Насреща ви се задава поредната юбилейна среща с хората, или животните, с които сте завършили заедно гимназия. Този път няма как да откажете поканата, а и тайно кроите да се присмеете на надебелелите ви или оплешивели конкуренти за внимание, оценки, първенство в класа и т.нат.
Обичайното за този вид меропроятия е споделянето на информация от клюкарски тип относно това кой, в какво и как се е развил, реализирал или радикализирал.
Едни могат да се похвалят с нов апартамент, автомобил и силиконова метреса. Други, с престижна кариера или охолен живот като емигрант в държава от блажения Запад. Ако вие пък сте от категорията лузъри, които не се открояват с лични успехи, повишено благосъстояние и бизнес просперитет, а по-скоро буксувате все още в лепкавата кал на посредствеността и несполуката, то може да поукрасите малко истината. Така поне ще избегнете на място напиращите в слъзните ви канали струйки и психическия срив.
Изберете ли пък да бъдете откровен, то рискувате да си тръгнете по три начина:
Опция 1: На четири крака и насмукан до козирката, псуващ цялата позната Вселена на майка, леля и стринка. Подвиквайки скръбно по пътя – „Защо Ванката успя, а аз не?“. Абе – толкова черноглед, че даже и мисълта за вкусна свинска пържола няма да може да ви помогне.
Опция 2: Пак нафиркан до козирката, плюс дълбоко комплексиран и фрустриран от срещата с успелите ви съученици, но и с ясната мисъл да нарежете гумите на Баварецо на Митака с мачете (да, същият, на който изкарвахте тройките по математика) и евентуално да хвърлите един здрав пердах на жинътъ вкъщи (особено ако сте от Перник).
Опция 3: Отново нашмулен на висок градус и обзет от мрачната мисъл да се самовзривите в Парламента, да си теглите куршума с ловната пушка на дядо ви, или по-лошо – да посетите мормонска църква в търсене на утеха от всепроникващата аура на Великия Мормон.
Та, ако се вписвате в гореизброените поведенчески модели, то би било по-добре да си изберете няколко от следните лъжи, с които горе-долу, с тенденция към долу, да замажете положението с пропадналите си копнежи и блянове за успехи след гимназията.
1) Имам прекрасна работа, от която печеля повече от добре. Да, не се бъзикам, работя в една клиника за тестване на експериментални лекарства. Всеки делничен ден ме тъпчат с разни бонбонки и хапченца. То, затова и ми порасна опашка, де. Гле’й как си я въртя само. Мога и да се здрависвам с нея. Вече имам предложение за участие в Цирк Балкански.
2) Ми, да – то имам и супер секси гадже – модел на Виктория сикрет. Как я свалих ли? Е, лесна работа. Сумати виагра са ми тествали. Оттам имам и невероятно перманентна ерекция. Сещаш се, нали?
3) А пък колата, дето я карам, да не ти разправям – новият Седан на марката Нисан. Падна ми се от лотариен билет на „Беднотария България“. Обаче аз я тунинговах с газова бутилка и й турнах едно лого на Мерцедес отпред. Никъде няма като моята кола тука.
4) Деца ли? А, нека минат десетина годинки, че да се поизчистя от химическото натравяне – кой знае какъв урод може да се пръкне сега. Иначе, аз като студент колко малки войничета съм дарил. Какъвто бях левент, сигурно вече един билюк американки и шведки дундуркат бебетата-гений, материалните носителите на моите разпръснати по цялата земя прекрасни и благородни гени.
5) К’о, брак? Ааа, да ги нямаме таквиз работи. Още съм млад, че да се излъжа. Нека чукна поне петдесетака. Пък и знаеш ли още колко модели на Виктория сикрет са ми хвърлили око. Манниии – беги! Но, туй са си лични работи. Аз питам ли ва вас. Ари чаууу.
Конец.
The President of the Galaxy 