Моята голяма любов – колeлoто

Стандарт

Казват, че емпромптю в сол бемол мажор на Шуберт от 1827 г. е най-красивата музика на света. За класиците може и да е така, но те не са карали колело. Според мен най-прекрасната музика на света е мелодията на велосипедните гуми при съприкосновението на грайферите с гладкия асфалт. Песента на колелото е магичен звук, който гали ухото по-приятно от майчиния глас за новороденото, тоналност от небесата, която шепти на сетивата по-мило от гласа на любимата в студена вечер пред камината.

Спомням си първото ми колело  – бебешка триколка от СОЦ-а;  с педали, монтирани на предната гума и без никакви спирачки; Засилвах се бясно с „агресивното“ си превозно средство и имах чувството, че се изстрелвам от космодрума в Байконур заедно с Георги Иванов и Александър Александров. Подкарах триколката още преди да се науча да вървя нормално. Имах и детска кола с педали – сив Москвич с тапицирани седалки – далеч по-комфортно возило, спрямо което обаче аз настойчиво предпочитах триколката. И ако това не е предопределение!?

Честно да ви кажа, и досега съм така. И сега бих предпочел велосипеда пред най-лъскавата и модерна лимузина. Е, ако Господ-Бог ми звънне някой ден и предложи да се разберем нещо да свършим, аз за него, той за мен, след което ме попита с гръмовен глас: 

„Грешнико, искаш ли нещо в замяна?“, да речем: „Едно Ферари с цвят червен, и вътре гадже с бронзов тен + 1 милион със цвят зелен“, или пък само ново колело“.

То, аз бих взел Ферарито с парите, разбира се, но после ще продам колата, ще изхвърля мургавелката и ще си купя няколко велосипеда за по 2-3 хилядарки и каравана-кемпер към тях, с която да обикалям света.

За пръв път се научих да карам без помощни колелца, когато бях на пет години. Бях така горд, сякаш съм първия Хомо Сапиенс, стъпил на Луната.

– Мамооооо, Татеееее – крещях, ли крещях – вижте ме как карам без колелцатааааа – тряс, буффф…

Забелязал съм, че повечето момченца се влюбват спонтанно първо в колелото си, а към момиченцата не проявяват чак такъв интерес, освен ако и те не са с колела. Тогава ситуацията става по-особена: всяко момиченце на колело е неустоима гледка за малкия калпазанин и си заслужава да бъде „свалено“ с едно хубаво бутане от седалката, или пък с удряне посредством пръчка, последвани от падане и ожулени колене.

Естественият порядък при „малките джентълмени“ повелява първата им голямата любов,  колелото-фетиш, скоро да бъде изместена от влюбването в някое капризно и кокетно момиченце с розови дрешки, бяло личице и руса косичка, но след години страдания и унижения нещата отново придобиват циклична завършеност, чрез разлюбването на „русия звяр“ и заместването й със силната привързаност към автомобила. За някои осъзнати романтици обаче „автомобилният стадий“ на развитие никога не може да бъде достигнат. Те се потапят завинаги в преизпълващата ги любов към карането на колело и „вятъра в косите“. И според мен са напълно оправдани.

Спомням си и първото ми чисто ново колело,  карано само от мен. Син и по седесарски бляскав китайски Бе-Ем-Хикс, последен писък на велосипедната индустрия от Прехода.

Преди това в градския парк обяздвах престижните соц-марки Зайка и Дружок – втора ръка руски таралясници, взети назаем от вече пораснали съседчета. Но с Бе-Ем-Хикс-а вече нямаше кой от приятелите да ме стигне. Голямото колело си е голямо колело. С него скачах по стълбите, избягвах ударите с бастуни на озлобените от синия цвят и още „нещо“ „червени бабки и дядковци“ от парка и със свръхзвукова скорост отлитах към звездите, изпреварвайки дори самия Капитан Планета. Ех, само да беше от българските  Бе-Ем-Хиксове и моят, тогава сигурно още щеше да бъде здрав и да го оставя в наследство.

В по-зряла възраст, вече като юноша бледен, подкарах по кварталните улици на панелния комплекс здравата рамкова конструкция на доброто старо Балканче. Проблемът беше, че отново бях „малко“ поизостанал от модата. Приятелите ми вече караха огромните и тежки колела с дебели гуми, наричани по детински – „планински бигачи“. Скачаха през бордюрите с лекота, а аз пуках гуми с лекота. Катереха баирите на един дъх, а аз кретах отзад на хиляда и сто дъха зад тях. Да, когато си хилав 12-годишен келеш, 40 кила с мокри гащи и по два големи камъка в джобовете, я пробвай да изкачиш дори и най-невинното половин километрово „нанагорнище“ с Балканче – мъка, мъка: „краката почват да не се усещат, но волята трае“.

На това унизително положение трябваше да се сложи край. Моя милост заработи за няколко месеца приличната заплатка от 230 лв.  като служител в будка за копирни услуги и един хубав пролетен ден възседна най-прекрасното колело на света: Cross Leader с 21-а скорости, комфортна седалка и преден амортисьор.

В деня, в който се появих при бандата от квартала с новото си колело, бях хлапето с най-многото завистници в целия град. Искам-не искам, колкото и да ми се свидеше, както и да се въртях насън, трябваше да докажа, че съм готин пич и да дам на гамените по едно завойче, че да не им изпопадат „чушлетата“.

И като се започна едно каране, едни екстремни спускания по стръмните планински пътеки, едни славни колопоходи, аз за отрицателно време навъртях 4-5 хиляди километра.

Абе, хубава работа, но все пак българска работа си беше този  Cross Leader. Следствието от навъртения солиден километраж се оказа безвъзвратната амортизизация. Велосипедът-мечта съвсем се разнебити.

За капак на всичките му технически неизправности някакъв гневен шофьор с Москвич Алеко ми сплеска задната гума на нерегулирано кръстовище, а преди това нацепен 130-килограмов батка под въздействието на стероиден бяс ми съсипа с ритник предната капла. Cross Leader-ът предаде Богу дух и оставих скелета му да гние на тавана на село. И досега е там – костите му се белеят като на отдавна изчезнал ultimate хищник от времето на периода Юра. С навършването на пълнолетието изоставих колоезденето и след няколко години забравих дори, че някога съм карал като истински шампион от Обиколката на Франция. А какви мигове имахме заедно с колелото ми, на какви върхове сме се качвали, откъде сме скачали, каква скорост сме развивали, колко селски кучета са ни гонили!

„Истина, истина ви казвам“, когато си самотен и потиснат колелото винаги може да влезе в ролята на твоя най-добър приятел. Карането му може да ти донесе утеха, а вятъра в косите да прогони неспокойните ти мисли. Колелото може да е твой най-верен слушател, който да те успокоява с мълчанието си и да е единственият психотерапевт, който те разбира. То може да те отнесе до края на света,  да те закара до последните граници на мирогледа ти… И там, задъхан, с корави като камък крака, на върха на възвишенията и сред тишината и усамотението на природата, доказал на себе си, че можеш да преодолееш и най-високия хълм със собствените си сили, колелото може да ти помогне да премислиш, да решиш, да приемеш предизвикателствата на живота.

В последните 10 години карането на колело стана изключително опасно занимание. Автомобилите се увеличиха, на пръв поглед, поне десетократно. Затлъстелите мързеливи задници в колите вече са се сраснали със седалките и да изминат разстояния от километър-два пеша им се струва непосилно за шкембешката им натура и достойно за подигравки. Уменията за шофиране на мнозинството автомобилни хуни са много под прага на минимално допустимото. Ръмжащият господар на пътя и изнервеният седалищен придатък зад волана му не признават никой друг за равноправен участник в пътното движение, освен ако не е в кола, или в нещо по-масивно, като   БТР-60 например.

Единственото място, където човек може да намери добре заплатена работа днес е големият град. И ето ме сега – възмъжал и напуснал провинцията – сплескан в претъпкания автобус с още 280 човекоподобни, опитващ да избягам от скотската си същност с поглед, прикован в прозореца. Ето ме днес в окото на бурята, като непосредствен участник в трафика на асфалтовия апокалипсис София. Ден след ден. Докато почти не се превърнах в епилептик.

Градската джунгла и натовареното автомобилно движение ме принудиха да търся алтернативен начин за придвижване в бетонната клоака София, и аз си спомних за моята голяма любов – колелото. Извадих изпод дюшека спестените левове и направих най-разумната си покупка за последните 10 години. Избрах си велосипед DRAG, стандартен модел с 29 инча гуми и запрепусках всеки ден по прашните улици, за да печеля време и съмнително здраве. Наистина ги спечелих, но играта на „руска рулетка“  с подивелите автомобилни хуни е „гугъл опасна“, още повече, че куршумите са с размери на коли и шансът да ме гръмнат е много повече от едно към пет.

Карането във враждебната среда на големия град, сред  безумния варварски трафик, може да превърне човек от възпитан и хрисим гражданин с екомислене в невъздържан и вулгарен простак с богат репертоар от обиди и цинизми, от който дори Христо Стоичков би се изчервил. В такъв  мизантроп бавно, но безвъзвратно се превръщам и аз, тяхната м*ма шофьорска. 

А в ранг-листата на най-мразените от мен неща неминуемо на едно от първите места се нареждат паркиралите хоризонтално заплеси, които си отварят вратите без да се оглеждат, както и онези идиоти, които завиват без да дават десен мигач.

Войната по пътищата е безмилостно жестока и положението няма да се подобри в обозримото ни бъдеще, защото племето ни е варварско. Въздухът ще става все по-мръсен, трафикът все по-тежък, дробовете ми – все по-отровени, а нервите ми – все по-изпилени, докато накрая не скоча от колелото по средата на пътя си и не се превърна в огромно зелено чудовище, което със страшен рев ще разхвърли автомобилите на улицата като детски тенекиени колички, и ще изяде колкото се може повече шофьори.

Просто искам да бъда с моята голяма любов. Просто искам да карам колелото си!

Великата стена на егоизма

Стандарт

Мислиш си, че си неудачник. Мислиш си, че никога няма „да се оправиш“. Смяташ, че от теб по-зле няма, че си пълна скръб, че държавата е отврат. – И аз така. Но…

Погледни към близкия контейнер! Огледай се добре! Виж лицата на човекоподобните, които ровят в боклука ти и помисли пак дали няма по-зле от теб.

************************************

Коледа на лето господне две хиляди и поредното. Грее слънце като за май месец.  Глобалното затопляне мори само обитателите на полюсите, а на нас засега ни е добре – ще платим по-малко ток. Е, няма сняг, ама карай, нали по телевизора  го дават как вали в Лапландия.

Коледа е. Коледа е още от 1 ноември, поне според елхите в мола и декораторите на сносните магазини.

Коледа е и народът е отворил сърцата и кесиите си. С коледно настроение хората са заредили резервоарите на 15-20 годишните си автомобили от бензиностанциите на олигархията и са поели по друмищата на градове, села и паланки с една върховна цел. Да напазаруват за празниците.

Хипермаркетите гъмжат от човекопоток. Едрите капиталисти са пуснали „примоциите“ на макс, а подивелите им клиенти вилнеят по стелажите с продукти  като същински комунисти – къде що видят червен етикет – разграбват го. 

Резултатът  – кръгооборотът стоки-услуги получава мощен тласък. Коланът на съседа чичо Пешо получава още една-две нови дупки коледно разширение, а яките кълки на жена му леля Пенка изненадващо спраскват новите  „данки“ от мола и тя получава като коледен подарък от дъщеря си Габи чифт още по-нови, но този път xxxl размер. 

Народът плюска като за последна Коледа, сякаш ей оттам го дебне Апокалипсиса. Нагъват се пържоли, луканки и суджуци, печени пилета, агнета и свини така, както и попско дете на задушница не е нагъвало в най-смелите си мечти.

Чичовците шкембелии и лелите дупарани удвояват количеството на изхвърления боклук от домакинствата и напразно се чудят защо вече започват да се запъхтяват дори като слизат от колата и се качват на асансьора.

***************************

До контейнерите на кварталната агломерация от панелни небостъргачи са насядали на припек група циганки. Дебнат кой какво ще хвърли. Не празнуват. Както мнозина  клети каторжници и те са на работа по празниците. Знаят, че тогава отпадъците винаги са по-изобилни.

Приближавам кошовете за боклук с щедри коледни подаръци в ръце. От върхарите на найлоновите торбички се подават обелки от краставици, опаковка от сирене Бри, флакон дезодорант, рекламна брошура на мобилен оператор, в която прилежно са загърнати десетина изрязани нокътя, мухлясал крайшник хляб и тук-таме някоя изхабена ролка тоалетна хартия.

Черешката на коледните ми подаръци е плюшена играчка. Стар боклук, който отдавна събира прах на секцията. Една от циганките многозначително ме гледа как се боря с капака на претъпкания контейнер. Момичето е на моята възраст. Подавам  играчката безмлъвно в ръцете й. Лицето й грейва.

Забравям да й кажа „Хоу-хоу-хоу Весели празници“, понеже не съм циник, но се замислям обратно по пътя за случилото се. 

За пръв път не изпитвам онова неудобство, когато хвърлям боклука и до мен е някой от онези нещастни човекоподобни хорица, орисани от съдбата да обикалят и ровят по сметищата; някои от онези клетници, чиито деца са обречени вечно да са по-зле от теб и мен, и за които кошът с боклуци е детска площадка за игра, училище, социална мрежа, луксозен търговски център и извор на живот.

Неудобството, което съм изпитвал винаги в такива случаи е просто сконфуз, мимолетно и сектантско чувство на срам, че аз имам, а те нямат, но все пак е Коледа и мисълта за това чувство някак си не иска да изчезне така бързо, както преди.

Разсъждението над проблема ме повежда по наклоните на въпроса защо е така, защо ми е неудобно, и ме изправя в крайна сметка пред Великата стена на егоизма.

Често, когато до мен има клошари, докато хвърлям боклука си, се опитвам да ги погледна, да ги разгадая, да узная как са стигнали до този хал, но без да ги питам и предлагам помощта си, разбира се. Никога не успявам.

Сега обаче е Коледа и е вълшебно време. Сега успявам да ги разгадая, но чрез вглеждане в себе си.

Боклукчиите не са чак толкова различни от нас. Нима някои от предците ни не са изпадали в подобно трагично състояние? Нима не са били неуки, мръсни, дрипави, изоставени от всички и преследвани от лоша поличба?

Забелязал съм, че често боклукчиите са прилично облечени със стари дрехи, дори маркови. Значи някои полага грижи за тях!

Забелязал съм и обаче, че ако скитниците не са част от развеселена ромска бригада, те държат главата си приведена и не поглеждат в мен. Никога не успявам да видя очите им. Крият се.

Неудобството помежду ни взаимно ли е? Или просто те знаят, че ако отговорят на погледа ми ще ми стоварят най-тежкия срам, най-голямата вина и затова решават да ме пощадят.

Този най-тежък срам, тази неудобна истина е, че аз, ти, ние, вие на ТЕОРИЯ сме част от едно социално, хуманно общество на християнските ценности, на състраданието и взаимната подкрепа.

И макар че аз, ти, ние, вие сме образовани и млади, със силен дух за борба с неправдите, със изострена чувствителност към социалната несправедливост, с претенциите да сме добри и възпитани, всъщност стоим безучастно изправени пред ВЕЛИКАТА СТЕНА НА ЕГОИЗМА и в разрез с всичко човешко позволяваме това да се случва. Позволяваме в обществото ни хора да ровят по кофите и да подават ръка за милостиня. Това е унизително и античовешко. Това ни връща 100 години назад.

Да, всички ние плащаме данъци, с които социалните институции би трябвало да се грижат за социално слабите. Това обаче не бива да снема отговорността ни, защото сме на ясно, че грижите са некачествени и не оказват истинска помощ на нуждаещите се, не ги превъзпитават и не ги учат как да излязат от лошото положение, да избягат от неволята.

Всички роптаем срещу живеещите на наш гръб, сърдим се за социалните им надбавки, при все че и ние сме нуждаещи се, но не правим нищо за да прекратим това.  Институциите наистина помагат, но те само забавят, не прекратяват агонията.

А ние? Ние сме съучастници в неправдата с егоизма си, защото виждайки, че друг не може да свърши важната социална работа, не я вършим сами, чрез личния си пример, чрез натиска, който можем да окажем като гражданско общество и гласоподаватели на дебелогъзите и самодоволни некадърниците, приемащи и изпълняващи законите.

Махам с ръка на всичко това без дори да се опитам да променя нещо, било с разговор, или с друг малък жест, или може би казвам просто ТУКА Е ТАКА, знаейки, че по нашите ширини да променяш манталитета и възпитанието на когото и да било е изгубена кауза. Рано или късно ще ти отхапят подадената ръка.

Стискам малкото, което имам: – Богатите да дават, аз нямам!

Неудобната истина изчезва така бързо, както съм достигнал до нея и аз се прибирам на топло в своята крепост на невъзмутимостта, обградена от ВЕЛИКАТА СТЕНА НА ЕГОИЗМА.

Коледа е, а там някъде някой остава да рови в боклуците ми…

Президентът на Галактиката

А къде остана съзвездието ЗМИЕНОСЕЦ?

Стандарт

Защо в хороскопа си откриваме и помним само това, което съвпада с нашата собствена личност, а това, което не пасва на делата ни просто игнорираме?

Уред за мозъчно скопяване  на хора с 8 букви? Що е то – ХОРОСКОП, бе майна. 

Не е за вярване колко лековерен е масовият човек! Непонятно е как, въпреки цялото ни натрупано познание в точните науки през последните 200 години, и противно на огромния достъп до информация, ние продължаваме да следваме дългата суеверна традиция на хороскопаджийството.

Ние упорито и сляпо не спираме да се осланяме на предсказанията на добре платените астролози-шарлатани, както и на препоръките в седмичния хороскоп от жълтия вестник. Макар да знаем, че предсказанията на звездите са фантасмагории, а хороскопите са скалъпени на случаен принцип от редактори с доста развинтено въображение и съмнителна професионална етика.

Не е за вярване и че хора – интелигентни, с висше образование и критична мисъл, продължават да залитат по ала-бализмите на астрологическата псевдонаука и редовно да се вслушват в това, което им казват звездите, макар че не работят в обсерватория с радиотелескопи и нямат докторат по астрофизика, посветен на квазарите.

Асът на науката Карл Сейгън твърди, че най-лесният начин за блиц верификация на личния ви хороскоп е да вземете два различни вестника от един и същи ден, и да сравните сводките им за това, което „вещаят звездите“.  И в двата вестника стилистиката е една и съща – разтегателно локумена, казва той, но съветите и прогнозите им доста се разминават – ХМ!

Ако съм Ви заинтересувал, то останете до края, за да разнищим заедно измамите на астрологията. Обещавам, че ще има много гръцка музика и бой и ще бъде същото както при Ахелой!!!

*********************************

За всеки трезвомислещ и образован човек би трябвало хороскопите за зодията лъв от сайтовете на баячката  Алена/ БТВ (1) и на шегаджията Zhelyo/ Не!Новините (2) да звучат по един и същи начин – АБСУРДНО:

1) Запознанствата са добра основа за бъдещи ви успехи. Очаквайте предложения за срещи в професионален и в личен план. Стремите се да покажете на новите си познати, че сте добронамерени. Предпазвайте се да не споделите повече от позволената информация. Бъдете предпазливи, ако ви предлагат участие в нови проекти, изискващи инвестиции, за които не сте подготвени. (АЛЕНА) 
2) Ще сънувате, че сте опаковани в обвивка от шамфъстък, което според съновни-ците означава, че не сте отворени към света или с други думи, леко сте смотани и яко задръстени. (Zhelyo)

 …, но, парадоксът е, че хороскопът на баячката Алена е считан за далеч по-правдоподобен и хиляди „лапнишаранковци“ създават своя дневен ред според предписанията му. Защо?

От втората половина на 20-век редица психолози са провеждали един и същ експеримент със случайно съставени от тях хороскопи, раздадени на студенти. Опитите им показват, че тестваните студенти неизменно дават висок процент доверие на случайно изготвения за тях хороскоп.

Резултатите от този и други подобни експерименти заключили, че хората имат склонността да приемат общи описания на личността си без да осъзнават, че същата оценка може да бъде приложена към всеки друг. А причината за това явление е, че просто хората искат пожелателните и хубави думи от хороскопа, към които са се съотнесли, да бъдат истина, да се сбъднат. 

Информацията от случайните хороскопи е считана за валидна именно защото по един или друг начин обобщаващият й и двусмислен характер се свързва с нещо значимо от живота на даден човек, като отключва вярата му в синхроничността между естеството на двете материи.

Многократно е доказвано, че прогнозите на астролозите могат да се доближат до истината само по един сигурен и изпитан начин – чрез налучкване и опиране на случайността. Напоследък някои измамници използват доста усилено и профилите на клиентите си в социалните мрежи, за да се застраховат срещу метода „онче-бонче“ и да внесат доза сигурност в прогнозите си, което си е значителен напредък в шашмите.

Много вероятно е ако един средностатистически човек вярва в зодиакалния си цикъл, той да е донякъде и религиозен и да пали редовно свещици при дедо поп- развратник, макар че християнството отнася хороскопите към вещерството и магията.

Много вероятно е и този човек някога, някъде да е ходил да му бабуват, или леят куршум, да носи червен конец на ръката против уроки и дори да е участвал в някои от онези сеанси за викане на духове, при които страховитите почуквания по масата идват просто от ловките подритвания на здравите крака на медиатора. 

Най-вероятно е този тип „хороскоповярващ“ да е силно суеверен и да заобикаля черни котки, де-що ги види.

Към подобни „православни скотове“ нямам претенции за рационалистично поведение, но нормалните хора, за нормалните се води войната в този текст. И за връщането им в лоното на рационализма. 

Още тук бих могъл да обявя с фанфари победата на рационализма над поредния подвид на суеверието – астрологията и хороскопите, но научният метод ме задължава да търся колкото се може повече доказателства и оборващи аргументи срещу мошениците с кристална топка и крадени звездни карти от братовчедите астрономи.

Какво друго казва официалната наука за астрологията и какво всъщност твърди самата астрология за себе си?

Според астролозите разположението на небесните тела е свързано със случващото се в човешкия свят, като силно му влияе и го насочва в една или друга посока. Тези небесни тела не включват цялата звездна вселена, а основно планетите от Слънчевата система и 12-те зодиакални съзвездия, към които сочи равнината между земята и слънцето /т.нар. еклиптика/. Тоест – най-близките видими космически обекти. Тоест отново – има и по-близки космически обекти, но в древността не са ги виждали и макар че в съвремието вече астролозите знаят за тях, те се правят на приятно разсеяни, за да не се объркат съвсем традиционните им изчисления.

Извън сметката на астролозите, от 88-те известни съзвездия, видими от Земята, удобно остават 76 съзвездия които са забатачени в 9-та глуха! Да не говорим и за откритите досега екзопланети, както и за над 100-те милиарда звезди в галактиката ни Млечния път и още над 100-те милиарда галактики изобщо в цялата Вселена. Даже няма да си отварям устата за тъмната материя и тъмната енергия.

Та, нали, по принцип, в смисъл, нали ме разбирате, всяко видимо и невидимо небесно тяло близо до Слънчевата система би трябвало да въздейства на хороскопа?!

Да, ама не! Защото от оставащите 76 пропуснати от астрологията съзвездия много са направо наврени до нас, да не кажем, че са в задния ни двор, но удобно се подминават от астролозите. Изводът е ясен!

Да, сигурно са малко по-далеч някои от  тези 76 съзвездия, за да влияят пряко на човешката съдба, ще кажат опитните шарлатани. Но, ще кажа аз, така се погазва основният принцип на астрологията от древността до наши дни – принципът за влиянието на всички известни близки до Земята големи космически обекти върху човешката съдба.

 Дали пък в астрологията не се напасват нещата както дойде, за да излезе сметката по-лесна? А?

А ако човешката цивилизация след време „тераформира“ и засели планета, намираща се на около 25 хил. светлинни години от Земята, то астролозите на бъдещето пак ли ще използват за изготвянето на хороскопите на колонизаторите нашите си 12 традиционни зодиакални съзвездия, или ще измислят нови зодии за тамошните съзвездия?

И така, съвсем умишлено, пренебрегвайки цялата позната вселена, астролозите акцентират само на удобното за всякакви изчисления и твърде митологизирано число на традиционните 12 зодиакални съзвездия и близките планети.

За астролозите Зодиакът (пътят през 12-те съзвездия, който Слънцето изминава по небето, гледано от Земята) събира в себе си всички видове личности, живеещи на планетата. Всеки от дванайсетте му знака (Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби) обрисува определен, базов тип личност, свързан с положението на Слънцето при раждането на даден човек. (ами домашните животни и скакауците в нивята, ъ!!!)

Например, при зодията Овен се счита, че родените под този знак притежават настойчива и напориста природа в комбинацията с умението да посрещат предизвикателствата смело и пряко да им се противопоставят.

Като оставим настрана всички позитивни и негативни черти в характеристиките на овните и всички останали зодии, се набива на очи, че основните типологизации на качествата при зодиите се правят въз основа на някакъв ясно изразен външен белег от животното, което е символ на конкретната зодия. При овена това са рогата, при лъва – това е същността му на цар на животните, при скорпиона е жилото, при телеца е търпението и робската покорност, при рака са щипките, при девата са плодородието и женствеността.

Тоест, в началото на „алабализмите“ зад всяка зодия стои простата аналогия с външните черти на дадено животно. Ами, ако по някаква причудлива закачка на природата еволюцията бе обдарила овена не със здрави рога на главата, а с виме, то какво ли щеше да е описанието на личностите със зодия овен сега?

Според учените, от своето зараждане през 3-то хил. преди новата ера, когато се появява като следствие от опитите за изготвяне на календари, описващи природните цикли, астрологията върви рамо до рамо с астрономията.  Но в древните и средните векове амалгамата между религии, култура, тълкувания, научни традиции, суеверие и неправилно разбиране на небесните закони я превръща от сестра на астрономията и физиката в псевдонаучен инструмент, чрез който хората се опитват да навигират живота си въз основата на стереотипни предписания, претендиращи за истинност.

Астрологията, казват учените, също така е възприемана като сигурен начин за разбирането на човешката душевност и един вид алтернативна психоанализа.

От простодушните хорица тя се счита и за своеобразен детектор на лъжата – „Скорпион си, а-а значи няма да подхващам бизнес с тебя – ша ма ужилиш рано или късно с тоз твой тежък характер“.

Астролозите са разделили псевдонауката си на няколко части:

  • Натална астрология – която се занимава с разкриването на всичко в живота на човека от раждането до смъртта му, като на завалията се изготвя рождена карта, съгласно разположението на звездите и планетите, и му се показва какво е предопределила съдбата за него, ако евентуално успее да разгърне цялостния си потенциал. (Демек, с приемането на този ултраконсервативен детерминизъм се твърди, че една нищожна песъчинка в космическия океан на мултивселената, като негово величество ЧОВЕКЪТ, има съдба, предопределена от хаотичната подредба на атомите още от самата си поява на белия свят.
  • Прогностична астрология – чрез наблюденията си върху планетите, планетарната енергия и геометричните взаимоотношения между небесните тела в близост до Земята, астролозите предричат събития, благоприятни моменти или блокажи. (Брей, звучи добре, а можете ли да ми кажете кога ще имам запек, според звездите.  И какво е пък туй животно „планетарна енергия“? На мен са ми известни само четирите фундаментални взаимодействия на елементарните частици – гравитацията, електромагнетизмът, силните и слабите ядрени сили)
  • Психологическа астрология и синастрия – тук шарлатаните се бъркат в психологията, като предлагат терапия, основана на хороскопа + анализ на взаимоотношенията между хората. („Но, тя ме напусна и каза, че никога няма да се върне, г-жо астролог! – Не бързай, изчакай Луната да навлезе в Меркурий и тогава й се извини! А, и дай 15 лева за сеанса. /След 2 седмици/ – Е, какво стана, извини ли се, бе? – Да, но вече е късно, хванала си е ново гадже с добре развити бицепси, кабриолет и 7-цифрова сметка в банката. И утре летят за Хавайте! хлип-подсмърч ;(
  • Медицинска астрология – (После ходете се чудете защо, като гражданин на Козлодуй, например, при усетен дискомфорт в тила астрологът ви е дал да пиете чай от розмарин и босилек, а на вас изведнъж ви е израснало ново кутре, ама на гъза.)
  • Кармична – която търси отговорите на днешните ни проблеми в минали животи (А ако в миналия си живот съм бил кламер – на какво тогава дължа неуспеха си от сега, след като в битността си на кламер не съм сторил съзнателно на никому зло?)
  • Хорарна астрология – работеща с отговорите на конкретни въпроси, като: „Бихте ли ми подали солницата?“, „Да се хвърля ли от моста?“, или „Какъв е отговорът на въпроса за живота, вселената и всичко останало“?
  • Мунданна астрология – предсказване на движението на акциите, прогнозиране на световните политически събития; (Странно защо мунданните астролози не са в класацията на списание „Форбс“ за топ 100 на най-богати хора на планетата.)
  • И така нататък и така нататък…

Астрологията поставя Земята в центъра на нашата Вселена, а астролозите нагаждат картите си така, сякаш Слънцето, звездите и планетите се движат около Земята, като изтъкват причината, че точно така изглежда движението на звездите и небесните тела, когато ги гледаме от земната повърхност. (Ооо, свещенна простота – тези зевзеци още живеят с разбирането за света отпреди 500 г., т. нар. Геоцентризъм, заради който Джордано Бруно е горял на кладата)

И, ако не сте се убедили все още в обречените на загуба астролози при схватката им с няколкото научни и шеговити съображения, изложени тук, то  следващите три аргумента би трябвало да нанесат фатален удар на астрологическите прийоми и да накарат всеки един астролог със съвест и лично достойнство да се откаже от професията си, а отмъстителните от тях да ми направят черна магия за запек с помощта на близките си приятели ходжи от местната джамия.

Аргумент 1

Астролозите са наясно, че Вселената не е статична. Звездите се движат, раздалечават се една от друга, разбягват се (Теорията за Големия взрив) и небето над планетата Земя се променя непрекъснато.

При първото обособяване на съзвездията над Земята в античността всеки от 12-те зодиакални знака е съответствал точно на съзвездието си, според разделянето на небето на 12 части, но за 2000 години съзвездията са изместили разположението си. Реално традиционните зодиакални знаци не отговарят на движението на Слънцето през истинските съзвездия и се разминават с тях, но астролозите отказват да променят Зодиака и го ползват така, както е бил начертан по времето на възникването му. Съзвездията би трябвало да се наместят пак на старите си места отпреди 2 хиляди години след само някакви си 24 000 годинки и тогава сметките пак ще са коректни. Доста неловко, нали?

Аргумент 2

Важно място в разрушаването на митовете на астрологията заема въпросът как са били образувани съзвездията?

В древността звездобройците на Вавилон и първите моряци са събирали голяма видима група от звезди заедно, използвайки ги за небесен ориентир. Те смятали, че небесният пейзаж е плосък като земния. Затова и чертаели небесните карти така, както и земните – в равнина от две измерения, на която свързвали сетещите точки в небето. Обединената група звезди нарекли съзвездие, а името му избирали по формата на обекта, който наподобявали най-ярките точки в групата.

Различните народи са оприличавали различните групи звезди на различни предмети, животни или герои, обикновено свързани с легендите, преданията, бита и фолклора на съответната културна традиция. Много от имената на съзвездията обаче са свързани с древногръцката митология.

Групирани в съзвездия, звездите и другите небесни обекти са събирани само и единствено на случаен принцип, от гледна точка на съвременната наука.

Тоест – наблюдавани от Земята, те наистина имали нещо общо по между си – фигурката, парайдоличния образ,  който формират. Но този начин на мислене никак не е рационален за толкова различни и раздалечени от себе си звезди. По същия начин всяко едно дете днес разчита тайни знаци и образи в  очертанията на облаците от атмосферата ни.

Разглеждани обективно и самостоятелно – съставните части на съзвездията представляват откъснати на стотици светлинни години една от друга нагорещени кълба от газ, нямащи никакво или почти никакво взаимодействие по между си.

В съзвездието Овен (зодиакалният стожер, от който е започвало пролетното равноденствие) има три ярки звезди – Алфа Ариетис (65.8 светлинни години от Земята), Бета Ариетис (59.6 светлинни години) и Епсилон Ариетис (30 светлинни години). Овен включва още и звездите Ламбда Ариетис, Пи Ариетис, както и спиралната галактика NGC 772, която е отдалечена на 130 МИЛИОНА светлинни години.

Е, доста е трудно да приемем, че една галактика на 130 милиона светлинни години от Земята, която е далеч извън Млечния път,  влияе на човешката съдба повече, отколкото най-близката ни звезда – червеното джудже Проксима от съзвездието Кентавър (на 4.22 светлинни години в границите на галактиката ни). И то само защото е включена в зодиакалното и видимо от земята съзвездие Овен, докато Проксима е включена в обикновеното съзвездие Кентавър.

Създателите на Зодиакалния цикъл не са имали представа за разликите между звездите и галактиките, но съвременните им следовници знаят за тях, знаят и за недостоверността на псевдонаучните си построения, но си траят, защото са убедени, че масите не се вълнуват от звезди, мъглявини, галактики и квазари. На  тях им дай смелената информация за това дали утре ще ги боли корема и защо не им върви в „льобофта“.

Както посочих и по-горе, извън сметката на астролозите удобно остават 76 съзвездия, които са изхвърлени неправомерно от вселенската кармична предопределеност върху живота на грешния потомък на Адам и Ева – негова скромност человеческий род.

И, тук се спираме пред висящата над главата на бедния астролог гилотина, за да му помогнем да се освободи от нея, тъй като, щом вярва в хороскопи и Зодиаци, то тя не му е нужна повече.

Аргумент 3

А къде остана съзвездието ЗМИЕНОСЕЦ, бе аланкоолу?

Ако зодиакалните съзвездия са били дефинирани като съзвездията, които се пресичат от еклиптиката (видимият път на Слънцето по небесната сфера), то те би трябвало да са 13, тъй като еклиптиката се пресича и от съзвездието „Змиеносец“, което е третото по големина зодиакално съзвездие.

Змиеносецът обаче липсва сред определените за зодиакални съзвездия, според системата на тропическия зодиак (който е и основният ползван от астролозите в Западния свят). Въпреки че през съзвездието Змиеносец минава немалка част от видимия път на Слънцето, то не е включено в Зодиака. При създаването на сегашния зодиакален кръг от учения Клавдий Птолемей (2 век от н.е.), той е решил да раздели пътя на Слънцето на 12 равни части, въпреки че е знаел, че Слънцето преминава през съзвездието Змиеносец, което му се е пречкало на изчисленията. Клавдий Птолемей обаче е знаел и че зодиакалните знаци не са нищо повече от удобно наименование на 30 градусови сегменти.

През 1928 г. Международният Астрономически конгрес добавя към списъка на 12-те зодиакални съзвездия и Змиеносец, но не променя подялбата на зодиака на 12 равни части и Змиеносец (периода 27 ноември – 17 декември) не е възприет като знак или „зодия“. Той влиза в изчисленията заедно със зодията Стрелец и нещата се напасват за пред хората, като  ужким 13-тото зодиакално съзвездие се отчита от опитните астролози в хороскопите им. Абе, малко работата стана като в лафа: „Цаца, ама риба, риба, ама цаца!“.

И за да стане плетеницата на астрологическите лъжи и „стъкмистики“ още по-сложна, се оказва, че римляните, върху чиито зодиак стъпва съвременния Западен зодиак, са почитали и още една зодия – Паяк, но тя била разкарана по прищявка на Гай Юлий Цезар, който суеверно вярвал, че Паякът му носи нещастие. Затова разпоредил и отпадането на този знак при въвеждането на Юлиански календар през 45 г. пр. н.е.

В заключение ще добавя, че сега съществуват паралелно няколко зодиакални системи, в зависимост от културно-историческата традиция на съответната част на света.

Например, в Китай се зачита календарна схема от 12 години, всяка определяна с името на животно (заек, дракон, маймуна, петел, кон, тигър) и тя е конкурентна на западния тропически зодиак. Имайки предвид възхода на китайците, когато завладеят света след  50-тина години, може и да преминем целокупно към тяхната зодиакална система, която е и сравнително по-стара от Западната – на 3000 години е. Тогава едната лъжа просто ще стане по-влиятелна от другата. 

В миналото Римският зодиак, от който води началото си Западния, се е състоял от 14 зодиакални знака, египетският хороскоп – от 24, отговарящи на египетските божества. И така нататък, и така нататък, та чак до ескимосите от Гренландия. Оставаше само и  ЦК на БКП да си направи зодиак, с главни действащи лица – членовете на Политбюро и слънцето на партията Тодор Живков.

Та, колкото астролози, култури, школи и идеологии има по белия наивен свят, толкова и хороскопи съществуват.

Е, как да вярваш на такива разминавания? Ами – никак, трябва чавка (кукувица) да ти е изпила мозъка.

А що се отнася до  въпроса –  Защо интелигентните хора с критична мисъл залитат по хороскопоманията? –  отговорът несъмнено е в комбинацията от действието и бездействието на три фактора:
1) липсата на достатъчно добре разпространявана изобличаваща информация по темата
2) модните залитания по лесните за умствено асимилиране поведенчески прогнози
3) напористата медийна пропаганда на астролозите.
+ човешката глупост, която, както е казал Айнщайн, е безкрайна!

Президентът на Галактиката

 

Търкаш талон – пичелиш среден пръст!

Стандарт

Чухте ли, бе, братя? Онзи помияр дето рекламираше КТБ, подритвайки листчета хартия към кошчето за боклук взел че станал рекламно лице на Череповата лотария! Може би му трябват още пари, за да си купи въртолейшън!!!

Значи, блещи се Стоичков от талавизора и баламосва – „Пубиждавал съм англичани, наказвал съм французи, аржинтинци… Немцити са ми абонати.“

– Ма, баламурницити най-ги обичаш, нали? Още малко да се беше полигавил, че да беше пуснал и тъпизма си от преди няколко години: „Който играй, пичели, който ни играй, ни пичели!“ 

В случая с лотарията на доказания престъпен бос Васил Божков-Черепа истината е точно обратната на тъпизма на Стоичков. Каквото и да ни показват от телевизионния екран, който и продажен селски бек да викат на помощ като рекламно лице. В Националната лотария на Мамона Божков, КОЙТО НЕ ИГРАЕ, ЩЕ СПЕЧЕЛИ, а този, който играе, обезателно ще изгуби – било то последните си стотинки, отделени за хляб и кренвирши, било имунитета си срещу хазартните игри, или спокойствието в семейството си и здравия разум.

Бедата е, че и образованите граждани, дори академични преподаватели и специалисти по точни науки падат жертви на агресивната лотарийна пропаганда. Една мисъл гласи „Тотото е най-добрият начин да преброиш мизерстващите оптимисти“. Аз бих добавил към оптимистите и изобщо всички мизерстващи.

На цената на 2, 3, 5 или 10 лв. милиони българи си купуват няколко лъжовни мига на напразни надежди, на приказни мечти, на илюзии, че спечелят ли, животът им моментално ще се промени, и още от утре ще могат да топнат задници в джакузито, помлясквайки черен хайвер с морски дарове.

Познат ли ви е краткият наркотичен период преди да изтъркате лотарийния билет? Онова прекрасно, опияняващо, обсебващо всяка фибра чувство в очакването на милионите; божественото могъщество след като сте купили талона, знаейки, че в джоба си държите пропуска за света на богатите; мисленото разпределяне на печалбите, глътката силни позитивни усещания насред сивия смог на задушния ви и окаян живот в немотията на калта.

И накрая идва фрустрацията – изтърквате не 5 хиляди, нито 10 хиляди, 50, 100, 200, 500-хиляди, не и един милион, а един дебел и много много тлъст СРЕ-ДЕН ПРЪСТ. Пръстът на Божков. 

Да ви кажа честно, и с мен се случи. Както е написал поета-работник: „Не стига ти хлеба, залитнеш от мъка и стъпиш в погрешност на гнило.“

Как стана при мен. Постепенно. Като една съвременна Ева, или пък изкусителна Далила булката ме тласна към греховното безумие, давайки ми заразителен пример със своята заблуда по лотарията.

Въпреки че прозрях от самото начало на частните лотарии през 2013г., че всичко е кьорфишек, за да си напълни джеба поредният олигарх, аз лекомислено се поддадох на изкушението и притиснат от незавидното си финансово положение залитнах по измамите на лотарийния Сатана като първи глупак.

Даже започнах да треперя суеверно при всяка дребна случайност (като това, че съм намерил 10 стотинки на улицата, или че ме е нацвъкал гълъб) и да използвам свои ритуали при лотарията с търкащите се талони. Сред най-емблематичните си свещенодействия и компулсии ще спомена само щастливата монетка за търкане на талони от Гибралтар, късметлийското ми православно календарче  на Богородица и продължителното държане на билета  до интимни места на тялото ми нощем. Направо ме е срам.

Ето, вече 20 и кусур дни ми бавят заплатата и 3-ти ден съм само на вода и слънчеви бани за обяд, защото си дадох последните 5 лева за билети от лотарията, вместо за хляб и салам Камчия. И вие сте така, нали?

Никой не е застрахован от влиянието на всеобщата лудост. Заразени сме от епидемията на един вид ирационално мислене, чийто най-голям съюзник е бедността ни, недоимъка, но и лакомията за повече без да си направил нищо.

Кого да обвиним? На първо място – себе си, а след това и подкупните мекотели в Министерския съвет и Парламента, които се коалираха неотдавна с хазартните спекуланти в създаването на мита за лесните пари. 

Да, точно така. Управляващите партийни корпорации и лидерски клики улесниха превръщането на хазарта от запазен набор измами само за определена група хора с латентна психика и алкохолни проблеми в достъпна и желана съблазън за всеки обикновен българин с пет лева аванс в портмонето, без оглед на пол, религия, раса и възраст, както пише в Конституцията, ръзбийшш ли!

През 2012 г.  кабинетът  „Борисов 1“  разреши лотарийните игри да се продават извън специализирани пунктове.

И стана така, че заедно с хляба баламурника бай Петко от Сунгурларе да може да се пресегне съвсем лесно и към талоните от щанда, от които е спечелил друг баламурник – чичо Митко от Полски Тръмбеш, видян преди малко с огромна табела с 6-цифрена сума по талавизора. А там никога не лъжат, ама никога. И бай ви Петко Сунгурларски – хоп, скача като котка на суджук върху билетите.

Иииии още: Агресивната реклама на хазарт по продажните медии е в разрез със закона, но България е държава на мафията и лотарийните босове имат протекция от най-висшите етажи на властта – няма значение кой ни управлява – сини, червени, зелени или пембени. Божков и Пеевски пак ще ни доят.

Псевдо реформаторски настроените политически движения, като новото на Христо Иванов, или по-новото на Радан Кънев, издигат лозунги в предизборната си платформа за изкореняването на хазартните реклами, но, уви, дори да не се окаже предизборен трик, това няма да доведе до нищо. Революция трябва. Трябва да заколим свинята и да кремираме Черепа.

А може, и за да ни докаже колко е велик, свинята, така де, Пеевски, да стане вносителят на законопроекта срещу рекламата на хазарт, както цинично направи и със законопроекта срещу офшорните зони.

В Англия пък частните лотарии са задължени да подкрепят социални инициативи и да отделят фиксирани суми от печалбите си за тях. В България на частните лотарии им се опрощават данъците, както стана през 2013г. с Череповите лотарии при правителството на Орешарски.

У нас бедните стават по-бедни, а богатите по-богати. Изправени сме пред бездната на все по-разтварящата се социална ножица. И за капак на всичко идват лъжливите лотарии, в които единственият сигурен и траен печеливш е този, който ги организира.

Резултатът ще бъде следният: бедните ще продължават да се оплитат в хазартните примки на Божков, защото по правило те са и най-лесни жертви. Спиралата на пристрастяването им ще ги засмуква още и още по-надолу, докато ударят дъното на мизерията и се изпоизядат едни други.

А останалите баламурници, като мен – в близкото бъдеще, ако  продължим да търкаме разсъдъка си заедно с талоните на Черепа, и ако продължим да вярваме на хаотичната подредба на обстоятелствата, наречена късмет, вместо на собствените си възможности, със сигурност ни чакат много големи разочарования.

„Оттук насетне финансовите ви проблеми ще изчезнат“ – лъжат ни мутрата Иво Андонов и анорексичната му перхидролена асистентка от прайм тайма на Нова телевизия, но от сетне на тук, казва здравия разум, за много други балами финансовите проблеми ще продължават, и ще се задълбочават, защото единични бройки клинично обсебени по лотарията маниаци дават по четвърт заплата на месец за талоните на Божков. Това си е чиста проба скрит данък. Данък Череп.

„За да спечелите само трябва да си закупите билета от мрежата на Лафка, Български пощи и дъра-бъра сто чадъра“- пищи пресипналия глас на Пенка, или както там се казва онази асистентка. – Да, руса проститутко, но не казваш нищо какво да направим за да загубим. Елементарно, пак само трябва да си закупим билет.

Видите ли отново натрапваните реклами на Национална лотария – сменете канала – гледането им няма да ви донесе нищо добро. Или най-добре счупете тоз талавизор и четете книга.

Навремето един рапер пееше „мъчно ми е за Мело Тв Мания“. На мен пък ми идва да запея: „Мъчно ми е за Риск печели риск губи и Къцката Вапцаров“ – при неговата хазартна игра поне трябваше да си размърдаш малко мозъка, за да спичелиш.

Президентът на Галактиката

5 начина да пресечем на зебра живи

Стандарт

Пешеходците у нас „кучета ги яли“! Това го знае всяко хлапе от най-ранна пешеходна възраст.

Шофьорите ни са с ниска култура и нулева толерантност. Куцо, кьораво и сакато със или без книжка върти геврека и мачка наред. И властта ги обгрижва тези гадове, да ги ева! С най-голямо внимание ги обгрижва, бе, тяхната кожа…

Пътищата – бол! Преасфалтират се улици нонстоп. Строят се магистрали, виадукти. Възстановяват се първо, второ и трето качество шосета. Печатят се винетки на поразия.

Министерки, министерчовци и друг олигархически слугинаж щастливо потриват ръчички, усещайки далаверата от въвеждането на предстоящите тол такси. Общинарите пък си пълнят гушките с таксите за паркиране. Разчертават се все нови и нови паркоместа за сметка на тротоарите.Защото, нали, от пешеходец пари ни’мош взе!

А камерите за превишена скорост ги свалиха, че да не смущават негово светейшество „джигита“, и всичкото нереализирани глоби отива в джеба на катаджийте, които са си все същите подкупни хомосексуалисти.katadvii

Даже траповете по улиците, дето бяха последните истински съюзници на наше блажено нищожество пешеходците, са запълнени отдавна, да му се не види!

По кварталите, като гъби, изникнаха големите хипермаркети с още по-големите паркинги. Направо рай за всеки тюфлек, дето ходи даже и до кварталния магазин на отстояние от 5 етажа с асансьора и 20 метра през калта пред блока пак с колата си.

И сега – тъ тъ тъ тъ тът (барабани и туш)…

Върхът на салдоледа е, че и да ви претрепят на пешеходната пътека; че и да са ви смачкали с превишена скорост, че и на зелен светофар да са ви джаснали, че даже да имате и куп свидетели с орлов поглед и без нито един диоптер, пак вий ще сте виновати, защото не сте  сигнализирали с едно бодро повдигане на ръката а ла „Хай Хитля“ за намерението си да пресечете. 3303518

А лекето с Беемвето, ръзбиръш ли, ще се покрие за малко и след година-две пак ще нацепи някой скапан плужек като ваша скромност, опитващ се да пресече на зебра.

advert-1264545За правосъдието пешеходецът  не е равноправен участник в движението, той е просто нещастник, който още не си е купил кола. Положението у нас е като в роман на Ръдиард Киплинг – демек, властва „ЗАКОНЪТ НА ДЖУНГЛАТА“.

Та, как да пресичаме на зебра, ако искаме да останем живи? Ето 5 от най-ефикасните начини за това:

Номер 1. Най-лесно е да сте секси мамче (milf), готино маце или засукана леличка тупалка. Гадните перверзници ще намалят поне за да ви огледат задника. През това време притичaйте и отървете кожата. Може даже и някой да спре и да ви предложи превоз до панелката.images

Номер 2. По-сложно става, когато не сте от гореизброените персони – тогава нямате никакъв шанс, особено ако сте склерозирала пенсия! Но, ако сте мъж пешеходец, то поне можете да се „въобразите“ на секси травестит.

Ето как става (знам го от личен опит): напъхайте си дебелия задник в къса кожена пола, стегнете шкембето с някое специално боди и сложете ботуши до коляното с високи токове. Мацнете щедро от червилото на гаджето, метнете една руса перука, епилирайте си пъпа и си облечете късо розовко потниче.

%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%82%d0%b8Макар да приличате на хибрид между Виктор Калев и Парис Хилтън, то шофьорите пак ще понамалят малко да ви огледат. Тогава е и вашата златна възможност да пресечете набързо. Но трябва да сте много бързи, защото когато разочарованието и погнусата на мъжагите зад волана изместят мераците им по стройната ви снага, то тогава мачовската им природа ще ги застави непременно да ви смачкат и да отърват света от още един изрод с мека китка, гръклян и издут панталон. Пуу, да ва *** в  педе*******!

Номер 3. Носете си базука. При приближаването на зебрата взривете първите един-двама изпречили ви се наглеци в коли. Така ще респектирате за известно време останалите автомобилни хуни. Тук обаче усложнението идва от това, че трябва да си имате другарче, което да презарежда снарядите. А, и да сте минали специално обучение на полигоните на ДАЕШ в Близкия изток.c_fitfl_progressiveq_80w_636

Номер 4. Помолете се на дядо Боже, на Аллах, на Кришна, Тангра, Зевс, Меси, или на каквото там вярвате, да ви пораснат ангелски крила. Достатъчни са и най-малките и жалки херувимски крилца, с които да можете като кокошка да прехвърчите за 5 метра над зебрата и бесните варварски возила, вилнеещи по раирания апокалиптичен участък.%d0%b1%d0%be%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%b5

Номер 5. Купете си кола и станете един от тях.Превърнете се в  адското изчадие, наречено ШОФЬОР в България. Така за пръв път в живота си ще се почувствате бял човек,  ще определяте правилата на пътя и няма да имате нужда да четете такива тъпотии, като този текст.fast-and-furious-5-fast-five-wallpapers-6

Е, то и да си шофьор в България не е чак толкова добре де, но за т’ва някой друг път. Чао!

Президентът на Галактиката

Чета, следователно съществувам

Стандарт

Големият популяризатор на науката Карл Сейгън казва, че четенето е пътуване във времето. През книгата, казва той, можеш да чуеш гласа на човек, живял преди 1000 години, можеш да разбереш каква е неговата философия, какви са политическите  му възгледи; неговите страсти, въжделения, страхове; съкровените му молитви, страшните грехове. 

С четенето опознаваш и себе си. Отключваш всички стаи на Аза. Провеждаш смели изследователски експедиции в зоната на подсъзнателното и каталогизираш тревожностите си.  Съграждаш нови помещения на съзнанието си,  и от скромната ти тясна и задушна гарсониера със свадливи съседи се преустройваш  в просторно имение на брега на океана.

Четенето на книга може да бъде още разговор с мъдър приятел, учител, съветник. С книгата пътуваш, мечтаеш, обогатяваш се…

Например:

Разгръщаш страниците на „Милионът“ и се потапяш в света на Марко Поло. Съпреживяваш пътешествията му, а в кошмарите ти започва да се явява Кубилай хан.

Спускаш се чрез невероятните описания на Жул Верн в бездната от „Пътуване до центъра на земята“, или скачаш с капитан Джон Картър между Марс и синята ни планета и вече си произведен в чин „любител на силните фантастични усещания“. Въображението ти се раздува все повече и повече. Продължаваш да четеш великите фантасти, като скоро повеждаш в битка малките хобити срещу крепостта на Злото. И побеждаваш… 

Фантастиката е добро встъпление за всеки начеващ читател, но скоро нови духовни потребности те карат да погледнеш и в други литературни жанраове.

Отваряш автобиографичните „Изповеди“ на Русо и споделяш копнежите и терзанията му. Воплите на сърцето му те правят по-чувствителен и почваш да проумяваш загадките на човешката душевност.

Истинско постижение за теб ще бъде (в случай, че си от силния пол) ако бегло прелистиш „Гордост и предразсъдъци“, „Брулени хълмове“, „Анна Каренина“ или си направиш харакири с „Тетрадката“. Тогава може и да вземеш да разбереш какво баш искат жените, но не е сигурно!

Научаваш от Сун Дзъ, че ще загубиш войната само ако сам се оттеглиш от нея, а от Конфуций, че честността и искреността трябва да са ти първи принцип в живота. Ницше пък те чуква по челото с пръст, крещейки истерично насреща ти – „Бог е мъртъв!“.

Чрез книгата влизаш в главата на други хора като медиум, за да почерпиш от опита им, за да попиеш натрупаната от тях мъдрост. Авторът на четивото ти също  влиза в твоята глава, за да ти внуши идеите си. Той ти говори ясно, говори ти с твоя собствен глас, а думите му отекват в тишината и търсят място на лавицата с житейските ти кодекси.

С книгите се обучаваш, общуваш с великите умове на писмената епоха, опознаваш безграничността на Вселената и дълбините на микрокосмоса. Несъмнено те допринасят на човека и го правят по-добър, по-мъдър, по-умен, по-човечен.

Научаваш се да мислиш многопластово. Постепенно мисленето ти става по-сложно и по-сложно. Развиваш способността да разсъждаваш абстрактно и старите, объркващи съждения от детството изкристализират в подреден модел. Математиката, Химията, Физиката ти се струват разбираеми: – Хей, защо не казахте по-рано, че са така интересни?

Скоро идва и моментът на пристрастяването. Четеш не заради самото удоволствие, а защото изпитваш страха да не загубиш способностите на бързата си и трезва мисъл.

Стивън Хокинг  разглежда мозъка като мускул, който трябва да бъде трениран по същия начин, както и останалите мускули в човешкото тяло. Той казва, че като бодибилдър трябва да помпаш и помпаш, да „изтласкваш щанги“ и да „участваш в маратони“.

Пътят назад, регресията, загубата на тренировъчна форма, както при всеки добър спортист, е тежък, изпълнен с угризения и самообвинения. Абсолютният и неизменим прогрес е постижим само за малцина лунатици. Останалите, по-скоро, се движим по синусоидална крива. 

Така е и с теб. Вече си постигнал тренинг, мозъкът ти е заякнал, справяш се със загадката на Луис-Карол безпроблемно, рецитираш вдъхновено Илиада под душа, и държиш речи на бабичките в парка за универсалната граматика на Ноам Чомски, дори имаш планове да се пробваш на фондовата борса с новото приложение Робинхуд. Но изведнъж „форсмажорни“ обстоятелства те принуждават да оставиш книгите настрана и да се заемеш с нещо далеч по-прозаично, времеемко, нещо отегчително, и да си кажем честно… прагматично.

Започват да се появяват угризенията: – Затъпял съм! – Не, не издържам!

Скоро се успокояващ, защото си намерил начин да съвместиш „прагматиката“ с четенето. Крадеш от съня си, или пък прелистваш  томче на Юго в автобуса. Може би слушаш и аудио книги в колата си. Точка.

Разбираш, че въпреки временното отслабване на мозъка-мускул, ти вече си стъпил на подиума на мислителите, и си поемаш дъх. Трудно и почти невъзможно ще ти бъде отново да слезеш на донаучното суеверно ниво на масите, да се влееш на сила в скотското битие и рутината на сивото стадо.  Сега си истински, завършен човек, Човек с главнат буква, а четенето е твоята ваксина срещу подивяването. То е твоят непресъхващ извор на живота.

Важно е да знаеш, че магията на четенето си има и черна страна. Лесно можеш да залитнеш по кабалистичните фантазми, ню ейдж деветините и смехотворните четива на езотериката; по религията и „тинтири-минтири литературата“, особено ако не си минал през критичната школовка на висшето образование. Но веднъж завинаги овладееш ли победоносния метод на науката, то тогава никакви окултисти, теософи, кришнари, уфолози и фенове на баба Ванга не ще могат да затъмнят блясъка на чистия ти разум.

Един от другите рискове на четенето е опасността да се откъснеш от реалния живот, да се дезинтегрираш напълно и да заживееш под наркозата на огледалния свят в книгите.

Който не преживява и не проверява лично нещата, той попада в плен на имагинерния свят и се откъсва от живия живот! – наистина, това е опасност с „код червено“ в нашето съвремие на виртуалности и интернет придатъци от ново поколение.

Това откъсване може да те обрече на самота, да те плени в матрицата си, така че не никога не забравяй да се подсигуриш с двама-трима по мускетарски предани приятели, с които да споделяте общата страст към книгите.

А когато тонажът на прочетените от теб заглавия започне да надхвърля тежестта на африканско слонче-сукалче; когато си способен да четеш роман от световната класика на един дъх, въпреки че не си делфин афала или син кит; когато започнеш да цитираш мисълта на Рей Бредбъри, че в днешно време „престъпление е не да се горят книги, а да не се четат!“, тогава вероятно си готов да напишеш и собствена книга.

Какво чакаш?

Президентът на Галактиката

Пушиш ли? – Да, но само пасивно!!!

Стандарт

„Пушенето вреди сериозно на вас и на другите около вас!“ Това не е клиширан израз! Това е голата истина, и няма какво да се сърдим на страшните картинки по цигарените кутии, както и на разпоредбите, поставили ги там. Можем да се сърдим само на себе си, защото, уважаеми пушачи, заради  дебелоочието и глупостта  си, ние сме обладани от демон.

Злият дух на цигарения дим ни преследва навсякъде в България. Той е на автобусната спирка, в асансьора, по коридорите на работното място. Разстила тъмната си мантия по всевъзможните входове и изходи, и има навика да образува труднопроходим тунел, който може да се премине безпрепятствено само  ако  нахлузиш противогаз.

Демонът се носи на плажа редом с миризмата на водорасли, скара и морски бриз. Долавяме зловонието му от съседната до нас пейка в парка, от близките маси в сладкарницата. Като страховит джин от приказките на Шехерезада редовно излиза на кълбета от недотам добре уплътнения комин на соцпанелката.

Вселява се в най-добрите ни приятели още в юношеските им години, в членовете на семейството ни, в половинките ни… и ги обсебва. Опиташ ли се да влезеш в ролята на екзорсист,  очакват те безмислени спорове, скандали и драми. Ако ли пък проявиш йезуитска ревност и упорство – чака те сигурно разваляне на отношенията помежду ви.

А сега, малко  биография…

Тютюнът е култивиран още преди пет хилядолетия в Централна Америка. В началото пушенето му се развива като част от религиозни церемонии за шамански и спиритуални цели. След откриването на Новия свят, през 16 век европейците пренасят пушенето на тютюн и на Стария континент. По българските земи тютюнът се отглежда от началото на 18 век и в наши дни има голямо селскостопанско значение, понеже при повечето нископродуктивни почви само тази земеделска култура е основна за традиционния поминък на слабоограмотеното и маргинализирано население в някои области. Алтернативата на засажденията с тютюн са  ГМО културите.

В Европа и по света за дългия период на досег между човека и  тютюна (сумарно около четири века) пушенето му се е наложило като неизкоренима форма на развлечение, а  отношението към него  е претърпяло много метаморфози.

Масираната борба с вредния навик стартира след Втората световна война, когато медицината започва да представя убедителни доказателства за пагубното въздействие на цигарения дим върху човешкия организъм. Любопитен факт е, че първата организирана държавна кампания срещу тютюнопушенето е подета от нацистите в Германия, а Хитлер насърчава научните изследвания за ефектите от пушенето, като немските лекари първи откриват връзката между цигарите и рака на белите дробове.

Днес много добре знаем какви са рисковете за здравето ни вследствие на никотиновото пристрастяване и поглъщането на дим. Но някои продължават да си правят оглушки – в България броят им възлиза на над два милиона.

Демонът на тютюна отравя дишането, сърдечно-съдовата система, храносмилането ни. Повишава риска от рак на белите дробове, инфаркт и деменция. Състарява кожата, пожълтява зъбите. Плюенето на кръв и кашлянето на храчки сутрин също не са много приятни, нали?

Ако си пушач, то вероятно ти е дотегнало от досадните забележки на задръстените непушачи, които постоянно те изнервят с претенциите си за дима. Писнало ти е да те натирват на терасата, или пък да не можеш да си дръпнеш от жадувания дим в някое закрито заведение. Даже и навън ти мрънкат и те поглеждат неодобрително. Камо ли да отидеш в истинската Европа, където на запалената цигара (в Норвегия да речем, или Швеция) се гледа като на светотатство. Когато си в задружна компания срещу теб работи и проклетият закон на Мърфи, който гласи, че „Тенденцията цигареният дим да се насочи към някой, е правопропорционална на непоносимостта на този някой към дима“.

Да, ти знаеш, че в цивилизования свят хората и цигарите са врагове, но ти си си вкъщи. Нищо не могат да ти кажат тези смотаняци! К’во ти пука? И к’во изобщо са се загрижили за теб, нали все пак всички един ден ще умрем – Един живот живеем, значи!!!

Пък и, какъв кеф е сутринта като станеш, да запалиш цигарката-амброзия, да отпиеш от кафето и да погледнеш с олимпийско презрение от терасата над онези ми ти нещастници, дето играят йога в парка и прегръщат дърветата, или дето тичат за здраве по улицата и дишат изпаренията на колите. Смешници…

А, знаеше ли, че димът, който вдишва непушачът до теб, не е същият, който ти вдишваш. Ти, мой човек, вдишваш главната димна струя след като тя премине през тютюневия стълб на цигарата и през филтъра, а пасивният „дебил“ вдишва непречистената странична струя дим, плюс  дима, издишван от теб, което си е доста по-вредно и кофти, уважаеми ходещи комине.

В целия цивилизован  свят е ясно, че пушенето нанася сериозна и несправедлива щета върху непушачите, но на теб к’во ти пука. Нямаш културата да се съобразиш. А докога ще я караме така, братко, докато не се избием ли?

Ще те попитам, според теб, морално ли е да пушиш в присъствието на малки деца, бебета и бременни жени?

Ще те попитам, искаш ли твоите деца един ден да развият белодробни заболявания и изобщо, не те ли плаши мисълта, че след 10, 20 или 30 години пушене можеш да прекараш остатъка от живота си в белодробните отделения на болниците?

Ще те попитам какво мислиш за това, че всяка година хиляди декари обработваема и горска площ пламват, защото някой небрежен селяк си е хвърлил  неизгасения фас на земята?

Ще те попитам, не се ли отвращаваш от захвърлените навсякъде по улиците и градинките угарки, и не е ли намирало детето ти, докато е ровило с лопатката си в детския пясъчник, и фасове, заедно с обичайните изровени котешки акита?

Ще те попитам и дали са ти приятни дрезгавите тютюнджийски гласове на закоравелите ти събратя пушачи, тежката миризма на тютюн и отблъскващия катранен смог около дрехите ви? Май не ги усещаш, а?

*******************************************************************************************************

Казват, че пушенето помагало за концентрацията, успокоявало нервите, запазвало мисълта свежа, социализирало и развличало, дори поддържало фигурата стройна.

Казват още, че Дядо Коледа се спускал през комина през нощта на Бъдни вечер и оставял на добрите дечица-непушачи подаръци и лакомства.

Големите маркетингови продажници на 20-я век пък казваха, че оловото е полезно за човека, както и че радият, поставян в началото на миналия век  в отделни марки шоколад, хляб, крем за лице, паста за зъби, тонизиращи напитки и детски играчки, носил дълъг и щастлив живот.

Знаем ги ний тези реклами в стил ала „един мармот увива шоколада в станиол“, а ти?

И последно, да те питам, какво може да те накара да спреш цигарите – по-висока цена, драконовски законови мерки, нова модна тенденция по продукт-заместител, или може би повишена такса за здравеопазване спрямо немарливите със здравето си пушачи?

Хора, българи… животите ви са ценни за всички. Откажете се от цигарите, дайте си воля и пуснете екзорсиста да изпъди демона.

Президентът на Галактиката

5 ЛЕВА, МА Ш’А МА ФАНИТИ ЗА ШМАЙЗЕРА

Стандарт

 

Посвещава се на всички плебеи, изпитали на свой гръб какво е да си
втора класа човек в собствената си държава.

И тази година ти се налага с фамилията да посетите родното Черноморие.  Лично предпочиташ да спестиш някой лев за нова плазма като останеш в уюта на домашното Терасоморие, но домочадието не ти дава мира и иска на моренцееее… И то в Халкидики.

За почивка в Гърция обаче пари с жена ти нямате. Няма и да имате с тази работа и местожителство, дето ги имате. Не можеш да убедиш половинката и челядта си, че на планина ще прекарате къде-къде по-добре. Затова накрая склоняваш на горещите молби на децата и казваш своето мъжко – ДОБРЕ, но пак сме на Черното море.

Гледал си телевизия наскоро, чел си вестници или поне си цъкал из фейсбук, и се сещаш за престрелката на мутрите в Слънчев бряг. Това те кара да пропуснеш традиционните евтинджос бунгала в Несебър. Семейният съвет зачерква от списъка още няколко варианта – Созопол, Каваци, Приморско – мирише, комари, скучнооо.

Изборът пада върху перлата на северното Черноморие – Златните песоци. Сред нароилите се обяви в интернет си намираш що годе прилична квартира на малко по-неприлична цена  и отпътувате към избраната дестинация. Остава само да си прекарате добре. Enjoy!

Да, ама не!

Първите ти ядове идват още с пристигането – чудиш се къде да паркираш семейното возило. Разни мутреещи се главанаци са окупирали с частните си паркинги декар и половина площ, и ти искат скромната такса от по 5 лв. за всеки час. Пренебрежително ги отминаваш, казвайки си предпазливо под носа: 5 ЛЕВА, МА Ш’А МА ФАНИТИ ЗА ШМАЙЗЕРА!!!

С триста зора намираш  скътано местенце до крайпътните шубраци, но упражнението ти по паркоконквистадорство ще се повтаря всеки път, когато решиш да мръднеш с колата извън курорта. Например до Аладжа манастир, където между другото пак искат по 5 лв. и пак близките ти са принудени да се срамят от фамозния ти шмайзер.

Чисто и просто работата с паркинга е такава, че винаги ще се появи друг някой завалия, който ще заеме скътаното от теб паркомясто и айдееее –  наново търси. Сещаш се, че има начин го запазиш, но за жалост не си си взел бронежилетката. А, да – не носиш  и прякор на зеленчук или зрителен орган.

Нищо, има време за радикализация. България тепърва ще пропада. Догодина-до амина може и да влезеш в някоя паравоенна пропутинистка ултра хъшлашка организация, громяща народните врагове, и тогава, след много гръцка музика и бой, ще покажеш на отговорните за твоите неволи  Бойко, Доган, Делян, Местан, Цецо, Мецо, Цецка и Сие, че това, дето си им намислил, е Спартаааааааа.

Така, не ти стигат кахърите с паркинга, ами и туристите ходят по улиците, като че ли са от рода Маклауд. То вярно и че никъде няма свестни тротоари, ама сега в шофьор-убиец ли искат да те превърнат, аааа?! Аман!

– МръднитИ леко в лево, уе, папагали – подвикваш ядосано с мекия си акцент, но напразно. Всички говорят на чуждоземски, а ти си монолингвист от Тракия.

„Ново двайсе“, даже двайсе и пет лева ти искат на претъпкания плаж за пакет от услуги: концесионен чадър, два шезлонга, масичка и разни дунапренчета.

Всички места за свободно плажуване (демек с твоя си old fashioned чадър и хавлии от битака) са изтикани най-отзад на плажната ивица от пясъчните спекуланти и бедните ти братя българи там са толкова наблъскани, че всяко по-рязко движение, залитане, невнимателно зазяпване ги завира в гъза на плажуващия им съсед.

Едва-едва се навиваш, заради дяцата (че да не им прилошее от теснотията), да дадеш пустите му 25 лв. на цигането, дето събира парите за чадъри, но отново те спира автоматичният механизъм на плебейска трезвост. Това е акуратно описаният ценоразпис от близката табела, прокламиращ, че се доплаща по 5 лв. за всяко дюшече на шезлонгите, което се явявало нещо като екстра само за vip-ове.

К’во – 5 ЛЕВА, МА Ш’А МА ФАНИТИ ЗА ШМАЙЗЕРА!!!

Гневен тръгваш към плажа на нудистите, който пък по разбираеми причини е изолиран чак най-накрая, до скалите. Жена ти те упреква в сократовското престъпление – развращаване на младежта, но ти я ингорираш с контрааргумента, че поне така Младши ще позяпа голи каки и това ще се превърне в неговия сефте урок за „птичките и пчеличките“ с първа тема –  анатомия.

По прекия път за нудисткия плаж се минава през бившата резиденция на бай Тошо и УБО, където са отсядали високите гости на соц режима. Сега му викали Ривиерата. Наконтено  охранителче ви спира още щом  разпознава сломените ви осанки на български плебеи, докато покрай вас необезпокоявани преминават тумби въздебели германци и руснаци, снабдени с валута, гордост и доволство от високия си покупателен имидж насред бедния ни ценови стандарт.

– Не може да минете от тука. Заобикаля се на триста метра по шосето. – тежкари се протеиновият бабанко насреща и важно-важно засуква якичката на ризата си.

Обясненията, че сте тръгнали по напряко, заради децата, не минават. Чужденците си плащали, и ти трябвало да кихнеш в джоба на олигархията. Искат ти 35 лв., за да влезете и да топнете краченца в заграбената част на плажа от престъпниците на прехода.             С робско озлобление заобикаляш по шосето, където на свой ред се превръщаш неволно в непредпазлив наследник на рода Маклауд.

–  5 ЛЕВА, МА Ш’А МА ФАНИШ ЗА ШМАЙЗЕРА!!! – така с бясна ярост отговаряш на мазния хазяин, който е дошъл вечерта да ти поиска курортната такса.

– Аз на един плаж не мога да отида като хората, ша ми иска тоя тюфлек 5 лв. – не спираш канонадата от мърморене пред жена си, дълго след като подплашеният хазяин си е отишъл с празни джобове.

Ден първи, втори, трети, пореден…

Излизате на разходка привечер с фамилията. Очите ти не спират да шават по разгологъзените изкусителки –  нордическите нимфи, чиито крака са дълги като деня, а шортичките  – къси като нощта. Някои от чуждоземките ходят така съблазнително, като че да имат котарак в гащите. Добре че жена ти се е разсеяла с накачулените по магазините парцалки и лустросани джинджурии.

Амбулантните търговци са разпънали сергиите си по цялата главна улица и движението е затруднено. Един нагъл тип ти предлага на някакъв странен език селфи стик. Почва с 10 лв., но щом разбира, че сте български плебеи, веднага сваля на 5 лв. На устата ти е дежурната реплика, но в него разпознаваш сина на комшията Петко и му прощаваш мерзостта.

От вси страни по дюкянчета и витрини те гледат ококорени странно жълти играчки, приличащи на флаконите от корекомски яйца. От децата разбираш, че това са Миньоните. Явно китайците са произвели по 5 такива жълтурковци на глава от световното население и сега са ги пласирали на пазаря. Два-три бръзи шамара ти помагат да приглушиш детските вопли за плюшен миньон с десетократно надута цена.

Българската реч в Златните песоци е дефицитно явление. Чуват се предимно подвиквания на немски и руски, чува се и тук-таме по някой юдеин или арабин да нечленоразделничи  – халя-хуля, халя-хуля.

Децата ти са гладни, а  иностранните фарфалаци около ви не спират да мляскат мазни дюнери. На дяцата, естествено,  им се прияжда. Диетата със сандвичи  е втръснала на всички ви, но няма как – бюджета вече е в дефицит. Пак се почва с реването. Съжаляваш гладните си гарджета, но дюнерът с най-малък размер  струва, не 2, не 3, не 4, а точно 5 лв.

– Ша мухаш принцеси с кайма, моето момиче, по-здравословно е, пък и тая фурничка за к’во си я носим чак от къщи. Я виж батко ти к’ъв юнак е станал само от нагъване на филии с лютеница. Т’ва дюнерите са арабски боклуци, кой знае к’во слагат тия неверници  – дай да се приберем в стаята, че да опиташ от био доматите на баба ти. Цяла щайга ни е пратила, женицата.

Викачите на заведенията са повече от любезно сервилни  спрямо чужденците.

– Please, welcome to our restaurant; Willkommen…; Добро пожаловатъ…

Заговорят ли те, и стане ли ясно, че сте българи, бързо охлаждат куртоазията и не си дават много-много зор да те привлекат като клиент. 

– А,ъъ, българи сте!!! Хъмм… Да знаете, че не сервираме цаца…

Явно до болка са им познати реакциите на нашенци от калибъра на „5 ЛЕВА, МА Ш’А МА ФАНИТИ ЗА ШМАЙЗЕРА!!!“. 

С облекчение напускаш Златните песоци и се заканваш догодина да купиш надуваем басейн за къщата на село, където да изкарате незабравима почивка, далеч от родните морски търгаши и наглите мутри. Далеч от унижението да си втора класа човек в собствената си държава.

Преди да заспиш, тайничко в мислите ти се прокрадва желанието да си на мястото на онези германци и да си се прибрал не в задуха на панелния жилищен клонинг, а в санирана северноевропейска  държава за първа категория хора.

Президентът на Галактиката

Импринтинг – къде, кога, как и защо?

Стандарт

Здравейти Ва, батка. Аз съм Оварваризатора на текстове, Господаря на високопарния кич, Повелителя на правоверната простотия, Властелина на тоалетния хумор, Майстора на клозетната философия и не на последно място – Президентът на Галактиката.

Реших да ви „светна“ по въпроса за „импринтинга“ в съвременното общество. Т.нар. „импринтване“ е ключов момент и етап в  развитието за едно стадо овце, каквото сме българите.

Причината, поради която искам да разясня понятието „импринтинг“ и неговите измерения пред Ваша милост – моята аудитория, е възмущението ми от наглостта на управляващите света елити. Погнусата ми от тях и от начините им за мисловен контрол нараства експоненциално с всяка изминала минута. С всяка секунда пък расте тяхната мощ, защото може би сте чували, че 90% от световното богатство е концентрирано  в ръцете само на по-малко от 10% от населението на планетата.

Търпението и ширещо се късогледство сред нас, масите, продължава удобно и угодно да култивира безбрежен плацдарм за извоюването на още повече контрол от богатите бели мъже в костюми, или иначе казано – мръсните капиталисти.

Що е то „импринтинг“ и има ли почва у нас?

Един пичага психолог без да иска открил в средата на 20-ия век, че щом малките патенца в двора на селската му къща се излюпят, те тръгват след първото видяно същество или обект и го възприемат като свой родител, свързват се с него и осъществяват близка връзка.

Конрад Лоренц (1903-1989г.), така се казва пичът, открива ефекта на запечатването, или „импринтингът“.

Щом въпросните патенца подали главички от черупките си, те зърнали първо гумените ботуши на д-р Конрад и –  воаля – вече ботушите били  и „баща и майка“ за тях.

Важно условие при „импринтингът“ е това, че този процес е възможен само в конкретен стадий на животинското развитие, наречен „критичен период“. Време на бързо възприемане и запечатване на базисна информация, наложително необходима, за да се приспособи едно новородено същество в окръжаващата го среда. Запечатването е бързо и необратимо. То не се забравя. То не зависи от поведението и е нещо различно от научаването.

Техниката на „импринтинга“, както вече се досещате, се използва много успешно от маркетинговите специалисти, пиари-те и обществените идеолози. Да, тя не е валидна само за малките патенца, но и за малките хомо сапиенсченца в училищата, пред телевизора, по комуникационния канал родител-възпитание-дете и на много други места.

Живеем в общество, в което чрез техниката на „импринтинга“ ни се внушават милиони идеи и образи, без да го осъзнаваме. Неслучайно гадният нацист Гьобелс е казал, че „Една лъжа, повторена 100 пъти, става истина.“.

Откъде ни облъчват с „импринтинг“ и как го правят?

Досега се разбрахме, надявам се, че „импринтинга“,  след първоначалната си „патешка форма“, се трансформира в сугестивен процес, при който на нас постоянно ни се насажда, внушава някакъв образ или идея, с целта всеки следващ път, когато се сблъскаме с тях, да ги възприемем все по-лесно, докато накрая спрем да ги приемаме за нещо чуждо или ново, нещо натрапено и абнормално и ги приемем за даденост, част от естествената нормалност.

Очебиен пример за идеологическо заробване е задължението към децата в училище да пеят химна преди началото на часа (Турция, някои щати на САЩ), да се славослови и отдава чест на първия и върховен лидер на страната (Тато, автократичния президент на Казахстан Нурсултан Назърбаев, чичко Сталин). Защо не и да се организира и насочва омразата към съседите – сърби, гърци, турци – те също го правят, барем дай да им отвърнем, че утре ни завладеят мискините.

Подобно запечатване в училището става, когато в часовете по обществени науки на децата им се предлага знанието за държавните институции. На тях им е вменено, че държавата няма алтернатива, нацията няма алтернатива, религията също, но най-вече Родината. Йерархията в представителната демокрация и самата демократична система не са „алфа и омега“, н’ъл тъй?.

Защо ли никой не казва нищо за комуните, за анархизма, за анархо-синдикализма. За развратните хипари и движението на льобофта?

Те са табу. Както и индивидуализмът. Треб’е да се живее в холистично общество. Трибализъм му е майката.

На по-високо манипулативно ниво от училището е едно друго „медийно гнездо“. Das ist нейно величество г-жа „информационната бавачка“ – телевизията.

Рекламите са ясни – там цялата дандания е за да те накарат да пожелаеш един или друг продукт, дори и да не ти е необходим – т.нар. „създаване на принудителна потребност“.

По ТВ-то гледат да формират общественото мнение, да „фабрикуват съгласие“, да налагат „дневен ред“, и най-вече да държат зрителя в състоянието на вечно развеселен полуидиот, който толкова да е лишен от критицизъм, че да откликва с нестихващ ентусиазъм на патриотични призиви и да се кефи на всеки избит зъб в поредния боксов мач. С какъв интелект трябва да си, за да изпитваш удоволствие от гледането на борба, например (въпрос с понижена трудност)?

Кое ли да изберем – държавата и Отечеството, или Света и човечеството? – Много ясно, собствения гъз. Аз съм си добре, па навънка не’к си в`али. По-ирационален егоизъм от тази формула има ли въобще?

Селективният контрол над новините е стара техника за определяне на обществените нагласи.

Нали не си мислите, че всичко, което се е случило, минава през филтъра на „пазачите на новинарската порта“. Неудобни информации не се допускат. Тях ги търсете в Интернет. Там пише и за Буда, и за Гоце, че даже и за Боце и къщата на метресата му в Барцелоната.

Подборът на темите в новините и актуалните предавания, селекцията на вида филми формират нашия кръгозор, фокусират съзнанието ни, разбиранията и светоусещането ни в определен  периметър; помагат ни по-лесно да се ориентираме, да се социализираме, да придобием насока за дадено потребяване към нечии икономически вектор;

Абе, като пътеводител са, само че не чак толкова безкористен и обективен. Никак даже.

Тематиката на програмната рамка в една медия (било то печатна или електронна, със или без обратна връзка), колкото и разнообразна да е, внушава идеи, задава рамка, от която не може да се излезе.

Жалко е, че много хора мислят с телевизорите си, вместо с главите си. Принудително им е отнета способността да разсъждават самостоятелно, винаги ги подбутват, я с остен, я с гьостерица или морковче,  но те не го знаят. Има една хубава мисъл по този случай: „Най безнадеждно поробените са тези, които погрешно смятат, че са свободни.“.

В касовите филми, в научната фантастика  „импринтването“ също е в завишени дози. Една по-смела теория на конспирациите твърди, че цялата фантасмагория, която ни се набива в главите от Холивуд за разните му там извънземчовци-неземчовци (най-вече чрез блокбастърите за тийнейджърите), цели бавно и постепенно да ни подготви за срещата с новите господари от Сириус, Орион, Алдебаран, Хиперборея, Плеядите и не знам си къде още. 😉

Май има логика!? Все пак поантата на „импринтваните“ внушения е, че колкото по-често виждаш един обект, толкова повече свикваш с него и го приемаш за част от ежедневието си.

Доктрината, или по-точно пропагандната техника, с която източникът на изходния сигнал в медийната комуникация цели да ни подготви за новото, демек за извъндземните и спокойния им прием, се нарича „предварително програмиране“. Бау.

В интернет, този властелин на живота ни, този своеобразен компас в геоинформационния 21-век, също трябва да бъдем много внимателни. Търсачките задават реда на получаваната информация по платен принцип и не ни освобождават от бремето на максимата, че „Който плаща, той поръчва музиката“. И бая ни следят с лепкавите бисквитки и temporary files. Не се чудете как youtube винаги ви предлага клипчета и често реклами, сродни с това, което сте гледали. Всеки регистриран от нас профил в подобно платформа, или както е модерно да се нарича – социална мрежа, има дебело досие с история на търсенето и ровичкането в нета, въз основата на която чрез алгоритъм се създава потребителски профил.

Не само вдън горите тилилейски шестват злокобните същества на мрака. Те са и в интернет пространството, в коментарите по новинарските сайтове, които всеки ден четете, под видеоклиповете, които лайквате и т.нат.

Защо ни „импринтват“?

Защо ли? Защото всички ние сме все още малки патенца, които трябва да израснат тлъсти и добре обгрижвани в двора на  угоения садистичен психолог. А ден след ден, когато вече повечето сме понатрупали месце по бутчетата си, ни очкава бъдеще, в което ни колят и приготвят като вкусен  специалитет за охолната трапеза на семейството на „чичо психолог“.

Бъдете хиперкритични, съмнявайте се и в несъмненото. Сетивата лъжат. Осланяйте се на разума.

Президентът на Галактиката

Къде си… вуйчо-владико?

Стандарт

     Едно време, по турско, изразът е бил „вуйчо владика“. После станал „зетьо-шуро-баджанакизъм“, познат и под формата  „кой кум, кой сват, кой на булката брат“.

     Назовавали се службогонците и „земляк“ и „едно нашо момче“ (на девер ми Петко зълвин син, ръз’ииш ли).

    След това терминът се трансформирал в „активни борци срещу комунизма“ и „роднина-милиционер-роднина-милиционер“, та чак до това да се видоизмени в по-освободеното от негативни конотации явление „връзки“.

         Днес му викаме „контакти“, но пак си е същото.

   Терминът се променя, понятието остава. Това е феномен с много имена и едно единствено проявление. Обстоятелство, нетърпящо критика, неподвластно на морал, чест, законност или някакви си там абстрактни соломоновски мъдрости от обичайното право.

      Как така всички, събрали се във властта, са си братовчеди? И защо през годините на развития социализъм с големите си привилегии и доходи първите около 300 елитни комунистически фамилии  наистина успяха да  изградят комунизма, но само за себе си?

      Как да се разсеят съмненията на петдесетина нещастни висшисти, чакащи на опашка за дребна службица в държавната администрация, че изборът е предрешен?

    Как така на детето на Петкови успяха да му намерят място в детската градина, при положение че в списъка е на осем места след нашето?

     Как опашката от немощни бабички и друга разнообразна клиентела пред кабинета на джипи-то  трябва да чака и марсоливия син на докторската комшийка, въпреки че  е дошъл последен и е без час?

    И откъде се появи новият колега, който взе службата в съседния отдел, за където щяха да ме повишават? Нали не е провеждано интервю за работа? Да не е дошъл от манталитетната академия за некадърните парашутни – десантчици на работни места?

   Някой да е чувал за римския принцип „vir bonus, vir optimus“- тоест, да се избира най-добрият, най-заслужилият?

 Не и тук!

„Европейци сме ний, ама все не сме дотам…“

   Всяка връзка, всяка привилегия, всяко уреждане на „своя човек“, всяко пререждане е кражба, и то нагла, защото ощетява невинни и честни хора.

    Връзкаджийството няма да изчезне, просто то ще оплете в мрежата си всеки в пропадащата ни държава, докато формулата „аз на тебе, ти на мене“ не ни погуби изцяло.

Ех чичовото, ако си нямаш свой човек, загубен си мой човек…

Президентът на Галактиката