Тръгнал съм на интервю за работа. Барнал съм се със сако и риза. Шпицарите – излъскани, така че с лекота и негър да може да си огледа счупения от скинари зъб в тях. Фризирал съм перчема на прекрасната ми и изящна кубична глава по последна патрицианска мода – с половин тубичка гел Брилянтин. Лъснал съм и очелките с микрофибърна кърпичка.
Качвам се на автобуса – пуссфффффф – изсъскват вратите – след известно време забелязвам, че няколко симпатични девойчета ме гледат в захлас, така, както някога Жулиета е въздишала по своя Ромео, или Касандра по своя Освалдо Риос.
По принцип не съм класически красавец, но мисля, че хващам окото, поне така казва мама. Обаче в конкретния ден съм се издокарал, както се вика, к’ат на сгоден циганин брат му. Просто съм неустоим за женюрята.
Залисали са се мадамите по мен, че чак ми става неудобно. Една по-закръгленка направо ме изяжда с поглед. Друга изкусителка мърка, а трета си вдига дънките с похотлив въртеж на седалището. Викам си – брей, сигурно новия ми дезодорант с феромони от древногръцкия полубог Ахил ги побърква.
Аха да тръгна да искам телефона на най-изящната нимфа от тях (онази закръгленичката), когато виждам, че и няколко пича са се вторачили в мен. Брей, то действало на всички полове, значи. По-добре да внимавам, че ако ме натисне някой по-якичък батка загивам. Хгъъллл.
По едно време анализирах ситуейшъна със супер мощния си мозъчен процесор, made in Albania и загрях к’во става.
С тоя мой фанатичен поглед, наболата брада и синята яка на ризата ми, де факто са ме сметнали за контрольор в градския транспорт. Ех, суета, суета…
The President of the Galaxy 