Легионът на слабите

Стандарт
Плофесията ми на пиуот ме науци, це кацественото гоуиво е цистото   гоуиво. Когато цух, це Еко пуецистват новото си гоуиво с филтълна технология, вза-имствана от авиацията, знаех це това е плавилното гоуиво за моя автомобиу.

   По принцип не съм избухлив. Даже бих казал на научен жаргон, че съм психически балансиран и съм на косъм от достигането на Цялостната ми личност. Доскоро бях най-нехолеричния човек в целия град. Но откакто по всички национални телевизии започнаха да ми промиват мозъка с психотронната реклама на бензиностанции ЕКО, в която пълничък младеж с говорни дефекти и дебилно излъчване всяка вечер ми натякваше да си купя бензин, станах друг човек.

   Агресивната  реклама допълни фрустриращата сила на притискащите ме затруднения в работата.

   Тя бавно и методично прибави експлозивна мощ към семейните ми проблеми, здравословните такива (начело с обилния косопад) и разправиите със  съседа отгоре, който всяка събота сутрин ми вгорчава живота със социалистическата си дрелка.

  Рекламата подсили трудностите с капризния карбуратор на стария ми Фиат. Нараснаха притесненията ми покрай международното положение, непоносимостта ми към мустака на Цецка Цачева и алергията ми към фразеологията на Цветан Цветанов.

  Задълбочиха се тегобите ми от крамолите в любимата политическа сила Реформаторски блок и дискомфорта от розовото разстройство, от което страдам вече 7-ми подред месец (разстройството почти съм го преборил чрез строга диета с чай от джоджен и кучешка храна на гранули).

     Аз обаче още удържах фронта и не се поддавах на невротичността. Винаги съм бил сдържан и съм вярвал, че възпитанието, упованието на добрата култура и позитивизмът ще надделеят с времето над простащината и грубата сила. ВЕНСЕРЕМОС!!!

    Достигнах точката на пречупване, когато, отчаян от повредите на амортизирания ми Фиат, реших да си пусна талон за участие в томболата на кварталния хипермаркет. Наградата – червен автомобил с панделка, ми смигваше примамливо с единия си фар от паркинга, и оставаше само да ме изтеглят след месец, за да бъде единствено моя.

   Хубаво, но евтиният химикал, който бяха завързали за урната с попълнените талони, не искаше да пише. Поисках химикалка от заобиколилите ме клиенти на магазина, трескаво попълващи личните си данни в  своите талони. Никой от тях не откликна на молбата ми, а едно злобно лелче с малки очички, мазна коса и свински устни направо ми се сопна с думите „Да, бе, да – да ти дам химикал и после да ми отмъкнеш наградата, как ли пък не!!!“.

    Като възпитан  интелигент преглътнах тази крещяща антихуманност и подминах  примитивната хоминидка с гордата походка на нравственото си и еволюционно превъзходство. От човешко благородство пък, или може би от балкански инатлък, задигнах  повредения химикал.

     На изхода видях, че госпожа-лелчето-примат се е лепнала в павилиона на Лафка и търка като обезумяла маймуна билети от частните лотарии, които в последно време изсмукаха и малкото останал разум на обикновените хорица.

   Тогава ми просветна. Осъзнах, че цялата бутафория с лотариите, с разиграваните томболи и лъскави  награди, с престорената вежливост на водещите им и лустросаните перхидролени анорексички, които обикалят страната, за да зарадват знайни и незнайни лели и чичовци с нищожни суми, вкарвайки ги в добре смазаната индустрия на лотарийния пи-ар, е извращение, гавра, скверно некрофилство. Възможно най-грозната и кощунствена подигравка с малкия човек. И хората не разбират, не проумяват, че са доброволен дивеч в един канибалски лов, където големите суми са примамката, а „добре облечените бизнесмени“ – аристократите-ловци. А държавата ни – тя е просто тяхното олигархично родово имение!

     И двете лотарии, заедно с най-голямата верига букмейкърски клубове в страната, са собственост на „добре облечения бизнесмен“ г-н Череп, който се въздигна от дс средите в началото на Прехода. Зад многомилионното богатство на Черепа и партньорите му лежат труповете на стотици „дребни човечета“ –  пречки в бизнеса и честни конкуренти; крещят за мъст хилядите изгубени съдби и разбити семейства, подхлъзнати в улеите на комарджийската спирала. И висчко това става със съучастието или апатията на продажните национални медии и многоцветни политически формирования.

      Кръвта ми закипя. Как можеше той и съдружниците му да продължават да мамят, под привидната закрила на поръчкови закони и политици? Не им ли стигаше заграбеното? Досега не бях чул нито един вик за правда. Нямаше гласове в пустинята.

      Латентният гняв, натрупван в дълбинните пластове на психиката ми, избуя най-накрая под формата на изобличителната статия.

  Сякаш не бе написана от мен, а от множеството безформени и безлики сенки на неосъзнатото народно страдание; от погубените в дългове, обезправените люде, оплакващи тихо неблагополучната си орис.

     Статията пожъна небивал успех. Приятелите ми във Фейсбук и Туитър я погълнаха мигновено и поголовно я споделяха с техните приятели. За седмица събра 20 хиляди лайка.

     А аз? Аз триумфирах. Чувствах се като будител на новото време. Можех да яхна своя Пегас и да се превърна в демократически лидер. Да отприщя стихията на недоволството си, резонираща в потенциала на едно всенародно движение на възмущението и да въздам справедливост. Да се превърна в един съвременен селски цар, защо не и в един модерен якобинец.

    Какво ме спря ли? На практика – няколко момчета с дебели вратлета. На теория – вкоренените принципи на мекушавата ми природа и данъкът, който плащам на моралното  и идеалистично си възпитание. То бе човешко, твърде човешко, култивирано с прочита на  световните литературни класики в юношестката ми библиотека и от смирения и християнски дух на родителските съвети, от които така и не можах да се еманципирам. Къде е грешката в моето възпитание ли? – Понякога човек не трябва да бъде човек, а звяр, защото в Татковината ни човек за човека е вълк.

   По-рационално от моя страна щеше да е в зрелостта си да  възприема коренно различна философия, може би  доктрината „бий, за да не те бият“, догмата  „вземи парите и бягай“, или пък  концепцията за „преклонената главица“. Закостенелите ми схващания и възпитателни стереотипи наклониха везните по посока на врага.

     Първо получих любезно писмо от някаква си секретарка, в което ми се препоръчваше да не създавам проблеми и да се отрека от съжденията си от фамозната статия във Фейсбук. Последва обаждане от сериозен господин-мутра, който ме прикани да се разберем като джентълмени. Предложи ми солидна сума, ако напиша опровержение.

     И двата пъти отговорих тактично, че могат да спрат да лъжат хората и така всички ще са доволни. Завладян от революционен плам „плахо“ подхвърлих, че не се страхувам от заплахи и ще продължа да пиша срещу Измамата докато имам и един останал пръст на ръцете, докато пулсът ми не заглъхне завинаги, и още нещо в същия дух. Непознатият бизнесмен-мутра само ми каза „Ти ше видиш мухльо! Ще ти счупим ръчичките!“…

      А аз откъде да знам, че тези „добре облечени бизнесмени“ нямат никакво чувство за поетичност и хумор, лишени са от всякаква форма на абстрактност и възприемат всичко буквално.

      Вчера пред къщи ме пресрещнаха два черни джипа. От тях наизскочиха дузина бабаити със златни ланци и кръстове.  Тези добродетелни и богобоязливи „свещенослужители“ ме благословяха с мощните си десници в продължение на 5 минути, вследствие на което попаднах в реанимацията.

       И така, след обективното излагане на премеждията ми, което в момента е пред Вас, мисля да продължа похода си срещу неправдата с използваните и досега от мен традиционни средства на почтения интелектуалец – писаното слово и вдъхновените смели думи. „Аз нямам сабя, но има перо“. Историята е доказала, че преследваните интелектуалци по-късно се превръщат в герои на своето време. Ще организирам група във Фейсбук. Няма да пречупят духа ми, защото знам, че не съм сам. С мен са милиони братя по кръв и по дух.

Ние сме легион!

П.П.

   Не разбирам защо от полицията ми отказаха денонощна охрана, докато съм в болницата. Дано само довечера изненадващо не се задуша сам с възглавницата си и животоподдържащите ми системи не спрат внезапно заради фабричен дефект.

Робеспиер Гълъбов (1961-2015),

съвестен гражданин, интелектуалец и борец за  човешки правдини

Реклами

А, ко речи? Кажи баба тенкю! Ко, не!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s