Природата – изобличителка на живота

Стандарт

   Лицето, физиономията на човек, според мнозина, е достоверен изразител на най-ярките и характерни черти на притежателя си. Скица на владеещите го емоции и вълнения, показател за начина му на живот, изпитанията и прегрешенията, през които е минал, литографско копие на мирогледа и психологическия му типаж.

   За никой не е тайна, че от античността насам в различни епохи и на различни места е съществувало единодушното мнение, че всяка линия, дефект или бръчка на лицето издайнически сочат какъв е човекът.  Формата, веждите, очите, носът, устните са все дефинитивни фактори за това какво се крие зад тях. Съществува дори отделна наука, посветила усилията на адептите си върху разчитането на човешката душа чрез физиономията. Нарича се Физиогномика. В днешно време е спорно доколко постулатите й са верифицируеми, но винаги има риск човек да изкуши разума си с няколко любопитни класификации.

   Етимологията на думата физиономия идва от английски и старофренски през къснолатински и произхожда от древногръцката дума „physiognomia“ (physio – природа, натура + gnomon – показател, по който се разпознава). През вековете значението се е тълкувало като преценка на характера по чертите на лицето, а в нашия език се използва като синоним на лице, изражение.

   Чудно е дали самият външен вид на лицето,  в своя начален етап на оформяне, предопределя характера и психиката, или в човешкия лик има зададени няколко физически вектора и прототипа, в които по-късно резонират качествата и недостатъците на притежателя му.

   Има личности, които трудно биха били преценени единствено по чертите на лицето си, други пък са притежатели на способността да прикриват автентичната одухотвореност на облика си зад стоманени маски и така да будят всевъзможни догадки за себе си. Трети са съвършени „лицетанцьори“  и с артистичен талант играят нужните им роли при неопосредствен първичен контакт с тях.

   Към някои обаче природата е безпощадно изобличителна и пресъздава огледален отпечатък на вътрешното състояние върху мазните им физиономии. Христоматиен пример е ликът на слабо уважавания в обществото гу’син Гусян Грухеевски. В случая с чертите на неговата муцуна майката природа е изключително груба, но и оправдана за ригоризма си.

   Нека се опитаме, в един мисловен експеримент, да отгатнем какво биха ни разкрили първосигнално физиономиите на няколко познати до болка „телевизионни натрапници“, какво ни казва изражението им, с какви признаци ги охарактеризираме? Специално за нашия читател прилагаме към квалификациите жлъчните „сатанински строфи“ на поета и автор на хуморески лорд Майнон, за да се загатне за кой иде реч, без опасност от наказателно-процесуална сеч.

Гу’син Грухеевски  – Вероломен и нагъл, без капка свян, опасна натура, подъл и злобен. Със склонност да „страхува“. (Одиозно грозен, в хамкането на бургери доказано фамозен. Освинен трол, който нокти е забол в родния общестено-икономически зъбобол. – бел. Лорд Майнон)

Да погледнем сега неговия патрон.

Баш дефтердар Ага, спасил кожата от гнева на Наган Паша –  Високомерен и с волеви характер. Готов да стигне до крайности. Психопат. (Ехиден и перфиден, гоблин далновиден. От държавния курбан порциите раздавал той, цял народ прекарал със поръчката за водопой. – бел. Лорд Майнон)

Дон Вито Корлеоне – Решим, тщеславен, властен, притежаващ смелост и безрасъдство, с високо самочувствие и апломб,  импулсивен. (Славолюбив водач, мъжага алфа, но прост и тъп като хамалска калфа. Довчера с Компира и Репата авер, а днес бивш министер далавер. – бел. Лорд Майнон)

Клонинга на батко  – Хитър, ловък, находчив, инициативен, лукав. (Сладкодумен лъжец, лаещ  по своя именит кумец, за да чопне залък от държавния хлебец. На чичо си Мустак певец и на маминия убавец върховен жрец. – бел. Лорд Майнон)

Ален Делон  – Убедителен, умерен, мъдър и властолюбив, психолог. (Стрелец в десетката на ти-ви Пи Ти Ви, ловец на чуждите моми, рибар във русофилските води. – бел. Лорд Майнон)

Шефа на кучкарника  – Експертен, измамен, подмолен, фалшив. (В устичката му малка, мазна, жалка, се раждат обещанията на вековечната пенсионерска залъгалка. Очичките му дребни, зли, зад лупичките крият цели користни. – бел. Лорд Майнон)

Фюрера на Томания – Самоуверен, суров, смел, безскрупулен, нарцисист. (От компулсия тежка е болен, към рублата и лукса стреми се достъпът  му да е волен, зоват го вси поети дупедавец долен – бел. Лорд Майнон)

Президентът на Галактиката

ПРЕДИЗБОРЕН МАТ’РЯЛ

Стандарт

Я надуй Дуди кавала, след теб да викне Роско – запее, да подхване песни хайдушки, песни за нови бандюги – за Делян, страшен хайдутин, за Делян – пълен хайлазин – освинен син на мама Ирена и на чичото от КТБ с мустака пъдарче.

Той ли е тоз нов кърджалия, дето като смок е засмукал кръвта народна, той ли е на бг-мафията незаконната рожба сиротна? Той ли е, който успя само на трийсет и три, без диплома и свян да натрупа много медии, власт и пари?

Мълчи Барека – гнидата мазна. Обажда се после лека-полека неговата малка,нахакана пиарка:

– Дъвчи си бюрека и стига лалка, поете бездарен, писарушко жалка!

И продължава Дудука да дава автографи със свойта златна писалка.

И продължава да пробутва на народа лъжовната си залъгалка:

– Ще стана аз министър и евродупетатин, ще тикна във панделата един бюлюк тарикати, на всяка пенсия обещавам „Бугати“. За всички първолаци – таблети, а на хабитуриентите – мезонети.

 За останалите – безплатно кафе от Лафка и по пет цигари да пафкат.

Гласувайте за „Обещания без цензура“ и мен, изберете си… поредния кретен!

Купуването и продаването на гласове е задължение!