#КОЙ, в какво и как възпитава? ЕСЕ

 

            В късната есен на 1989г. тумба деца се е събрала на площадката пред блок 33 в софийския ж.к. „Младост“ 3 и наблюдава как едно едро момченце с оцапана от локум блузка и заформящо се шкембенце налага с бухалка по-слабите си другарчета, за да им вземе количките . След 2-3 минути здрав пердах властната му майка се показа на балкона и го изкомандори: „Дилянчо, не е хубаво така, мама. Бързо остави  бухалката и пусни децата, че е студено – ше се изпотиш и ше настинеш!“.

            20-тина години по-късно малкият Дилянчо вече е 140 килограмов кашалот, израснал, благодарение на „доброто“ си възпитание, във високопоставен политик и главно действащо лице в задкулисния модел „КОЙ“. Доказал се като млад и успял бизнесмен с търговска империя, задушила в хватката си няколко икономически сектора; превърнал медийната си групировка в бухалка на всяка власт, с която налага опозицията и борците за народни правдини;  разклатил финансовата стабилност на страната с казуса КТБ, ТОЙ – успелият мъж на 33, –  е пример за неуспялото възпитание на „поколението П“ в България (поколението на прехода).

            Дилян Пеевски е образец на всичко отрицателно в новото българско възпитание. Той е въплъщение на победата на грубата сила над изисканите маниери. Той е грозното тържество на трибалното, животинското над човешкото, моралното. Той е свидното чедо на изедниците и душманите, на побойниците-маргинали, изплували от тинята след разпада на претендиращия за блестяща справедливост и висок хуманизъм строй на социализма.

            В същото време лошият  пример на Дилян Пеевски заразява мнозина по-млади, жадни за успех опортюнисти, но и дава повод за справедливия гняв и мобилизацията на слабите, възпитаните „умни и красиви“, фините интелигенти, събрали най-сетне куража да се обединят срещу едрото момченце с бухалката, което ги пердашеше като малки пред блока.

            В зората на прехода, съгласно неумолимите исторически повели, ценностите на обществото се сринаха и в клокочещия казан на новите граждански и пазарни свободи се утаи сегашният анти морал. Праволинейният път остана за слабите, за будалите, а тарикатите минаха напряко. По този път поема и обичната майка на Дилянчо, г-жа Ирен Кръстева, първоначално с вдигнати крака. Тейко му ги изоставя (тук можем да търсим патологията на личната трагедия в семейството), а останалата празнина в семейното огнище с бащинска обич и патриаршески съвети запълват гръцки олигарси, български престъпни босове и политически интриганти.

            „Поколението „П“, от което изплуват днешните обществени демони, е възпитавано по методата на лошите момчета с дебели вратлета, трансформирали се по-късно в добре облечени бизнесмени. То се вдъхновява от крилати фрази като: „Слабите загиват“, „Бий, за да не те бият“, „Имаш ли пари – хубави жени, нямаш ли пари – стари бабички“, „Едно Ферари с цвят червен…“, „Ако не взимаш зоб си микроб“ и др. Негово дидактическо помагало е чалга културата, в която се възпяват лирическите герои – напомпан тарикат с черен джип и свръхсексапилна мацка на високи токчета – и техните лелеяни въжделения за пари – пари’.

            Възпитанието на „поколението П“ се основава на завистта, юмруците и лактите, на злобата и просташките нрави, на заобикалянето на закона, който е приеман просто за „врата у поле“. Тарикатлъкът, прекият път имат особено значение за успеха в обществото. Усвои ли ги питомецът още от ранна детска възраст, той няма да има затруднения в жизнеутвърждаването си. Дори и да не му идва отвътре, неговите настойници и учители са длъжни да му втълпят в главата законите на природната и квазиобществена еволюция – „Оцеляват само най-силните и най-приспособените“, „Целта оправдава средствата“; в противен случай рискува да си остане дребна риба и да бъде погълнат от някой приспособил се вече Левиатан. Затова в клета майка България, за да си успял, не е важно да си интелигентен и начетен, или пък добре възпитан – това по-скоро е пречка и възпитателна дисфункция. Тук е най-важно поне малко да ти липсва морал.

            Да, съществува и една по-малко разпространена, една маргинална вариация на „поколението П“, отклонила се от мутацията на прехода и носеща в ДНК веригите си рудимента на старите морални порядки. Нейните представители изглеждаха  обречени на изчезване, поради дисфункциите на възпитанието си, докато не започнаха да се уповават на осъзнатата си обединена сила. Тяхната плахост и крехка натура напомни неотдавна за себе си и може би в близкото бъдеще към тях ще се присъедини нов ешелон от безкористни пуристи с изострено чувство за социална справедливост и уменията да я налагат. Така че нека вместо да питаме „Кой, в какво и как възпитава?“, да се запитаме „Кой, в какво и как ще възпитаваме ние, бъдещите учители и педагози?“, за да не се превърне окончателно нацията ни в оскотяло стадо. Защото за свалянето на хомота са наложителни нови апостоли на свободата, будители, просветители, революционери, трансмитери на добрите практики от цивилизованите държави, които да пренесат на родна почва напредничавите идеи и да запалят огъня на правдата в душите и сърцата на учениците си.

            По време на Възраждането и борбите за национално освобождение прословутото семейство Обретенови от Русе възпитава седемте си деца в най-патриотичен и филантропичен дух. Хулена и осмивана от всеки, силната българка баба Тонка Обретенова губи четиримата си сина в борбите, но остава непреклонна пред идеалите. Какви българи е имало навремето! – Българийо, каква си била, каква си сега и каква ще бъдеш!!!