Приключенията на Митко. Новият Елън Мъск, част 2

Стандарт

               Нов ден, нов късмет за храбрия и неустрашим рицар на библиотечната лавица Митко Калитков. Нови идеи изграждаха мостове към нови хоризонти пред него. Само че първо трябваше да хапне. С неговия колега Петракис се уговориха, чрез странен морзов код с кликания (нали и двамата боледуваха от хроничен паричен дефицит) да се видят след 30 минути пред стола.

            Петракис беше колега от Библиотекарския университет, с когото Митко Калитков от известно време единствено се престрашаваше да отиде на студентцки стол. Причината за това бе, че Петракис имаше необикновен талант. Даже стигна до осминафиналите на шоуто „България търси талант“  2015, но Беновска от журито го скастри и му даде X, понеже го заговорила в бекстейджа, а той и викнал надменно, „Ти па коя беше“, и така накърнил честта й.

            Така, де – необикновеният талант се коренеше в силната алергична непоносимост на Петракис към кучета. Приближат ли го даже на 10 метра той се скапваше от кихане.

            А защо Митко Калитков ходеше на стол само с него? Много просто – за да проверява дали месото в порциите не е кучешко. Преди избора на чиния той даваше на колегата си да я подуши и така винаги успяваше да избегне кучешките пържоли в стола, в чиито район обезпокоително нямаше нито един четирикрак най-добър приятел на человека.

            – Барт ми, да знаеш как се набамках само? – каза Митко Калитков на Петракис, след като обърна няколко чинии боб с наденица на екс и обърса мустак от налепилите се кълнове. – Еее, много ти мерси за проверката. Т’ва твоето си е направо дарба от Бога. Ако живеехме в средновековието преспокойно щеше да си намерш работа като безценен дегустатор на кралските трапези, а не сега и ти като мен да се чудиш какво да правиш с тая диплома по библиотекознание, дето я имаш.

            Столът бе най-големият в Студенцки град. Огромна и тъмна трапезария с повече от 100 маси, която навяваше атавистични повеи от колективистичния строй на една отминала епоха.

            Наличието на шепа хранещи се студенти и излолираната маса, която Калитков и Петракис си избраха, загатваше за някакъв вид заговорнически характер на техния разговор.

            Петракис (висок и слаб младеж с буден ум и саркастичен език, изглеждаше като одухотворено копие на император Юстиниан Велики от прочутата фреска във византийската базилика в Равена ) каза междувременно с менторски и ироничен тон:

               – Бе, Митаче, к‘во стана с кръстоносните походи срещу душманите на народа, бе? Още ли се правиш на луд. Чудя се как не са те окошарили досега?!

            Припряният му и невротичен стил на общуване, учудващо, резонираше добре на Митковия войнствен характер, въпреки че двамата не пропускаха да се препират по определени въпроси. Петракис носеше вътре в себе си апломба на едно интелектуално превъзходство спрямо окръжаващата го гмеж. Само острият като бръснач ум на Калитков успяваше да му опонира достойно и често да го надвива в споровете за „Въпроса за Живота, Вселената и всичко останало“.

         – Айде стига си ми викал така, все едно съм на пет, или съм сифилистичен хомосексуалист с редовни изяви в родната порно индустрия. – запротестира Митака.

            – Не ти споменах, но мисля да се откажа от цялата тази кауза пердута и да прекрача смело на друга арена. Ще развивам собствен бизнес. Сега обмислям какъв.

            – Да, успех, – изсмя се невъзпитано колегата.  Нали знаеш, че това е Чалгария.        А тук „който душа не продава, той имотен не става“ – продължи събеседникът, перифразирайки Радой Ралин.  Първо ти трябват много пари, които да изгубиш в тъпото ти начинание, след което да си седнеш на гъза, да размислиш и да се чупиш в някоя цивилизована държава, където животът наистина е смислен, а не тече на халос, както тука. Успех.

            – Петракис, лукав византиецо – обърна се към него малко обидено Митачето – целта ми не е материалното обогатяване, а промяната на целия модел в България. Моето начинание ще бъде само заразителен пример, моралната канара, на чиито рамене ще стъпят стотици млади и предприемчиви лидери.

            – Е, и как мислиш да пробиеш – репликира Петракис – с кредит от ПИБ ли?

            – Чакай първо да видим какво ще измисля, парите са лесни. Може и някой инкасо автомобил да обера. Готов съм на всичко.

            – По-добре си вземи книжка за креативни идеи, да се настроиш на такава вълна. Аз бих направил на първо време това, ако бях на твое място – така заблуден и изгубил връзка с реалността. Твоя си работа.

            – О, мерси за предложението. Още сега ще хвана рейса до площад Славейков да си купя някоя вдъхновяваща биография, да речем новата на Стив Джобс, или пък сборник по креативност. Даже първо ще мина през Техномаркет да разгледам техническите джаджи. Иска ми се някаква машинарийка да измисля, и с нея да натрупам капитал, за да реализирам големите си амбиции.

            – Айде, чао. И да се обаждаш по-често за стол. Не може само да се стискаш и да караш на цигански баници. Станал си същий хер кокалес.

            Младите интелигенти се отправиха към изхода със смешните си подскачащи походки на непоправими зубъри-загубеняци, а зад тях се чуваха нетактичните хихикания на няколко мизерстващи гъзета.

            Митко се качи на първото возило на адския транспорт за центъра.

            В претъпкания автобус нещо странно се случи на юпито Калитков. Двама подозрително мургави типажа се оказаха някак си от двете му страни, докато беше прав и се държеше за високите парапети на рейса. Единият разгърна вестник и Митко изгуби визуален досег с ръцете на другия.

            – И тия ся к‘во, да не мислят да ме джобят – помисли си пътник Калитков. Дай да видим дали ще открият нещо, нали си държа парите в чорапа. Накрая ще взема да им скоча с няколко карате удара, да се научат те как се краде от зубър.

            Наистина, в дебелото яке на Митко нямаше нищо друго освен няколко марсоливи кърпички, пачка с продупчени билети за адския транспорт и един голям, зрял извит банан във външния джоб. Десертът от стола, за който Митко бе забравил.

            В един момент джебчията направи изненадана гримаса и рязко се дръпна, докато явно пребъркваше Калитков. Крадльото започна да се отдалечава със сконфузно изражение на лицето,  накрая, вече на безопасно разстояние, се обърна към Митака и процеди през зъби – ПЕРВЕРЗНИК!!!

            Пътуването, като изключим случката с банана, мина безпрепятствено. Кондукторите за чудо не се качиха, че да правят проблеми на гратисчията Митко и той гордо пристъпи с Нийлсармстронговски разкрач в половин декаровото пространство на магазина за техника.

            Сред коридорите с изложената стока дебнеха кохорта кредитни агенти, застрахователи, промоутерки и друга досадна паплач, която напористо подвикваше след клиент Калитков ту – „С каква преса изправяте косата си“, ту – „Елате да пробвате новия епилатор за косми в ушите и носа, господине, не се стеснявайте, личи си, че имате нужда“, или пък „Качете се на джета на Джет кредит и пазарувайте като за последно“, на което той рязко и навъсено отговоряше: „Само гледам“, „Бедни студенти сме“ и  „С кредити не се загробвам, особено пък с джет, щото не мога да плувам.“

            По стелажите бяха разположени последна мода 3D талавизори, всякакви ми ти лаптоми, смартфони, бебефони, таблети, смартуочи, тамагочи, камерджи, тостери, миксери, кафеварки, тонколони-монколони, перални, печки. Имаше даже и последен модел робот Льоьо.

            Нищо не привлече така вниманието на бъдещия технологичен титан на мисълта, както един празен цилиндър, висок към метър, с малък отвор на върха и боулинг топка на дъното в отсега за прахосмукачки. – Бах мама му, к‘во ли е пък т‘ва тука! – каза си  рожбата на нягогашната нация техническа.

            Веднага за озадачения клиент се лепна някакъв мазен продавач, който оставяше слузеста диря изпод стъпките си. – Здравейте, драги господине! – каза с престорена вежливост консултантът. Виждам, че се интересувате от най-новата супер, мега, гига мощна прахосмукачка „Фуджицу Тайфун Сименс яку тъ шиба на кушетка“, която можете да получите на уникално ниската цена от 799 лв. и 99 стотинки, но това не е всичко. Ако я вземете на изплащане получавате бонус – готварско ренде и ножици. Хуххх – само да поема въздух и ще Ви я представя по-подробно.

            – А, не, не. Аз само гледам, няма нужда – но, докато Митко се опитваше да се изплъзне като шаран от лапите на продавача, онзи продължи настъпателно.

            – С тази неповторима прахосмукачка нито една прашинка няма да остане на вашия персийски килим. Първо качество е, единственият прототип на пазаря. Нека Ви демонстрирам как яко шиба  японската сила.

            – Ето, виждате ли този цилиндър с боулинг топката в него?

            – А, да – смотолеви Митко, воден от любопитството да научи за какво е тази дяволия?

          – А, вярвате ли, че ако пъхна накрайника на прахосмукачата в него, нейната притегателна тяга може да вдигне тази 12 килограмова топка за боулинг?

        – Ми, де да знам – прояви резерви Митко, – може и да може, но искам да я видя как действа.

           – Дадено.  Само гледайте. И без резки движения, че един клиент вече засмука пудела си.

            Тестът се оказа успешен и прахосмукачката безпроблемно вдигна топката.

            – Уау, смуче яко – каза Митака.

            Точно в този миг към тях се приближи един човек с измъчена физиономия, стискащ същта прахосмукачка под мишница. Движенията му бяха бавни, сякаш имаше забит трън в петата.

            – Мошеник, негодник – заразвика се човечецът с тънко, пискливо гласче. Вчера тръгнах да чистя със супер, гига, мега мощната ви парасмукачка и си засмуках топките, бе, да ви е……а мамата, ма не мога, щото те още са в торбичката за прах. Айде като сте такива спецове сега да ми ги извадите, моля!!!

            Убеден, че няма да получи вдъхновение за своето техническо изобретение от артикулите в Техномаркет, Калитков се запъти към книжния пазар на площад Славейков, където в златните запаси изпод сергията на култовия продавач Весо Тип-топа винаги имаше ценна и отлежала стока за отбрани клиенти като Митко.

            – О, Весо, как си? – поздрави своя стар познайник Митето. – Дойдох да купя някоя книжка. Търся си… – но продавача го прекъсна и забърбори.

            Весо, хилав особняк с дълга коса и неподдържана брада, имаше вид едновременно на вехтошар и аристократ, претърпял тежко психическо разстройство.

            – А, Карамелов, всичко е тип-топ днеска.

            Весо обичаше да използва само презимена в обръщенията към познатите си.

            – Нямам заеми, спя добре, здрав съм; бъбреците са в норма, черния ми дроб е екстра. Вчера гледах Батман срещу Супермен и не беше лош. Накрая много ми хареса финалната битка, къде го стреля оня с очите. А сутринта трябваше да сляза на предната спирка, че се качиха контрольори.

            Весо обичаше да разказва и споделя ежедневието си до най-малките подробности и Митко бързо си припомни, че ще се наложи да изтърпи нялкоко минутната пледоария на продавача.

            Когато несподеленото беше най-сетне избълвано, Митко имаше информация за пълно каталогизиране на физическите болестите на Весо Тип-топа, заедно със зъбната му картина и точна карта на разположението на паяците в банята на квартирата му. Психическите отклонения на Весо бяха очевадни, за тях един ден ще се пишат обемисти трактати.

            – Аз си търся някоя книжка за креативност. Нещо като биография на Бил Гейтс, Стив Джобс, сещаш се.

            – Имам точното заглавие за теб.

            Весо се заби под сергията и затършува трескаво книгата. Когато се изправи, той вече държеше 2 тома от поредицата с наименование „100“.

            – Тези книжлета ми ги продаде, заедно с цяла камара други, една засукана госпожа, бивша попадия на Казичене, но мъжът й, дедо поп,  заминал принудително на спешна командировка в офиса на Шефа, и тя решила да го удари на живот, като продаде всичко.

            – На ти ги, чети и се образовай. Цената е по 2.50 на парче – подаде книгите Весо и си зачопли находището на сополи.

            Митко прочете заглавията: „100 начина да забогатеем чрез креативно мислене“ – бе първата от тях, а втората гласеше „100 причини да имаш куче, а не жена“.

            – Ей, Тип-топ, евалата. Точно това ми трябваше – учебник по креативност. Другата нещо не ми е нужна, но пък изглежда забавна. Ще взема и нея.

            Покупко-продажбата се осъществи, естествено без касова бележка, и накрая остана само Весо да изрече няколко пъти заключителния си репертоар-ритуал след всяка успешна продажба.

            – Айде, всичко платено, всичко тип-топ. Нали, всичко тип-топ, всичко платено?

            Веднага щом Калитков се прибра в тясната си студентска стая, включи нощната лампа и заби снайпер в книгата. Прелистваше ли прелистваше, цъкаше с език, чудеше се и се маеше на изобретателността на хората с нестандартно мислене. Всичко беше изпробвано. Специализацията и диференциацията на изобретенията не бяха оставили място за нищо революционно ново, а само за усъвършенствания и ъпгрейди.

            Реактивните раници, летящите скейтборди, гривните за телепатичен контрол, самозавързващите се маратонки, невидимо камуфлажно наметало – като че ли всичко без машината на времето и материализатора на материя от филма Стар Трек беше измислено.

            За да влезе в матрицата на креативността на Митко му бе нужна и подходяща атмосфера, среда, в която да може да се отпусне и да се превърне в ефирна мисъл, да се освободи от тялото си и да се зарее като чиста форма когниция из етера.

            Хареса си тоалетната.

            За по-малко от 2 часа в поза „ала Роден“ младият бременен ницшеански ум завърши своята креативна поема. Нишката на мисълта му тръгна от наскоро дочутия лаф във фитнеса, че единствените книги, които е написал еди кой си батка Гецата, били върху тоалетна хартия.

            – Че, защо не? Роман върху тоалетна хартия. Има хляб в тази идея. Тоалетната хартия е необходим и употребяван от всеки продукт. На пазара има много голямо търсене, особено по празниците и в парламента. Рекламите на гъз папир са нон стоп.

            – Ще се наложи да я модифицирам идейката. Навремето имаше вицове върху хартията. Сега, с романите, не предлагам нищо ново.

            – Я по-добре да почна да печатам репродукции на известни картини. Нещо като учебник по история на изкуството. На парчето хартия ще е картината, а с надпис под нея ще е обяснено кой е авторът й, коя е епохата. Какво символизират образите, къде са изложени.

            – Това ще е хартията на нихилистите. Да, а рекламен слоган ще стане: „Акай с изкуство“. Ще обере всички ларви и лаври.

           – Ще има копия на всички известни импресионисти. Също на Пикасо, абстракционистите, Дали, Да’ Винчи, Рубенс. Ще пусна и български художници.

            – Как само ще звучи, когато един приятел се хвали на друг. „Аз вчера се бърсах с Гоген, а днес с Ван Гог. Купил съм си и едно руло само с Матис и Реноар.

            – Така с един куршум, ще уцеля два заека. Ще изкарвам пари и ще образовам в култура наведнъж. Може цяло направление в културата да тръгне от там.

            – А, като казах пари; хм – как ще си финансирам бизнес начинанието. Вярно, бе!!!

            Идеята вече бе налице, оставаше втората част от формулата на успеха – капиталът.

       Това Митко реши да отложи за следващия ден, защото процесорът му почти беше изпушил. С грациозен скок на млад делфин Афала той се пльосна в леглото, за да почука след миг на портите в страната на Морфей. Нещо му убиваше и младежът измъкна изпод завивките втората книга, която бе купил от Весо Тип-топа „100 причини да имаш куче, а не жена“.

            – Хех, че аз и за една причина не се сещам, може би защото нямам ни жинъ, ни куче. Дай да видя поне първата причина.

            Митко разгърна книгата и пред него от първата страница изскочи банкнота от 500 евро. Очите му на свой ред едвам не изскочиха от изненада. Надпис под банкнотата гласеше: „Жената може да ти изхарчи парите до последния долар, а кучето не.“

            Калитков продължи да разлиства и зад всяка от стоте страници изскачаше по една 500 еврова банкнота. Както и надпис от рода на: „Кучето винаги се радва да види роднините ти“, или „Кучето няма да ти дава заповеди как да си кораш колата и къде да паркираш“.

            До края на книгата късметлията събра 50 по петстотин евраци, чиято обща сума стана 25 хиляди евро, или 50 хиляди лева.

            Този поп, на хубаво място си е крил парите от попадията. – помисли си той.

           – Те ти булка Спасов ден, изхлипа аятолахът на безпаричието, без дори да знае смисъла на лафа. Очевидно проблемът с парите ми е решен.

 

Реклами

А, ко речи? Кажи баба тенкю! Ко, не!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s