Поредният съсед (стих, посветен на панелните неволи на един изстрадал интелектуалец)

Поредният съсед живей до нас,

и с дрелка дупчи преди обед.

Къртииии без свян – от ранно утро чак до късния следобед!

Поредният съсед не знай умора заради ремонтааа в хола.

5 години вече тропа и бумти кат бомбата Енола!

Той  има глас, и то гръмовен. От сутринта пердаши си децата…

а в полунощ си почва и жената.

Поредният съсед не се усмихва, но се сърди. Злопаметен е и

по стълбите не поздравява. Пералнята му – малка атомна турбина.

На центрофуга сутрин в пет разтриса  в сънищата ми  целия сюжет.

Поредният съсед не гледа миризлива котка. Но в гарсониерата му лаят

две питбулчета с рязани опашки .

Не чувства страх – от МВР или от Общината.

От блага дума не разбира, и все на мойто паркомясто спира.

Той няма съвест, нито срам – той няма страх от Бога – дори на Коледа  гърми пиратки и конфети в двора.

Поредният съсед върви към вас, върви към вас… без да му пука!
А аз пък вчера купих си  Макаров… щот и на мене вече не ми пука!