Гости от измерението на хаоса

Стандарт

Дин-дан – някой припряно натисна зацапания звънец на анонимна врата в една средностатистическа кооперация в центъра на нашия град.

– Извинете, моля, почакайте малко, че не мога да си намеря ключОвете – провикна се глухо към посетителя си човекът отвътре, навличайки в бързината върху розовикавото си бельо първата попаднала в ръцете му дреха – някакъв сатенен дамски пенюар, останал от  бившите му гаджета.

Запознайте се с Мустака. Един от най-непоправимите мърлячи на планетата и домопритежател на апартамент в центъра на града.

Освен, че обичаше да спи до обяд, стопанинът на дома, Мустака, бе невъобразимо разхвърлян. Хроничната неразбория властваше в жилището му, откакто стана самостоятелен и се отдели от мама и тате на крехката Христова възраст от 33 години.

Та затова, когато в един привидно обикновен ден се позвъни на звънеца му към обяд, той сериозно се забави – забутал си ключовете някъде, на всички ни се случва. Но това забавяне, както ще разберем по-късно, щеше без малко да унищожи човечеството.

Диннннн-данннн… – продължаваше да се звъни.

Докато търсеше ключОвете, за да отвори вратата, Мустака се препъна няколко пъти в различни препятствия, едно от които бе разгърнат акордеон Weltmeister.

Разсеяният собственик на апартамента приличаше на луд, но не просто на някакъв си луд, а на ексцентричен луд. Хората забелязваха в него първо добре поддържания му мустак, напълно демоде, но силно чувствителен към всякакви подмятания и обиди.

Следваше спуснатата до раменете му мускетарска коса, сплъстена и поддържана със стриктна мускетарска хигиена. Заради дължината на косата често в гръб го оприличаваха на елегантна госпожица (дори двама ученици го бяха опипали в метрото преди години). Към това се прибавяше, слаботелесна фигура с възтесни рамене, небрежно избръснато лице с нежни черти, правилни русоляви вежди и средно голям орлов нос.

Мустака си имаше някакво име, известно само на малцина. Всички го знаеха като Мустака. Това, което се говореше на всеослушание из махалата за него, беше предимно, че е много неподреден и мизерен.

Толкова много мизерен, че едва наскоро, според шушуканията на съседите, бе намерил сред вехториите вкъщи останките на безследно изчезналия си преди година домашен любимец – бръмбара рогач Роро, неволно препариран во веки изпод тежката и масивна кутия на акордеона Weltmeister.

Сега на вратата на Мустака бе залепен малък некролог с удебелено заглавие Роро – ЛИПСВАШ, известяващ останалите живущи в блока за скръбната вест.

Но, какво друго да се очаква от човек, който завързва връзките на обувките си на огромни, неприбрани панделки и мрази да си оправя леглото?

Мустака полагаше редовни и старателни грижи само и единствено за… мустака си, смятайки го за еманация на най-доброто от личността си.

5 гаджета студентки по актьорско майсторство го бяха напуснали, главно защото не понесоха психически  експанзиращата  с всеки ден мърлявщина и всепоглъщащия хаос в жилището.

– Ама, миличко, ама, недей така, де. Ма, пиле – то това е творческия хаос на всеки гений – повтаряше често след поредната зарязала го красавица на изпроводяк Мустака.

– А тя му отвърщаше: Не, край, аз не мога да живея с човек, който си реже ноктите на краката върху възглавницата ми и веднъж в живота не си е оправил леглото.

Къде ги хващаше тези актриси ли?

Ами, в „Академията за Седмото изкуство“, близо до дома му!

А как? – ще попитате.

Ами, той беше наистина, ама наистина много талантлив сценарист и преподавател по писане на сценарен конвейр във въпросната Академия за Седмото изкуство и там ставаше  сладкодумната омая на свалките.

Пък и имаше пари, връзки и собствено жилище в идеалния център на града. Съгласете се -твърде изкусителна комбинация за всяка по-обедняваща актриска без квартира, склонна да преглътне егото си на бъдеща холивудска икона срещу срамната цена да  се пъхне под завивките заедно с мустакатия ексцентрик и бръмбара рогач Роро.

Диннннн-данннн… – звъненето не спираше.

– Ейййй, къде съм ги сложил тез ключове, беййй, мама му стара!!! – продължаваше да се тюхка Мустака, обвит в тесния секси пенюар.  Както си тършуваше по стаите, на пантофа му се лепна изневиделица появило се парче пица от вечерята преди три дни с момчетата от екипа на новия бг-сериал, по който работеше.

Само каква картинка, а?

Позволете ми да ви разведа набързо из дома на Мустака.

В апартамента, наред с кореновата система от кабели по пода и нахвърляните навсякъде хавлии, дрехи, книги, хвърчащи листи и употребявани носни кърпички, бе пълно със стари радиоапарати, печки, тонколони-монколони и талавизори.

Старата техника бе втората гордост на Мустака – сам твърдеше, че има най-богатата колекция от радио-вехтории в околността и най-добре фризирания мустак на континента.

Дин-дан, дин-дан… – отново се обади чакащият на вратата, като нервно погледна часовника си (с ултрамодерен дисплей и холограмни изображения на циферблата).

– Ей сегичка отключвам, само да се облека, че съм по прашки, сладък – спечели още някоя секунда Мустака и продължи издирването на връзката с ключовете си.

В къщата му постоянно се носеше неприятната миризма на нещо умряло, но все не можеше да разбере от какво е – предполагаше, че е някой гълъб от онези досадни твари, които  често нахълтваха през вечно отворения прозорец на хола, за да си клъвнат от разпилените на пода солети, зрънчо, чипс, макарони на фурна и какво ли още друго.

В кухнята на Мустака имаше чинии, немити отпреди напускането на последната му приятелка. Горе-долу оттогава той почна да яде само върху вестник, без прибори, като майстор на строеж..

И като заговорихме за чинии, незнайно защо в тоалетната чиния на WC-то му винаги стоеше натопен един черпак за готвене на супа. На озадачените гости в дома си отговаряше, че така изглеждало по-арт.

В тоалетната на дома му миришеше нон-стоп на урина. Там се намираше и една малка философска общност, всъщност царство на паяците, повечето от които Мустака бе кръстил с имената на гръцки натурфилософи.

На терасата, пък, се беше настанил охраненият лъскаво черен котарак на комшиите Лъки. Живя там година и нещо, сам и отритнат, като отшелник, докато целият балкон не бе затрупан с огромни купчинки преработен Whiskas. Котаракът, като чисто животно, сам напусна нелегалната си ергенска квартира, погнусен от това, че няма кой да му почисти акитата.

Към всичко това можем да добавим гниещата храна в хладилника, вавилонските кули от мръсно бельо до пералнята и целогодишната коледна окраса.

Оп, малко се отнесохме в обиколката. Нека сега да се върнем на човека пред вратата.

Най-накрая разсеяният обитател на апартамента-коптор намери връзката с ключовете си. Беше я оставил на сезала, прекрояващ хола чак от секцията до плазмата МАМСУНГ (купена изгодно от пазара Илиянци). Ключовете бяха неволно закачени до последния прострян чифт чисти пликчета и погрешно пуснатия  в пералнята антикварен екземпляр на еврейската свещена книга Тора.

Преди да отключи Мустака се сети да погледне през шпионката, но не успя да види много –  само един мъжки силует в сив шлифер, нахлузил на главата си широкопола шапка.

Чу обаче притеснено изпуфкване и лекичко мърморене:

– Това е невъзможно. Порталът  може би вече се отваря, а аз чакам господина да си обуе панталони.

Човекът пред вратата усети раздвижването и подвикна:

– Отворете, г-н Мустак, аз съм от Агенцията за борба с хаоса. Получихме сигнал, че в жилището ви са на път да проникнат агресивни извънземни нашественици от измерението на хаоса!!! Чувате ли ме? Господинеее!

Хръс-хръс; трака-трак; щрак-тътруззззз. Мустака премахна всички резета и верижки от портата на свещеножилището си.

Човекът насреща нетърпеливо се представи.

– Добър ден, аз съм Колинс, агент Колинс от Агенцията за борба с хаоса. Найс ту мит ю.

– Ми, добър ден, отвърна развеселен Мустака и приглади лекичко космарлъците под носа си – жест, който издаваше благоразположение към събеседниците.

Агентът беше хладен на вид мулат. С възпитан и тактичен маниер отмести собственика на жилището и започна да оглежда: – Дем шит, ама каква мизерия сте си спретнал само!

Мустака, по секси розов пенюар, който не направи абсолютно никакво впечатление на новодошлия,  следваше плахо агента при огледа.

– И откъде точно казахте, че идвате? – попита Мустака, докато прескачаха разпилените по пода на хола масивни ретро радиоапарати и други допотопни технически чудовища. – И изобщо, имате ли заповед за обиск?

Агентът продължи да оглежда помещението, но явно сметна, че дължи обяснение и в движение отговори: – Апаратурата ни засече, че остават броени часове, може би минути, преди вашият дом да се превърне в ПИХ петно, тоест, портал към  измерението на хаоса. – За жалост, бюджетът ни е ограничен и имаме дефицит на служители. Сигналите са безброй, а техниката позволява да открием потенциалната точка на отваряне на портала най-много ден или няколко часа по-рано. Затова е и бързането.

– Ма, как така? ПИХ какво… и защо пък баш при мене, бе, бате? – притесни се Мустака.

Агент Колинс изпусна нерви. Стана вледеняващо сериозен и се приближи заговорнически до мърляча. Намери опора и за двата си крака, след като срита едно детско влакче, на което бе стъпил за малко. Хвана Мустака за ревера на пенюарчето, погледна го право в очите с най-изпитателния поглед, на който бе способен един таен агент от отдела за борба с агресивните извънземни завоеватели от измерението на хаоса, и му изсъска през зъби:

– Знаеш ли колко като теб, мърлячи, има по света, само? Заради вашата мизерия сме застрашени от инвазията на изключително опасни за цивилизацията и биосферата ни извънземни. Привличат ги мръсотията, разхвърляните неща. Надушват ги от хиляди светлинни години разстояние. Вас надушват, мизерниците! – натърти на последния епитет. –  С вашите боклуци, безпорядък, миризма… Заради такива примитиви като теб светът ни е на косъм да рухне.

Мустака бе респектиран. Само мигаше на парцали и не смееше да гъкне.

– Когато мизерията в нечий дом достигне предела на човешкото приличие – продължи агентът –  се отваря ПИХ петно, или портал към измерението на хаоса. Във Вселената ни съществуват непознати и недостигнати от нашите технологии места. На едно от тях се намира въпросното измерение на хаоса, което се обитава от твърде агресивна раса хуманоидни септоподи.

 – Септо… кой. – не схвана домакинът, противно на високата си обща култура като сценарист.

– Все едно отктоподи, но  със седем пипала. – поясни агент Колинс и отпусна хватката. Отдалечи се на прилично разстояние от раздразнилия го субект и продължи да оглежда, подцъквайки леко с език при всяка по-сериозна бъркотия, засечена от робокопския му поглед.

– Те усещат вибрациите от всяка концентрация на безпорядък във Вселената и се устремяват към нея с една едничка цел – да обсебят с разруха и невиждани опустошения светът, в който е поникнало петното на мръсотията. Да го направят свое местообитание за кратко и след това да се прехвърлят на друг свят. Те са вирус.

– Съвпадението между вибрациите на мръсната и разхвърляна точка тук, с вибрациите  в измерението на хаоса отваря периодично тунели, които изкривяват пространството между двете места и правят възможно скоростното пътуване от мърлява точка А до мърлява точка Б. Схванахте ли?

 – Ами, ъъъъъъ – почеса се по главата Мустака като човекоподобна маймуна, на която са дали да реди пъзел с картинка на замъка на Дисни. – май че да.

– Извънземните за пръв път се активизираха в края на 50-те години. Атомните ни бомбардировки ги привлякоха – продължи с историята агента Колинс.

Мустака стоеше като гръмнат в средата на хола си и се чудеше дали колегите от новия сериал не му правят скрита камера, и не си кискат като луди някъде наблизо.

– През 61-ва изпуснахме един от разузнавачите им – протопода Декстър. Все пак навреме затворихме портала, от който изпълзя гадината, но той успя да предаде на вида си по-точни координати на Земята и оттогава сме подложени на нарастващ натиск през т. нар. ПИХ петна. А ти и твоите клонинги отваряте навред по планетата вибриращи в хаос мръсни и кални точки. Вгорчавате ми живота ден през ден и заплашвате човечеството.

 – Е, а к’во стана с тоя, дето сте го сгащили.  – попита Мустака, увличайки се все повече в историята и нейната автентичност.

– Въпросният екземпляр беше практически неунищожим. Как ли не го гърмяхме и кълцахме – все оцеляваше. Претопихме го в леярна за метал, това са 3000 градуса, човече, а той се превърна в локвичка живак и отново се регенерира.

– Брей, т’ва май съм го гледал в един филм! – смотолеви Мустака.

–  Добре, че братята руси помогнаха. От изследванията на  протопода Декстър разбрахме, че ядрената енергия въздейства на септоподите. И в Сибир, 61-ва година, предизвикахме огромна ядрена експлозия, с която елиминирахме пришълеца.

 – Аууу, за „Цар Бомба“ ли ми говорите? – запита мустакатият. Агентът кимна.

– Въй, ма що не каза, че било толкоз сериозно, бе, човек – плесна се по челото Мустака. Дай да видим дали наистина тука има нещо.

– Аз, да знаеш, бате, без да искам държа така разхвърляно – угризенията на съвестта зачовъркаха Мустака –  просто не обичам да подреждам.

– Не знаех, не предполагах ни най-малко, че имало риск от извънземна инвазия. Всичко почна когато един път бившата взе да ми подрежда нещата и аз после нищо не можах да си намеря, и затова, така, оттогава малко съм позапуснал домакинството, но нали ме разбирате, разбираш, от нерви стана тя. Човещинка.

– Да ви почерпя, г-н агенте, едно коняче. За кураж,  преди апокалипсиса! – изцепи се притесненият домакин от нямане какво друго да каже.

– Всяка секунда е ценна. Нямаме време за губене – отговори агент Колинс. Очевидно е, че ПИХ не е в хола Ви. Трябва да побързаме. Щом нашите уреди са засекли петното, то и онези гадини са го открили.

– Кое според Вас е най-мръсното място в жилището? Под леглото? Или на терасата, където, уфффффф, виждам, че сте отглеждали някакво оборно животно. (Колинс подритна акитата на черния котарак Лъки).

 – Да сте забелязал нещо необичайно? Някаква пространствено-времева аномалия? – агентът продължи да крачи сред боклуците из къщата. – Тези талавизори работят ли изобщо?- срита един от ретро телеприемниците.

– А, а-а, сега, като казваш аномалии, бате, в лявото шкафче на бюрото май изчезна втората ми приятелка, ама забравих бързо за нея и си намерих нова.

– Имате предвид, че се е дематериализирала ли? – повдигна вежди агента.

– Бях забелязал, че от време на време там ми изчезват разни неща. Препълнено е с к’во ли не – истинска черна дупка. К’вото сложа ми се губи. Пък понякога и се появяват странни предмети с едни йероглифи по тях, с едни финтифлюшки. И едни такива – лепкави, но не им обръщам внимание, защото имам доста сценарий да пиша и не ми се занимава с  езотерики. Просто ги мятам зад гърба си и забравям за тях.

 – Ама онова гадже, май, изчезна точно там. Една актриска, аз все такива ги хващам.

Незнайно защо Мустака понижи глас и с полу шептящ тон заразказва:

– Една вечер се беше надвесила над бюрото ми да ми пили на главата, че било мръсно, че не съм свалял дъската на тоалетната чиния, че не издържала в този ад. А аз пишех сценарий за нов бг сериал, трепач на турските, и се бях заковал пред компа. Тя почна нещо да оправя бюрото, наведе се надолу и както си мърмореше, се чу един звук, като че от центрофуга на пералня.

– Изведнъж гаджето млъкна и повече не я видях. Бях прекалено зает с писането на една сцена с фалшивата бременност на сестрата на главната героиня, че да се занимавам с глупостите й. Помислих, че просто е включила прахосмукачката да чисти, но се е ядосала и си е хванала пътя –  Мустака лекичко потрепери – Пък тя, наш’та, да вземе да се телепортира на майната си.  Ауу, крийпи.

Агентът го хвана свойски за рамото и му каза:

– Съжалявам човече, понякога, когато петното е още в зародиш, то се активизира за кратко и засмуква разни неща. Ето защо си намирал артефакти от другия край на Вселената  в шкафчето.  Ето защо и гаджето ти се е изпарило.

 – Ей, тц тц тц, жалко за момичето, тази нейна мания по чистотата я погуби – с горест въздъхна Мустака. Не беше толкова лоша, да беше почакала още малко и щях да я уредя да бременната сестра в сериала ми. Мир на праха ти любима, дето ти забравих името и ти погубих кариерата и живота, ма нищо.

 – Къде е местонахождението на бюрото ви, г-н Мустак? – попита Колинс, възвърнал предишния си суров вид.

 – Трябва да е в кабинета – малката врата в дясно на коридора, посочи Мустака.

Мустака и агент Колинс влязоха в кабинета, където с изненада се натъкнаха на сюрреалистична гледка. Всички по-малки предмети от стаята бяха прилепнали към тавана. Бюрото центрофугираше, а лявото шкафче зееше отворено. В сърцевината му се завихряше вортекс – лилавикавият портал към измерението на хаоса.

Двамата останаха предпазливо до вратата на стаята.

 – Аномалиите вече се усещат – подвикна агент Колинс на Мустака. Шумът от центрофугата на вортекса се увеличаваше и им пречеше да се чуват добре.

И двамата усетиха че краката им полека се отлепят от пода. Гравитацията в стаята отслабваше още повече.

Пред очите им пробляснаха няколко големи искри откъм вортекса. Излезе силен вятър. Вратичката на шкафчето се затряска.

След миг видяха как едно червено пипало открехна шкафчето на бюрото отвътре. Последваха още четири други пипала. Показа се и главата на космическия изрод.  Грозният септопод излезе целия от шкафчето, изправи се и извади някакво подобие на книжка. Бе облечен  в гестаповски балтон от черна кожа, изпод който се подаваха петте му пипала, служещи за крака.

Извънземното наплюмчи с черномастилената си слюнка едното от двете му пипала, който му служеха за ръце, разлисти книжлето, очевидно някакъв разговорник, втренчи се в определена страница и програчи патетично. – Добърррлллллл денннн, госпожички…предайте се на хаоса, Ондорстенд ми?!

Мустака се вцепени от уплаха и се хвана силно за касата на вратата.

Агент Колинс от своя страна енергично се оттласна от вратата с крак, прелетя като нинджа през стаята, извади огромен пищак и хладнокръвно произведе изстрел към пришелеца септопод.

От дулото излезе миниатюрен облак, както при ядрен взрив, а експлозията отнесе главата на извънземното.Тутакси му поникна нова.

Септоподът се усмихна злокобно и отново заразлиства книжката, без да му пука от стрелбата.

– Опърррррничева класавица сте, мулатке, но това ми халессва – провлачи думите си извънземното – а сладураната в розово е доста секси! Как ми се иска като вас някоя миска да ми се … но не можа да продължи мисълта си, защото Колинс хладнокръвно презареди пищака и стреля втори път.

Експлозията се вряза в туловището на септопода и разкъса тялото му на трилиони субатомни частици, които се разпиляха мигновено.

Агентът погледна победоносна към зейналата дупка в шкафчето на бюрото, където допреди малко се пулеше опасното извънземно от измерението на хаоса, духна в дулото на атомния си Магнум и напевно каза – Аста ла виста, бейби!

След което затвори шкафчето и го напръска с флакон белина, който извади от джоба си.

Ураганния вятър притихна. Гравитацията се възобнови изведнъж.

 – Колеги, нужно ми е подкрепление – код 305 – нахлуване чрез ПИХ петно; необходимо е обезопасяване на периметъра и дезинфекция – забоботи по сателитния си телефон Колинс.

А Мустака – по време на целия екшън беше припаднал, завалията. Много му се насъбра изведнъж.

 ***********************************************************

Пляс-пляс, пляс-пляс – Колинс пляскаше леки шамарчета на стопанина на дома.

– Г-н Мустак, г-н Мустак, съвземете се.

Мустака отвори очи и с още разфокусиран поглед разпозна смътните очертанията на агент Колинс над себе си.

Бяха го оставили върху диванчето в хола. Около него сновяха работници, облечени в антирадиационни костюми. Те старателно разчистваха боклуците в дома му.

Стаята с портала, кабинетът му всъщност, бе опакована с изолиращо фолио. Двама студенти-хамали тъкмо изнасяха самото бюро навън. Трябваше Агенцията за борба с хаоса да го изследва в лабораториите на Зона 51.

– Г-н Мустак, преди малко стана доста напеченко. Но Вие се държахте мъжки, признавам Ви го. Припаднахте съвсем мъжествено. – Да ви кажа честно, първата ми среща със септопод беше далеч по-унизителна.

– Тези същества, да знаете, имат извратено чувство за първи контакт и трудно разпознават половете ни, ако ме разбирате – смути се леко Колинс.

 – Сега по същество. Ето, подпишете тук, тук и тук. Това е декларация номер 67 за конфиденциалност. Ако кажете на някого какво се случи ще ви намерим и ще ви … – агентът направи жест с прокарване на пръст през гърлото си и подаде на Мустака химикалка и цял наръч бумаги.

–  А ето този документ – агентът му даде и калиграфски изписан лист, изработен от пластмаса – е вашата декларация номер 83, с която се заклевате, че повече никога няма да занемарявате дома си.

Мустака се надигна от диванчето, драсна по един автограф, и си легна отново. – Някой има ли аспирин?

 – Наказанието за престъпване на клетвата, продължи Колинс,  е принудителна екстрадация в измерението на хаоса. Нали  разбирате какво значи това, като вземем предвид тяхното извратено чувство за първи контакт?

 – Да, да… – потрепери от погнуса Мустака.

– Локацията от дома Ви със сигурност е отбелязана на картата на септоподите като надеждно ПИХ петно и те ще повторят опита си за нахлуване веднага щом усетят, че портала се възобновява. Не допускайте повече хаосът да надделее в този дом! Недейте и да обличате повече това розово пенюарче!

 – Да сър, потвърди Мустака.

 – А сега можете и Вие да се включите в почистването, каза Колинс, като бутна в ръцете на стопанина на къщата един моп и кофа с вода.

*************************************************************

Девет месеца по-късно Мустака стана в 6:00. Радиочасовникът му звънна с мелодията Eye of the tiger от филма Роки. Изправи се на крака върху матрака на леглото и с акробатичен скок направи салто. Приземи се точно до подредените си и изравнени като че с нивелир домашни пантофи. Оправи старателно леглото си, не пропускайки дори една гънчица върху завивката, взе си бърз душ и влезе в кухнята. За нула време си направи омлет, протеинов шейк и сандвичи с пълнозърнест хляб. Пусна чиниите в миялната и измете набързо апартамента. После напомпи 200-300 лицеви опори и заби няколко карате ритника на боксовата круша, окачена на тавана точно до портрет в рамка на бръмбара Роро.

Наметна бежав шлифер, сложи широкопола каубойска шапка, постави с готин замах маркови черни очила и излезе за работа, яхнал  мощен мотор Кавазаки.

Дин-дан, дин-дан – решително и самоуверено се позвъни на анонимната врата на една средностатистическа кооперация в центъра на града.

Точно в 7:55 Мустака се яви по служба на новото си работно място – териториалното поделение на АБХ.

На оперативката в тъмната стаичка за презентации началникът му го представи пред сериозно изглеждащите му нови колеги по следния начин:

– Колеги, каза директор Колинс, запознайте се с агент Мустака. Един от най-подредените и чисти жители на града, както и най-новото попълнение на Агенцията за борба с хаоса.

Край.

Запомнете тази история, мърлячи,защото следващото петно на хаоса може да се 
появи при вас!!!
Реклами

А, ко речи? Кажи баба тенкю! Ко, не!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s