Чета, следователно съществувам

Стандарт

Големият популяризатор на науката Карл Сейгън казва, че четенето е пътуване във времето. През книгата, казва той, можеш да чуеш гласа на човек, живял преди 1000 години, можеш да разбереш каква е неговата философия, какви са политическите  му възгледи; неговите страсти, въжделения, страхове; съкровените му молитви, страшните грехове. 

С четенето опознаваш и себе си. Отключваш всички стаи на Аза. Провеждаш смели изследователски експедиции в зоната на подсъзнателното и каталогизираш тревожностите си.  Съграждаш нови помещения на съзнанието си,  и от скромната ти тясна и задушна гарсониера със свадливи съседи се преустройваш  в просторно имение на брега на океана.

Четенето на книга може да бъде още разговор с мъдър приятел, учител, съветник. С книгата пътуваш, мечтаеш, обогатяваш се…

Например:

Разгръщаш страниците на „Милионът“ и се потапяш в света на Марко Поло. Съпреживяваш пътешествията му, а в кошмарите ти започва да се явява Кубилай хан.

Спускаш се чрез невероятните описания на Жул Верн в бездната от „Пътуване до центъра на земята“, или скачаш с капитан Джон Картър между Марс и синята ни планета и вече си произведен в чин „любител на силните фантастични усещания“. Въображението ти се раздува все повече и повече. Продължаваш да четеш великите фантасти, като скоро повеждаш в битка малките хобити срещу крепостта на Злото. И побеждаваш… 

Фантастиката е добро встъпление за всеки начеващ читател, но скоро нови духовни потребности те карат да погледнеш и в други литературни жанраове.

Отваряш автобиографичните „Изповеди“ на Русо и споделяш копнежите и терзанията му. Воплите на сърцето му те правят по-чувствителен и почваш да проумяваш загадките на човешката душевност.

Истинско постижение за теб ще бъде (в случай, че си от силния пол) ако бегло прелистиш „Гордост и предразсъдъци“, „Брулени хълмове“, „Анна Каренина“ или си направиш харакири с „Тетрадката“. Тогава може и да вземеш да разбереш какво баш искат жените, но не е сигурно!

Научаваш от Сун Дзъ, че ще загубиш войната само ако сам се оттеглиш от нея, а от Конфуций, че честността и искреността трябва да са ти първи принцип в живота. Ницше пък те чуква по челото с пръст, крещейки истерично насреща ти – „Бог е мъртъв!“.

Чрез книгата влизаш в главата на други хора като медиум, за да почерпиш от опита им, за да попиеш натрупаната от тях мъдрост. Авторът на четивото ти също  влиза в твоята глава, за да ти внуши идеите си. Той ти говори ясно, говори ти с твоя собствен глас, а думите му отекват в тишината и търсят място на лавицата с житейските ти кодекси.

С книгите се обучаваш, общуваш с великите умове на писмената епоха, опознаваш безграничността на Вселената и дълбините на микрокосмоса. Несъмнено те допринасят на човека и го правят по-добър, по-мъдър, по-умен, по-човечен.

Научаваш се да мислиш многопластово. Постепенно мисленето ти става по-сложно и по-сложно. Развиваш способността да разсъждаваш абстрактно и старите, объркващи съждения от детството изкристализират в подреден модел. Математиката, Химията, Физиката ти се струват разбираеми: – Хей, защо не казахте по-рано, че са така интересни?

Скоро идва и моментът на пристрастяването. Четеш не заради самото удоволствие, а защото изпитваш страха да не загубиш способностите на бързата си и трезва мисъл.

Стивън Хокинг  разглежда мозъка като мускул, който трябва да бъде трениран по същия начин, както и останалите мускули в човешкото тяло. Той казва, че като бодибилдър трябва да помпаш и помпаш, да „изтласкваш щанги“ и да „участваш в маратони“.

Пътят назад, регресията, загубата на тренировъчна форма, както при всеки добър спортист, е тежък, изпълнен с угризения и самообвинения. Абсолютният и неизменим прогрес е постижим само за малцина лунатици. Останалите, по-скоро, се движим по синусоидална крива. 

Така е и с теб. Вече си постигнал тренинг, мозъкът ти е заякнал, справяш се със загадката на Луис-Карол безпроблемно, рецитираш вдъхновено Илиада под душа, и държиш речи на бабичките в парка за универсалната граматика на Ноам Чомски, дори имаш планове да се пробваш на фондовата борса с новото приложение Робинхуд. Но изведнъж „форсмажорни“ обстоятелства те принуждават да оставиш книгите настрана и да се заемеш с нещо далеч по-прозаично, времеемко, нещо отегчително, и да си кажем честно… прагматично.

Започват да се появяват угризенията: – Затъпял съм! – Не, не издържам!

Скоро се успокояващ, защото си намерил начин да съвместиш „прагматиката“ с четенето. Крадеш от съня си, или пък прелистваш  томче на Юго в автобуса. Може би слушаш и аудио книги в колата си. Точка.

Разбираш, че въпреки временното отслабване на мозъка-мускул, ти вече си стъпил на подиума на мислителите, и си поемаш дъх. Трудно и почти невъзможно ще ти бъде отново да слезеш на донаучното суеверно ниво на масите, да се влееш на сила в скотското битие и рутината на сивото стадо.  Сега си истински, завършен човек, Човек с главнат буква, а четенето е твоята ваксина срещу подивяването. То е твоят непресъхващ извор на живота.

Важно е да знаеш, че магията на четенето си има и черна страна. Лесно можеш да залитнеш по кабалистичните фантазми, ню ейдж деветините и смехотворните четива на езотериката; по религията и „тинтири-минтири литературата“, особено ако не си минал през критичната школовка на висшето образование. Но веднъж завинаги овладееш ли победоносния метод на науката, то тогава никакви окултисти, теософи, кришнари, уфолози и фенове на баба Ванга не ще могат да затъмнят блясъка на чистия ти разум.

Един от другите рискове на четенето е опасността да се откъснеш от реалния живот, да се дезинтегрираш напълно и да заживееш под наркозата на огледалния свят в книгите.

Който не преживява и не проверява лично нещата, той попада в плен на имагинерния свят и се откъсва от живия живот! – наистина, това е опасност с „код червено“ в нашето съвремие на виртуалности и интернет придатъци от ново поколение.

Това откъсване може да те обрече на самота, да те плени в матрицата си, така че не никога не забравяй да се подсигуриш с двама-трима по мускетарски предани приятели, с които да споделяте общата страст към книгите.

А когато тонажът на прочетените от теб заглавия започне да надхвърля тежестта на африканско слонче-сукалче; когато си способен да четеш роман от световната класика на един дъх, въпреки че не си делфин афала или син кит; когато започнеш да цитираш мисълта на Рей Бредбъри, че в днешно време „престъпление е не да се горят книги, а да не се четат!“, тогава вероятно си готов да напишеш и собствена книга.

Какво чакаш?

Президентът на Галактиката

Реклами

А, ко речи? Кажи баба тенкю! Ко, не!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s