Приключенията на Митко – Бягство

Стандарт

–  Бягам. Намирам се на новото летище и около мене гъмжи от народ. Пулсът ми е ускорен. Всеки влачи по куфар. Оглеждам се притеснено и се отправям възможно най-бързо към гишетата за билети. По гърба ми се стича студена струйка пот. Преглъщам трудно слюнката си и виждам познайте кого?

    Петракис и Митко Репортерчето (още един колега от факултета по Библиотекознание) слушаха разказа на приятеля си Митко Калитков в голямата столова Четворката на Студенцкия град, притихнали в мълчание.

Наративът е прекъснат от ейне паузе, докато Калитков оглежда  изпод снайпера си две девойки с прилепнали спортни клинчета, и слушателите подканващо измънкват по едно – Айде, де, кажи, дееее…

–   Виждам Камен Воденичаров на гишето пред мен – продължава разказа за често повтарящия се сън Диоптърмен Калитков. Купува си билет за Канада. Цяла тумба изпращачи го провожда. Вдигнали са му голям плакат. Виждам ясно надписа – „Не бягай, бате Кацко! Не ни оставяй!!!“

–  Повече от очевадно е, че вътрешното ти Аз те съветва да си търсиш късмета зад граница. Тука не е за тебе, барт ми – проницателно тълкувателствува Петракис.

–  А това с Камен Во, допълва го Репортерчето, е символичен образ, който носи осъзнатата от теб пистина, че положението тука толкова е загрубяло, че вече не се търпи. Даже най-големият пропагандатор на „оставането“ – бяга!!!

Митко Калитков знаеше добре, че сънят му е посланик на подсъзнанието. Царски път към подсказваното решение на проблемите му от стаените дълбинно природни механизми за оцеляване. Бяха му пределно ясни асоциациите на всеки един негов сън, но, като опитен лекар, просто искаше да се допита до второ мнение за значението. Иначе нямаше навика да си разказва сънищата наляво-надясно. Особено розовите със Сашка Васева – хах.

Тримата амигос станаха и се разотидоха. Както обикновено от известно време, опаричилият се зубър-парвеню бе почерпил другарите си. Но крупната сума от 50 хилки, която Митко намери в книгата на дедо поп Симония от Казичене, бързо се топеше.

Няколкото неуспешни опита за стартиране на бизнес с известни картини върху тоалетна хартия снижиха капитала на прохождащия технологичен гений от 5-цифрено на 4-цифрено число. Без риск няма печалба – казваше си успокоително новият Елън Мъск, – всеки от моите бизнес идоли – Безос, Брин, Пейдж, Брансън, Мъск –  е падал и после се е изправял от нулата.

Но рекламната кампания в предаването на Антон Хекимян по БТВ се отрази отрицателно на реномето на фирмата и следователно на джоба на предприемач Митко. Матадорът Карамелов Калитков не можа да сдържи войнстващата си натура в тв студиото на БТВ и малко стана за резил, когато почнаха да се препират с нисичкото лукаво арменче за правителственото сервилничене на БТВ и лицемерието в слогана на новините – „Всички гледни точки“.

Спорът почна академично, но някъде по средата Митко се възпламени и нещата загрубяха. На изпроводяк си тръгна целия почервенял, изричайки язвителни нападки, акомпанирани с грозни гърлени викове, които успяха някак си да прозвучат в ефир: Хекимяне, хомонукулус нещастен, лилипут пъпчив, я кажи, като си миеш ръцете на мивката ползваш ли столче да стигаш до кранаааа…

Вследствие на антирекламната попара, която сам си надроби бизнесмен Митко, куп дебели домакини с безрезервни симпатии към манипулативното остроухо гномче Хекимян и висока покупателна способност за гъзпапир бяха изгубени като клиентела, заедно с ящните си тлъсти мажове, мухащи боб на поразия и съответно ходещи по няколко пъти на ден до кенефа с код кафяво.

За страничния наблюдател, който добре познава Митко, е пределно ясно, че еклектиката между неговото кредо и начините за преуспяване в България го обрича на неуспех. За да успееше той, трябваше първо да се наведе и да направи жалък компромис със собствената си съвест.

Калитков пръсна още куп пари за рекламите на художествената тоалетна хартия по БНТ. Рекламно лице на кампанията „Акай с изкуство“ стана Марта Вачкова, по-точно обемното и дупе, но и тук инвеститорът удари на камък. Продажбите не вървяха, защото БНТ я гледат само по селата, където домакинствата се бръшат с лика на Бойко Борисов, който неизменно бръчи вежди от всяка една страница на вестника в клозетя. А за другата част от зрителите на телевизията майка –  разните му там бедни интелектуалци, не ще и дума да става – те почти не се хранят, следователно и почти не дрискат.

Определено не беше лесно да се конкурираш с вече утвърдените марки тоалетна хартия на пазаря. А и за по-мащабна и постоянна рекламна кампания се искаха по-солидни капиталовложения.

Бикоборецът на сивата икономика все повече се отчайваше и отчайваше. Нима това бе залезът на неговия бизнес план, крахът на идеята му за революционизация на българската икономика? Фиаското на битката срещу Златолюспестия гигант на пазара?

В пристъп на агонично умопомрачение и в безумен плен на нуждата да си набави капитал обиграният разконспиратор на агресивната телевизионна пропаганда падна жертва на схемата с билетите от Националната лотария, създадена от ДС престъпника на прехода , г-н Черепа. Трезвата преценка изостави Митко Калитков и той препусна с подивялото стадо към будките на Лафка, за да търка до празен портфейл и краен предел билетчетата с мними печалби.

Приятелите му не разбраха за този хазартен френетизъм. Може би щяха да го вразумят навреме преди да изхарчи до стотинка спестяванията си за близо 1000 най-различни и разноцветни хартишки с логото на ужким националната лотария и плешивата тиква на  Иво Андонов. А може би – не?

Цяла неделя обезумелият мечтател за реални осигуровки търка с щастливата си юбилейна монетка от 1981г. билети пред погледа на Данчо Мазника и под съпровода на чалга мантричните звуци на тонистораровата песен – „Милионерче“.

Съвсем накрая преимуществото на закупеното количество надделя над каръка на Митачето и той наистина намери печалба.

500 хиляди лева!

Новата крупна сума за втори път ощастливи плебеят по рождение и той заскача из стаята в неистова екзалтация. Песента „Милионерче“ на Тони Стораров гърмя до късно през нощта в малката студентска стаичка, където на купон с лимонада и зрънчо Слънчо бяха сбрани набързо Данчо, Райна, Петракис и Митко Репортерчето.  Всички дружно споделиха радостта на приятеля си. Без фанатизъм няма победи, нали?

Призори, когато веселата компания се разотиваше, а Райна неочаквано реши да остане да спи при новоизлюпения честит богаташ, Свръхазовата особа на Петракис каза нещо смущаващо на Митко, докато беше на вратата и се обуваше.

 – Митаче, то всичкото е хубаво, ама не е ли това твоето когнитивен дисонанс. Добре, радвай се на парите, но нали довчера ти беше най-яростният враг на пладнешкия обир, който лотарията стоварва над скотовете. Не предаваш ли ценностите си?

– Извинявай, не трябваше да го казвам. Забрави. Изживей мига и не му мисли – сепна се Петракис и съобразително помъкна Данчо Мазника със себе си, за да освободят терена на Ромеото и Райна.

И наистина, Митко Калитков беше на гребена на вълната. Опиянен от добрата слука, развълнуван безмерно от нулите в печалбата си и размечтан за светлото бъдеще с изведнъж омекналата в ръцете му Райна, той бе в екстаз. Розовите очила му прилягаха.

Мина се седмица и дойде часът на получаването на наградата. Времето беше достатъчно на Митко за да се отърси от първоначалния делириум и да помисли за ситуацията.

Никой не му даваше даром тези пари. Те бяха натрупани от постъпленията на безчет бедни, отрудени и обременени, оскотели малки хорица от народа, които са пръснали последните си стотинки за лустросаните билети, вместо за хляб, с надеждата, че обещаваната сума от 5, 10, 20, 50 или 100 хиляди лева ще ги измъкне завинаги от мизерията. А на върха на пирамидата от хазартни фирми и фирмички, букмейкърски клубове и телевизионни шоута беше ОКТОПОДЪТ, прострял пипала в цялата държава – от столицата до най-малкото и затънтено селце в Странджа-Сакар, смучейки с ненаситните си вендузи от нищожните заплатки на пролетариата.

По пътя за студиото на НОВА ТВ, докато се возеше в бусчето на предаването на лотарията, Калитков бе изправен пред антиномията между рационалния егоизъм и емоционалния идеализъм. Две възможности се изправяха пред него. 1) Да се продаде, да потъпче основните начала на личността си и да заживее в охолството на бохема, ставайки съучастник в грабежа на масите, или 2) да продължи войната срещу съвременните инквизитори и тирани на страната си.

Това си беше значима алтернатива.

А идеята за преобразуване на българската работна среда чрез нови начала и позитивен тласък, се бе убедил Митко, – тя е бита карта. Не е осъществима на този етап в Чалгария – може би чак когато се сменят поколенията след 100-тина години, чак тогава „България ш’са опрай“.

*************************************************************************************************************

Митко Калитков решително пристъпи в лъскавата сграда на НОВА ТВ. На лицето му се четеше добре познатия фанатизъм от славните подвизи срещу мръсните капиталистически измекяри. Сега се изправяше срещу „Кинг Пин“ и с оглед на големия залог бе необичайно нервен. Но жребият на избора му бе хвърлен.

В ръцете си младият очилат мъж държеше пакет от любимата си кучешка храна Pedigree. Очевидно това и хрускаше.

Лъскава и сексапилна асистентка в минижуп го поведе по лъскав коридор към лъскавото студио. Минавайки близо до гримьорните Калитков успя да надзърне в една от тях, където видя лъскав хомосексуалист с лачени обувки да лъска с малка четчица лъсналото теме на водещия – Иво Андонов.

 – Мама ви лъскава, процеди през зъби аятолахът на безработните висшисти, глозгайки настървено поредната кучешка бисквитка.

Митко седна на седалките и се вля в морето от опиянени селяндури. Миризмата на чесън, пот и обор можеше да бъде усетена дори от човек с тежка форма на хроничен синузит.

 Едър бамбашка  момък на около 30-тина години сръчка Митето с лакът и му рече:

– Братчет, аз съм от Харманли, тракториста Гошо ми викат. Ся ша видиш как ша ги взема милионите. Ша спичеля, ша спичеля – сабалян ма сърбяха ръкити, ама бол. Усещам, усещам, че днес е денят.

На което, почесвайки се по брадичката,  Калитков отговори с рицарско снизхождение: Да, приятелю, днес е денят, в който всички ние ще спечелим.

3, 2, 1… Камера.

 – В началото на днешния празничен ден за нашите бъдещи милионери искаме да Ви представим новия си билет.  – обявява водещия Иво Андонов и подлага реплика на анорексичната си перхидролена асистентка, която гъне клечкестите си концлагеристки  крачка, излизайки по-напред.

 – Дами и господа, представям Ви най-новия билет – пискливото и гласче дразни като стържене по дъска с тебешир. – Това е супершанс Би Кей Би (БКБ)

Митко не устоява и подвиква лекичко – Съкратено от „Баламурници, купувайте билетили!“, нали? – хаха – подхилква се той.

Перхидролката сви леко изписаните си с черен флюмастер вежди и продължи да чете ауто-кюто.

– Първо ще чуем историята на Кольо Патарански от Каспичан, който си спечели напълно заслужено 15 хиляди лева от играта Пирамиди-фараони.

На видеостената тръгва клип със селяка:

"Ами, късмета ми дуйде. Т'ва е, т’ва е най-голямата сума, която съм 
давал за билетити. ДосЕга  съм купувал по 5 лв. билета. Ама понеже 
бай Мирчо кръчмаря ми ги пробута на примоция и зех десет парчета. 
Изтръках ги без да стане нищо, ама от единия спечелих още два. 
Зех и тях и усетих, че нещо че стане. И  като изтърках първия се показаха
пет средни пръста с надпис „КОНГРАЧУЛЕЙШЪНС, мистер Череп тенк Ю“. 
После се натрясках от мъка, като запазих втория за след осмата ракия, 
когато обичайно пак ми става весело. Тръкнах и него и ти да видиш - 
падна ми се 20-ти хиляду лева. Брех, викам, жинъ, тая вечер щ'а пра'я 
дива и щастлива.
С парите че купя Опел Аскона, а на жинътъ – ексурзия в Павел Баня, нов
пенюар и 5 кила баклава. Че запиша моя дънгалак на шафьорски курс също.

 

Бурни аплодисменти бликнаха изпод яките ръце на публиката. Даже Митко лекичко се просълзи от пасторалната идилия на бедния човечец от Каспичан. Кола, почивка в Павел баня и баклава – какво му трябва на човек, за да се усмихне на живота.

Е, да, във фееричния репортаж не се казваше колко заеми е взел човечецът, как мизерува и дава голяма част от оскъдната си заплата, за да пълни гушата на лотарийните босове, ама кой пък ги гледа тези работи!  – това си помисли иронично рицарят на печалния безработен образ, очаквайки своя ред на сцената.

 Плешивия Иво Андонов се възползва от настъпилата еуфория и подема отново.

 – А сега на арената ни пристъпват напред гладиаторите в днешния брой на Национална лотария. Те ще се борят по-късно за този чисто нов автомобил Форд Ескорт.

– Това са Афиже от Омуртаг, нашият брат ром от Факултета Нешко и баййй Петко от Сунгурларе.

 – Както казах, наградата е този чисто нов автомобил, моля, покажете го на камерите, а при асистентката ми Радка, аааа, Рая (перхидролената анорексичка), има утешителни награди.

Няколко глуповати състезания минават в студиото и най-накрая идва ред на безмилостния демоничен възмездител Митко.

Андонов:

– Ето уважаеми, това е късметлията Димитър Калитков. Той си спечели колосалната сума от цели, чисто новички 500 хиляди лева, уважаемииии зрители.

Митко излезе дебилно ухилен на сцената и застана до дългия мафиотски бос от Под прикритие.

 – Раче, ааааа, Рая, донеси, моля те, чека с печалбата.

 – Митко, нали мога да ти викам така? – обърна се фамилиарно лъскавото длъгнесто кубе към Калитков.  – Кажи ни какво ще си купиш първо с парите, как ще ги похарчиш.

 – Хъкккк-ъъммм… Ами, като за начало мисля да отскоча до Сърбия до черния пазар на оръжие и да си взема един Калашник. После ще се върна тука и ще ви изпозастрелям всички – хъ-хъ-хъ – шегувам се, бе, човек.

 Андонов лекичко се облещи, но запази самообладание и се обърна към публиката.

 – Виждате, уважаеми, че нашият гост – Митко, има необичайно чувство за хумор.

 –  А, ето я и Рачето, аааа, Рая.  – Заповядай Мите, това е твоята награда, – подаде на Митко големия картон с изписаната печалба водещия. –  спечели си я абсолютно честно.

– Продължавайте да играете в невероятните ни игри, за да станете стопани на суми, дори по-големи от тази тук, уважаеми дами и господа.

 – Извинете, може ли да кажа нещо – прекъсна речитатива на водещия, Митко, посягайки към микрофона.

 – Да, да – заповядай Мите – сподели ни.

 – Ами, искам да Ви кажа, уважаеми, подема Митко, че печалбите тук са залъгалки за малки деца. В белите държави на запад наистина човек може да изплува от тинята с джакпота на техните лотарии, но тук, в Чалгария, тези суми са смешни.

-Това е измама!!! – развика се той.

 – Вие ще спечелите най-много като спрете да играете на тези глупави игри и започнете да спестявате остатъците от мизерните си доходи. Влагайте ги в банки, купувайте акции, финансирайте образованието на децата си, но никога не се хващайте на номера с бързата печалба, която ви обещават лъскавите и измамни водещи.

 – Мите, моля те, дай микрофона – опитва да изкопчи микрофона от ръцете на Митко  водещия Андонов.

Митко го изблъса и отскочи назад с думите: – Чакай малко мекеренце мутренско. Нямаш право да говориш, след като си си продал задника на Черепа и кликата му.

 – Хора, народе, от лотарията печели единствено този, който я организира. Това е Божков Черепа. Мутрата, която вкара премиера Борисов в политиката. Престъпникът, който краде от всички нас с протекцията на държавата. Чуйте ме… Всичко е измама.

Грамадният Андонов, подкрепен от асистентката, се нахвърли срещу Митко, за да му вземат микрофона, но той ловко го отбягна и го халоса здраво с дръжката на микрофона по главата. Асистентката Радка почна да пищи, докато Митко я почна с картонения чек по красивата главица. Накрая Митко скъса чека и потъна сред масивните тела на охранителите, които го изнесоха на ръце сред бурните съпротивления и викове -Мафия, Мафия.

Триумфиращият Калитков се прибра късно вечерта, раздърпан и охлузен от спречкването с охранителите на НОВА ТВ, но завари в стаята си ошашавения Данчо, който бързо се стрелна към него.

 – Митак, бързо трябва да офейкаш. Идваха да те търсят едни горили. Цели гардероби. Видях, че на кръста единия имаше кобур. Знаят къде си. Тук не е безопасно. Тоя гад, дето го изобличи, притежава държавата. Не можеш да се скриеш. Бягай!

*************************************************************************************************************

Райна, Петракис, Репортерче, да знаете, че бягам. 
Намирам се на новото летище и около мене гъмжи от народ. 
Дано да не ме забележат сред толкова хора. Взех набързо някои неща. 
Купих си билет и заминавам надалече. 
Не мога да ви кажа къде, защото мутрите ще ме намерят. 
Ще се върна някога. Не ме забравяйте.

   Този общ есемес получиха приятелите на Митко Калитков в деня на неговото бягство и повече не го видяха. Така е и до днес.

   Желаем ти късмет, бедний Калитков. Чалгария се оказа тясна за твоята душа. Дано намериш прибежище там, където отиваш. Дано разберат идеите ти и откликнат на тях. Вива Калитков. Венсеремос.

 

Реклами

А, ко речи? Кажи баба тенкю! Ко, не!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s