По-бърз от куршум, по-мощен от локомотив, способен да прескочи небостъргач с един-единствен скок…
Погледнете горе в небето! Това е птица. Не, това е самолет! Не, това е мръсен капиталист, подхвърлен от Митко Калитков – неустрашимия рицар на печалния образ.
Митко Калитков – странен посетител от друга планета, който дойде на Земята със сили и способности далеч надвишаващи тези на смъртните хора.
Митко, който може да променя теченията на могъщи реки; който може да огъва стомана с голи ръце, и който, подвизаващ се под възпитаната личост на грозноват зубър в голям столичен университет, се бори в една безкрайна битка за истината, справедливостта и достойния начин на живот.
Под прикритието на благовидния си и невинен външен вид той води нестихваща схватка с работодателите-експлоататори, като се явява на интервюта за работа и с изпреварващия ответен удар на безпощадния си маниер ги изобличава в некоректност и най-долнопробни лъжи.
Безкомпромисното му поведение ги задължава да си помислят добре за последствията следващия път, когато решат да метнат поредния безработен висшист. Психоатаката на привидно плахия кандидат за работа им навлича най-страшните и неумолими кошмари, които са сънувани някога, а дописките му във форумите на университетите и сайтовете за оплакване от фирми-злодеи се четат масово и с нестихващ интерес.
Но, кой всъщност е Митко?
Един беден студент по „Книгознание, библиотекознание и библиография“ в университета по Библиотекознание и информационни технологии, който си е поставил за задача да защитава неоправданите, отрудени, обременени и пауперизирани свои братя и сестри от хищните капиталисти в тежките години на икономическата рецесия.
Освен че кандидатства по 20-30 обяви от jobs.bg и ходи на няколко интервюта за работа в рамките на една седмица, Митко Калитков усърдно се занимава с уроци по карате киокушин, за да може да убива с голи ръце враговете на пролетарската класа. Друг въпрос е, че бойните спортове не му се отдават много, но поне от посещенията на тези занимания той е усвоил до съвършенство страховитите стойки и смразяващите бойни викове и писъци.
Митко чете много и всякаква литература. Любими са му конспиративните теории. Той е дълбок поклонник на „Хактивистите“, „Възмутените“, „Анонимните“, Джулиан Асандж и Едуард Сноудън.
Изчел е всички важни доклади, изтекли от „Уикилийкс“, както и романите на Георги Стоев за българската мафия. Младежът Калитков е ненадминат експерт по чуждоземните пришълци със специализация върху извънземните Сиви. На стената в малката му и тясна стаичка е закачена обширна схема, изобразяваща различните фракции инопланетяни, замесени в сенчестите афери на Световното правителство. На вратата пък е окачена мишена за дартс с ликовете на Нелсън Рокфелер и някой други по-известни илюминати и членове на Трилатералнта комисия.
Походът си срещу неправдата и язвата на машинациите с работниците Митко Калитков започна след 21.12.2012г., когато разбра, че няма да идва краят на света, поне не така бързо, и има още време, за да осмисли живота си и да извърши великите дела, за които е призван от съдбата. Оттогава мнозина негодници бяха опарени от взривоопасната натура и огненото дихание на очилатия отмъстител.
Демоничният възмездител, както Митко се вписва по форумите, живее със скромни доходи от стипендията си за отличен успех. Припечелва и странично, като поправя библиографиите на курсовите работи на неграмотниците от другите вузове, главно НБУ, УНСС и СУ.
Аятолахът на безработните отдавна се е отказал да си търси работа по установения ред и засега се задоволява само с кръстоносните си походи и джихади в името на правата работа.
Той мечтае смело, че един ден епичната му война ще завърши и може би някой свестен и акуратен бизнесмен ще го наеме на работа. Мечтае, че ще получи изряден трудов договор с твърда заплата, възмездяваща работната му сила, изпитателен срок, застраховка и трудова характеристика. С приятна работна среда, учтиви колеги и бонуси за празниците. С осигуровки на базата на реалното възнаграждение и евентуално, при оптимум развитие на мечтите – тийм билдинги и карти за почивка на морето в курортните станции на фирмата. Уви, досега никога не беше и чувал за нещо подобно извън средите на компаниите от IT сектора. Всички предприемачи и дребни мошеници от частния бизнес – големи, средни, малки – са се извратили и оскотили през изминалите близо 25 години на див капитализъм. Човек за човека е вълк.
Митко не живее сам. За съквартирант си има едно чудо на природата с пачи ум, мазна физиономия, и зализана прическа – Данчо Пиарчето. С него не се разбират много, защото характерите им си контрастират ярко, а интересите им са диаметрално противоположни.
Данчо Мазнев /това е истинската му фамилия по ирония на дедите му/ е от онзи тип самохвални плейбойчета – екстраверти, които за всичко разчитат на зетьо-шуро-баджанакизмът и пробивното си нахалство. Представя се за много напред в мат’ряла с мадамите, но всички знаят, че винаги се проваля, заради плиткия си и нищожен интелект. Той реално не може да върже две думи на кръст и само благодарение на дългите връзки на вуйчо си – небезизвестния политик Гошо Тъпото, – се крепи още в журналистическия факултет на СУ. Разправя на всеослушание, че след като вземе диплома, ще работи като пиар в Министерски съвет. В момента пък кара стаж, или по-точно Стажът кара болестта, наречена Данчо, при Нидал Алгафари.
Въпреки всички услуги, които Митко върши за Данчо, малкият мазник не пропуска никога удобен повод да го дразни, като често му подмята рефрена си, че „Ако си нямаш вуйчо владика, си загубен, мой човек!“.
Само страхът от извънземните кара Митко да не изхвърли Данчно през прозореца. А Митето става друг човек когато се ядоса. Истински нинджа рейнджър с неутолим инстинкт за пролята кръв и счупени кости. Да не сте му пред очите. Той носи дълбоко в себе си духа на истинския войн, запечатан в гените му като наследство от дядо му Страхил – бивш кръвожаден старшина от секретно поделение край Лесидрен, Етрополско.
Та, Митко се надява, че ако някога Сивите дойдат късно през нощта да го отвлекат, то може да го объркат с малоумника Данчо и така да отърве сондирането в отверстията на тялото си и промивката на мозъка. Хуманният вопъл на чистото му съзнание му подсказва, че по този начин Данчо може даже се оправи, ако извънземните го съжалят и му прелеят малко сиво вещество в тиквата и регенерират с лазерните си техники аксоните му.
В любовния живот Митко хич го няма. Просто му липсва подход с мацките и винаги оплесква нещата. По време на среща ту подхваща темата за зловещите експерименти на извънземните Сиви или пък за скритите технологични тайни в Зона 51 и така винаги се огелпва.
Да, свалките не му се получават. Каквато и дипломатическа совалка да опитва в льобовните авантюрите с гаджетата, все оплесква нещо. Веднъж обаче една заблудена овчица му се върза и той се опита да я покани вкъщи – „Кумчо Вълчо да я папка“, ръзбиръш ли. Но идеята да проведат спиритичен сеанс с духа на Александър Македонски никак не я въодушеви и тя избяга ужасена, след като го нарече изтрещял сатанист, извратеняк и некрофил.
Най-голямото любовно разочарование на „казановата“ Калитков бе с колежката му Райна Попгеоргиева Протогерова. Той хлътна до уши по нея не само заради историческото й име и големия балкон (тя живееше в просторна стая с голяма тераса и гледка към Витоша), но и защото бе умна и ерудирана студентка – нищо, че се носеше в контра-субкултурния стил на емотата и имаше вид на жалейка от погребението на Кенеди през 1963г..
За жалост, всичко се срина за един миг, поради липсата на опит и наивитета на „влюбения Шекспир“. Доброто впечатление, което той й направи с анализа си върху суперструнната теория и изброяването на кварките поименно, се изпари и потъна. Причината – по съвет на уж по-опитния си съквартирант, той й написа следния смс за обясняване в любов, с надеждата, че откаченото ще я изкефи:
Обичам те мила, като чушка изгнила! Ти си ангел небесен в кенеф обесен!
Имаш походка на умряла котка! Имаш усмивка на разбита мивка! Имаш дьх на умрял пльх!
Ожени се за мен!
Любовната мъка пречупи Митко и той още по-настървено се зае с наказването на мошениците-работодатели. Ясно осъзнавайки, че това е неговото призвание в живота, неговата орис и кауза, той реши да стане водач на бунта на планетата на неудачниците и да промени бъдещето. Девизът, който го въодушевява и досега, отеква от едно старо време на неумолима схватка за свободата:
„Никога, никога, никога, никога не се предавай. Нито за значими, нито за незначителни неща. Никога не се предавай, освен на убежденията си за чест и здрав разум. Никога не отстъпвай пред силата; никога не отстъпвай пред очевидно превъзхождащия те противник!“.
На бойното знаме на принца на библиотечната лавица струят алените букви на яростния и непреклонен надпис „Смърт на душманите“.
Това не е краят. Това дори не е началото на края. Това е само краят на началото на драматичната история на Митко Калитков – един средностатистически нещастен младеж, обикновен несретник, борещ се с несгодите на пазара на труда в България. Привидно комичен образ с характер на чешит, в чиято душа е покълнала и избуяла омразата към съвременните людоеди и тирани в обществото ни.
Следва продължение.
The President of the Galaxy 