Стих за Сливен (с дълбока почит)

Стандарт

Ти знаеш ли като Сливен такъв друг

шибан, мръсен, грозен, гаден, черен и мангалски град?

************************************************

О, брат, едно лято там ме би

   страхотен, силен, едър, гаден, леден и ужасен град.

Главата ми напука като червен домат.

А мене брат, във този град, ме би не град,

а някакъв Баба Али, герой от Листопад.

На пазара, обидил съм го нещо май на мама,

задето го помолих благо да не ми краде колелото само.

Той свирна познатия сигнал и братовчедите му,

към четирийййдесет и двама джентълмени гладни

ме пребиха със тесли, тояги, сопи, геги, брадви и шамари сополиво гадни.

Пък аз, бе брат, разминах се изглежда леко от бедите

в този прашен, неумит и много много скучно гаден,

провинциален, ветровит и цинганарски град.

Не се сърдете брат, но само си разбих колата

в един дълбок, дълбок по улицата трап.

А още много време има до заплата…

Сливен, Сливен…

шибан, мръсен, грозен, гаден, черен и мангалски град!

Не бих те пожелал и на най-големия си враг.

А, ко речи? Кажи баба тенкю! Ко, не!