На крак, о парии презрени,
на крак, о роби на труда!
Потиснати и унизени,
ставайте срещу врага!
Случи се така, че плебеят Калитков остана внезапно без пари. Като редовен стипендиант той отчаяно разчиташе на финансовите инжекции, идващи като придатък към отличния му успех, но за зла беда го скъсаха по стрелба с лък – задължителна дисциплина в учебната програма на Библиотекарския университет. (Как пък точно там има подобен спорт? Ами, ректорът Стамат Маматиев врътнал далавера със зет си Заберган – шефче в школата БАГАТУР, да поеме физическото и субсидията за спорт отишла в семейната касичка).
Така успехът на Митко се снижи до 5.49 и скромната сума от 92 лева и 38 стотинки му се изплъзна за четири поредни месеца. А идваше лято. Поръчките за библиографските корекции на рефератите на богаташчетата от НБУ, УНСС и СУ секнаха. Данчо Мазника – единственият благонадежден кредитор по време на парична криза, забегна към родната Варна, за да броди по дюните на Златните песоци и да гларурства с вечния си фетиш – закръглени рускини с големи дини .
Дефицитът в тънкото портфейлче на Калитков го принуди да изчерпи последните си спестявания, за да парира стържещия фонов шум в корема си. Наложи се да прекъсне уроците по карате киокушин и да си спре нета, а това много го депресира, защото така загуби насладата от интелектуалния чат, който си водеше всяка вечер с изгората Райна с големия балкон. Престана да търси обяви в джобса, което пък угаси пролетарската му жар, подклаждана от честите битки с нечестните работодатели. Трудно е да останеш с гордо вдигната глава, когато се налага да пълзиш!
Затъващият в калта на безпаричието и лумпенизацията младеж веднъж припадна от глад в една канавка по Цариградско шосе, докато тичаше панически от кондукторите, задето се возеше без билет. Унижението му достигна предела и той се замисли сериозно дали при предстоящите избори да не продаде гласа си на ежегодния публичен търг във Факултето (провежда се на пресечката на улица Катун и улица Тумба, точно до супера „При бат Сали“) между агентите на КОЙ от ДПС, Дудука от BG WC, Боко Тиквата и Серго.
Да, гладът замъглява разума и ни кара да изпадаме в несвойствени за нашата величествена човешка природа морални низости, като това да се превърнем в канибали, по подобие на оцелелите младежи в самолетната катастрофа в Андите от 1972г., които се принуждават да закусват с пържоли от своите мъртви спътници, за да оцелеят при форстмажорните обстоятелства на ледения си затвор; или като стотиците хиляди нещастници, гниещи бавно и мъчително в раззиналата се паст не социалното неравенство в милата ни Татковина, заставени от гостенина глад да продадат съвестта и гласа си за няколко лева, с които да си купят хляб.
В най-тежките ни моменти, когато сме отчаяни и обезверени, когато сме обезсилени от превратностите на живота и агонизираме под тежките удари на несгодата, дори и тогава не бива да губим надежда и да отпадаме духом… защото нашият ангел-хранител, Велик Демиург – спасител или Висш Аз, нашите дълбоко вкоренени в подсъзнанието самосъхранителни сили и Цялостна личност не са се отказали и работят на пълни обороти за намирането на изход от кризата.
В този свой рецесионен миг на дълбока резигнация и психо-соматично разстройство Митко стоически седеше на една пейка в парка и се бореше с голямото изпитание да запази принципите си. В главата му се водеше битка, преповтаряща терзанията, разкъсващи психиката на Родион Разколников преди да убие алчната бабка лихварка в безсмъртния роман на Достоевски „Престъпление и наказание“. Рационалният егоизъм е толкова изкусителен – „да се продам, за да се наям“ – мълвеше си наум той, – но емоционалният идеализъм опонираше достойно „ще се наям, но ще се предам, а аз никога, никога, никога не се предавам“.
Силите на доброто не оставиха Калитков да се поддаде на изкушението и като гладния Исус в пустинята той излезе победител в схватката с Лукавия и със слабостта вътре в себе си, защото някакъв смачкан и окъсан вестник от семейството на свинските медии, засилен от вятъра, се лепна нагло на лицето му. В очите на младежа се наби следната обява за работа:
Търсиме майстор на дюнер без опит за голяма верига закусвални. Задалжително условие е да е бръз в рацете и да си ги мие редовно + да не се драпа по топките пред клиентелата. Стартова заплата – 630 лв. Безплатна консумация. Да може да започне веднага.
Ето как, като манна небесна, дойде избавлението за Митко. Той отговаряше напълно на условията – имаше бързи ръце – вследствие на редовните тренировки по карате, и често ги миеше, в резултат на заплашителната статия за хепатита, която бе чел преди няколко месеца в списание „The Lancet“. Носеше широки боксерки и малкия му капитан винаги се чувстваше комфортно в просторните крачоли. А уговорката за безплатно лапане на дюнери причини моментално слюноотделяне в устата му, достойно конкуриращо лигите на млад Тиранозавър рекс, дебнещ стадо Трицератопси. С парите пък, които също не бяха малко за един беден студент, щеше да може да си позволи да заведе любимата и недостижима Райна на романтична ексурзия и баня в Хисаря за следващия Свети Валентин.
И така, Митко Калитков за пръв път се яви на интервю за работа, на което се държа естествено и нормално. Корифеят на куртоазния стил се хареса особено много с набързо надрасканото си на поетичен арабски език с багдадски диалект мотивационно писмо и стана любимец на интервюиращия го арабин и шеф на обекта – Демир Баба баш Баир Будала ибн Джангър Мушама, който всички наричаха на галено дон Омар. И, следователно, получи работата, a скоро и нов прякор – Мохамитко.
To be continued…
The President of the Galaxy 