Мурафетите на Хитро Цаков (виц)

Това е истинска история. Болезнено истинска.

Случила се в младостта на един от най-хитрите граждани от селски тип в републиката. Понастоящем той е министър от управляващата дупепартия. Казва се Хитро Цаков и е кръстен на прословутия си пра-пра-пра дядо Хитър Петър. Хитро Цаков бил родом от Габровското село Цеково, където навремето, още по Турско, похожденията на дядо му Хитър приключили с фиаско, или по-точно с  брак. Оженили знаменития умник за по-рано прелъстената от него щерка на най-свидливия Цековец – чорбаджи Цеко Цаков. Така кръвта на големия Хитър Петър се сляла със стиснатата като мъжки задник в затвора фамилия Цакови и дала на село Цеково цяла плеяда хитреци и скръндзи, чийто генетичен наследник се оказал и героят на нашата ведра история.  Последната издънка на рода Цакови обаче бил беден като църковна мишка понеже национализациите и другите золуми на комунистите след 9 септември 1944 г. обрекли на краен аскетизъм цялата фамилия Цакови.   С възмъжаването си и идването на Демокрацията младият Хитро Цаков тръгнал по Софията да търси връщане на старото богатство и слава за рода си. Бил готов попарката на пеленаче да изпапа, монетка от просяк-слепец да отскубне, с комунист да се побратими кръвно, само и само да получи аванта и сгодна службичка. 

Между другото, Хитро Цаков добил здрава закалка по тарикатлъци и свидливост през будното си детство, докато се учил в домашни условия, а след това и в Цековската школа по приложна скръндзавост, чийто девиз бил: „шамар да е, на аванта да е“.

Но да оставим детските и ученическите му дела в хрониките на селското краезнание, за да не излезе историята прекалено дълга и после да има сърдити. Само ще споменем, че в детската градина създал черно тото с бели моливчета, в основното училище въртял чейндж-бюро за обмен на картинки от дъвки Турбо срещу десетолевчета-кефчета, а в гимназията организирал борса за цигари Слънце  без филтър и домашна ракия с етикет на винпром Цеково.

Животът в Софията бил доста скъп и сложен – квартири, наеми, транспорт. И все пак трябвало отнякъде да се тръгне. Хитро се хванал временно да работи на една сергия за зарзават близо до булеварда Витоша. Той бил оптимист, че скоро вродената му изобретателност и пъргав ум ще го изстрелят на небосклона на голямата политика и бизнес. И после – кеф ти пари, кеф ти коли, кеф ти хубави жени. Но нещата били по-сложни. Когато искал услуги и уреждане на работа – всички му се дърпали като ощипана булка на хоро. Хитро разбрал, че цаката на хитростта била друга – услуга за услуга, да познаваш правилните хора и ако се наложи – да платиш с дупе.

Като младо момче на Хитро веднага му потекли лигите по софийските бамбини и матрони, каквито нямало на село и изобщо по неговия роден край. Той бил изкусен бонвиван-сваляч на селска територия, но само лафове на диалект не стигали за високомерните и надути столичанки по центъра. Трябвали си други мурафети, но най-вече бизнес етикет, костюм-тоалет, мезонет и солиден финансов капацитет, по възможност в офшорки.

Въпреки тези пречки Хитро успял да свали не едно и две удивително късокраки, дебеловрати и едрогъзи женски създания по пазарищата на мегаполиса. И точно тук си проличал най-добре талантът му да минава метър и да си издейства почерпки и услуги.

На първата му среща с едно 90 килограмово моме, чийто баща имал барче в центъра, станало следното. Влезли в по-централно заведение, което добичето, а-ъ, момичето харесвало. Сервитьорчето довтасвало, тъкмо когато Хитро и мадамата гледали високите като небостъргачи цени в менюто, и казало: – Нещо за пиене, докато си изберете, като за начало.

– Да, мерси, – казал Хитро. Аз ще пия  чаша вода от чешмата, моля. Друго не ща.

– А за вас, госпожице… – обърнал се към момата келнерът.

А Хитро го репликирал: Да, мила, какво ще иска да похапне моята дебеланка?

И засрамената мома с наднормено тегло също си поръчала вода. И на цената на една вода и малко ласки за пухкавелата, Хитро се издигнал с работа като барманче на булеварда Витошка.

Тактиката на Хитро сработвала доста добре и той започнал бързо да се катери от хубаво на по-хубаво работно място. Схемата била следната – поразпитвал насам-натам за някое по-имотно, но грозничко булче, завъртал му главата с приказките на Шехерезада и приемал скромно препоръките му за назначение в семейния бизнес при таткото фирмаджия. После, когато се появяла по-голяма и по-изгодна сделка, я зарязвал да подсмърча сополи и дебелее, борейки любовната мъка с понички.

Също така Хитро никога не покривал сметките за почерпките си – все си намирал някакво оправдание. Или дежурните  – „ей, тц-тц, забравил съм си портофейла“, или пък – „дай 50 лв. на заем да те черпя, утре ти ги връщам, скъпа!“. А понякога, когато в процеса на опознаване и черпене в скъпо заведение преценявал, че таткото на девойчето не може да му предложи достатъчно добра оферта, ставал уж до тоалетната и офейквал. За дамата му оставали разбитото сърце и цялата сметка. 

Веднъж обаче отмъщението на фризьора го застигнало, или по-точно затиснало.

Хитро Цаков вече бил с доста голямо самочувствие и нараснал имидж на перфектното жиголо. Той решил да се пробва с една от най-засуканите и богати софийски госпожици,  щерка на баща с хазартен бизнес, с която го запознали на дискотека в Студенцкия град. Обаче било тъмно и той не можал да я огледа много добре, когато й предложил да се видят на кафе следващия ден.

Всъщност, на следващия ден, в прожекторите на дневното слънце, Хитро забелязал, че то не било точно госпожица, а най-ми било нещо като госпожица отвън и господин отвътре. Таквоз нящо у тяхно село нямало. Той не бил виждал подобен дзвер – жинъ в мъжко тяло, и следователно се дезориентирал как да процедира. А пък и тя много го обърквала –  постоянно говорила как щяла да го води да ядат „мешана салата“ с нейните приятели швестери. 

– К’во пък ще да е туй нящо/ сигур ще да са депутати и важни хора от казиното.

Нооооо, залогът си го бивал. Ако Хитро успеел да предразположи момето за ходатайство, го чакала чудна работа като крупие в голямото и лъскаво казино на бащата. Какво пък! – казал си. Ще опитам да си издействам нещичко, а ако ме притисне за цуни-гуни – ше си бия шута.

Седнали в  сепарето на от-скъп, по-скъп и изискан ресторант и онази ми ти госпожица с тестостерон и XY хромозоми почнала да поръчва сушита, гъши пастети, прошута-мрошута, мартинита и всякакви други гастрономически глезотии. Стомахът й хич не бил женски, а повече като на някой таран от отбор по американски футбол.

Хитро само сръбвал изнервено биричката си и инстинктивно стискал бузките. Все пак умението му за предразполагане с магията на думите дало резултат и той успял да убеди „девойката“ за интервю за работа в казиното на бубайко й. Тя обаче му смигнала дяволито, приближила се до него и му казала, че в замяна го кани в мезонета си в Студенцията  да правят заедно „мешана салата“. Хитро отпил гълток бира, преглътнал трудно и се отдръпнал. Ха, сега де,  нали трябваше да ме води казиното… при богатите!?

Докато преценял, той с ужас видял издутината в панталона на девойката и разбрал, че плановете й за ангажиране са сериозни. Тогава решил да се евакуира.

– Ша извиняваш, ма нещо ми се напълни мехура от бирата. Само да отида до туулетната и ей ся идвам да продължим със салатите.

Хитро станал припряно и се запътил към луксозните клозети. Влязъл вътре и видял спасителното малко прозорче, което го било измъквало от дузина неловки моменти. 

Тъкмо предната част на тялото му вече се прекатурила през алуминиевата рамка на прозореца, когато усетил чифт силни ръце да го хващат за краката и с едно движение да му изуват дънките барабар с боксерките.

Мъжествената му мадама стояла отзаде му. И ревнала като през мегафон: – „Мешана салата“ може и тука да си хапнем, – дръпнала го надолу и той се пльоснал на плочките по гол задник. 

Хитро погледнал някак си унило към жената-мъж, която вече разкопчавала панталона си. Попремижал с пълнещи се със сълзи очи, отпуснал седалище и примирено казал: – Извинявай, а да те питам, в казиното на баща ти ходят ли много депутати?