Приключенията на Митко – Апокалипсис в книжарницата

В един късен есенен следобед Митко препрочиташе настървено петия том от мемоарите на Чърчил и екстатичната му възбуда го бе транслирала в Нормандия през юни 1944г., където се виждаше като един от десантчиците през Денят „Д“.  Данчо Мазника пък дремеше на русенското си легло и попръцкваше на пресекулки, вероятно сънувайки как се пече на плажа Варадеро, обкръжен от знойни мулатки.  Тъкмо тогава внезапното звънене на старата  раздрънкана Nokia на Митака разнесе мелодично полифонията на „nokia old tune“ и извади от глъбините на въображението двамата хубостници.

Търъръ-ра, търъръ-ра, търъръ-ра – ръ- ръъъъъъърррр…

– М-да, моля, –  отговори с провлачения си и апатично-гъгнещ глас Калитков.

– Да, да, мога утре към обяд, – продължи с престорена учтивост разговора той, а в очите му припламваха дяволитите искри на зараждащия се в главата му пъклен план.

Обаждането беше от ейчарите на голяма верига гръцки книжарници, по чиято обява Митко кандидатства неотдавна. Бързата справка за тях в сайта  „бг-работодател“ бе повече от категорична. Собствениците – лукави гръцки инвеститори – и мениджърският им екип от гърчеещи се продажни мекотели бяха безскрупулни чудовища и мекерета, които дерибействаха без свян.

Снайперистът с диоптрите моментално реши да отстреля попадналия в капана дивеч и да щурмува за пореден път крепостта на Саурона. Допълнително самочувствие му вдъхна фактът, че обявата е за място на продавач-консултант  в тясната му специалност – книгите.

Смелият войн на безработицата прати мейл  с окомплектованите си документи направо на изпълнителния директор в България, също грък, на име Измамвакис Мазонакис, който, поради прекомерния си педантизъм, водел интервютата с кандидатите за работа сам.

На следния ден, в уречения  час, нашият герой многоопитен застана гордо изправен пред директора и му задекламира патетично мотивационното си писмо. Г-н Мазонакис е възхитен, слушайки характеристиките на перфектния кандидат….

 

    Мотивационно писмо

 

Уважаеми г-н Измамвакис Мазонакис,

Това писмо го пиша по повод на обявената позиция от Вас  за главен продавач-консултант в най-елитната книжарница на Земята. 

Аз съм самомотивираща се личност, търсеща възможност за поемане на инициатива, предоставяне на доверие и възможност за относителна самостоятелност в работата.

Ако някога сте си представяли, че може да наемете човек, който да увеличи Вашите продажби за 3 месеца с 20%, тогава сте попаднали на точния човек.

Бих искал да изразя своя интерес към длъжността и да кандидатствувам за нея, тъй като смятам, че моята квалификация, опит и личностни качества отговарят на изискванията, посочени в обявата.

Завършил съм Библиотекознание в Харвард и съм специализирал подвързване на книги в Йейл и Масачузетския технологичен институт.

Доскоро работих в Наса, но ме уволниха, защото исках да кажа истината за извънземните на мама.

Много ми допада идеята да подреждам книги по цял ден и да прислужвам на прищевките на капризните клиенти.

Мечтата ми е да работя като продавач в книжарница. Даже, досега, като ми беше скучно, влизах в книжарниците по главната улица и се правих безплатно на продавач, за да съм по-близо до най-съкровеното ми желание – да съм продавач на книги и разни други дрънкулки.

– Браво, моето момче, браво, ти си Избрания, ти си Книжаря  – си мънкаше под носа  гръцкият шеф, видимо доволен от кандидата. Той трепереше от вълнение, наслаждавайки се на красивите думи на тази златна находка и дори  изпусна малко метан в гащите си от вълнение .

…Но опиянението  от благата реч бързо свърши, защото Митко автоматически детонира тиктакащата бомба в главата си.

– Абе ей, ти, мазен византиец, гнусен орк, прокажен гърчуля, к‘во ш‘се лъжем още? Много добре знам, че ще ми плащате малко, ще ме скъсвате от бачкане и няма да ми давате парите редовно. Освен това сигурно ще има глоби и ще искате да мия витрините и колата на шефа.

– Само пълен нещастник ще се реши да започне работа при вас. Айде, махай ми се от главата, че имам да търся работа. Да ви се е и невидяла и гръцката икономика, пуста да остане и кризата ви. Пуууууу, ся заради вас не мога да си намеря  работа, съответстваща на квалификацията ми. Аййййй сектир. – завършва канонадата от картечни слова разяреният защитник на онеправданите.

– Юда, Ефиалис, чадо искариотско, ти, Бруте, извика като попарен г-н Измамвакис, и,  разстроен силно от думите на очилаткото, избухна тутакси и се разбесня като порядъчен фелдфебел, като замахна с настолната си лампа към Митко. Но Калитков се изплъзна ловко от удара и нанесе офанзива с карате  ритник, за който и Жан-Клод Ван Дам би му завидял.   Обаче координацията му не беше прецизна, подхлъзна се и фрасна гардероба. Тежката лавица от масивен дъб се наклони застрашително и се стовари с грохот, размазвайки  Мазонакис, който  изпадна в несвяст.

Митко удържа за кой ли път славна победа в  двубоя с подземните твари на сивата икономика и възторжено си тръгна, ликувайки по коридора. Останалите кандидати, чакащи във фоайето, го погледнаха със завист и си казаха един на друг: „Край, свърши се, тоя цайс взе мястото.“ Той на свой ред ги изгледа високомерно и отсече: „О, свещенна простота.“