По-бърз от куршум, по-мощен от локомотив, способен да прескочи небостъргач с един-единствен скок…
Погледнете горе в небето! Това е птица. Не, това е самолет! Не, това е мръсен капиталист, подхвърлен от Митко Калитков – неустрашимия рицар на печалния образ.
– Хм, интересно – това си каза една вечер Митко Калитков – светлият демон на пролетарската класа, след като прочете следната обява за работа в jobs.bg.
Търсиме астролог на ненормиран работен ден. Изисквания към кандидата: - Сертификат за завършен курс по астрология - минимум 3 нива; - Опит като астролог - минимум 3 години; - Бързо да намира духове с кристалната топка - за минимум 3 минути; - Едновременно гадаене по минимум 3 планети; - Среден успех от училище - минимум 3.00; Предлагаме - Фирмен офис - Служебен телефон; - Гъвкаво работно време; Месторабота: София Заплата: минимум 3 euro на час
През отвореният прозорец течение от свежия късно октомврийски въздух запретна завесата и разкри няколко от малкото показващи се звезди над столичния смог. – Защо пък не, – каза си той, загледан във Вечерницата. С малко повече въображение и бърз прочит на новата книга на баячката Алена ще мога да си пробия път до интервю. Погледна отново към небето. – И тогава, хе-хе-хе-хе – изсумтя злорадо – ще има екшън-джексън.
– Освен това съм добър в прогнозите. Не познах ли резултата от местните избори в 5-те най-големи града на страната – върна се мислено към изминалите 24 часа, когато за пореден път се записа като отстъпник на Бе-Се-Пе-То.
– Ама само какви ирелевантни местни изроди прогнозирах, че ще грабнат приза на изборите; това с астрологията е дреболийка в сравнение с цялата хамалогия и социология по изборите, в които очевидно съм станал доста вещ. – продължи да си мисли.
Откакто Демиургът на ослепителните CV-та за последно се обкичи с империум и лавров венец след битката срещу мръсните капиталисти от магазина за дрехи, в който експлоатираха набедения му за манаф братовчед, на Митко не му се беше случвало нищо вълнуващо и запомнящо се.
След като Ганко (братовчед му с перманентно издигащия се „самолет“) се установи на работа в „Българския Лувър“, контактите им секнаха, за добро или лошо. Натурализираният софиянец и културолог Ганко си беше наел квартира в центъра, хвана си гадже, и се затвори за дълго в апартамента си. Пусна корени и шкембе като типичен семеен човек. Смущаващото в тази модерна идилия е, че гаджето му не бе обикновена жинъ, а гумена кукла с мрежести чорапи и плътни, чувствени устни, на име Гергана.
И тъй, изоставен и заборавен, след като близките му нямаха нужда от него, Калитков живееше в затворената крепост на интроверта. Данчо Мазника – неговият прескъп съквартирант – замина на разменни начала да специализира Пи-ар в централата на ФИФА, а контактите с любимата – Райна, бяха занемарени, понеже тя нещо се изврати под влиянието на съквартирантката си – Екстремната Нина, и почна да харесва негри и разни други чернилки.
Тук няма как да не кажем две думи и за Нина (съквартирантката на Райнето) – такава живописна личност не може да остане извън светлината на прожектора в нашия разказ.
Нимфоманка и невъзмутима сексоманиачка, която се поддържа във форма с лицеви опори на една ръка и любовни авантюри по цяла нощ. И която винаги държи да е отгоре. Освен това Нина е страстна колекционерка на вибратори, които си кръщава с имена на поп певци. Т’ва Енрике, Бон Джови, Рики Мартин – вече мислете за тях по различен начин. Очилатият моралист не проумяваше контактите на Райна с „тази извратенячка“, както наричаше често Екстремната Нина.
През лятото, между „битката за хляба“ и „битката за честта“, в битието на Калитков възникна дълбока колизия. Той искаше да се посвети на приключенията, но бе принуден да се принизи и погрижи за по-тривиални неща. Джихадът срещу мошеническите фирми и пресметливи шефчета остана на заден план. За сетен път, в опит да си изкара насъщния честно, Митака заработи няколко хонорара като статист. И в интерес на истината му платиха добре.
Първо игра разлагащ се гръцки труп на бойното поле на древна Спарта в ж.к. Слатина. Бяха го напръскали с прясно мляко, че да го кацат мухите. След това се издигна в по-главна роля. Този път се бе превъплътил изключително успешно в ролята на достопочтен тракийски владетел. Сцената беше от документален филм, пресъздаващ погребалните ритуали на одрисите. Е, да, пак игра покойник, но поне потеклото му бе царско. Само да го бяхте видели с какъв стил лежеше в саркофага.
На недоходоносният период от годината се видя края в началото на октомври. Както знаем, принцът на библиотечната лавица разчита за финансирането си изключително много на стипендиите от Библиотекарския университет УНИБИТ, и на поръчките за изготвяне на библиографии на закъсали студенти от всички краища на Татковината.
В такъв оптимистичен момент на възвръщане към света на живите, когато на човек му се струва, че нещата почват да се нареждат от само себе си след период на застой, се намираше суперменът с диоптрите.
В тази вечер на звездобройство и астрологическо вглъбяване чрез книгата на Алена „Как да баем по Фобос и Деймос“, в огнедишащите гърди на Митко Калитков се случи „пробуждането на силата“ за мъст. Мъст срещу угнетителите на народа, шарлатаните и изедниците. Вдишвайки първите глътки финансова независимост, той изпита онова така познато чувство за авантюри и предизвикателства в името на вечната си кауза, а именно – войната с ордите на мръсните капиталисти.
По една щастлива случайност през тази вечер на ПРЕЗАРЕЖДАНЕ се обади и професора Вучков.
Спомняте ли си, че младежът се запозна с професора Вучков случайно, докато работеше в дюнера на Мария Луиза? Оттогава датираха и обещанията на Вучков да ходатайства за библиотекаря в ТВ Скаталфа.
Първата среща за интервю се беше провалила, но сега Професора уверяваше „своето момче“, че „всичко е на шест“. Само трябвало да мине на малко опознавателно интервю при зам. шефа на телевизията – Хаджи Данчо Харсъзина – за да го видят колко е начетен – и мястото на нов водещ на сутрешния блок, който да надъхва зрителите с разпалени речи срещу американците, талибаните и циганите, му било в кърпа вързано.
Като личност с афинитет към хуманитаризма и демократизма протежето Калитков се притесняваше единствено от антисемитския и ксенофобски уклон на телевизия Скаталфа, но тези му задръжки бяха изместени от нов тип завладяла го омраза – афективно следствие и компенсаторен механизъм от отношенията му с Райна. А именно – расизмът.
Неосъзнато за него самия, имунната система на интелекта му бе преборена от все по-завладяващите го расистки вируси. – Щом тя ще харесва чернилки и маймуни, аз пък ще стана хардлайнер шовинист и ксенофоб – заканваше се от време на време той, в пристъпите си на любовна мъка.
Сега, с офертата за патриотарската Скаталфа, му се отдаваше и шанса да прецени и провери дълбочината на новите си възгледи. Основателни ли бяха те, или просто временно увлечение и фрустрационна забежка.
Смекчаващото вината обстоятелствено пояснение за залитанията на Митака е, че тези му уклони по псевдонационализъма са очевидно функция на обзелата го любовна тъга. Бедний, бедний Калитков – мъченик на пазара на труда, пленник на разяждащата ревност, клетнико. Пиян безумецо!!!
Какво да се прави! Когато водещ принцип са чувствата, можем да се изплезим на логиката и здравия разум. Дори и при войн на познанието, като смелия мечтател за коректен трудов договор и реални осигуровки Калитков.
* * *
Безработният висшист реши да навлезе надълбоко в тресавището на медийните среди в напрегнат момент от вътрешнополитическия живот на страната.
Десетки хиляди мигранти и бежанци от провалените държави в Близкия изток и Субсахарска Африка прииждаха към границите на Европейския съюз, водени от надеждата си за намирането на по-добри условия за живот. Течеше ново преселение на народите.
В родната на Митко Калитков клета майка Чалгария настроенията срещу пришълците бяха изострени и крайно негативни. Още повече, че преселниците носеха чужда и изостанала култура, религията им бе враждебна и експанзираща. Нравите – закостенели и от друга епоха, в която да побийваш 13 годишната си жинъ не беше рядкост.
В общественото съзнание на българите се водеше дебат как да се процедира. Самият Европейски съюз се задъхваше и търсеше дългосрочно решение на „бежанската криза“. В медийното пространство, към което се бе устремил Диоптърмен Калитков, страстите по темата бяха разпалени, а телевизиите като патриотарската Скаталфа умело организираха и насочваха омразата на по-лесно податливата на внушения публика от третото поколение и слабообразованите среди, канализирайки спечеленото си влияние в политически проекции.
ТВ Скаталфа, освен всичко друго, бе и политически орган на партия СКОТ, създадена от бившия журналист, а сега демагог и политически сметкаджия – монголоидът Симеон Валерианов. С неговата дясна ръка – церберът Хаджи Данчо Харсъзина (Гьобелсът на партия СКОТ), трябваше да се срещне очилатият отмъстител Митко.
Косачът на гешефтари пристъпи прага на олющената сграда на ТВ Скаталфа към два-три следобед, а бляскавото слънце се отразяваше фантастично в лъснатите му лупи и създаваше по земната повърхност свръхестествен светлинен лъч, като от меча на някой джедай, ръзбиръш ли.
В кабинета на Харсъзина едвам се прокрадваха няколко слънчеви снопа, пропуснати от решетъчната щора. Затова и джедайския облик на Калитков се изпари. Помещението се осветяваше предимно от изкуствената светлина на две, недотам добре закрепени на тавана, луминисцентни лампи. Грубо боядисаните с бял латекс стени се разгрозяваха още повече от няколкото смръцафръцани предизборни плаката на ПП СКОТ.
Митко видя пред себе си грубоват мъж над средната възраст, седнал зад масивно бюро. По главата му имаше рехави остатъци от побеляла коса, контрастиращи си с въз черни вежди-говежди Изражението на лицето му бе едновременно простовато и налудно – класическите черти на един средностатистически старшина в казармата от социалистическо време.
Калитков се представи възпитано и поде разговор по универсалната тема за времето.
Сдедечосаният мъж зад бюрото не прояви никакъв жест на приветливост, а дори свъси говеждите си вежди още повече. Изведнъж се напъчи и си предаде важност, сякаш на гестаповец, който разпитва в някое подземие бедно еврейско сираче.
– Стига си ми дрънкал врели-некипели – измуча с тембъра си на Българско кафяво говедо старшинката. – Кажи сега някоя приказка за това колко мразиш американците и турците и дай идея как да изпъдим циганите от България, да те чуя дали си убедителен громител на народните врагове и да те вземаме.
– Ами, аз си нося CV-то. Ето – подаде го предпазливо на цербера отсреща очилаткото – в европейски формат е. Може да видите в списъка с научните ми трудове, че съм изследвал Новия световен ред и пагубното влияние на американския неолиберализъм върху световната икономика.
– Но, – продължи блюдолизно Митака (и тук едвам преглътна лъжата, която изрече) – първо ми позволете да изкажа своите симпатии към прекрасната медия Скаталфа. Хубаво е, че има такива програми, които са извън мейнстрийма и защитават интересите на малкия човек, пробивайки монопола на гейткийпинга в големите национални редакции и господството на пиарите и спиндокторите на политико-икономическите групировки на олигархията.
– Момче, – свъси вежди Данчо Харсъзина – стига си ме баламосвал. Говориш много сложно. Говори ми просто, аз съм от село, ще ми говориш като на прост човек – нас ни гледат само бабите, и на тях така трябва да им се говори, като на малоумни. – Капиш?
Подрапа се по чатала, направи облекчена физиономия и продължи с назидателния си тон:
– Дай да пием по една ракия, че да се отпуснеш малко. Ние тук ако не се натряскаме подобаващо до края на деня, не можем да си вършим работата както трябва.
Още не казал и Харсъзина извади от бюрото си голямо шише с Карнобатска гроздова.
– А, не, мерси – отвърна смелият воин на безработицата. – Аз не близвам. Намести притеснено очилата си и с няколко неловки движения издайнически показа на страничния наблюдател, че се чувства толкова неудобно на това място и в тази компания, сякаш е внедрен член на БХК в нацистка банда, точно преди голямото изпитание за прием – да скача с кубинки върху главата на стар брат ром, с пет деца и дванайсет унучета.
Фелдфебелът на Скаталфа гаврътна направо от бутилката няколко гълтока, като преди това вдигна тост за шефа си Симеон Валерианов с думите „За здравето на черния дроб и Валерката, пийте Карнобатска гроздова“.
От близкото тв студио, напук на добрата шумоизолация в подобни помещения, или за да докаже темперамента и клиничното състояние на работещите в Скаталфа, се чуха разпалените викове на един от престарелите психясали професори-водещи на патриотични предавания. Той викаше на зрителите си с цяло гърло :
„Не, не, не Ви чувам. Намалете звука на талавизора. Не-Не, намали го, бе, че ша счупя тоз талавизор.“;
А от време на време кряскаше и далеч по-дисфеместичното – „Ти се педерас, хомосексуалист нещастен. Няма да се гавриш така с мен, академика на Агрономския университет, че майка ти коч да я…“.
През това време господин Хаджията с нечифтокопитните стъпала гледаше CV-то сякаш пред него е картина на експресионист и съпровождаше прочита си с пръст и помръдване на устни.
Най-сетне изправи глава и с цялата първобитна откровеност на неградската си природа измуча:
– Нищо не й разбирам на таз твоя биография. Много е нашарена с дати и имена. Кажи ми колко много искаш да работиш при нас и на какво си готов, за да го постигнеш. Професор Вучков здравата те похвали. Каза, че си пълен перко и имаш потенциала да го заместиш един ден, когато главата му експлоадира в ефир, заради поредния ядосал го зрител.
– Я кажи, гледаш ли телевизия?
– НЕ – отсече кандидат Калитков. Ама, какво правите? – викна, като видя Харсъзина да си записва в халваджийско тефтерче отговора. – Недейте да пишете „не“, аз гледам по малко, но се осведомявам предимно от интернет, както всички свободомислещи млади.
– Ъ, тъй ли било, ами, к’во мислиш за религията? – каза екзаминаторът и се втренчи с изпитателен животински поглед към Митко.
– Това е много опасно явление, защото позволява на хора, които не знаят всичко, да си мислят, че не е така. Пагубното влияние на религията в модерните времена се усеща навсякъде – било то в идеологически или духовен аспект – издекламира корифея на академичния изказ.
– Погледнете – от Иран, Русия и Северна Корея до САЩ, Саудитска Арабия и Нигерия. Положението е трагично. Един философ казва, че религията на една епоха трябва да бъде литературно развлечение за следващата – завърши с патос грозноватия зубър.
– Много лошо мнение имаш – заразцъка с език преживното същество зад бюрото и пак отбеляза нещо в тефтеря.
– При нас, в СКАТАЛФА, отдаваме важно място на православието, защото то ни помага да държим народните маси в кошарата. Освен това е задължение за всеки служител поне за 5 минутки на ден да се моли в онова малко импровизирано параклисче на двора. За пред шефа, че е много набожен. То и аз не вярвам много, но показността е важната!!! Апък и какво ще стане ако всеки хукне да се кланя на Буда, да клечи йога или да прегръща дървета в парка? Ще се разпилее нацията!!!
-А, имаш ли самостоятелно мнение за политиката, прекалено критичен ли си? – продължи с преценяващите въпроси зам.-шефа на Скаталфа, докато гълточеше лакомо от бутилката с Карнобатска.
– Е, че как иначе. – каза със заряд Митака.
– Лошо, много лошо. Тук ценим най-вече мнението на шефа. По него се водим. Не ни трябва никакво самостоятелно мислене, а само сляпо изпълнение на волята на началството. Това е партийна телевизия и обслужва целите на партията.
– Добре, за това разбрахме, а с какво се занимаваш? Как си изкарваш прехраната?
– Стипендиант съм, а извън семестъра оформям библиографиите на колеги студенти срещу скромно възнаграждение – каза скромно безработният висшист.
– А, престъпник значи!!! – разпали се жарко говедото. Лицето му цялото поруменя, тялото му потръпна в няколко нервни конвулсии. Почна да сумти. – То това е незаконно, знаеш ли!?
– А като закъсаш, как се оправяш? – стана още по-злобен и заядлив тонът на месопреработвателния продукт зад бюрото.
– Родителите ми помагат понякога (Митко не искаше да признае, че взима назаем от приятелите си).
– А, знам ги аз такива като теб – мамини синчета! – Тати носи, мама меси, нъл тъй?
– Сега идва ред на най-важната тема от разговора ни – допълни мучителят и изведнъж тонът му се вледени.
– Това е политическа телевизия, обвързана с конкретна политическа сила – готов ли си да й служиш безрезервно? Защото като те гледам колко си морално префинен, малко ме съмняваш.
– Разбира се, че да. – смотолеви напук на принизеното си достойнство очилатия отмъстител. Аз подкрепям защитата на малкия човек, за който се грижите бащински – натърти Митко и се опита, на предела на потъкпването на кредото си, да преглътне горчивия хап и да извърти по някакъв начин разбиранията си, за да се хареса и да го вземат.
– Начи, виж ся, – продължи мученето на говедото – ти искаш да влизаш в сферата на медиите, но ние в Скаталфа сме куб и трябва да си по-ръбест, по-чепат – да излезеш от обичайната сфера, да кълнеш черните и турците, да ги мразиш в душата и да имаш злобно сърце, в злоба обвито и с чер конец пришито.
Помисли сериозно и ми кажи. После, ако си съгласен, трябва да дадеш клетва за вярност на СКОТ и да ти уредим среща със секретаря Асмодей, при който с малко кръвчица ще подпишеш договор за работа.
Злият гений на доброто остана безмълвен за момент. В него се водеше диалектически битка. Как така ще престъпи принципите си и ще продаде душата си на Мамона. Това ще значи, че се отказва от всичко, за което се е борил досега.
Но, ако не се хване за тази възможност може да остане завинаги в непроходимата безперспективност на безработните! Да гладува вечно! Да изпусне окончателно шанса си да натрупа материални придобивки, да си купи дом, да пусне шкембенце, да спечели със стабилното си финансово положение и кариерна реализация възлюбената Райна.
От голямото напрежение на колебанията ли, или от буламача, който яде в студентския стол 33, ангела на смъртта за тарикатите почувства не пеперуди да пърхат в стомаха му, а бесни птерозаври да размахват крила, а стадо трицератопси да препускат по дебелото му черво.
– Трябва да отида до тоалетната, че нещо ме сви корема, старши. – с тези думи излезе от вътрешния си диалог Калитков.
В стремежа си да спечели благоразположението на младежа, който въпреки неправилните си възгледи имаше много потенциал и типичните психопатологични черти на водещите в СКАТАЛФА, Хаджи Данчо Харсъзина реши да наклони везните в полза на кадровата вербовка с жест на благоразположение. Той предложи на озорения младеж да ползва добре почистената и луксозна лична тоалетна на шефа Валерианов в дъното на коридора (която била като реплика на банята на Вальо Топлото).
Докато облекчаваше физиологичните си нужди, Калитков изпадна в хипнотичен галоп на рефлексия, анализирайки с необичайно проникновение собствените си мисли, чувства и преживелици.
Продуктивното за всяка дълбока мисъл сакрално пространство на клозета върна в релси трезвия му ум. А свежия мирис на окаченото над огледалото ароматизиращо борче пробуди джедайската му сила за отмъщение.
Тореадорът се изправи гордо, с неразтоварен трюм, и даде няколко секунден картечен обстрел с канонада от рядкото щастие през дулото на гаубицата си срещу стените, огледалото, мивката, плочките, джакузито, душ кабината, поставката за четки за зъби и прочие и прочие. Не пощади даже портрета на Николай Хайтов. Стана голямо мазало.
В следващия етап на отмъстителния си порив той се върна с тържествуващ вид в кабинета на Хаджи Данчо и с бързо движение му лепна прясно използвано парче тоалетна хартия с кафеникава летлива субстанция върху лицето.
– Лайнари, – изкрещя в същия миг демоничния възмездител. Всички вие сте лайнари – това мисля за Вас. Жалки патриотарчета.
Трясна вратата и си каза нравоучително – последното убежище на негодника е патриотизма.
The President of the Galaxy 