Стих за Сливен (с дълбока почит)

Стандарт

Ти знаеш ли като Сливен такъв друг
шибан, мръсен, грозен, гаден, черен и мангалски град?
************************************************
О, брат, едно лято там ме би
   страхотен, силен, едър, гаден, леден и ужасен град.
Главата ми напука като червен домат.
А мене брат, във този град, ме би не град,
а някакъв Баба Али, герой от Листопад.
На пазара, обидил съм го нещо май на мама,

задето го помолих благо да не ми краде колелото само.

Той свирна някакъв сигнал и братовчедите му,
към четирийййдесет и двама джентълмени гладни
ме пребиха със тесли, тояги, сопи, геги, брадви

и шамари сополиво гадни.

Пък аз, бе брат, разминах се изглежда леко от бедите в този прашен, неумит и много много скучно гаден, провинциален, ветровит и цинганарски град.
Не се сърдете брат,
но само си разбих колата в един дълбок, дълбок по улицата трап.

А още много време има до заплата…

Сливен, Сливен…
шибан, мръсен, грозен, гаден, черен и мангалски град!
Не бих те пожелал и на най-големия си враг.