Пет минути (есе в нонсенс стайл)

Стандарт
   Тази комична сцена видях днес. Тя провокира и следните безмислени смисли в главътъ ми.

   „Мило, идвам точно след пет минути“ – изчурулика от балкона на многоетажен панелен блок  с медното си гласче  сладникаво момиче към възлюбения си.

Ммм – да… Класика в жанра. Пичът си е уредил среща с готиното маце, което е успял да свали след няколко месеца ухажване на всевъзможни места и изтощително кибичене в чата на Фейсбук до ранни зори, но сега ще му се наложи стоически да почака не 5, а поне 5 x 10 минути в кучия студ на късния ноември. Няма и как да го поканят да я изчака вътре, като в американските филми, ръзбиръш ли, защото татко Барбарон е горе, сърдит и мрачен, сякаш някой му е изял попарата. И на пича не му остава нищо друго, освен да подсмърча в студа и да мърмори – „Аре, бе, к’во напрай тая мойта, уж само пет минути беше, а аз тука вече корени хванах.“.

Напълно го разбирам. За това смятам да му обясня откъде идват този когнитивен дисонанс и диаметрално маниакалната колизия между думи и действия.

1) Гаджето му е капризна лигла и кифла, която егоцентрично може да си пудри носа до „грабването“, да речем, и изобщо не милее за него, клетника, оставен да виси като марсол от носа на пъпчив трол.

2) Повечето хора възприемат израза „пет минути“ като синоним на „след малко“, „ей сега“, „след известно време“, с което целят да притъпят неспокойствието на чакащите ги и да успокоят подсъзнателното си чувство за вина, знаейки, че закъсняват неоправдано.

„Пет минути“ се е наложило като стереотип, но аз лично винаги се вбесявам, когато ме помолят за пет минути толеранс или изчакване, защото знам, че „пет минути“ може да означава неопределено дълъг период във времето, в зависимост от това, кой и в каква ситуация използва израза. Ще ви дам един хипотетичен и малко неприличен пример – пет минути вътре в тоалетната на крайпътна бензиностанция със запек са относително малко време, но я заемете мястото на онзи нещастник, който чака пред същата тоалетна кабинка с разстройство за пет минути, ъъъъ!!!

И откъде изобщо се е пръкнала бройката пет? В английския език изразът си има свой по-коректен еквивалент – „а few minutes“, но съм сигурен, че и там ползуващите го злоупотребяват с него. Да не би петицата да е свързана с петте пръста на всеки от крайниците ни? Най-вероятно да, защото от зората на човечеството броят на пръстите е служил на рода Хомо сапиенс за броителна система.

Ако сте съпричастни на гореизложените възмущения, Ва моля, правете като мени – вместо „идвам след пет минути“ се опитайте да калкулирате колко точно ще се забавите и го съобщете с математическата акуратност на дълбоко дремещия във вас дух на  Димо Падалски, например.

Разгадахме загадката, довиждане, лека нощ и доскоро. Ариведерчи 😉

П.П. Милооуууу, идвам точно след 2 минути, 38 секунди, 17 стотни и 9 милистотни.

Президентът на Галактиката

Реклами

А, ко речи? Кажи баба тенкю! Ко, не!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s