Мина се месец, откакто Мохамитко почна като майстор на дюнери при дон Омар и симпатичните брадясали колеги араби. Дюнерджийницата се намираше на централно място по бул. „Мария Луиза“ – в района на Женския пазар и Баня Баши джамия, където се концентрират и шляят доста мюсюлмани – араби и чернокожи, и братя роми, ръзбиръш ли (чи къде без тях).
В живописния участък човек може да чуе често българската реч да заглъхва внезапно сред вълната от оглушителните арабски крясъци на темпераментните семити. Самият им външен вид и закодираната ни ксенофобска нагласа те напрягат и те карат да се озърташ настръхнал, опасявайки се от посегателство на „талибаните“ върху портфейла, пазарската чанта или гръкляна ти.
Но Митко не робува на тези примитивни нагласи. Той е космополит, човеколюбец и искрен филантроп. Държи се алтруистично с почти всички нему приятни чужденци, бежанци и гости на страната ни и ги предупреждава да бъдат предпазливи, ако срещнат в района кан Баян или белокосото джудженце Сидер, водещи групички паравоенни формирования от ячки младежи в шпицкоманден строй.
Бавно и полека Митко отново тръгна по коловозите на живота, преодолявайки скалната маса, изпречила се на пътя му в злокобния образ на безпаричието и нищетата. Даже се писа застъпник на комунягите в изборите за парламент и взе няколко кинта отгоре към заплатата си. Да, наистина работата му потръгна. Семестърът скоро почваше, Райна се прибираше от Панагюрище, както и Данчо Пиарчето, зареден с пари за заеми. Икономичният бит на Калиткото и безплатната храна му позволиха да закърпи бюджета и дори да докара лек префицит – демек, да спести мангизи.
Работата в дюнерджийницата спореше. Митко откри латентния си кулинарен талант, но рутината, жегата около грила и капризите на клиентите му идваха в повече. Той не можеше да се разправя по цял ден с грубияни. Беше нежна и ранима душа, свикнала на общуване, декорирано с добри обноски и диалогичност. Затова намери начин да си отмъщава бавно и полека на цялата консуматорска паплач, дошла да похапне мазен дюнер, вместо да се храни целесъобразно с мюсли и да не прекалява с пърженото и кюфтаците.
След задълбочен кинематографски преглед на епизодите на „Вкусно“ шеф Калитков създаде своя тайна гадна съставка за белия млечен сос на дюнера. Парадоксално, но тя се хареса много на всички и дюнерджийницата пожъна небивал успех. Мало и голямо заприижда от вси близки квартали и гета, за да кусне от сосчето на очилатия майстор. Даже професора Вучков, кумира на Митко сред медийните громители на прогнилата капиталистическа система, мина веднъж, подучен от свой зрител по телевизия Евроком и си облиза устните с характерното само за него и Джокера (в ролята Хийт Леджър) пъргаво облизване. А Митко му взе автограф и си размениха телефоните. Професора остана възхитен от интелектуалната мощ и скрития патос на комсомолеца и му обеща да ходатайства за него пред някой от многобройните си влиятелни приятели в медиите. Подари му и новата си мемоарна книга. Редовно започна да се отбива за вкусен дюнер, който, разбира се, получаваше с предимство, повече месо и без сос.
А каква беше тайната гадна съставка на митковия сос. Специално за вас енигмата ще бъде открита. Чисто и просто Митко сипваше с един стар черпак субстанция от вмирисаната тоалетна чиния на дюнерджийницата, немита кой знае откога. Пикочът явно се услаждаше много на клиентите, или пък тази гастрономическа сласт на соса се дължеше на плацебо ефекта от поставения надпис – „дюнер със специален сос с тайна съставка“? Кой знае колко гадости сме изяли всеки път, когато на сервитьора или готвача му хрумне да се избъзика, ей така, за шоуто? Тц, тц, тц!
Собственикът на дюнерджийницата – дон Омар – е холеричен човек с простовато и грубо излъчване, но имаше и нещо скрито зад пресметливата му физиономия. Той много си харесваше Мохамитко, даваше му бонуси заради тайната съставка и увеличения оборот, обаче все пак на Митко му се струваше, че имаше нещо гнило в дон Омар. Омар винаги ставаше подозрителен привечер, когато отчиташе касата и очакваше, като че ли заговорнически, някой да дойде. Веднъж в библиотеката на библиотекарското школо Митко разгърна един учебник по физиогномика и състави набързо кратка класификация по чертите на лицето на работодателя си. Резултатът – психопат и терорист със садистични наклонности, хладнокръвен до немай къде, жив гявол – нещо като прототип на арабския Ханибал Лектър с потенциална възможност за патологичен аналог с Доку Умаров.
Всичко се изясни в концепцията на Митака, когато в една септемврийска вечер, час след края на работното време, той се върна да си вземе забравения английско-български технически речник. Завари обекта с отворена врата и с ловкостта на прегладнял рис се приготви да спипа крадците на месо, както си мислеше, но тъкмо преди да светне лампата дочу от склада да се носи разпалена арабска реч – „О, йуджахидуна фи сабили л-лахи (тоест, „Да се бием за джихада!“) … Митко се промъкна тихомълком и в сумрака разпозна дон Омар с десетина други лица – някои от колегите му, а другите – редовни кибици в дюнера. За какво съзаклятничеха и кои бяха всъщност те?
В случайно попаднало в автора на този текст копие на засекретен доклад от българското контраразузнаване четем, че Демир Баба баш Баир Будала ибн Джангър Мушама, или накратко дон Омар, от година и нещо е бил лидер на терористична клетка с кодово име „Аслъ асланите на Леванта“ на територията на България, начело на която е набирал джихадистки бойци за баталните полета в Сирия и Ирак, където страшната организация ИДИЛ (Ислямска държава в Ирак и Леванта) се опитва да създаде своя държава, доминирана от повелите на шериата. В медийното пространство са публикувани най-ярките й пропагандни похвати – видеоклипове, в които се режат драматично главите на заловените от ислямистките главорези беззащитни западни репортьори.
Вай-вай-вай, къде се е забъркало наш’то момче. Точно в същата злополучна вечер дон Омар и Сие планираха сафари ексурзията си до Сирия, предхождана от бомбен атентат в БГ-то и обсъждаха кой жалък нещастник да ползват за муле в подготвяния терористичен атентат. Митко не знаеше още тези подробности и именно заради това събра куража да остане да подслушва, но за зла беда се натъкна на заложения по-рано от самия него капан за плъхове. Капанът пък го щракна по набралия гной палец на десния крак, който беше с обратен растеж на нокътя и постоянно съсирваше с гной. Последва гърлен вик – аеаеаеаеаеаеаеаеаееа- , подир който от склада наизскачаха една дузина талибани с оголени ками и спипаха къртицата на местопрестъплението:
– Мохамитко, аркадаш! – заговори му със заповеднически тон донът-лидер на терористите. – Или си с нас в битката за правата вяра, или утре заранта клиентелата ще се храни с прясна доставка от човешко месце за дюнера. Избирай!
– Ама, аз, аз, аз, аз, аз… – зазаеква Калитков – няма на никой да кажа, бе шефче. Честна скаутска.
– Хасанеййй, – изкряска злият арабин – включи резервния фризер, ще разфасоваме малко прясно месце за грила.
– Д, д, добре, с вас съм! – промълви Митко и си каза наум псалом 23-ти.
– Ха-така – изсумтя одобрително Омар – само трябва да се закълнеш и да приемеш исляма. А, и още една малка подробност. Налага се да те резнем, че нали такава е традицията при нас. Спокойно, няма да е много на дълбочко.
Е сега вече Митко, който си беше агностик до мозъка на костите, започна да се моли мислено на Светата Троица, Дева Мария и всички светии, за които беше чувал, барабар с девата от Гуадалупе и свети Онуфрий.
След като клетвената церемония премина, а лицето на Митко придоби цвета на платното, което Биляна мома белеше на охридското езеро в едноименната народна песен, дойде ред и на процедурата по клъцването.
Хасан, дясната ръка на дон Омар, наточи хубавичката инструмента и със садистична усмивка прикани Митето да си събуе панталоните.
Апостроф! За мнозина „ефектът на пеперудата“ е несериозен и преувеличен феномен. Твърди се, че съгласно принципите му едно пърхане на крилцата на пеперуда на другия край на света може да доведе до верига от взаимосвързани събития в сложни отношения, които да ни повлияят радикално и цялостно, като, да речем, да ни връхлети цунами или пък нашествие от гигантски мутирали сурикати-вампири. Да, трудно може да се случи подобно подредба на обстоятелства и съвпадения, но не е и невъзможно.
Благодарение на такъв фантастичен порядък и на самото хаотично късметлийско стечение на вселенските закони Митко Калитков оттърва кожичката на своя малък капитан, защото на предната вечер в един малък апартамент в ж.к. Банишора между средностатистическия бачкатор Продан Тишков и благоверната му съпруга Любинка избухна скандал, свързан с дилемата дали да се пусне мача на Лудогорец от Шампионската лига или да се гледа предпоследния епизод на хитовия турски сериал с Къванч Татлъту „Север – Юг“. Естествено, съпругата надделяла в колизията и разстроеният Продан решил да гледа мача с комшулука от съседния вход на панелката – бат Радой. Те не само че си изгледали необезпокоявани мача, но и се попочерпили обилно с 50 градусова парцуца за вкарания гол на Реал Мадрид . Продан си тръгнал фиркан до козирката по първи петли и лазейки на четири крака така се омотал, че стигнал до един трафопост на бул. Мария Луиза, близо до дюнерджийницата на Митко, където внезапно го споходило рядкото щастие. А то го споходило заради развалената партида с лютеница на бат Радой, с която обилно си намазал по-рано няколко филии, за да засити вълчия си пиянски глад. А партидата лютеница била развалена, понеже миналата есен, когато бат Радой и жена му Кунка я правили на селския двор в Годеч, една пчела, на име Мая, за сетен път отрязала любовните копнежи и брътвежи на дълбоко влюбения в нея стършел Цеко и той, съкрушен от любовна мъка, решил да сложи край на жалкия си инсектоиден живот. Това му решение дошло спонтанно, докато прелитал над казана с врящата лютеница, където се врязал като японско камикадзе в американски самолетоносач. Така лютеницата от този казан се развалила и чича ви Продан получил разстройство. Преголямата си нужда завалията облекчил не зад някой храст, защото кметицата Фандъкова наредила да се изсече близката детска площадка с храстчета, подготвяки парцела за строеж на нов търговски комплекс към Женския пазар, а баш в трафопоста, който бил оставен отключен по невнимание от един недоспал си електротехник със сластолюбиви съседи младоженци и тънки панелни стени.
И тъй, Продан се прибрал успешно без да нацапа гащите, но историята не свършва до тук, защо Митко вече почти ги е нацапал.
На вечерта, приблизително по времето, когато Хасан точел ножа за обрязване, един друг Хасан, циганина Хасан от Филиповци, баща на седем гладни чавета, повел дружина от индобългари – все негови братовчеди по пряка и съребрена линия, – всичко деветима юнаци, та, повел ги да крадат джилязу и джица. Минали те и през локацията на Дюнера, където орловия поглед на Хасан забелязал открехнатата врата на трафопоста. С котешка ловкост манговците проникнали във високоволтовото съоръжение и наизвадили теслите и кирките, с които къртили уличните шахти за шок и ужас на общинарите. Но водачът им Хасан се хлъзнал на минирания от Продан участък и паднал върху некви кабелаци, като без да иска забил кирка в трансформатора. Последвала мълния и братюту роми засветили като коледни елхи за миг, а в района станал токов удар и електричеството в околността спряло. Е, и токът в дюнерджийницата спрял и нямало как терористът Хасан да реже на тъмно.
Митко изказа предположението, че това е знак от Аллах да отложат за седмица-две ритуалът, като за по-солидна аргументация се позовал на сура „Ал-Кахф“. Закле се и да отнесе тайната на Аслъ асланите в гроба си и се прибра, с уговорката да присъства на следващата сбирка.
През последвалите няколко дни Митко, ни жив, ни умрял, ходеше на работа и навлизаше все по-надълбоко в тайните на терористичната клетка. Въпреки че му казваха, че го обучават за елитен ислямистки войн, част от корпус, който трябвало да срита задниците на стадо американски тюлени, подготвяни от генералитета на негрото Обама да убият шефа на ИДИЛ – Абу Бакр ал-Багдади, Митака много добре съзнаваше, че го стягат за муле, което да взривят дистанционно в някоя цел за атакуване в столицата.
В тези дни на грохот и падение някак си очилаткото събра смелост в името на свободата да се изправи срещу терора и намери начин да се свърже с инспектора от ДАНС Стрезов,на който изпорти арабите. Стрезов – престарял, но обигран антитерорист със социалистически мустак и необикновен талант да надушва интуитивно истината, вербува набързо комсомолеца за агент и го инструктира подробно как да действа в обтегнатата ситуация. Даже му показа йога техника за успокояване на дишането и понижаване на адреналина. С добавката на няколко хай-тек шпионски джаджи и пудра против изпотяване на ръце, Митко Калитков се прероди в ъпгрейдвана версия на агент 007.
Седмица по-късно дансаджийте вече събраха необходимите доказателства и в ранни доби маскираните бабаити от ударния им отряд изловиха ислямистите по бели гащи. Акцията остана скрита от публичното пространство и обществеността, а Митко се записа в златната страница на българската агентура с хладнокръвно изиграната си роля. За жалост, единствената облага, която получи, беше медал за храброст от вицепрезидента Маргарита Попова.
Доблестните и героични постъпки са едно, но хляба и мръвката са съвсем друго нещо. Някои постоянно оцеляват, като вас и мен, защото други, като Митко Калитков, стоят срещу бурята. Калитков спаси нацията от чудовищния и зверски терористичен акт, планиран от модерните хуни, но загуби работата си и пак се превъплъти в нищожна отломка от армията на безработните младежи.
Ние обаче няма да забравим, че „Никога толкова много хора не са дължали толкова много на толкова малко човече, като Митко!“.
The President of the Galaxy 