Сещате ли се за онези интересни и вечно неостаряващи „експерименти“ по шоу програмите, в които група оскъдно облечени красавици се наблъскват в мини автомобил?
Във въпросната дисциплина по манекенковместимост има най-разнообразни и креативни постижения. Вероятно съществува далекоизточен прочит на спектакъла, в който например десетки хиляди японки с манга очички пръскат по шевовете вагон от токийското метро, или пък извратен янки вариант, където дузина корпулентни американки наместват седалища в джип Хамър.
В трагичната българска интерпретация на „шоуто“, като част от „сивия“ пейзаж на столицата, виждаме около двайсет засмени студенти, натъпкани в маршрутка номер 5. Същински стоици, тези страдалци на софийския трафик излагат живота си на висок риск, само за да стигнат за малко повече от четвърт час до заветната дестинация – Автогарата и ухаещите перони на Централна жп гара. Цената също има решаващо значение за студентския джоб – срещу скромната сума от 1.50 лв. „прецакваш“ контрольорите, които те дебнат с рулетка в ръка, защото в „комфорта“ на „адския транспорт“ за багаж с мерки малко над 90:60:90 се дупчи втори билет.
Маршрутка номер 5 или петицата, както си я знаем, е по малкият брат на култовите студентотранспортьори 280 и 94. От десетина години насам превозваните по линията студенти изпробват устойчивостта си на разнообразни гравитационни аномалии и доказват, че са подходящи за пилоти на космическата совалка Атлантис. Някои от колегите, които редовно пътуват с петицата, дори са развили удивителни логически способности за игра на тетрис, резултат от умелото подреждане на сакове и куфари по свободната от седалки стена на купето.
Що се отнася до шофьорите, сякаш до един те са инкарнации на шесторъкия Шива и същевременно бивши състезатели от Наскар. С ловките движения на жонгльор те развалят пари, късат билетчета, пушат цигара, въртят волана, сменят скоростите, надуват „волумето на мах“, чувайки новата песен на Ивана и звънят на „коуегата“, за да напсуват със звучни шопски сквернословия градоначалника, ремонтите по трасето, пешеходните пътеки, графика и тъща си.
Епичното пътуване в маршрутно такси номер 5 роди и достоен конкурент на метафората „натъпкани като сардини в консервна кутия“. Със значително по-голяма тежест и експресивност за блъскотията, вече се използва изразът „натъпкани като студенти в маршрутка номер 5“.
След няколкото изкопчени усмивки, този текст е длъжен да припомни и една скръбна вест. Технологичната модернизация на София ни накара да се почувстваме повече европейци с разширяващата се мрежа на метрото. Случи се така, че скоростната железница „изяде хляба“ на „изисканите джентълмени“ от белите микробуси и стопи печалбите им. Копнежът по европейския облик на града застави Общината да намали драстично броя на маршрутните линии и да спести на софиянци силните усещания от дрифт по тротоара.
Добрата стара петица засега остава на фронта, но напоследък тя е бледо и носталгично копие на някогашното си величие. Веселбата настава само в рентабилните петъци следобед и около големите празници. Студентството диверсифицира начините си за придвижване и прекрачи смело в постмаршрутната епоха, а фрази и подвиквания като – „на УНСС“, „на четворката“, „на Манджа стрийт“, „на Зимния“ и „на светофара“, – ще се чуват все по-рядко, докато не заглъхнат в историята.
Ако и на Вас ви е домъчняло за екстремните изживявания, изненадващото попадане в безтегловност по завоите и строполяването а ла чувал с картофи, не унивайте! Вдигнете ръка в някой петъчен следобед пред белия бусв Студентски град, натъпчете се подобаващо в него и се дръжте здраво. The Show Must Go On!
Президентът на Галактиката
The President of the Galaxy 