Цък.
**********************************
Търсите нея? Търсите я отдавна? Но безуспешно. Вчера отново се оглеждахте в библиотеката за нея? Напразно, защото тя не беше там?
Но къде да я намерите, коя е тя?
Тя е перфектната половинка за Вашия вкус. С плътни чувствени устни, възхитителна усмивка и благ характер.
Създадена за грях. Нежните извивки на божественото й тяло са с мерки 90-60-90.
С кадифена кожа и цели пет вида цвят на косата куклата Афродита Ви очаква, за да Ви направи най-щастливия мъж на Земята.
Вземете вашата древногръцка богиня от магазини „Помпи с Помпей“ само сега на удивителната цена от 222 лв. и я помпете ненаситно, докато смъртта ви раздели.
Поръчайте в следващите 30 минути на адрес http://www.pompikatovPompei.org и получавате съвсем, ама съвсем безплатно 12 волтов компресор с манометър за напълно безопасно надуване и за всеки случай – ако страстите много се разгорещят – комплект от пет лепенки за спукана гума.
Помпи с Помпей, помпи като Змей!
**********************************
– Т’ва рекламите са като да тракаш с пръчка в кофа помия – не мога да повярвам докъде са ни докарали мръсните капиталисти. Митко Калитков се изхрачи звучно през прозореца и с едно натискане на копчето смени канала на малкия си телевизор Велико Търново 84.
Цък.
**********************************
Вие сте с Би Ти Ви новините, аз съм Юксел Накадриев.
Оповестиха нов списък на политици, висши чиновници, магистрати и семействата им, които са имали влогове във фалиралата КТБ. Освен политиците, за които до днес се знаеше, че са имали авоари, изникнаха много нови имена, още от Нелиту Тодорова – здравей Нели.
**********************************
– Бе, Юкселе, няма да престанеш да ревеш като недозаклано магаре. Т’ва може и Евгени Минчев да го е възбуждало навремето, да е било музика в ушите му, но на нас, драгите зрители, хич не ни се нрави – продължи да черногледства младежът Калитков.
– Ааа, ама и вий сте едни подкупни мекотели. Защо не кажете, че очилатата ви водеща на ежедневното предаване за анализи на политиката също има тлъста сметчица там. Очилатка Ризова ли беше, к’ва беше. И кой в крайна сметка източи банката. Кажете #КОЙ.
– Съвсем ми се скапа настроението. В близките 5 месеца няма да пускам телевизора. Дай да хвана да почета малко Чърчил. – Чърчиле, къде си, брат? – аятолахът на безработните заби поглед в четвърти том от История на Втората световна война и не след дълго заспа, успокоен от монотонността на битките по фронтовата линия на Северна Нормандия.
Три месеца бяха изминали откакто Митко Калитков извърши последния си бляскав подвиг в защита на онеправданите млади висшисти. Оттогава рутината на ежедневието го обгърна в пелената на забравата си и пролетарската му страст по инерция зави в посоката на милионите мравки работници – онези почти роботизирани модерни роби, заставени да се движат във водовъртежа на отегчителния си и монотонен, почти Сизифовски труд, заради къшея хляб и малката си панелна кутийка, наречена апартамент в София.
Преди известно време грозноватият зубър насмалко да се излъже и да се хване на почтена, но доста съмнителна откъм безопасността на труда работа в един магазин за фойерверки. Скъпа услуга му направи голямата уста на интервюиращия го нежен мъж, който съумя да отговори с изключителна искреност на опипващите почвата въпроси на кандидат Калитков, като например защо мястото е вакантно?
– А, ами – заобяснява интервюиращата мека китка – предният служител, Наско пироманчето му викахме, голям сладур, и имаше секси дупе; та той се взриви миналата неделя по време на един спектакъл за рождения ден на любовницата на виден корпулентен политик. Ама иначе се получи много хубава заря. Даже утре е погребението. Да, доста необичайно погребение – ще се проведе на няколко места, просто защото не можахме да изчъгъркаме нацяло колегата и главата му остана в центъра, а краката в Младост 3. Торсът е в Люлин, едната ръка е в Обеля, а другата е в Зона Б5. Окото пък, за жалост, го загубихме, понеже един кон го глътнал, докато пиел от коритото си на водопой в Боженци. Аз пък си запазих в буркан познай какво? – смигна му педалюгата.
Разказът така разтърси мечтателя за реални осигуровки, че под една или друга форма чутото завладя подсъзнанието му и му се явяваше като съновидение седмици наред.
Тази нощ сънят на демоничният възмездител Митко отново бе по-неспокоен от обикновено. В съня си видя кентавърът Юксел Кадриев да пие от корито с помия, в което плуваха десетки човешки очи и уши. Последва сцена, на пръв поглед романтична, но всъщност доста смущаваща. Възлюбената Райна най-накрая бе омекнала в ръцете му. Действието се развиваше някъде около Свети Валентин, а те двамата с Райна седяха на пейка в парка. Галейки меката й кожа, Митко усещаше нещо нередно, докато изведнъж не се чу – БАМ – като от спукване на гума и изгората му не полетя във въздуха със силен съскащ звук. Тогава отнякъде изскочи лорд Евгени Минчев (единственият лорд, спечелил титлата с гъза си) с празен буркан и ножичка в ръцете и му каза в рима: „Ей, сладуррр, искам за колекцията си твоя шнурррр“.
**********************************
На сутринта аятолахът на безработните реши да тръгне на нов джихад срещу мръсните капиталисти. Просто трябваше да се отърси от влиянието на масмедиите и рефлексиите в подпочвените пластове на психиката си. Гаврътна две чашки огнена вода за уста и прекара целия ден в изучаване на материалите в пресата за нередностите в българските банки. Накрая главата му пламна, погледът му причерня и устата му до късни доби проклинаше цялата българска изедническа пасмина.
Мерникът на матадора се прицели в новото КТБ – Първа инвестиционна банка. Порочна институция с безупречен пи ар, плащаща солидни възнаграждения на телевизии и известни публични личности, за да изчисти петната от имиджа си на необезпечен кредитен агент. А за безскрупулните практики на собствениците Цеко Минев и Исмайло Мутафчиев, за мръсните им далавери, имаше не само слухове, но и доказателства, които обаче продажните медии ингорираха.
Често наричана „гнила ябълка“ и обслужваща бизнеса на корпулентния бизнесмен Дебелян, заради партито на чиято любовница се взривил Наско пиромана от фирмата за фойерверки, Първа инвестиционна банка, или Fibank, напълно си заслужавала някой и друг перформанс „а ла Митко Калитков“.
Корифеят на куртоазния стил и реторичното подмазвачество бързо спретна едно прилично CV за обявената позиция за специалист по общи банкови операции в централния клон на банката. Явно търсиха човек за общо баламосване и лъгунтене на нещастниците, прекрачили прага на омразната институция.
В CV-то се споменаваше, че Димитър Карамелов Калитков от най ранна детска възраст е продавал пъпеши с братовчед си Ганко на пазаря в Тополовград и се оправял с пари, банкиране, баламосване, лихви и вересия. После следвал в техникум по икономика с профил в кредитирането, където учил при полуевреи сарафи, а най-накрая завършил в Библиотекарския университет степен по информационно брокерство. Преди месец приключил стажа си при Левон Хампарцумян, но напуснал, защото стиснатият арменец не му изплатил два болнични листа за отсъствие поради дюстабанлизъм.
Така изготвената примамка бе успешно заложена от ловецът на банкерски глави и не след дълго капиталистите клъвнаха.
**********************************
Точно в 9:55 минути в централния офис на Първа инвестиционна банка влезе млад очилат мъж. На одухотвореното му лице бе изписана тънка, почти издайническа усмивка в стил Мона Лиза. В ръцете си държеше пакет с кучешка храна на гранули. Очевидно това и дъвчеше.
– Кучешка бисквитка? – предложи очилаткото на останалите кандидати в чакалнята, но те видимо се смутиха от това неуместно гастрономическо удоволствие.
След няколко минути неловко мълчание между конкурентите, Митко нададе пискливия си глас сред тишината и каза шеговито: – Бе, колеги, от вътрешен човек научих, че без да си ипотекираш жилището срещу заем от 5 бонки, който пак да внесеш като депозит в банката, няма как да те вземат на работа тука. Понеже въртели едни пари, заради Дебелян.
Двама-трима неуверени многоимотници, разколебани от вероятната загуба на хубавите си боксониери, пристъпиха плахо назад и напуснаха състезанието.
Докато чакаше чинно реда си и хрупаше гранули, предвестника на мрака за гешефтарите успя да разубеди още трима кандидат-банкери с подобни аргументи, най-изкусният от които беше, че шефа на банката Цеко и много от неговите капиталистически приятели по уиски нямали бъбреци, и всички нови служители били подлагани на тест за съвместимост. Защото, в случай че не могат да покрият със заплатите си солените глоби които трупат, заради неизпълнение на непосилните таргети, щели да ги накарат да подпишат споразумение за размяна на единия си бъбрек.
Поканиха най-сетне и „Дълбокото гърло“ Калитков да влезе в стаята за интервюта. Посрещна го млада и засукана банкерка с бизнес облекло в стил разюздана стюардеса, чието тъмно червило стоеше на устните й като покана за секс. Зад офис масата седяха другите членове на конкурсното жури. Мъж с обилен косопад в смръцафръцан костюм и изтупана лелка с вид на спаружена красавица от ранните 90, по чиито джуки бе обилно размазано искрящо ярко червило. На пръв поглед непредубеденият наблюдател би предположил, че скоро е яла лютеница.
С обиграното си око на шпионин от калитковските тайни служби Митко забеляза ненатрапчивото присъствие на охранителна видеокамера, чиято бленда дискретно се въртеше, сякаш някой бизнес воайор фокусира и увеличава образа.
Хм, помисли си Калитков – очевидно Големият брат ни гледа.
По стените на офиса бяха разлепени постери с успели спортисти, които мазно, мазно се усмихваха, държейки по кредитна карта от Fibank. Мама ви продажна – едвам сдържа мислите си Митака.
Пръв започна мъжът плешивец.
– Виждам, че сте се занимавал с търговия и дори сте работил при г-н Хампарцумян. Имате ли препоръка? – Не – отвърна отсечено кандидатът. Старата стипца му свиди даже мастило за химикала, че да драсне една препоръка. Но мога да ви разкажа за мръсните му тайни ако ме наемете. Ще подшушна на кои пазари е хвърлил око. – почна да ги изушава Митко.
Камерата се развълнува и лекичко се разтресе. – Дали онзи гад на монитора вече не е получил оргазъм от очаквания промишлен шпионаж на конкуренцията? – помисли си Митко.
Втора се обади лелката с лютеница по устата.
– Разбираме, че Вие, г-н Калитков, сте ценен кадър. Бихме искали да Ви предложим нещо по-специално. С Вашите познания можете да попълните екипа ни за банкова диверсия, с който подкопаваме бизнеса на съперниците и чистим реномето на банката от калните кампании в контролираните от тях медии, а и в малкото останали честни сайтчета.
– Какво? Искате да троля? – сащиса се Митко. Искате да съм трол и умишлено да потулвам истината?
– Не, не – заобяснява се Лютеницата. В никакъв случай. Само трябва да отблъсквате атаките и да ни представяте в по-добра светлина като кредитна институция. Заплатата е 2500 лв. на месец твърдо и процент от всяка натролена, аъъъ, блокирана дискредитираща информация.
– Ми, трябва да си помисля. – отвърна Калитков. На друго място бих взел повечко. Сега ми предлагат да стана шеф на пожарната в село Меричлери – винаги съм си мечтал да служа на обществото по благороден начин. Не можете ли да ми качите малко възнаграждението, за да натежи везната към Вас и – иронично натърти Митко – към Сатаната?
Тогава се намеси палавата стюардеса. Тя се обърна към него с фамилиарното г-н Митко, като преметна изкусително косата си и облиза с език сочните си устни. – Аз винаги съм искала такъв доблестен мъж като Вас до себе си. Мисля, че ще Ви схрускам ако дойдете с пожарникарска униформа довечера в мезонета ми! Вие имате ли си приятелка?
– Не, имам си приятел! – сопнато й отговори Митко. – тя остана като сащисана.
– Я звънни на Цеко да го питаш колко дава. Под 10500 не падам. – каза нетърпеливо младият пожарникар, оставяйки журиращите в ступор, като размаха ръка по посока на камерата.
Лелката с лютеницата звънна по телефона. Гласът в слушалката й заръча да изчака малко. Докато всички чакаха, Митко извади кесийката с кучешка храна и лакомо се натъпка с гранули, ръмжейки при всеки по-неодобрителен поглед на присъстващите към себе си.
Петминутното чакане го изнерви доста. Гласът в слушалката се обади отново с потвърждение.
– Г-н Калитков – започна лелята – Цеко, аъъъ, изпълнителният директор е съгласен на пет и петстотин и Ви съветвам да приемете, защото едвам е убедил Дебелян, аъъъъ, основния си съдружник, да се съгласи. Може би не знаете, но той също е доста стиснат. Напоследък похарчи много за изкупуване на бизнеси.
– Изведнъж Митко скочи от стола си, хвърли гранулите и се развика. – Мръсни капиталисти, паднахте ли ми в ръцете! Всичко записах, всичко! Този диктофон довечера отива в новините. А сега – джаф, уаффффф, – разлая се той като побеснял пес – ще видите как върколак яде банкери. И с тези думи почна да обръща бюра и лавици, да къса плакати и на четири крака да преследва журито, което хапеше по краката в ролята си на разлютен питбул.
– Тримата от журито панически избягаха и оставиха Митко сам. Той изплю част от крачола на плешондера, откачи камерата и демонстративно маркира територията си. След това охраната го изрита.
Язвителният запис за зависимостите в ПИБ не стигна до нито една медия. Никой нямаше моментен интерес да го публикува. Само в българския домейн на Анонимните се престрашиха, но публикацията бе залята с коментари на батарея тролове (като petercho_petrov, Nina_Lalovaa, haveikata 2012 и много други), които омаловажаваха казаното с коментарите си.
The President of the Galaxy 