Специално за всички преписвачи и копипейстъри публикувам един реферат по Обща психология, който и аз копипейстнах и поукрасих оттук-оттам!
Човекът е удивително същество. Някои биха казали – цяла вселена. С петте си сетива, от зората на своето осъзнато битие до ерата на космическите полети, той изследва заобикалящите го природни дадености, изучава естествените закони и наблюдава с нестихващ интерес явленията около себе си. В днешните времена на постмодернизъм и геоинформация, на цивилизованост и просвещение питащият се рационален дух на Хомо Сапиенс вече е покорил просторите на сушата, потайностите на морската шир, вникнал е в недрата на земята, разбил е ядрото на атома и гледа към безбрежната площ на космоса, която, по ирония на съдбата, може би след еони ще се свие пак до размерите на малка орехова черупка. И въпреки напредъка на компютърните технологии, развитието на медицината, проникновението на великите религии, вековете опит на спиритуалисти и шамани, и твърденията на медиуми от цял свят, че свободно черпят познание от „световното информационно поле“ остава неразгадана ТАЙНАТА на необятната човешка душевност. А с нея повече от столетие се занимава и вещата наука на Психологията.
Централно място в нейното поле на работа заема въпросът за човешката личност. Да, онова ефимерно съчетание между индивид, индивидуалност, характер и духовни качества. Свойството на човека да бъде нещо повече от животното и нещо по-малко от бога.
Към човешката личност и концепциите за структурата й е насочена моята работа в този текст. В следващите редове ще проследим заедно, уважаеми читатели, основните утвърдени концепции в психологическата наука за структурата на човешката личност.
Спрях се на тази тема, защото изучаването й, лично за мен, а и за Вас, уважаеми читатели, би отворило нови хоризонти в нашата персонална идентичност и самоопознаване, би ни приближило към онова заветно въжделение, което е влязло в основата на най-важните митове за произхода на човека и е наша отличителна черта, наш първороден грях – порива към знание.
Сега ще Ви приканя към малко търпение и известна доза концентрация, и ще Ви припомня думите на Зигмунд Фройд, с които той въвежда студентите си в неговия лекционен курс по Психоанализа: „Ако непознаването на материята не ви позволява да си съставите мнение, не бива нито да вярвате, нито да отричате. Трябва просто да изслушате това, което ще ви разкажа, и да го оставите да ви въздейства.“.
Преди да пристъпим към прегледа на основните концепции за структурата на личността е наложително да дефинираме самото понятие личност.
Според класическата дефиниция, личност е „човекът като индивид, лице с присъщите му духовни качества“. Първичната употреба на понятието се свързва с древногръцката философия, която въвежда термина „просопон“, лице, актьорската маска, употребявана в гръцките трагедии. По-късно, в римската философия, се въвежда понятието „persona“, чиято етимология отново е свързана с театъра – „per sonare“, „звуча“ – заради отвора на маската, през която се чувал гласът на актьора. Определянето на една личност като такава е комплексен въпрос. Личността – ако прибегнем до един редукционистки подход – представлява резултат от процеса на възпитание и самовъзпитание. Не всички хора могат да бъдат личности, тези които не осъзнават своята индивидуалност не могат да бъдат.[1] Тук опираме до аналогията с философския казус за съществото и същността – само осъзнатото същество, това със свои собствени извън инстинктивни нагласи, рефлексии, възпитание бива считано за същност.
Личността, това е човекът с неговия неповторим и специфичен начин, по който се приспособява и адаптира към обкръжаващата го социална среда. Понятието изразява и степен в развитието на човека. Повечето психолози са съгласни с определението за личността като съвкупност от социални отношения, но що се отнася до нейния произход, прояви и еволюция, сякаш няма единно мнение. Както правилно отбелязва един полски психолог – „Теориите за личността са почти толкова на брой, колкото и психолозите.“.
И тези теории най-общо могат да се определят като:
БИОГЕНЕТИЧНИ ТЕОРИИ – те поставят в основата на развитието на личността биологически предпоставки като: процеса на съзряване на организма, структурата на тялото, инстинктите и т.н.
СОЦОИГЕНЕТИЧНИ ТЕОРИИ – те се стараят да обяснят личността, изхождайки от взаимоотношенията на човека с другите хора и от структурата и характера на обществото.
ПСИХОГЕНЕТИЧНИ ТЕОРИИ – този подход приема за значими както вродените предпоставки, така и влиянието на средата за появата и развитието на личността, но поставя на преден план конкретни психични процеси, които определят това развитие.
Психолозите, по подобие на астрономите и тяхната лелеяна блян за една синтезна теория между Квантовата и тази на Относителността, си мечтаят за Обща теория на личността. Да се надяваме, че това някога ще стане, но дотогава… си оставаме с постулатите на класиците, които дори и да не са най-точни, са основата, на чиито рамене ще стъпят учените от бъдещето, за да откъснат зрелия плод на обединената теория за личността.
- Зигмунд Фройд
Основател на психоанализата и глъбинната психология. Роден във Фрайбург (Моравия). През 1860 г. семейството се премества във Виена, където остава до 1938 г. След завършване на медицина във Виенския университет той се стеми към научна кариера. Освен страстта си към изследователска работа и частна практика, на които посвещава по-голямата част от времето си, намира време за шах, посещения на опера и театър. Отличавал се е с изключителна работоспособност, феноменална памет и жажда за знания в различни области. Негови кумири са били Дарвин и Гьоте. Неговите съчинения са в 24 тома. Много и упорито е работил даже в последните години от живота си. Умира през 1939 г. в Англия.
Първоначално Фройд очертава организация на психиката, наречена „Топографски модел на личностната организация“. Съгласно този модел, в психичния живот на човека могат да се разграничат три степени: съзнавано, предсъзнавано и несъзнавано. Сферата на съзнателното се състои от преживявания, които осъзнаваме в даден момент от време. Съзнанието обхваща много малък процент от информацията, съхранявана в човешкия мозък.
Сферата на предсъзнателното, наричана „достъпна памет“, включва в себе си опита, който не осъзнаваме в даден момент, но можем бързо да върнем в съзнание или спонтанно, или в резултат на минимално усилие. Според Фройд предсъзнателното поставя мост между съзнаваната и несъзнавана психична област.
Сферата на несъзнаваното е самата дълбока и значима област на човешкия разум. Неъзнаваното представлява хранилище на примитивните инстинкти, емоции и спомени, които изпълват съзнанието. Доказателство за несъзнаваните процеси са забравени травми от детството, скрити враждебни чувства към родителите или сексуални желания, които не осъзнаваме.
Структура на личността
Концепцията за несъзнаваните психични процеси се явява централна в ранните описания на личностната организация. В началото на XX век Фройд преразглежда своя модел и въвежда три личностни структури: ид, его, суперего. Представеният модел е известен като „структурен модел на психичния живот“. Взаимовръзката между тези личностни структури и степента на съзнание показват, че докато сферата на ид-а е изцяло несъзнавана, то сферата на его-то и супер-егото действат на всеки от тези три нива на съзнание. Съзнанието обхваща всичките три личностни структури.
Ид.
Името „ид“ има латински произход и по Фройд означава изключително примитивен, инстинктивен и вроден аспект на личността. Функционира изцяло в сферата на несъзнаваното и е свързано с инстинктивните биологични подбуди. Ид-а съхранява своето значение през целия живот, макар и примитивен и освободен от ограничения. Подчинява се на т.н. принцип на удоволствието, изразяващ се в импулсивни, ирационални и нарцистични маниери, без значение за последствията за другите или самосъхранението. Фройд предполага, че ид има ролята на посредник между соматичните (телесни) и психичните процеси в организма.
Его.
Името его идва от латинското „аз“. Егото се стреми да изрази и удовлетвори желанията на ид в съответствие с ограниченията, налагани от външната среда и социалната реалност. В този смисъл его-то помага за обезпечаване на безопастност и самосъхранение на организма. За разлика от ид-а, природата на който се изразява в принципа на удоволствието, его-то се подчинява на принципа на реалността. Его-то, за разлика от ид-а, разграничава реалността от фантазията, променя се в съответствие с новия опит и участва в рационално-познавателните дейности.
Суперего.
За нормалното функциониране на индивида в обществото е необходимо притежанието на система от ценности, норми, етика, разумно съвместими с приетите от обкръжението. Суперего идва от латинското „супер“ – „свръх“ и „его“ – „аз“. Суперего-то е последният компонент на развиващата се личност, представляващо интернализирана версия на обществените норми и стандарти в поведението. Според вижданията на Фройд, човек не се ражда със суперего. Децата го придобиват, благодарение на взаимодейтвието с родителите, учителите и другите „формиращи“ фигури. Фройд разделя суперегото на две подсистеми: съвест и его-идеал. На Фройд принадлежи хипотезата за петте последователни стадия на развитие на личността: орален, анален, фалически, латентен, генитален
2. Алфред Адлер (1870-1937)
Роден във Виена. Завършил Виенския университет. През 1902 г. влиза в кръга на Фройд. Бил е първият президент на Виенското психоаналитично общество. През 1911 г. поради теоретични разногласия с Фройд го напуска (психоаналитичното общество) и основава Асоциация на индивидуалната психология. Открива консултативни центрове в училища, където провежда обучаващи програми с учители, социални работници и родители. През 1932 г. ,с разпространение на нацизма, А. Адлер емигрира в САЩ. Умира през 1937 г. в Шотландия.
Алфред Адлер често е представян като ученик на Зигмунд Фройд, противопоставящ се на своя учител и създаващ своя собствена концепция. Основните тези на индивидуалната психология, която той кодифицира, се изразяват в разбирането за индивидуалното като единно и самосъгласуващо се цяло. Адлер назовава своята теория „индивидуална“, по аналог на латинското „individuum“, означаващо неделим. Изхожда се от разбирането, че нито една проява на жизнена активност не може да се разглежда в изолация, а само в съотношение на личността като цяло: в мисленето, в чувствата, в действията и др. Тази единност в личността Адлер определя като стил на живот.
Той концептуализира следното: човешката личност може да бъде обяснена телеологически, отделните й елементи са доминирани от водещата цел за свой идеал на несъзнателното на индивида, за да превърне чувствата на малоценност в превъзходство (или по-скоро в пълноценност). Желанията на собствения идеал са спирани от социални и етически изисквания. Ако противодействащите фактори се пренебрегнат и индивида свръхкомпенсира, тогава ще се появи комплекс за малоценност, подхранвайки опасността за индивида да се превърне в егоцентричен, жаден за власт и агресивен или по-лошо. Той смята, че човешката личност може да бъде обяснена телеологически, отделните елементи са доминирани от водещата цел за свой идеал на несъзнателното на индивида, за да се превърнат чувствата на малоценност в превъзходство (или по-скоро в пълноценност). Желанията на собствения идеал са спирани от социални и етически изисквания. Признавайки значението на наследствеността и обкръжаващата среда за формиране на личността Адлер приема, че индивидуалността е продукт на тези две влияния.
3. Карл Густав Юнг (1875-1961)
Швейцарски психолог и психиатър. След завършване на Базелския университет през 1900 г. е работил в Цюрих. В този период се интересува от психоанализа и започва кореспонденция със З. Фройд. Тяхната среща в 1907 г. полага началото на продължително сътрудничество и активна дружба.
К. Г. Юнг е бил първият президент на Международната психоаналитическа асоциация. В 1913 г. настъпва разрив в личните взаимоотношения и научни контакти с Фройд, свързани с несъответствия в разбирането за ортодоксалната психоаналитическа теория за либидото. Юнг напуска клиниката и се ориентира към научна работа и частна практика. През тези и последващите години се поставя едно от основните понятия в неговата концепция – понятието за колективното безсъзнателно.
В резултат на преработката от Юнг на психоаналитичните възгледи се явява цял комплекс от сложни идеи из различни области от познанието, като психология, философия, астрология, археология, теология и литература.
Концепция за структурата на личността
Според Юнг, душата (аналогично на личност) се състои от три отделни, но взаимодействащи структури: 1) его, 2) лично безсъзнателно и 3) колективно безсъзнателно. Той изказва хипотезата за т.н. архиетипове (първични модели).
Его.
Явява се център в сферата на съзнанието. То е компонент на психиката, включващ мисли, чувтва, спомени, благодарение на които ние чувстваме своята цялостност, постоянство и се възприемаме като хора. Его-то служи на нашето самосъзнание и благодарение на него ние виждаме резултатите от своята съзнателна дейност.
Лично безсъзнателно.
Съчетава в себе си конфликти и спомени, които понякога биват осъзнавани, но по-късно потиснати и забравени. Според Юнг в личното безсъзнателно се съдържат комплекси от емоционално заредени мисли, чувства, спомени, съдържащи се в миналия личен опит на индивида или в родовата му памет.
Колективно безсъзнателно.
Дълбок слой в структурата на личността, според Юнг, който представлява хранилище на латентни следи от човешката памет, дори от човекоподобните ни предци – фантастът Франк Хърбърт взаимства този модел в романа си „ДЮН“, където го пресъздава в описанието на Бене-джезъритския орден. В него се отразяват мисли и чувства, общовалидни за всички човешки същества и резултат от нашето общо емоционално минало. Разбирането на Юнг за колективното безсъзнателно се свежда до цялото духовно наследство на човешката еволюция, възродена в структурата на мозъка на всеки индивид. В този смисъл съдържанието на колективното безсъзнателно се съхравява благодарение на наследствеността и е еднакво за човечеството. Това е концепция, станала основна причина за разрива в отношенията мужду Юнг и Фройд.
Според хипотезата на Юнг, колективното безсъзнателно се състои от мощни първични психически образувания, наречени архетипове (първични модели). Това са вродени идеи или спомени, които предразполагат хората да възприемат, преживяват и реагират на събитията по определен начин. В този смисъл са по-скоро предразполагащи фактори, под влияние на които хората реализират в своето поведение универсални модели на възприятия, мислене и действия.
Юнг нарича организиращия център в психичната система Цялостна личност или Тоталност на психиката. Тя се доближава до идеята за Висшия аз и е назовавана в различните култури Добър дух, Гений, Вътрешен спътник. Други подчасти на личността са Сянката (атрибут на Его, чрез който се осъзнават малките грехове и недостатъците, тъмната страна на емоциите) и Анимусът/ Анимата.
4. Епигоните
Авторите, които третират проблема за личността, разглеждайки го от различни страни, разработват и свои модели за нейната структура.
Вилхем Вунд приема, че фокус при личността е нейното съзнание. Според У. Джеймс фокусът е в стремежа на личността към развитие и просперитет в материалния свят.
Редица автори като К. Хорни, К .Роджърс, Г. Олпорт, А. Маслоу и др., отхвърлят подхода за надценяване на ирационалните компоненти на психиката при конструиране на структурата на личността. Те акцентират основно върху стремежа на хората към сигурност и безопасност, към задоволяване на собствените желания и потребности, върху самооценката на личността, върху общуването със себеподобните, върху изпълнението на социални роли, върху самоактуализацията на личността и т.н.
С. Рубинщайн психологизира структурата на личността. Според Рубинщайн в нея доминират елементи като: насоченост, способности, темперамент и характер. Все пак той успява да разшири този подход, като заявява, че структурата на личността се базира на това какво човек желае, какво може и какво действително е.
К. Платонов разработва следния модел за структурата на личността. Според него тя е конструирана от четири подструктурни образувания:
1) социално обусловена подструктура – включва самосъзнание, ценностни ориентации, социализация
2) психическа подструктура – психически процеси, психически качества, психически състояния, мотивация
3) биологически обусловена подструктура – висша нервна дейност, заложби, инстинкти, начин на обмяна на веществата
4) подструктура на социалния опит – минал опит, знания, умения
Х. Айзенк построява своя модел за личност, посредством т.нар. диспозиционен подход. Описва личността посредством диспозиции (черти), като залага и доминиращи личностни качества и състояния като интроверсия, екстраверсия и невротизъм.[2]
* * *
В заключение ще довавя думите си от началото, че човекът е пъстра палитра от най-различни съчетания и нюанси между основните цветове на живота. Това дали си интроверт, екстроверт, меланхолик, сангвиник, холерик и т.н. е следствие от уникалната среда, в която си попаднал и сред която ти е отредено да изживееш дните си на Земята. Живейте така, както чувствате вътрешно, че трябва да живеете и бъдете себе си в трупането на опит!
Източници:
Лекция по психология от Интернет
http://bg.wikipedia.org/wiki/Личност
http://www.rionamorgan.com/?p=788
Бележки:
[1] http://bg.wikipedia.org/wiki/Личност – Личност, 23.01.2014г.
[2] http://www.rionamorgan.com/?p=788 rionamorgan.com 24.01.2014г.
The President of the Galaxy 