съзнателното изтъкване на общите за всички хора ценности и принципи, стъпващи на морална основа, вместо да се излагат като причина за войни и раздори различията – най-вече расовите, културните и религиозните. Той приканва и към по-здраво обединение между САЩ и ЕС, подкрепено евентуално чрез съюз със западнизиращата се Латинска Америка, за да може Запада да не изгуби своята жизненост и устойчивост и да не загине като цивилизация (имайки предвид отрицателния демографски прираст и др. неща характерни за тенденцията към упадъчност на едно преуспяло общество – сравнение с Римската империя).

      Главната теза на книгата му (последвала статията и издадена през 1995г.) е, че културата и културната идентичност, която в най-широк смисъл е цивилизационна идентичност, формират моделите на обединяване, дезинтеграция и конфликти в света от времето след Студената война. Модернизацията, която идва с глобализацията и проникването на западната култура в пространството на останалите цивилизации се тълкува от тях двузначно. Техническите придобивки, рационализирането на производствения процес и прогреса в сферите на здравеопазване, високи технологии и др. се приемат с широко отворени обятия, с малки изключения (това са религиозно фундаменталистките общества на исляма – като Афганистан на талибаните), но прокарваната от САЩ култура и износа на либералните демократични ценности и икономически модели не се приемат така добре. Тяхното натрапване води до страх от поглъщането на собствените култури, до отрицанието им и до засилване на залинелите от десетилетия или пък векове местни култури и цивилизационни модели. Разбира се, съществуват държави, в които на възприемането на западните норми е дадена зелена линия, с цел подобряването и издигането на държавата рецепиент, но рано или късно стаени вътрешни сили намират начин да се освободят от този чуждоземски вирус или поне да тушират неприемливите му страни. Износът на западните ценности и на американската демокрация (идеологията наречена универсализъм) е считан за проводник на упадъчност и е свързван от подложените на неговия обстрел страни  предимно със скрити стремежи да се възвърнат позициите на Запада от колониалната епоха. Процесът на отпор и обръщане към собствената култура в тези държави се нарича индигенизация. Това обръщане се осъществява в няколко различни мащаба, като на върха на неговата йерархия стои религията. Именно религията и в по-малка степен расата и езикът, е определящия фактор за идентичността на една или друга държава, народ, култура към съответната й цивилизация. Именно тя търпи небивал разцвет, особено в ислямистките общества и призвава последователите си към връщане на старите ценности, величие и превъзходство над западните варвари.

   Цивилизационния подход за разглеждане на световно-историческите процеси е изведен в обращение от много учени, измежду които най-познати са имената на Арнолд Тойнби и Фернан Бродел. Те защитават концепцията, че именно цивилизацията е основната обществена градивна единица в историята и че в нейните рамки се раждат, развиват и умират културите, етносите, народите, нациите, държавите и империите. За главни цивилизации в нашето съвремие се счита следните: Западна (Европа и САЩ), Синоистка (Китай и близките му по култура държави от Индокитайския п-в), Японска (само Япония), Африканска (няма лидер, потенциален е ЮАР), Индуистка (Индия и п-в Индостан), Латиноамериканска (за водач се борят Мексико и Бразилия) и Православна (Русия плюс всички православни славяни). Почти всяка от тях има своето ядро-държава, която е водач и културно-политически център.

       Базирайки се на този подход, на тази нова парадигма (нов модел за изследване), необходима за разбирането на световните процеси, Самюел Хънтингтън с основание апелира, че възниква нов световен ред, основан на цивилизационен принцип: обществата, които имат културни сходства, си сътрудничат; страните се групират около водещите или основните страни от своята цивилизация; Равновесието на силите между цивилизациите се променя; относителното влияние на Запада отслабва; азиатските цивилизации разширяват своята икономическа, военна и политическа мощ; в страните, изповядващи ислямска религия, протича демографски взрив, което има дестабилизиращи последици за мюсюлманските страни и съседите им; незападните цивилизации наново утвърждават ценността на собствените си култури. Универсалистките претенции на Запада все повече го въвличат в конфликт с други цивилизации, което се проявява най-сериозно по отношение на Исляма (тероризъм) и Китай (икономически и военен конкурент, превръщащ се от регионална в глобална сила). Съперничеството между свръхсилите е заменено от сблъсъка между цивилизациите, който засега си остава студен, но….

      Най-опасните културни конфликти се зараждат между разломите, разделящи цивилизациите. Сега разделителна линия е прокарана между народите на западното християнство, от една страна, и мюсюлманите и православните народи, от друга.

     Това, което западняците възвестяват като добронамерена глобална интеграция, например разгръщането на световната медийна мрежа, незападните хора отхвърлят като порочен западен империализъм и считат този универсализъм (глобализацията) за зло. Големият проблем е новият баланс на силите и претенциите, които предявяват възмогналите се цивилизации и техните ядра към участие във взимането на световните решения. Самюел Хънтингтън иска да каже, че наред с глобализацията назрява и друг процес – на фрагментация. Бедните искат да получат своят дял от световното богатство, мултикултурния и многополюсен свят очаква своето признание.

     Сега през 2011г. , почти две десетилетия след написването на „Сблъсъкът на цивилизациите“ сме станали свидетели на реализирането на очертаните от Хънтингтън процеси. САЩ в устрема си да запазят своите позиции демнострираха погазване на международните норми след 11.09.2001г. и обърнаха срещу себе си останалите лидери на цивилизации. Ислямския свят и неговото обществено мнение се намира във свещена и цивилизационна война със САЩ и Запада (въпреки смяната на диктаторската власт в арабските страни от 2010-2011г. той ще си остане антиамерикански настроен и ще продължава да търси реванш). ЕС вече не стои твърдо зад американците. Русия и САЩ се дебнат и изчакват да определят ролите си в новото разпределение на силите. Китай е оновната заплаха и конкурент на САЩ и именно с него и потенциалния му съюз с Руската федерация са свързани най-страшните американски геополитически кошмари. Другите конкуренти са Индия, Бразилия, Австралия, ЮАР. Обособяването на техните цивилизационни групи и раграничаването им едни от други предпоставя и противопоставяне на интересите им. Диалога между цивилизациите несъмнено ще бъде продължен, но отпадането на една от тях като доминантна и излизането на останалите като равни предполага по-трудно вземане на решения при различие на мненията и повече евентуални големи конфликти, ако не наделее духът на разбирателство. Но това е спорно в свят, в който благата са неравно разпределени и природните ресурси са пред изчерпване.

Реклами

А, ко речи? Кажи баба тенкю! Ко, не!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s