Съюзникът

Стандарт

       Винаги си мислила, че любимото ни място за разходка ще те изненада с нещо. Може би с писмо в бутилка от далечните земи, златна монета от потънало пиратско съкровище; защо не и необяснима находка от миналото, довлечена от вълните.

     Ти намери това малко късче преди 5 години по време на сутрешната ни традиция за посрещане на изгрева. Парченцето беше захвърлено край скалите на плажа.

     Зарадвахме се на откритото, макар че не знаехме какво е? Приличаше на ценно. Приличаше на част от скъп медальон, деформиран от дългите сблъсъци с талазите вода.

    Задържа го като символ на спомена за онази прекрасна лятна ваканция край морето и моментите, които имахме там, и които повече никога не се повториха.

     Предложих ти да го окачиш на врата си с хубавото сребърно синджирче, което купихме от търговската улица. След това се прибрахме.

    У дома всичко тръгна по старо му. Ежедневието ни завлече в своята неумолима рутина.

   Незнайно кога ти започна да получаваш пристъпите, паник атаките, страхът нощем. Безпокойството да останеш сама и онзи непоносим образ на падналия ангел от сънищата изпиха силите ни. За жалост никой не ти обърна нужното внимание. После дойдоха нервните пристъпи, припадъците и… знаеш кое.

      Аз веднага се заех с търсенето на лек за болките ти. Анализирах ден и нощ, не се спирах пред нищо. Опитвах да ти помогна, но отговорът все убягваше. Подсказах ти няколко начина как да победиш страха. Бдях над сънищата ти нощем, но онези черни кошмари бяха толкова напористи.

      Провалих се. Ти ме отритна напълно, обърна ми гръб и се затвори още повече.

     Сега вече знам какво причини болестта ти. И ако ти не ме чуеш, то поне Вие, господине, Вие, който сте в удобния кожен стол насреща ми, трябва да ме чуете. Това е начинът.

     Свалете медальона й. Той не е украшение. Той е прокоба, излята от олово. В него, чрез тъмна магия, е затворен големият страх на непознат и отдавана изчезнал смъртник.  За зла беда пагубната сила на оловното парче премина в това невинно момиче, и то загуби най-хубавите години от младостта си. За зла беда и заради лошия ни късмет.

     Хвърлете го, господине, или ще се принудите да хвърлите дипломата си. Хвърляйте надалеч и не проявявайте нехайството на предишния собственик на оловото. Знаете какво стана с нас! Хвърлете го на място, забравено от Бога, място с течаща вода. После продължете терапията колкото е нужно. Аз ще Ви помагам. Имайте вяра, че скоро ще пожънете успех и тя ще се подобри.

      Ах, моя горестна и объркана част, скоро отново ще чуеш гласа ми и ще бъдем пак заедно.  По-силни.

Президентът на Галактиката

Реклами

А, ко речи? Кажи баба тенкю! Ко, не!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s