О-оо, здравейти, уе, компанията! Как сти? Кога шъ черпити една ракийка?
Кой съм аз, чи да ма черпити ли? Чи кък кой, уе?
Аз съм Който е и Който е бил, и Който иде, Всемогъщият. Аз съм Алфата и Омегата, Първият и Последният, Началото и Краят.
Аз съм Господ, уе. Властелинът на Космоса и Земята. Господар и командир на Вселената и нейните паралелности. Генералът на небесното войнство и хазяинът на всички твари, що населяват земната тръд!
Ма ни мъ познахти, щот съм са дегизирал и говоря на меко, нали? Е-ее, туй е, щот съм на гости при едни роднини от Бургас, и за да не бия на очи са сливам с обстановката като преправям произношението ми да звучи по-мекичко, нося само анцузи Адидас, гледам лошо, ходя на фитнес и от време на време побийвам по някой друг циганин или бежанец.
Ето, сега, заради вас, ще изляза за малко от роля, за да съм по-автентичен. Хъккхх-ъмммм…
Да, аз съм българин. Господ е българин. Реших да се чупя от Йерусалим, че много напечено е там – араби, евреи, взривове – всеки ден дандания.
От 1993 г. съм в България, но не се показвах много, защото, нали знаете – молитви, литургии, прошения – такива ми ти досадни работи са ми омръзнали за 6-те хиляди години, откакто създадох планетата. Предпочитам да съм си инкогнито, така, да ми е по-спокойничко от разни ми ти религиозни фанатици и баби със свещи.
Ай, въй – а помните ли онзи футболен коментатор как ме издаде по време на мача с Франция за квалификациите на световното по футбол 1994 г., ъ? Тц-тц-тц, голям резил щеше да стане, ама се размина работата.
Че как няма да ми вярвате, че съм българин, бе? Аз даже гражданство си изкарах, с паспорт, заверен от МРВ-то. Даде ми го една намусена лелка от министерството. Вика – ай, от мен да мини, пускам те за паспорт, ама да ми върнеш услугата. Да, сега е министър на правосъдието – с моя помощ стана такава тази тетка Цецка.
Разбрахме са по въпроса, че Господ, тоест аз, съм българин. Така, сега по същество.
Абе, това гълъбите са ужасни създания, бе! Как съм ги изпуснал така да се разпространят извън кафезите тези изроди, тц-тц-тц. По първоначален план не биваше да са такива гадове. А те – гнусни, нахални, ровят по кофите, цвъкат ти по главата, по колата, по прането. Навират ти се в краката и те притесняват, както си ядеш дюнер на алеята в морската градина. И постоянно се съвкупляват. Навсякъде, без никакъв срам, по всяко време, нон-стоп. Аз вярно, че едно време бях казал – ПЛОДЕТЕ СЕ И СЕ МНОЖЕТЕ – но тяхното си е направо разврат. НЯМАТ МЯРКА!!!
Ето, онзи ден един гълъб погна даже няколко гларуса да онождва. Големи еротомани са тези хвъркати постдинозаври, значи. То в Содом и Гомор беше по-умерено, бе, мама му стара.
И са изверги, бе, тяхната перушина гълъбска. Върхът на сладоледа беше, когато един слънчев юнски ден най-величествено и божествено си похапвах баничка с боза по улицата и ненадейно се натъкнах на смразяваща кръвта гледка: Два току-що излезли от контейнера чорлави и развълнувани гълъба с настървение си кълвяха от трети техен пернат събрат – смазан на улицата и направен на пихтия от преминаващите автомобили. Настрани от кървавата вакханалия хвърчаха мръвки, черва и перушина. Гадост, бляксссс. Такава сцена и целия Стар завет да преровите, пак няма да откриете. Развалиха ми закуската тези пусти антихристи и хвърлих лев и петдесет стотинки на улицата, тяхната перушина недна.
А на следващия ден, когато по погрешка пак минах оттам, един чорлав и проскубан нехигиеничен гълъб-нихилист, пак от същата пасмина, ме уцели с коричка хляб, докато я кълвеше стремглаво с нефелната си човка. Пфууууууу. А-НА-ТЕ-МА!
И сега… най-важното.
Нали знаете, че според моята доктрина, след като човекът предаде богу дух, демек умре, после добрите човеци отиват в рая, а лошите в ада.
Обаче не знаете, че и бащинията ми, в смисъл – планета, съвсем малко се попренасели напоследък (не само гълъбите се съвкупляват постоянно, ами и негрите, арабите и най-вече индийците и китайците). Толкова малко се попренасели Земята, че светията Петър оня ден ми докладва, че Луцифер му връщал грешниците в Чистилището, защото нямало място в ада.
– Да ги настанявате в рая, протестирал рогатия, там има още незаети места, и напливът не е така голям, защото почти никой не минава теста за святост.
– Колегата Луцифер е пропищял, дудне ми Петър по божефона. – И заплашва, вика ми: „Кажи на Йехова, че няма къде да ги слагам вече тез мерзавци. В казан са вече по петима и капацитетът е изчерпан. Наблъскал съм ги като студенти в маршрутка. Скоро ще се вдигнат на революция. Дай да измислим нещо, инак хвърлям оставка!“
И се оказва, ей Богу, че доктрината ми за наказанието и възнаграждението в живота след смъртта е пред фалит, мама му стара.
С целия си божествен капацитет мислих задълбочено по тези проблеми, претеглях и отхвърлях варианти. Накрая събрах мозъчния ми тръст от научни съветници, измежду които: Архимед, Питагор, Аристотел, Леонардо да Винчи, Алберт Айнщайн, другартя Карл Маркс, д-р Фройд, д-р Менгеле и още две-три еврейчета там някакви. (Да, Менгеле. Какво!? И аз като американците реших да не похабявам потенциала на учените мъже – нацисти; както те вербуваха Вернер фон Браун и Райнхард Гелен, и аз взех на работа при мен доктора, мъчил народа ми в Аушвиц).
И с тия ми ти хубостници мислихме, обмисляхме, претегляхме и отхвърляхме варианти и накрая се сетихме за онази прастара идея за прераждането и кармата.
И реших. Оттук нататък отменям пращането в ада (раят си остава засега) и за циркулацията на душите на грешниците влизат в сила постановленията ми за прераждането, а те гласят:
Който покойник има неизкупени грехове, тежко и черно сърце, изхабена съвест и е гласувал за партия ГЕРБ, или Тръмп на последните избори, директно светията Петър ще му удря черния печат в документите и го връщаме обратно на ЗЕМЯТА в някаква ужасна форма, която да го измъчва и гнети, да му тежи и да му е гадно.
Избрах вие, грешни синове адамови и дъщери евини, да се прераждате в облика на улични гълъби в България и цял живот да ровите по кофите.
Ще попитате – ЗАЩО?
Ами, в тази биологична форма всеки човек ще ви презира, всеки ще се гнуси от вас, всеки ще ви пустосва и пъди. Ще се храните от отпадъците, ще спите по дупките и чумавите места. А най-големите ви мъчители ще бъдат уличните котки и децата. Пък и шафьорите на коли честичко ще ви мачкат по пътя. Какво по-голямо наказание от адовото, освен това да се преродиш в гнусен гълъб, а? Добре го измислихме, да ви кажа.
И за да ви наплаша да не бъдете такива грешници през животите си, защото откакто тръгна модата на солариумите пърженето в казан май не работи никак, ще ви оставя да чуете историята за първия нещастник, който експериментално бе прероден в гълъб. Казва се Стамен и също като мен е българин.
****************************************
Стамен, или Стамбата, както го знаеха повечето хора приживе, беше луд.
Сега ще кажете: Е-е-е, доста нехуманно, да експериментираш с луди! С какво е заслужил горкият дебил такава тежка участ.
Да, но съгласете се, че в научните експерименти с хора се ползват предимно душевноболни, затворници или евреи. По обективни причини подминах евреите, със затворници никой не ще да си има вземане-даване, значи, логично остават лудите. А пък и Стамбата ми беше под ръка.
Той не беше кой знае какъв грешник, но греховете му бяха достатъчни за ада, и най-важното – той ги осъзнаваше. Докато беше жив, той бе тормозил кучета, гонейки ги с пръчки, бе крал кроасани от сладкарницата и други подобни. А за да реализира мечтата си да стане стриптизьорин знаете ли какво бе направил? Бе участвал в езическия ритуал на Сирни Заговезни по прескачането на голям огън и то бе прескочил огъня гол, развращавайки по този начин, като един съвременен Сократ, насъбралите се да гледат ритуала дечурлига и майки-милфове.
Да – нищо особено, обаче ужасяващото, смъртният грях на Стамбата беше, че той бе нарушил най-важната ми заповед – петата. А тя гласи: „Почитай баба си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята“ (Във вашия непълен вариант от Библията е „Почитай майка си и баща си“, но това е погрешното тълкуване на онзи немарлив мой ученик Мойсей. В оригинала е: „Почитай баба си!“. Казах!)
А да обидиш баба си е най-страшното поругаване на моите заповеди, най-скверното богохулство, защото аз самия съм отгледан от баба ми (Великата богиня майка) и не толерирам, повтарям, не толерирам никакви подигравки с която и да е било баба. А Стамбата, Стамбата, този мръсник, този богохулник, този поругател на светостта ми, точно два дни преди да се спомине, в яростния пристъп на душевната си болест бе ритнал баба си в пищяла при отказа да си доизяде попарата. Горката жена – на погребението му куцаше.
Стамбата умря от токов удар. Бръкнал в контакта с голи ръце (нали ви споменах, че е луд), за да провери дали там не е случайно невидимият космически кораб-майка на извънземните мравки невидимки-колонизатори от планетата Кошер-Мошер-Барабошер.
И – алей-хоп – ето го в Чистилището и оттам направо свети Петър го препрати не към Луцифер, а обратно на Земята, за да се излюпи от едно гълъбско яйчице.
**************************************
Гълъбът Стамен се излюпи в един много горещ понеделник в ниша на тавана на студентско общежитие в центъра на ж.к. Студенцки град/ София. Гнездото на майка му и баща му, върли чалгари, които не пропускаха никога участие на поп-фолк звезда в дискотека Плаза, беше близо да прословутата улица с дюнери, пици и хамбургери, наименована от поколенията гладни студенти „Манджа стрийт“.
За има-няма 30-тина дена Стамбата се видоизмени до размерите на възрастен индивид, благодарение на обилните порции с картофи и мазната мръвка от дюнер, с които майка му и баща му подхранваха потомството си. Наказаният душевноболен този път се роди без ментални недъзи и израсна напет, с лъскава перушина и червена пигментация на очите, което го превръщаше автоматически в класически красавец, според естетическите предпочитания на гълъбите в наше време.
Родителите му – гълъба Моро и гълъбицата Валя – буквално бяха обиколили света с едно реалити предаване за гълъби, и след като продуцентите ги пуснаха на свобода, те решиха да се установят, както обичаше да казва Моро, в „Студенцията, при интелигенцията“.
Валя и Моро знаеха „две и двеста“, и затова обучиха добре децата си как да се справят в арела на Студенцкия град.
Когато поотраснаха гълъбетата им, гълъбът Моро и гълъбицата Валя ги изритаха от гнездото навън, да се оправят сами в живота, като за последно им преговориха най-ценните съвети за оцеляване.
Разбира се, че тези съвети са на гълъбски език и за всеки нормален човек биха представлявали несвързано гугукане, но аз съм Господ Бог – демиургът на мирозданието и на всяка живинка, все пак, а и провеждах научен експеримент, затова съм си записал всичко и съм превел думите им:
– Начи, синко, гу-гу-гу – обясняваше бащата Моро – ся, като тръгнеш за храна по Манджа стрийт, хич да не ти пука от студентите. Навираш се в краката им без да му мислиш и кълвеш всяко паднало късче дюнер без колебание. Минута невнимание и някой друг мръсник ще ти измъкне вечерята изпод клюна, КАПИШ?
– А в контейнера трябва да си най-напред. И хич не се шашкай, като падне нещо вътре. То в нашия квартал котки няма. Изхвърли ли си някой торбичката с боклук – на часа я разпарчедосвай. Минута ошашавеност и някой друг тарикат ще ти отмъкне вечерята изпод човката, КАПИШ?
– И да са пазиш от циганята – гу-гу-гу, Стаменчо, мама – съветваше го майка му Валя. Само те са опасни тука. Ако не си предпазлив, като нищо ще те хванат и ще те опекат на шиш преди да си навършил два месеца, мама. И гледай да пресичаш само на зелено, мама, че батко ти Янко още стои хербариран на улицата до студенцкия стол номер 4.
– А ако случайно доживееш до лютата зима, до Новата година, когато няма храна в контейнера, когато студентите са си по провинцията и всичко на „Манджата“ е затворено – заръча му за последно Моро – то кацай на терасата на частните кооперации. Все ще се намери някой кретен да ти хвърли един крайшник ляп.
След всички тези напътствия гълъбът Стамен и братята и сестрите му, които се излюпиха в неговото котило, се присъединиха към ятото младоци в близкия парк. Храната от контейнерите в Студенцки град бе като рог на изобилието за тях, а водица си посръбваха от калните локви наоколо.
Остатъците от дюнери и бургери по „Манджа стрийт“ бяха за Стамен и компанията му като меню от скъп ресторант. Всеки имаше своя собствена маса, предварително запазена с маркировката на изцвъканите му курешки по-рано. Компанията гълъби пристигаше точно 1 час преди мръкване за вечеря, а после обикновено се напиваше с ферментирали компоти от джанки, захвърлени на близките кошове, и кацаше до близката чалготека Плаза денс център, за да хвърли по някой гюбек и да послуша новите хитове на Фики, Галин, Преслава, Ани Хоанг, Джена, dj Живко Микс и другите звезди от небосклона на Пайнер мюзик.
Гълъбът Стамен и себеподобните му живееха извън закона, като истински чалга тарикати. За тях нямаше непозволени неща. Взимаха всичко, когато и където си поискат. Правеха всичко, когато и където си поискат. Кацаха навсякъде, когато и където си поискат… и цвъкаха навсякъде, когато и където си поискат. Те грабеха и не зачитаха никакви морални кодекси – същински пирати.
А как обичаха да тормозят и издевателствуват почтените минувачи, само. Прелитаха несръчно над главите на хората като пикиращи изтребители и щедро ги обръсваха с паразити и боклучен сос.
Единствената конкуренция за блага и терен на Стамен и ятото му беше съседното ято от гарги, с което си устройваха сбивания веднъж в седмицата. То си е направо грехота да не бастисаш някоя гарга, когато си фиркан до козирката с ферментирал компот от джанки, нали?
После дойде и световното по футбол. Стамбата и пичуларите от тайфата засядаха по цяла вечер пред голямото прожекционно платно на кафе клуб 35 и възторжено се превръщаха в невъздържани ултраси. Ех, живот си живееха…
Минаха се няколко месеца и Стамбата съзря полово. Към всичките му удоволствия се прибави и пристрастяването в плътско-перушинестите страсти. Стамен се превърна в истински бонвиван-сваляч, напери се доста след първата си дузина свалени гълъбици със големи „очи“, и за нула време не остави неопетнена гургуличка в ятото. При уличните гълъби съвсем не действа принципът за моногамията, както при повечето птици в дивата природа, съм длъжен да добавя.
Накрая гълъбът Стамен се преориентира в живота, кротна се, взе се в ръце, събра се с най-сгодната момичка от ятото – работлива гълъбичка на име Кичка, и се установиха на тавана на една от новопостроените нови кооперации за тузари в Студенцкия град, пак близо до „Манджа стрийт“, където Стамбата се разплу като турски бей и напълня с 250 грама.
За негов късмет женичката му намери на пътя чисто нов смартофон Samsung Galaxy S8 с годишен абонамент за мобилна телевизия. Прибраха го на тавана и заживяха щастливо в идилията на модерното консумативистко презадоволено семейство, гледащо реалити формати и турски сериали по цял ден. В семейната слама скоро заблещукаха и няколко яйчица.
Тогава осъзнах, че това не беше ад за Стамбата, това си беше рай, гълъбски рай. Експериментът се провали.
****************************************
И това ми било наказание, и това ми били адски мъки. Кой идиот предложи да заместим Ада с прераждане в уличен гълъб. А, да, май бях аз, дядо Бог.
Така няма да стане. Проблемът с пренаселването на ада ще го решим по традиционния начин – с експанзиране на пространството и отварянето на нов Адов комплекс.
Нека всеки грешник с фобии към семейство гълъбови бъде спокоен. Реинкарнацията в гълъби отпада.
Минавам на план „Б“. Онази наскоро открита екзопланета в съседната звездна система Проксима Кентавър има сравнително нисък наем, а условията се доближават до царството на Луцифер: температура от около +300 градуса по целзий, силна вулканична активност, добър процент земетресения и високо съдържание на въглероден диоксид и сяра в атмосферата. Е, малко ще натоваря небесния бюджет с по-високите разходи за транспорт, ама айде.
Само се питам кой е достатъчно голям садист, за да го назнача за управител на Ад 2.0 – май ще да е онзи психопат д-р Менгеле?
Йеховата на Галактиката
The President of the Galaxy 