Приключенията на Митко. Новият Елън Мъск, част 1

Стандарт

           Ще Ви разкажа една история. Историята на един … Божи служител. Той не бе чак толкова беден и праволинеен слуга на Всевишния, и не бе чак толкова непорочен, но, съгласете се с мен, и предписанията за праведност и безпoгрешност от църковните требници са прекалено строгички, така де, не е ли така?

            Та, какво общо има историята на дедо поп с Митко Калитков? – Ще разберем малко по-нататък в епизода.

**********************************************************************

            Отец Симония от близкото до столицата село Казичене архиерействаше в своето паство от време оно. Още при Социализъма той се облажи с дашния пост на селски поп  и, както се казва, си уред’и живота. Миропомазванието му стана срещу скромен рушвет от 200 марки и едно прасе, но дивидентите той си ги извлече още на втората година от службата.

            Като възпитаник на спортното училище „Олимпийски надежди“ (гимназията на мутрите) и безскрупулна млада надежда на родната социалистическа борба той рано кръшна от правия път. Събра се с лоши другари и ако не беше пресметливият му ум, може би щяхме да четем за него в романите на Георги Стоев, където да го срещаме като авер на братята Илиеви, Илия Павлов и др. Ала той се оказал по-хитър от баснословните бабаити и решил да поеме по по-лесничкия и безславен, но пък и хрисим път на обогатяването.

            25 години дядо Симония дерибействаше в Казичене. Нямаше опело, раждане, венчавка или кръщене, което да не беше дирижирано от светиня му. Ще не ще, мюсюлманин, евреин, будист, тантрист, комунист или атеист, никой не можеше да се измъкне от желязната му десница. Ритуалните обреди бяха негов монопол, па и не само те.

            Плащаше се двойно, а за тарикатите – даже тройно. И за всичко се плащаше – бедните жители на Казичене трябваше да искат волята на поп Симония за протекция над бакалията, да си отвориш автосервиз, да получиш разрешение за строеж, да паркираш в двора на къщата си, да си вдигнеш колзет, или да посадиш разсад  за домати.

            Абе, направо мамата си тракало в Казичене. Държава в държавата бил дедо Симония. Колил и бесил. Казиченският ипостас на дон Виторио Корлеоне, сякаш.

            Софийските мафиоти не го закачали, нали били съученици.  Напротив цалували му кунката редовно, когато им водил брачните и най-вече погребалните ритуали?

              По-големи амбиции от Казичене обаче поп Симония нямал. Защо?

            Ми, много му бил мил животеца, хич не искал и да се замесва в голямата политика на Българската православна църква, където лобитата се сменявали често, а борбата за постове била наистина безмилостно жестока. Кой отровен, кой удавен, друг безследно възнесъл се на небето! Не му се мряло толкоз скоро и точка.

            – Стой си мирно в Казичене, прави си келепира  и си живей животеца. Девизата му.

           И така, дедо поп Симония за 20 и кусур години събрал доста валута, дигнал палат за чудо и приказ, конкуриращ сараите на Доган в Бояна, пратил щерките си да се изучат в чужбината, даже на едната купил апартамент в Лондонското цити, а на другата в Манхатън. Затъкмил да вземе на любовницата си гнезденце в Барцелоната, ама нейсе… Борисов го преварил за един много изгоден парцел.

            С попадията, докато била свежарка още, редовно си правили круизи по Гръцко и карали винаги последен модел Мерцедес.

            Годините минавали, властта се променяла – червени, сини, зелени, пембени изгрявали на пиедестала и залязвали, но вечната душевадска власт на Симония Казиченски останала непоклатима.

        Баба попадия, като поостаряла (над 40, ръзирйш ли) и претръпнала на евтините балкански турове и удоволствия, взела да мрънка за Дубай, за Париж, за изтънчените вертепи на Монако. Дедо поп Симония пък взел все по-редовно да я сиктирдосва, нали спестявал за вила в Каталуня на младото си гадже.  Като бил на градус, тук-таме и  я побийвал в ритъм 7/8-ми, по примера на Библията, чи кък инъчи.

            Намразил си жинътъ, и тя го намразила, почнал все по-често да се отбива до София в салона за развлечения „На 7-то небе“, където изневерявал и на любовницата си с две други любовници.

            Началникът на поп Симония явно не бил доволен от дългогодишната му развратна служба и решил да си го прибере за смъмряне.

            В един мрачен и дъждовен ден над Казичене се извила буря и гръм небесен треснал дедо поп на път за храма, както си бил в Мерджана.

          След тази случка жителите на селото масово решавали да се кръстят и да четат свещените текстове на Мойсея преди вечеря.

            – Наистина – казвали си те един другиго – има Го, бе, има Го! Беловласият старец от висините, който вижда и чува всичко, верно че е там. Ако ли не, щеше ли дедо Боже да си го прибере попа по толкоз зрелищен начин.

            Баба попадия не страдала много от загубата на дъртия мръсник. Разпродала имотите, пуснала покъщнината на търг и заминала да харчи богатството на покойния облажен поп по круизните кораби с млади и надарени мулати.

            Алчната жинъ продала цялата църковната утвар на черно, а от една икона на Св. Илия от 15 век изкарала колкото за пожизнена резервация в казината на Монте Карло. Сред продадените вещи била и библиотеката на поп Симония, включваща ценни екземпляри, като 10-я препис на История Славянобългарская и едно издание на Рибния буквар от 1843г. По-невзрачните книжлета захранили със стока щандовете на книжния пазар Славейков в София.

**********************************************************************

          В същото време, когато попадията на поп Симония тържествено разпродала имуществото му и тръгнала по банкети из белия свят с черни компаньони, блюстителят за реални осигуровки и коректен договор сред безработните висшисти Димитър Карамелов Калитков претърпя поредното си крушение в опита да намери квалитетна и нормална среда за работната си сила.

            Е, да, този път се поизхвърли малко, но нали човек е голям, колкото са големи амбициите му (или май беше мечтите).

            От месец в публичното пространство на родната майка Чалгария се бе разчуло за кастинга за нов председател на СЕМ – Съветът за електронни медии (туй е стожерът на добрия тон, етичните правила и демократичните принципи за електронните медии в България).  Оспорвана надпревара, в която само краят бе безспорен – човек, угоден на властта и обслужващ настроенията на правителството определено щеше да спечели на финала.

            За младия идеалист Митко Калитков тези прескриптивни критерии не бяха ясни и той сляпо се довери на обявата за длъжността, в която се апелираше за честен и прям кандидат, с уважавано име и заслужено място в бранша на медиите, който без свян и скрупули да преследва нарушителите на нравствените устои по вси радио и телевизионни станции в границите на родния радио-честотен спектър.

            – Че, защо и аз, барем, да не пусна едно CV. Аз съм роден за тоя пост. Пък съм и патриот, демек родолибец. По-млад и по-красив съм от Гого Лозанов, не нося смешна папийонка и използвам гел за прическата си. На теория познавам принципите на медийното разпръскване, имам сериозен стаж в областта с моите близо 250 публикации, свързани с Wikileaks, Заговорът на световните банкери, Търговското споразумение между ЕС и САЩ и подслушванията на NSA (Агенцията за национална сигурност на САЩ). Писал съм реферати за Уолтър Липман, Райнхолд Нибур, Джон Дюи и идеите им за „пиар“ и „фабрикуване на съгласие“. Цар съм на евфемизмите и калабалъците в публичния дискурс. Освен това мразя Шоуто на Слави и ако ме вземат, този път наистина ще се глобяваме за вулгарния език на актьорите.

            Седмица след страстното желание да получи даром летящ старт в кариерното си развитие, и то без денонощни молитви към поне три монотеистични егрегора и връзки в ГЕРБ, необлизаният и напорист медиен експерт избухна в гневни пристъпи на фрустрация близо до пощенската станция в квартала.

            Трепетно чаканото писмо  с резултатите от първата фаза на държавния конкурс – подбора на документи, отприщи огнена стихия от псувни и закани от устата на кандидат Калитков.

            Отговорът гласеше лаконично, че Д. Карамелов Калитков не се допуска в следващата фаза на конкурса, поради несъответствие между професионалната му квалификация и изискуемия трудов стаж, описан в длъжностната характеристика.

            – Как, бе, вашта кожа, как да го натрупам тоя стаж, като никой не ми дава шанс дори да почна да го трупам. Ваш’та мама, проклета каста връзкарска! – Ще дойде Видовден – крещеше през сълзи запененият млад мъж и скачаше върху писмото с цялата натрупана злост и омраза, която бе насъбрал за изливане срещу мръсните капиталисти от последния си кръстоносен поход насам.

            Писмото бе скъсано на десетки парченца и хвърлено в първия срещнат контейнер, а разбитата психика на безработния рицар на печалния образ закуцука към тягостната студентска квартира, влачейки изхабеното от нерви тяло със сетни сили.

            Безработицата ли бе най-големият проблем за младия висшист, или вродената му борбеност за социални права и импринтнатата неприязън към подлите?

            Дългосрочната липса на перспектива, безпаричието, постоянните и обезкуражаващи откази, немият въпрос в очите на близките – всичко това се отразяваше дълбоко на Калитков, причиняваше му неописуеми страдания, караше го да се чувства безполезен и незначителен.

            Мисълта, че пропилява най-работоспособните си и креативни години, в които би могъл да се развие и да съгради белокаменния аул на своето его не му даваше мира, а с нея на хиляди места го промушваха остриетата на ред съпътстващи  неосъществимата му себеактуализация тревожности.

            Ах Райна, и Райна му тежеше. Пет лева в джоба нямаше, че да я заведе на кино. А на нея отдвана и беше омръзнало само да я вози на ескалатора в мола.

            Няколо дена в карцера на депресията, акомпанирани с изобилна доза рефлексия и пускането на страховита четина по лицето, достойна за плашене на малките деца, възвърнаха предишното самочувствие на Митко Калитков на флагман в пехливанската борба срещу дебелогъзите изедници и измекяри, наричани за благозвучие политици, инвеститори, работодатели…

            Той бавно, но сигурно реши да предприеме нещо голямо. В главата му се завъртя мисълта да се самозапали в ужасяващ перформанс пред парламента, заедно с дипломите и грамотите си, но се сети, че това вече е правено няколко пъти и е банално.

            – Хм, какво ли да сторя? Какво ли да сторя…  – това изречение Митко Калитков си повтаря цял следобед, седнал в йогистка поза в центъра на стаята си, загледан в класическия плакат на Тони Стораро – молитвена икона на Данчо Мазника, пред която съквартирантът-пиар отправяше горещите си вопли за успешен лов на леки момичета, пък и тежки, к‘вото върже, всяка петък вечер.

            Целомъдреният поглед на брадатия бог на бг фолка носеше отговора в себе си, или по-точно в текста на една ретро чалгия.

            И прозрението за Митака дойде ненадейно с ритъма на Стораровата песен от годините, когато богът на фолка беше все още слабо и голобрадо кръчмарско трубадурче, а сина му  – малък безкрак сперматозоид:

„Нема бизнес, нема пари, нема и за две цигари“.

            –  Това е – скочи на крака като един гол Архимед от ваната очилатият просветлен.

            – Точно това трябва да направя. Ще започна свой бизнес. С хъс и упоритост ще преборя стоглавата хидра на частния бизнес в България, като дам своя добър пример и вместо да търся обетованото работно място, ще го създам сам; за себе си и за хилядите младежи, оказали се в моето безнадеждно положение.

            Принцът на библиотечната лавица отвори прозореца на задушната си студентска стая и погледна по нов начин окъпания от електрична светлина и скован от злоба, шумен и разблуден град. Вдиша влажния дъждовен въздух и си промърмори лекичко под носа дошлите точно на време заучени думи от сборника с афоризми, прочетен неотдавна: „Песимистът вижда трудност във всяка нова възможност, а оптимистът вижда възможност във всяка нова трудност“.

            Нощта бе повече от изтощителна откъм умствено натоварване за излюпващия се предприемач. До първите лъчи на зората Митко премисляше, приемаше, отхвърляше своите планове. Накрая стигна до решението, че за да бъде успешен трябва да последва светлия пример на младите технологични гении от калибъра на Марк Зукърбърг, Лари Пейдж, Сергей Брин и Елън Мъск. Само иновативното поле на високите технологии би му дало удовлетворението, че прави нещо значимо. – Техниците, а не някой друг, да речем политици, икономисти или военни, са основният мотор на човешкия прогрес – постулираше на ум Митака.

            – Но откъде да поема? Елън Мъск е стартирал с PayPal, за да стигне до Tesla Motors и SpaceX. Къдравият евреин Зукърбърг е почнал на шега със Facemach,  Лари Пейдж и Сергей Брин тръгват от сървър в гараж, а Ричард Брансън започва от музикален магазин, за да стигне до Virgin Galaktic.

            – Очевидно ми е нужен пробив. Върховна и нечувана идея, която да реализирам пръв от всички на Земята, за да натрупам капитал и да порасна дотолкова, че да създам империя в космическите технологии. Нещо като кламера или банкоооомаааааа… хъррррр, хъррррррр.

            Умората си каза своето и брейнстормингът бе прекъснат от чорлавото черноглаво еврейче Сънчо, което запърха с крилацата си над развълнувания като абитуриенткаа момък и наду флейтата си на фона на познатата песничка.

            На следния ден, към обяд, Митко Калитков тъкмо се разсънваше, когато се сети за вълнението си от снощи. Опита се да подреди идеите, но лайтмотив на неговото съществувание в момента не бе нито революцията в космическите полети, нито автономните коли на Gооооооооооgle, а една въображаема паница с боб, от която се разнасяше пара и приятна миризма.

           – Малееее, умирам от глад. Така ми къркори корема, сякаш вътре дванайсетте израелски племена, барабар с Исус Навин и кивота на завета, обикалят стените на Йерихон и надуват медните си тръби. – Дай да се обадя на Петракис да отидем да хапнем някоя гозба в стола, че само питателните манджи на леличките могат да прекратят глада ми на разумната цена за под 3 лв.

To be continued…

Реклами

А, ко речи? Кажи баба тенкю! Ко, не!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s