Импринтинг – къде, кога, как и защо?

Стандарт

Здравейти Ва, батка. Аз съм Оварваризатора на текстове, Господаря на високопарния кич, Повелителя на правоверната простотия, Властелина на тоалетния хумор, Майстора на клозетната философия и не на последно място – Президентът на Галактиката.

Реших да ви „светна“ по въпроса за „импринтинга“ в съвременното общество. Т.нар. „импринтване“ е ключов момент и етап в  развитието за едно стадо овце, каквото сме българите.

Причината, поради която искам да разясня понятието „импринтинг“ и неговите измерения пред Ваша милост – моята аудитория, е възмущението ми от наглостта на управляващите света елити. Погнусата ми от тях и от начините им за мисловен контрол нараства експоненциално с всяка изминала минута. С всяка секунда пък расте тяхната мощ, защото може би сте чували, че 90% от световното богатство е концентрирано  в ръцете само на по-малко от 10% от населението на планетата.

Търпението и ширещо се късогледство сред нас, масите, продължава удобно и угодно да култивира безбрежен плацдарм за извоюването на още повече контрол от богатите бели мъже в костюми, или иначе казано – мръсните капиталисти.

Що е то „импринтинг“ и има ли почва у нас?

Един пичага психолог без да иска открил в средата на 20-ия век, че щом малките патенца в двора на селската му къща се излюпят, те тръгват след първото видяно същество или обект и го възприемат като свой родител, свързват се с него и осъществяват близка връзка.

Конрад Лоренц (1903-1989г.), така се казва пичът, открива ефекта на запечатването, или „импринтингът“.

Щом въпросните патенца подали главички от черупките си, те зърнали първо гумените ботуши на д-р Конрад и –  воаля – вече ботушите били  и „баща и майка“ за тях.

Важно условие при „импринтингът“ е това, че този процес е възможен само в конкретен стадий на животинското развитие, наречен „критичен период“. Време на бързо възприемане и запечатване на базисна информация, наложително необходима, за да се приспособи едно новородено същество в окръжаващата го среда. Запечатването е бързо и необратимо. То не се забравя. То не зависи от поведението и е нещо различно от научаването.

Техниката на „импринтинга“, както вече се досещате, се използва много успешно от маркетинговите специалисти, пиари-те и обществените идеолози. Да, тя не е валидна само за малките патенца, но и за малките хомо сапиенсченца в училищата, пред телевизора, по комуникационния канал родител-възпитание-дете и на много други места.

Живеем в общество, в което чрез техниката на „импринтинга“ ни се внушават милиони идеи и образи, без да го осъзнаваме. Неслучайно гадният нацист Гьобелс е казал, че „Една лъжа, повторена 100 пъти, става истина.“.

Откъде ни облъчват с „импринтинг“ и как го правят?

Досега се разбрахме, надявам се, че „импринтинга“,  след първоначалната си „патешка форма“, се трансформира в сугестивен процес, при който на нас постоянно ни се насажда, внушава някакъв образ или идея, с целта всеки следващ път, когато се сблъскаме с тях, да ги възприемем все по-лесно, докато накрая спрем да ги приемаме за нещо чуждо или ново, нещо натрапено и абнормално и ги приемем за даденост, част от естествената нормалност.

Очебиен пример за идеологическо заробване е задължението към децата в училище да пеят химна преди началото на часа (Турция, някои щати на САЩ), да се славослови и отдава чест на първия и върховен лидер на страната (Тато, автократичния президент на Казахстан Нурсултан Назърбаев, чичко Сталин). Защо не и да се организира и насочва омразата към съседите – сърби, гърци, турци – те също го правят, барем дай да им отвърнем, че утре ни завладеят мискините.

Подобно запечатване в училището става, когато в часовете по обществени науки на децата им се предлага знанието за държавните институции. На тях им е вменено, че държавата няма алтернатива, нацията няма алтернатива, религията също, но най-вече Родината. Йерархията в представителната демокрация и самата демократична система не са „алфа и омега“, н’ъл тъй?.

Защо ли никой не казва нищо за комуните, за анархизма, за анархо-синдикализма. За развратните хипари и движението на льобофта?

Те са табу. Както и индивидуализмът. Треб’е да се живее в холистично общество. Трибализъм му е майката.

На по-високо манипулативно ниво от училището е едно друго „медийно гнездо“. Das ist нейно величество г-жа „информационната бавачка“ – телевизията.

Рекламите са ясни – там цялата дандания е за да те накарат да пожелаеш един или друг продукт, дори и да не ти е необходим – т.нар. „създаване на принудителна потребност“.

По ТВ-то гледат да формират общественото мнение, да „фабрикуват съгласие“, да налагат „дневен ред“, и най-вече да държат зрителя в състоянието на вечно развеселен полуидиот, който толкова да е лишен от критицизъм, че да откликва с нестихващ ентусиазъм на патриотични призиви и да се кефи на всеки избит зъб в поредния боксов мач. С какъв интелект трябва да си, за да изпитваш удоволствие от гледането на борба, например (въпрос с понижена трудност)?

Кое ли да изберем – държавата и Отечеството, или Света и човечеството? – Много ясно, собствения гъз. Аз съм си добре, па навънка не’к си в`али. По-ирационален егоизъм от тази формула има ли въобще?

Селективният контрол над новините е стара техника за определяне на обществените нагласи.

Нали не си мислите, че всичко, което се е случило, минава през филтъра на „пазачите на новинарската порта“. Неудобни информации не се допускат. Тях ги търсете в Интернет. Там пише и за Буда, и за Гоце, че даже и за Боце и къщата на метресата му в Барцелоната.

Подборът на темите в новините и актуалните предавания, селекцията на вида филми формират нашия кръгозор, фокусират съзнанието ни, разбиранията и светоусещането ни в определен  периметър; помагат ни по-лесно да се ориентираме, да се социализираме, да придобием насока за дадено потребяване към нечии икономически вектор;

Абе, като пътеводител са, само че не чак толкова безкористен и обективен. Никак даже.

Тематиката на програмната рамка в една медия (било то печатна или електронна, със или без обратна връзка), колкото и разнообразна да е, внушава идеи, задава рамка, от която не може да се излезе.

Жалко е, че много хора мислят с телевизорите си, вместо с главите си. Принудително им е отнета способността да разсъждават самостоятелно, винаги ги подбутват, я с остен, я с гьостерица или морковче,  но те не го знаят. Има една хубава мисъл по този случай: „Най безнадеждно поробените са тези, които погрешно смятат, че са свободни.“.

В касовите филми, в научната фантастика  „импринтването“ също е в завишени дози. Една по-смела теория на конспирациите твърди, че цялата фантасмагория, която ни се набива в главите от Холивуд за разните му там извънземчовци-неземчовци (най-вече чрез блокбастърите за тийнейджърите), цели бавно и постепенно да ни подготви за срещата с новите господари от Сириус, Орион, Алдебаран, Хиперборея, Плеядите и не знам си къде още. 😉

Май има логика!? Все пак поантата на „импринтваните“ внушения е, че колкото по-често виждаш един обект, толкова повече свикваш с него и го приемаш за част от ежедневието си.

Доктрината, или по-точно пропагандната техника, с която източникът на изходния сигнал в медийната комуникация цели да ни подготви за новото, демек за извъндземните и спокойния им прием, се нарича „предварително програмиране“. Бау.

В интернет, този властелин на живота ни, този своеобразен компас в геоинформационния 21-век, също трябва да бъдем много внимателни. Търсачките задават реда на получаваната информация по платен принцип и не ни освобождават от бремето на максимата, че „Който плаща, той поръчва музиката“. И бая ни следят с лепкавите бисквитки и temporary files. Не се чудете как youtube винаги ви предлага клипчета и често реклами, сродни с това, което сте гледали. Всеки регистриран от нас профил в подобно платформа, или както е модерно да се нарича – социална мрежа, има дебело досие с история на търсенето и ровичкането в нета, въз основата на която чрез алгоритъм се създава потребителски профил.

Не само вдън горите тилилейски шестват злокобните същества на мрака. Те са и в интернет пространството, в коментарите по новинарските сайтове, които всеки ден четете, под видеоклиповете, които лайквате и т.нат.

Защо ни „импринтват“?

Защо ли? Защото всички ние сме все още малки патенца, които трябва да израснат тлъсти и добре обгрижвани в двора на  угоения садистичен психолог. А ден след ден, когато вече повечето сме понатрупали месце по бутчетата си, ни очкава бъдеще, в което ни колят и приготвят като вкусен  специалитет за охолната трапеза на семейството на „чичо психолог“.

Бъдете хиперкритични, съмнявайте се и в несъмненото. Сетивата лъжат. Осланяйте се на разума.

Президентът на Галактиката

Реклами

А, ко речи? Кажи баба тенкю! Ко, не!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s