Бандата на Комароушън

     Щом се стъмни Устрел, Жилото, Смукача и техният бос – Острието Оушън –  излязоха от „бърлогата“. Хай-тек ловците планираха нов мащабен удар.

   Потният дебелак от снощи не им се услади много. Нямаше никакъв адреналин и тръпка. Светнатата лампа беше като огромна табела с надпис WELCOME.  Те просто влязоха с маниера на обикновени взломаджии през широко отворения прозорец. Боднаха шишкебапа набързо и се прибраха. По пътя Смукача, който винаги си беше по-лаком, повърна ниско качествения елексир. Решиха да не повтарят адреса на Порки Пиг.

    Тази вечер си търсиха нещо по-специално.

   Шефът им спомена, че бил чел в „Дейли комаркроникъл“ за някакъв луд тип от 6-я етаж, който криел под кожата си висококачествен трезор с елексир от А положителна. Мерките за сигурност били сериозни, но предизвикателството си струвало. А с плячката щели да могат да се подсигурят до дълбоки старини.

    Планът бе съставен в движение, а задачите – веднага разпределени.

    Смукача слезе до ел. таблото в мазето.  С любезното съдействие на 0,5 мг. експлозив „C 4“ взриви два кабела и прекъсна захранването на апартамент 6 Б.

  Така командосите спряха действието на невидимата преграда от включения в контакта Райд, пречещ им да влязат през прозореца. Изгасна и комарната LED лампа, създаваща убийствената ел. дъга, която така магнетично примамваше инсектоидите  с омагьосващата си светлина.

    Очевидно си имаха работа с маниак.

   След като си разчистиха пътя от минното поле, оставаше само Устрел да използва екзоскелета и да надигне комарната мрежа от сребърни нишки на прозореца, която се явяваше последна бариера пред хранилището от А положителна.

  Стана. Конструкцията се поддаде, Устрел избута с лекота мрежата и преминаха.

 Оушън даде сигнал на групата да си сложат фасетните очила за нощно виждане.  Нахлузиха ги ловко и веднага фиксираха целта на операцията.

  Насочиха се  към обекта в бойна формация „буреносен инсект-рейнджър“.

   Жертвата се въртеше в леглото си в REM¹ – фазата на съня.

   Изведнъж Острието Оушън залегна. Всички го последваха. Появи се непредвидено препятствие, което усетиха болезнено силно. Симптомите им бяха световъртеж и дезориентация.

  Без съмнение някакъв ултразвуков импулс по последен писък на антишпионските технологии им оказваше влияние. Хакерът на групата – Жилото, извади лаптопа си и започна бърз анализ. Откри, че източникът на дискомфорта е смартфонът на нощното шкафче. Специалната програма на Жилото „Окото на Бог“ засече, че от телефона е активирано приложението Mosquito Repellent.

 Тогава всички разбраха че изродът в леглото беше нещо повече от маниак. Той беше зъл гений с отблъскваща параноя.

  Оушън нахлузи антирадиационния костюм, разработен в секретната лаборатория на братовчед му от Фукушима и тръгна с мъка напред.

  Той беше въвлякъл екипа си в тази рискована мисия. Като лидер и организатор, като капитан на отбора си от бивши пехотинци, негова беше отговорността да ги върне невредими в базата. Дори и с цената на живота си.

   Само обучението в чуждестранния легион на локвата от съседния квартал му помогна да издържи физически до края. Смъртоносният application Mosquito Repellent беше изключен чрез умела импровизация, достойна за уменията на бойскаут-първенец. С помощта на  клечка за уши Оушън успя да имитира докосването на човешки пръст по сензорния дисплей и спря ултразвука.

   Композицията на екипа отново влезе в релси и завърнали кондицията си  Устрел, Жилото, Смукача и  Острието Оушън се насочиха необезпокоявани към обекта. Вече си представяха как със заграбените липиди и въглехидрати на елексира му ще си уредят живота. Един мислеше да отвори италиански ресторант на пресечката на Пето авеню и Седма. Друг мечтаеше за семейна идилия с гаджето си от гимназията…

Засечка!

   Нов проблем! Целият трезор бе завит с дебел, непромокаем юрган, въпреки нощната безветрена жега на юлските горещници. Само главата му стоеше отвита. Но достъпа към нея също бе силно възпрепятстван. Параноикът в леглото си я беше омотал в тънка мрежа за прозорец. Под нея челото му лъщеше от пот, като огромен мазен бонбон.

  Бандата кръжеше от 3 минути над непревземаемата мазна крепост и обмисляше оттегляне. Пронизващият звук от крилцата на комарите пореше въздуха, изпълнявайки зловеща готическа симфония. За пръв път в живота си Острието Оушън бе разколебан. От демонът под юргана можеше да се очаква всичко.

  – На абордаж!!! – изкряска надъхано Смукача, точно когато командирът Оушън се бе подготвил на свири отбой.

Лакомият и невъздържан бивш контрабандист на плазма Смукача подведе останалите след себе си.

– Ще надупча клепача на това говедо с новото ми  0,200 милиметрово свредло, провикна се в истерията си той.

   Оушън се опита да ги възпре, но Устрел и Жилото вече бяха полетели след нетърпеливия си партньор и забиваха бормашините си през дупчиците в мрежата точно  в изпъкналата вена на челото на завития с три ката одеала параноичен Гад.

   Тогава се случи най-страшното. Запотената Годзила се събуди от едно невнимателно жужване в ухото и светна нощната лампа.

   Каква непредвидена грешка!!! В бързината не я бяха забелязали. Последно поколение 300 луменова акумулаторна лампа DECATHLON. Не й трябваше никакъв достъп към ел. мрежата и тутакси засия с изригващата сила на слънчев протуберанс.

    Така, лакомията на Смукача пробуди гибелното зло, последната брънка в еволюционната верига на върховния хищник. А именно – ядосаният от буболечка човек.

А ако си с размерите на комар – с такъв развилнял се допотопен исполин  не бива да се гъбаркаш.

     В паниката всички се разбягаха накъдето им падне.

    Смукача загина пръв, опитвайки да повдигне отново комарената мрежа на прозореца. Върху му със силата на огнено-жупелна стихия от Апокалипсиса се стовари свещената джапанка  Boomerang.

   Жилото и Устрел използваха маскировката си и кацнаха на една тъмна лавица.   Сковани от страх и ужас. Очаквайки гибелта си.

   Само Острието запази самообладание. Той кръжеше из стаята  и търсеше изход. Знаеше, че ако кацне, то десницата на оногова, който ги дебнеше, ще излее гнева си върху му с невиждана и страшна сила.

   Оушън за пръв път виждаше джапанка с 45-ти номер. Смятаха ги за мит. С бандата досега  бяха се натъквали на пискливи момиченца, размахващи чехли до 36-37 размер, но 45 номер вече беше уродска работа.

  Дойде ред и на другите двама. Звярът вече се беше поразсънил и разтърка гурливите си очи с размерите на небесни сфери. Зрението му се подобри. Последното нещо, което Жилото и Устрел видяха в предсмъртната си агония, бе тъмната поличба на надвисваща сянка, обхващаща цялото въздушното пространство над тях.

  Плясс – чу се гръмовен тътен и звуковата му вълна разпори грохотно небесата. Двата комара в мигом претърпяха метаморфоза от стадия на имаго до отрязък от платно – мацаница на абстрактен художник с психо-соматично разстройство.

   Последната мисия на Острието Оушън завърши. Петминутният му полет над кървавата вакханалия го изтощи и на предела на силите си той кацна омаломощен на тавана. Не мина и минута, когато чу тръбен звук и глас от небето – В ИМЕТО НА КРЪВОЖАДНАТА БОГИНЯ КАЛИМА, УМРИИИ ГАДНА БУБО!

  Безпощадният изтребител с джапанка номер 45  изпрати доблестния войн от комарската дружина на принудителна екскурзия в буболеческата Валхала, а в памет на храбростта му върху латекса на тавана остана малко червено петънце.

¹ от англ. REM – Rapid Eye Movement -бързо движение на очите. В тази фаза спящият сънува.

Президентът на Галактиката

П.П. Откъде научих тази история ли ще ме питате?

– Случайно нося 45 номер и имам лампа от DECATHLON.

Слочайносс? – Не мисла!

Комарамбо: Първа кръв

      Необичайно топлото време за сезона имаше своите забележими последици.

  Антропогенният фактор оказва пагубното си влияние върху биосферата от индустриалната революция насам, но за последните 200 години толкова непривични температури никога не бяха спохождали климатичния ни пояс. С всяка изминала зима виждаме как следващата е по-топла и мека, а лятото е по-прохладно; удивяваме се на изместването на любимите ни четири сезона и твърде рядко се замисляме за гибелния ефект върху природата.

     Да, определено глобалното затопляне ще бъде бичът на 21-вия век, а парниковият ефект – негов флагман. Едва средата на февруари е, а живакът по стълбицата е стигнал почти 20 деления. Плодните дръвчета са напъпили,  пойните птички объркано огласят с подранилите си симфонии все още глухата и пуста сивота на бетонните квартали.

    Средата на февруари е. А снегът се е стопил отдавна. Още през януари посевите се простиха със своя топъл зимен кожух и едва ли ще израснат оптимално до жътва. Снеговете се топят скоростно и реките са по-пълноводни от нормалното. Информацията за това е смразяващ предвестник на наводненията, въпреки че гласът на диктора в БНР, който съобщава нивото на Дунав, не трепва.

     Мечките от природните резервати са се събудили преждевременно – кисели, сърдити раздразнени и гладни. Той също се събуди по-рано. Жаждата за кръв задвижи метаболитните процеси в организма му, а абсистентният глад разтрисаше неистово мускулестото му тяло в досадни конвулсии.

    Мъката по загубата на любимия чичо Оушън го завладя моментално. Заглавията на таблоидите още отекваха в главата му: „БАНДАТА НА КОМАРОУШЪН СМАЧКАНА С ДЖАПАНКА ОТ МАНИАКА НА 6-Я ЕТАЖ“.

  Вестта за болезнената раздяла с най-близкия му роднина го завари на финала на обучението в школата за елитни командоси „Джи фор Ес“. Още не можеше да повярва, че комарът, който го убеди да се запише в армията на Комерика, комарът с главно К, който бе негов младежки пример и идеал, който го вдъхнови да се бие за „комарокрацията“ в близкия ж.к. Изток, вече го нямаше.

   Разпределението на фронтовата линия  изпрати младия рейнджър далеч от локацията на Маниака, но той се закле да  намери архизлодея убиец.

  Оттогава научи много. Научи как да се крие в сенките и да издебва изненадващо жертвите си.

   Повишиха го в зелена барета. Събра почти галон от елексира в трезорите на Комерика, получи два ордена за храброст и медал „Пурпурно сърце“.  Нахапа много, ама много хора. Подлуди още повече, но жаждата за мъст не го напускаше.

   Комарамбо опита да се отърси за момент от спомените си. Висчко около него обаче го тласкаше обратно в тях. Погледна изрезката от вестник „Дейли комаркроникъл“, залепена на огледалото. Заглавието гласеше: „НОВИ СНИМКИ НА ЗЛОВЕЩОТО ОРЪЖИЕ номер 45“.  Стисна юмруци.

     –  Око за око, зъб за зъб, кръв за кръв! – процеди през зъби Комарамбо. Ще те пипна, копеле.

    Мислеше си да го изненада. Кой би очаквал атака от комари в средата на февруари?

    Наистина, Маниака бе прибрал отдавна екипировката си и блажено се наслаждаваше на живота без насекоми, без алергии, без фобии и без истерични писъци при сблъсъка с всяка по-едричка „Drosophila“.

   Сега имаше други дертове – грипната епидемия върлуваше от седмица, а един кофти тип в автобуса така се изкашля, че само скафандър на тежководолаз би го предпазил от вирусите. Втори ден го втрисаше с температура 40 градуса. Отвори само веднъж прозореца, за да влезе свеж въздух, но това беше достатъчно на Комарамбо да се промъкне.

    Зелената барета се спотаи в тъмнината под леглото, провери още веднъж масивните свредла М-16 и зачака.

     С потъването на града в нощта очакваният миг за отмъщение настъпи.  Комарамбо излетя от стартовата си площадка под леглото. Правеше разузнавателен полет.

        Тишина и мрак.

       Командосът нахлузи фасетните очила за нощно виждане и огледа периметъра.

      Маниака спеше непробудно, нахлупил малка нощна шапчица с пискюл. От време на време откъм задните му части се чуваха гърмежи, придружени с миризма на сяра, като че ли от полеви взривове. Комарамбо реши, че това е отровен боен газ, може би германско производство, и съобразително нахлузи противогаза си.

      Баретата-комар се увери, че няма други капани и кацна крадешком върху носа на спящата си жертва. Огромната зачервена камба бе обилно запотена и Комарамбо не се затрудни в пробиването й. Сондира на три места и изсмука поне 0,2 милилитра елексир. Изкуши се и сръбна малко. Наистина беше първо качество.

      – Пустата му „А“ положителна! – изруга той и пристъпи към втората част от плана.

      Изключи хай-тек заглушителя за крилцата си и уверено започна да жужи в ушите на Маниака.

     Бзззззззз, бззззззззззз, бззззззззз, бзззззззззззз – заход, след заход Комарамбо пикираше над огромния мазен бонбон, представляващ главата на човека, и му жужеше ту в едното, ту в другото ухо. Друг комар на негово място би казал, че това е чисто самоубийство, но не и Комарамбо. Той целенасочено се стремеше към събуждането на Гада. Искаше да се разправи с него като комар с мъж.

         Усилията му дадоха резултат. В пълно недоумение спящият Маниак се пробуди и обхванат едновременно от погнуса и ярост светна лампата. – Бах му мамата, как може да има комари по това време? – удивено възклина.

          Комарамбо даде началото на психоатаката си. Той се покри дълбоко под леглото и затаи дъх. След няколко минути лампата угасна, а след още няколко отмъстителят-комар повтори набега си.

          Бъзззззз, бзззззззззззззз,бзззззззззззз. – най-страшният звук в нощта.

      Комарамбо беше два пъти по-бърз, по-маневрен и по-хитър от бандата на Комароушън. Криеше се на немислими места. Камуфлажът му бе удивителен.

       Маниакът пи два течни аналгина и повиши концентрацията си, но нищо не можеше да се сравнява със скоростта на комара.

     Упражнението със святкането и гасенето на лампата се повтори още дузина пъти, и Маниакът най-накрая осъзна, че се гаврят с него.

        Омаломощен от високата  температура и късния час някогашният велик инквизитор сега беше като беззащитно паленце. А и кой смъртен би могъл да се бори с комарите, докато има 40 градусова температура.

          Комарамбо продължи. Нямаше жал. Жужеше, пикираше, бръмчеше и хапеше нагло безсилната си плячка. Сега 45 номеровата джапанка Boomerang в ръцете на Маниака изглеждаше като детско ветрилце. Движенията на Гада бяха толкова бавни и замаяни, че дори охлювът Стамат – старият плужек с ревматизъм, който ползваха за мишена новобранците в школата за комари-командоси,  би избегнал ударите.

        Фанатичният комар Комарамбо бавно и методично изстискваше силите на човека. Още повече го настърви вида на едно малко петънце по тавана – лобното място на чичо му Оушън.

       На върха на своята безпомощност Маниака се сети за единственото оръжие срещу инсекти, с което разполагаше извън ловния период. Последната му надежда за избавление от напастта.

       Той грабна бързо от килера аерозолния спрей против буболечки и неистово започна да пръска из цялата стая. След двуминутно пръскане в тясното помещение се образува гъст слой мъгла, а Маниака така се нагълта с изпаренията, че падна в безсъзнание.

       Комарамбо се бе оттеглил на безопасно място под леглото, но противогазът не успя да го спаси. Получи болезнени и големи изгаряния по тялото си. Все пак оцеля.

        На следния ден, когато медицинските екипи извадиха Маниака от стаята и го откараха за лечение в болница Софиямед, Комарамбо съумя да се измъкне през прозореца, отворен за проветрение.

      Подвигът му бързо се разчу в Комерика.  Мачовският  образ на новия екшън герой, обхванал с яките си крачка два мощни автомата и препасал мачете, не слезе в продължение на месец от страниците на пресата.  Той се превърна в национална емблема и символ на „комарокрацията“.

     Това обаче не бе неговата воля. Славата го отблъскваше. Щом излекува раните си, Комарамбо напусна армията и баретите, напусна Комерика и заскита по панелните блокове в търсенето на нови насилници над комарите и в борба за утвърждаването на „комарокрацията“.

Президентът на Галактиката