ДИЛЕМАТА

      – Аз казвам да ги стъпчем като мравки. Те не заслужават условията, компромисите и търпението, с което ги удостоихме през последните няколко сарса. Процесът на упадък е необратим. Знаехме го още преди 200 сарса, когато започнахме наблюдението си.Те са вирус за биосферата, който трябва да бъде унищожен в зародиш. Да, видяхме известен потенциал, но само при алтернативни линии на времето. Ако ги изпуснем сега, представете си какво ще стане, когато достигнат технологичната зрялост да влязат в контакт без да имат духовните умения!? – така остро се изказа посланик Крийл от Проксима на спешното заседание на галактическия пленум. Неговата крайност беше подсилена и от загубата на изгодна сделка с империята Сениси, заради спекулациите за новото атомно оръжие на тераните.

    Поводът за свикването на чрезвичайната среща бе детонацията на ядрен заряд срещу цивилно население в края на един от зачестилите ожесточени конфликти на Тера, планета, стояща на важен търговски кръстопът и обитавана от примитивни хуманоиди. В обширната зала с терасовидни места за заседаващите беше почти пълно, а и доста шумно. Въпросът явно бе предизвикал широк обществен дебат.

     – Уважаемият Крийл гледа на нещата в дълбока перспектива. Според изчисленията на нашия научен институт вероятността да се стигне до въздигането в космоса на нов агресивен вид в нашия отсек на галактиката е с отрицателни стойности. Освен ако изпуснем  от поглед империята на рептилите от Глордабу, защото те винаги са търсили пушечно месо за съюзник. – опонира на предното изказване един мешест субект от световете на Кипра. Той стоеше най-отпред в специално пригодените капсули за видове с по-особени местообитания.

    Думата взе Прахес, делегат на йедвиите и предложи да бъде изслушан учителят Кун от луните на Салпарас. Кун бе уважаван делегат от всички. Той бе участвал преди неопределен брой сарси в научна експедиция на Тера, в която бе имал възможност да изучи психиката на автохтонното й население и да го каталогизира в хрониките на разумния живот.

      – Достопочтени легати, – започна словото си той – струва ми се, че и този път трябва да следваме реда на общите правила и да не прибързаме с действията. На онова място  – Тера – съществува един израз, който е трудно преведим за нашите езици: Морковът или тоягата.

– В същността му е мисълта, че ако не нещо не стане с добро, то тогава ще стане с лошо. Аз ви предлагам да изпратим няколко педагози, които да акушират идеите, стоящи в основата на  съгласието в нашата общност. Нека оставим семето им да покълне и да се развие още няколко сарси и тогава, с оглед на резултата, да пристъпим към по-решителни мерки. Обръщам се към председателстващите този съвет с молбата да обявят предложението ми за гласуване. Що се отнася до мисионерите на ценностите ни – нека всеки от нас прати по триада от своите добре подготвени животолози, които да предадат учението на Великото дихание.

            Концепцията на експертът по Тера Кун бе възприета от 2/3 от легатите и те я подложиха на гласуване. Чуха се дори одобрителни сирени. Мисионерите се отправиха към Тера след две ларси или през 1947 г. по местното летоброене на теранците. Съдбата им зависеше от самите тях.

Президентът на Галактиката