Шестък 14-ти – черен разказ за един розов ден на сърчица

Стандарт

Денят ми започна средностатистически – боли ме гърлото и освен това ми е запушен носът. Як махмурлук цепи главата ми, а жената пак не ми е направила попара. Между другото, моите извинения, забравих да ви се представя. Казвам се Атанас Баджаков, директор на 22-ро СОУ „Вси светии седмочисленици, 40 великомъченици, плюс един друг и още двама“.

Лошото на днешния ден е, че освен, че съм на работа, е и Свети Валентин – празника на влюбените, насаден така вероломно от чуждопоклонническия дух на модерния български търгаш и гадните пропагандни реклами по  западно мръсно капиталистически тертип. Майка им и гадни реклами, жената от месец ломоти да й взема някакви ваучери с промоции за н’ам си к’во, зарибена от манипулативните цветни картинки по Фейсбук. А с какви пари? Викам й  – нали знаеш колко ми е малка директорската заплата.

Тя не е чак толкова малка, де, но пращам на щерката в САЩ да си плаща семестрите в колежа, а и Еврофутболът ме муфти.  Абе, голям проблем имам днес – нищо не съм й взел на моята, а ако до довечера не измисля подарък, ще ми вкара точилката в гъзот.

Тъй то, тръгнах за работа, гладен и угрижен, изморен от безсъние и страдание.                   С изпити сили съм от всекидневните проблеми на всеки българин и имам перманентно високо кръвно, вследствие на добротата  и търпението ми към малките орангутани, на които чета конско в директорския кабинет след поредната им беля. На всичко отгоре са ми лепнали и някакъв прякор, заради тиковете които правя – пак от нерви покрай тях. Викали ми „Наско Тика“. Гадчета малки. Ако родителите им знаеха какво са сега, щяха да ползват „Дюрекс“ всеки път когато, нали се сещате. А едно време какво  беше! – Тц, Тц, Тц… Преподавах на интелигентни деца, с уважение към фигурата на учителя.

В днешния отвратителен ден, по кофти и от петък 13-ти, гумата на колелото ми пак е пукната. Явно онзи гнусен, но природно интелигентен плъх в мазето е решил да си направи ташак с мен, задето го подцених и му сложих капан за мишки. Ама и плъхът си го бива. Усетих преди седмица, че се е научил да отваря компотите с швейцарско ножче и да развърта врътката на казана с ракия с лапичките си. Пред 4-ри дни пък си бях забравил смартфона в мазето и на вечерта като го взех, видях, че плъхът си е направил селфи с камерата и ми е счупил рекорда  на играта „Ant Smasher“. Ще взема аз да го заловя и да го опитомя. Стане ли, вече няма да имам грижа за сутрешната си сиренова попара.

Тръгнах пеш и единствената черна котка в квартала взе, че ми пресече пътя и даже ме погледна с презрение. Ах, да имах една въздушна пушка, как щях да и подпаля задника на тази бълхарана. Усетих веднага по предзнаменованията, че  няма да оттърва боя с точилката довечера. Но имам и спасителен план. Ще вляза в интернет през щайгата от кабинета ми и ще разгледам дали няма някое по-сносно ресторантче, с което да мина номера.

Иначе работния ден мина по-вяло от обикновено. Четох конско само на едно момченце, което постоянно ставало да се разхожда в час без класната му и моя жена, Райна Лобутова, да му е позволявала. Гиди калпазанин. Пратих го при лекарката и се оказа, че просто бил малко попрекалил с енергийните напитки и снакса. Той обаче твърди, че е Скалата и ще ми направи задушаващо тръшване като порасне – много агресия внушават тези предавания на малчуганите! Тц, тц, тц – от СЕМ пак спят.

В края на работния ден намерих едно местенце – испански ресторант „Боде ва“. Не ги обичам аз тези капиталистически изгъзици, ама айде, от мен да мине. Една вечер ще си отпусна портофейла за моята изгора. Само не знам защо в рекламата на ресторантчето пишеше да си носим лупа – хм.

– Бах му мамата, погледнах сметката и  ми се разхлопа сърцето. 130 лв. за 5 миниатюрни сърмички за жената и малко бобена чорба за мен ми изкопчиха мръсниците. Трябва да предупреждават  възрастните хора като мен, преди да им поднасят такива големи суми. Измекяри и убийци на старци! Ще ги съдя и ще подам жалба до прокурора.

Вечерта, след като се върнахме от ресторанта  с Райнето,  направихме видео връзка с дъщеря ни. Малиии, последното нещо, което си спомням, бяха думите й – „Мамо, тате запознайте се с Беца, моят приятел, името му е съкратено от прякора Жребеца“, – и една черна негърска глава, която се показа на екрана. После получих микроинфаркт.  Бързо ме закарали в Пирогов, казва жената, но се наложило да чакам, за да освободят операционна зала, защото имало опашка от 10 души  преди мен. То, там ще ти обърнат внимание веднага, само ако си носиш отрязаната глава под мишница. Докато сме чакали аз май малко съм умрял за около 15-20 секунди. После съм се пусвестил, след като ми дали да подуша тампонче с йод.

Сега съм в болницата и жената ме гощава със сиренова попара. Онова с негъра – гадже на щерката било само някаква колежанска шега. Черньото й бил просто колега.     В крайна сметка денят ми приключи що годе добре – ям попара, ще си почина от работата някоя и друга седмица, отървах боя с точилка, въпреки  разхищенията от ресторант  „Боде ва“, а и няма да имам представители на негроидната раса  за внучета. Нищо, че преживях разтърсващо NDE, в което срещнах духа на Елвис. Адиос!

Реклами

А, ко речи? Кажи баба тенкю! Ко, не!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s