Приключенията на Митко. Страх ли ви е от манафи?

Стандарт

     Всички, живеещи в София, имат далечни или близки роднини от провинцията, с които не поддържат близки отношения, но въпреки това те съвсем случайно решават да се самопоканят на гости, само и само да не дадат 15-20 лв. за нощувка в някоя стая за бедняци по хостелите. И какво да се прави, нали така е прието, отзовавате се на роднинската нужда!

     Така се случи и с Митко Калитков. Той получи самопокана от нахалния си братовчед  Ганко от Тополовград в най-неудобния момент – точно, когато професора Вучков го беше уредил да се яви на интервю за журналист в патриотарската телевизия Скаталфа.

   По времето когато подготовката по история, журналистическа етика, теория на конспирацията и предвзетоговор на омразата вървеше с пълна пара, Ганко звънна на Митко с думите – „Брат’чет, бе тука нещо са омотах около таз голямата сграда, Ен Ди Ка Ту ли беши, к’о беши. Ша дойдиш ли да ма вземеш, че имам голям зор, па низнам къде е клозетя?“.

      Състрадателният Калитков се отзова по спешност на роднинската молба. Той продължи да помага на братовчед си в следващите няколко дни, а заедно с услугата да му бъде любезен хазяин се превърна и в негов културен гид, като го разведе по забележителностите в центъра и дори посетиха няколко музея в Нощта на музеите, включително и грандиозната художествена галерия, наречена от медиите „Българският Лувър“, от която гостенинът беше повече от впечатлен.

             На втория ден от съвместното им съжителство Ганко вече беше побъркал миловидния си братовчед с разкази за първичните си мераци по шопските булчета и за това как щял скоро да приземи самолета на някоя по-харна писта. А що се отнася до самолета – отвратителна работа. Всяка сутрин излиташе на голяма височина и правеше лупинги из тясната стая. Наплашеният Митко пък си лягаше всяка вечер с молитвата диспечерите на самолета да не объркат разрешението за кацане на следващия ден.

           Целта на Ганко, както на всеки друг младеж, пристигнал в столицата от бедната провинция, беше да си намери работа. Това бързо му се отдаде, защото от малък продаваше пъпеши на тополовградския пазар и лесно се заприказваше с хората. Беше повече от комуникативен.

      Братовчедът почна работа в магазин за дрехи на известна марка в столичен мол, но още през първата седмица тръгна да се оплаква, понеже по цял ден го карали да работи като хамал и да пренася кашони, вместо да продава дрехи. Освен  това не му давали да си приказва много-много с клиентите и началниците му  правили постоянни забележки за диалектното мекане.  Най-лошото обаче било, че поне по 20 дебелани  искали помощта му да се напъхат в дънки, с два размера по-малки от техните и в пробните падало голямо напъване, придружено от пот, сълзи и мъки. Не стига това, ами и меринджейте му одържали от надника за глоби, защото не бил представително облечен и попръцквал от консервите с боб, с които го гощавал братовчед му.

           Натурализираният софиянец изплакал мъката на братовчед си Митко Калитков. Демоничният възмездител в Митака яростно се пробудил и решил да проучи по-обстойно фирмата. Оказало се че осигуряват служителите си на по-ниска сума и дрехите им са произведени от бели роби в Далечния изток, което пък автоматично ги превръщало в съучастници на модерното робство.

      Заплел се зъл план за отмъщение спрямо трикотажните експлоататори. След задълбочен анализ ударът бил подготвен. Митко решил да нанесе смъртоносна рана там, където капиталистите ще ги заболи най-много – публичният им имидж.

           Изобретателен като випусник от школа за специалисти по социални мрежи и копирайтване, Митко   направил  Фейсбук група, в която изложил проучванията си за източника на стоката и косвената вина на фирмата. Не последвала реакция, въпреки че покани за членство в групата били разпратени на сума ти народ. Просто консумативистките  мозъци на хората, препечени от вълните на микровълновата печка и изгладени от радио-телевизионните вълни на медиите, не се трогвали от такива неща. Дори не се подвели по коментарите, оставени от самия Митко Калитков с фалшивите му около 100 профила, един от друг с по-цветущи имена (Хризантем Цъфниполенов, Караул Стойчев, Маврудий Винпромов, Купидон Дупигонев и т.нат.).

          Битката обаче тепърва започвала и злият гений на доброто решил да си послужи с диверсия. В анонимна дописка до агенция „КИК“ Калитков изпратил сензационна информация за зъл манаф – ексхибиционист, който върлувал със заредения си с гориво самолет с размерите на руския Антонов Ан-225 Мрия между изложените дрехи в магазина и изненадвал клиентите без да подбира. В едно с това Митко алармирал за случая във Фейсбук групата, като разпратил още повече покани за членство. За доказателство злият двойник на Зукърбърг приложил и снимка на Ганко, малко след като се бил събудил от сън в обичайния си вид.

         Илюстрацията  толкова реалистично паснала на текста, че будното Фейсбук гражданско общество се организирало за броени часове и създало десетки огледални анти-манафски групи срещу магазина. Информационната агенция „КИК“ излязла с водещ материал за случая и удебелено заглавие: „Бомба!!! Надървен манаф от магазин Jorjomania издебва клиентите си изотзадзе!!!“.

             Случаят толкова се разчул, че даже влязъл в централните новини  на водещите тв канали и причинил изчервяване и неудобство на Юксел Кадриев, когато трябвало да оповести новината, защото мислено се върнал  към срамното си минало и начина, по който бил пробил в големия ефир.

          Даже бил организиран и протест пред мола с лозунг #КОЙ назначи манафа на работа. В сутрешния блок на Антон Хекимян гей лобито пък, с представители Денди Пенди, Мондьо и лорд Евгени Минчев, се опитало да защити своите хора и правото им свободно да опрашват дупенца където им падне.

            В крайна сметка меринджейте в магазина били уволнени. Самия магазин бил затворен, докато аферата отшуми. Ганко си намерил нова работа – като куратор в Българския Лувър. Майсторът на пропагандата, диверсията и agenda setting-ът извоювал една от най-големите си победи, но причината за обществения взрив била егоистичния страх за собствения задник, а не косвеното съучастие в престъпната мрежа на модерното робовладелство в Източна Азия. Това за Митака било тъжно, толкова тъжно, че Калитков се замислил дали да не замине надалеч от българския манталитет  и стереотип да спасяваш собствения си гъз без да мислиш за другите. Дали и тогава тази Хидра на позора няма да  го намери. Кажете, уважаеми имигранти?

Реклами

А, ко речи? Кажи баба тенкю! Ко, не!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s