Ембрионът

Стандарт

Колко истинско е времето? Ще свърши ли някога? Откъде идва разликата между минало и бъдеще и защо помним само миналото, но не и бъдещето? Какво би  станало, ако нещо в нашата времева линия се промени? Ще изчезнем ли? Какво е крива на времето?

         Изстреляни като канонада от картечница, тези въпроси рикошираха от възприятията на учениците му и се разсеяха като фонов шум в пространството. Смахнатият учител реши да прикове вниманието им с пример.

– Деца, обърнете се, моля, и погледнете към лавицата със стъкленици. (По стечение на обстоятелствата урокът по физика се провеждаше в кабинета по биология, защото майсторите още измазваха стените на стаята по астрономия в космичен цвят и ремонтът не беше приключил).

– Виждате ли малкото бурканче от бебешко пюре? Точно между препарираната сова и рибата костур. (На стенната лавица бяха наредени пирамидално най-различни колби с животински зародиши, макети на човешки органи, препарирани птици и всякакви други гадории в стъкленици. Над всички тях бе окачен портретът на възрастен мъж с дълга бяла брада – злият близнак на дядо Коледа според някои ученици.)

– А сега ще ви помоля за малко тишина, защото искам да ви разкажа нещо интересно. – Сайланс бе, Иване!!! – повиши тон лудият физик.

          Преди около 30 години, – започна той –  някъде към 1970, млада жена на име Валерия Ваксова излязла на вечерна разходка точно в този район, където сега се намира училището. Изминалият ден бил горещ, необичайно горещ дори и за юли, и нощният вятърът я унесъл в своята прохлада към близкия парк. Напълно се стъмнило, но тя все още не искала да тръгва.

          В същия ден от ареста на полицията бил пуснат задържания за хулиганство  и неколкократни грабежи Динко Цонев, по прякор Диньо Чука. Силно грозен, мургав и зъл бандит от близкото минало на града ни. Трябвало да остане зад решетките още две нощи, но се падало годишнина от някакъв комунистически юбилей, и той извадил късмет.

          Същият този Чук, излязъл в същата онази вечер да се поразтъпче, но му се пропушили цигари, а нямал никакви пари в себе си. Вместо да отиде на обичайното си място за грабежи (парка до гарата), той се насочил към същия онзи парк, където седяла и  същата младата жена. Причината за смяната на мястото за грабеж била, че в обичайния за динковите изстъпления парк до гарата имало комунистически паметник, свързан с годишнината през въпросния ден и почетен караул бдял хулиганите да не задигнат поднесените венци и цветя.

          Динко Чука набелязал младата жена за жертва от раз. (Да, тя била точно в близкия до нас парк – уточнил даскалът). Издебнал я и грабнал чантата й. Тя обаче оказала съпротива и я задърпала към себе си с викове. Чука я блъснал грубо към стъпалата до фонтана и побегнал през глава. Жената се претърколила до долу и не помръднала повече.

          (Тук децата останаха като вцепенени от зловещия развой на историята и едно малко момиче се закле никога да не ходи вече в парка само.)

          Учителят продължи:   –  Жената скоро се свестила и потърсила помощ в болницата. Тогава тя и мъжът и научили ужасната новина, че плодът от утробата й, защото тя била бременна, изгубил сърдечен ритъм и трябвало да се отстрани. Мъката им била непосилна, те дори имали име за детето си, но него вече го нямало.

          Ембрионът бил изваден, запазен в специална течност за съхранение и пратен в колекцията на медицинската академия. След това попълнил екземплярите в кабинета по биология на нашето училище. (При тези думи децата изтръпнаха и вкупом се обърнаха към бурканчето от лавицата.)

          – А сега ще ви разкажа и истинската история – каза учителят и съвсем обърка питомниците си.

           През онази вечер Диньо Чука не знаел, че в любимия му парк до гарата имало пазачи на цветята пред паметника и решил да ги открадне, като после ги продаде за някоя друга цигара. Милиционерите го спипали и отново го върнали в ареста, където той останал цялата нощ сам, да вие като куче от глад. Младата жена – Валерия Ваксова, родила здраво момченце, което кръстила Тошко. То израснало като добър човек и станало учител по биология в училището.

– А онова там в малкото бурканче – посочи лавицата учителят – не е човешки ембрион, а зародиш на прасенце. Това обаче не бива да ви успокоява, защото в другата разновидност на събитията, тази, за която ви разказах, Валерия Ваксова наистина губи детето си след грабежа на кварталния хулиган. И тази вариация, според учените, продължава своето развитие в алтернативна крива на времето, където учителят ви по биология вместо пред вас, седи зад вас – в онова малко бурканче.

          Децата останаха замислени за минута, когато съвсем неочаквано звънецът ги извади от менталните им усилия да асимилират казаното. В този момент вратата се отвори и влезе млад мъж на около 30 години. Учителят се обърна към него с усмивка на лице и каза: „Здравейте господин Ваксов, мисля, че учениците Ви са готови за урока по Неонатология – потупа го по рамото дружески и продължи –  айде Тоше, успех!“, – след което излезе.

          През целия час по биология повечето от учениците не спряха да гледат втренчено ту младия си учител, ту бурканчето на лавицата. Накрая Иван не се сдържа и го попита: „Абе, господиние, вие колко време бяхте в онова бурканче, бре?“.

Президентът на Галактиката

Реклами

А, ко речи? Кажи баба тенкю! Ко, не!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s