Странният случай с кучето Дрисо и момчето Крисо

Уважаеми мадами, господа и други заинтересовани полове,

С голямо удоволствие Ви съобщавам, че завърших

новелата, над която се потих през лятото на 2019 г.

Целия текст можете да прочетете на следния линк:

Странният случай с кучето Дрисо и момчето Крисо

А по-долу публикувам първа глава, за да добиете

представа дали ще Ви е интересноу!

 

Ваш оварваризатор на текстове

 Президентът на Галактиката

***********************************************************************************************

 

1. Приятно ми е, аз съм Сисо

Здравейте, аз съм Сисо. На галено от Стелиан. Аз съм съвсем нормално момче, което притежава съвсем ненормално куче.

Живея в един съвсем малък град, в който все още се случват съвсем необясними, магични и вълшебни неща. Съвсем като във филмите и приказките. Ще ви разкажа най-фантастичното нещо, което стана това лято, и което, сигурен съм, никога няма да стане в големите градове. Такава страхотно страхотийска история имам да ви споделям, че направо ще ви настръхнат космите на подмишницата като я чуете. Това е историята за странния случай с моя най-добър приятел – кучето Дрисо.

Дрисо е двугодишен Джак Ръсел териер. С кафява маска на главата, бял връх на муцунката и чисто бяло тяло. Има и едно голяяямо кафяво петно на гърба под формата на континента Южна Америка. Черният континент пък, Африката, му е като петно на диферинциала. Госпожата ми по География високо оцени петното Латинска Америка в началото на тази учебна година, когато се наложи за известно време Дрисо да идва с мен на училище. За малко щеше да лъсне и Африката, но спасих положението.

Името Дрисо е съкратено от Дриснян. Странно име, ми казва всеки, щом го чуе. Питали са ме дори: дали случайно не е кръстен на някой от мускетарите? Не, не е!  Ама пък как му приляга само. Не че се гордея много, но държа да отбележа, че сам си го кръстих Дриснян – исках да звучи различно и малко по-шеговито. Избрах му това име, защото като кутре-бебенце постоянно ми акаше върху леглото, едни такива завъртяни краваи,  усукани като баница, да му се завие на човек свят от тях. Нито бой помагаше да се отучи, нито нищо. Този му навик вече е почти забравен. Почти…

Всичко със странния случай на кучето Дрисо и момчето Крисо започна, когато с приятелите от блока решихме да проникнем в къщата на черната вещица, живееща до старите градските гробища – страшната баба Клошарка. Това трябваше да е нещо като тест за мъжество и тема за фукане пред кварталните красавички – особено пред сексабилната Ани.

Никой не знаеше името на баба Клошарка, нито пък откога живееше в съборетината си на края на града. Никой не знаеше има ли някакви роднини прегърбената и облечена в черно зловеща старица с гърбав нос. Нито пък на колко години беше дъртата беззъба злоба – може би на 200 и нагоре. Oтдалеч си личеше, че не й е чиста работата. Когато и да минеше през махалата ни, тътрузейки шумно след себе си куп железа и ламарини, кучето ми Дрисо силно я джафкаше. 

Едно единствено нещо се знаеше за нея…

Възрастните, особено кака Сийка от 3-я етаж и колежката й – разузнавачката Марийка от 4-я, шепнешком говореха, че е вещица и слуга на Сатаната… Че нощем се промъквала в гробищата, за да краде части от мъртъвците за зловещите й експерименти с черна магия. Само леля Пепа от Зоомаркета си приказваше с нея – понеже старата й е добър клиент и редовно купува храна за дебелия си котарак Писо. А Писо, о, казвам ви, от такъв бъхливец могат да ви настръхнат и космите в ушите, даже! Този котарак е огромен и опасен хищник с размерите на черна пантера. Носи му се славата на повелител на питбули и добермани. 

Но, нека да не бързаме толкова от самото начало. Има време. Тук винаги има време, както казва един шашав батко от махалата. Хайде сега да ви обясня накратко, точно в какъв град живея. Да ви кажа няколко лични работи, например, какво работят мама и тати, как ми взеха куче и как, докато Дрисо се опитваше да „прави любов с крака й“, се запознах с дамата на моето сърце  – сексабилната Ани. Може да ви разправя и куп други неща, с което да ви стана малко нещо досаден, но това го правя, за да не ме прекъсвате с глупави въпроси по средата на разказа, когато стане най-интересно.