5 ЛЕВА, МА Ш’А МА ФАНИТИ ЗА ШМАЙЗЕРА

 

Посвещава се на всички плебеи, изпитали на свой гръб какво е да си
втора класа човек в собствената си държава.

И тази година ти се налага с фамилията да посетите родното Черноморие.  Лично предпочиташ да спестиш някой лев за нова плазма като останеш в уюта на домашното Терасоморие, но домочадието не ти дава мира и иска на моренцееее… И то в Халкидики.

За почивка в Гърция обаче пари с жена ти нямате. Няма и да имате с тази работа и местожителство, дето ги имате. Не можеш да убедиш половинката и челядта си, че на планина ще прекарате къде-къде по-добре. Затова накрая склоняваш на горещите молби на децата и казваш своето мъжко – ДОБРЕ, но пак сме на Черното море.

Гледал си телевизия наскоро, чел си вестници или поне си цъкал из фейсбук, и се сещаш за престрелката на мутрите в Слънчев бряг. Това те кара да пропуснеш традиционните евтинджос бунгала в Несебър. Семейният съвет зачерква от списъка още няколко варианта – Созопол, Каваци, Приморско – мирише, комари, скучнооо.

Изборът пада върху перлата на северното Черноморие – Златните песоци. Сред нароилите се обяви в интернет си намираш що годе прилична квартира на малко по-неприлична цена  и отпътувате към избраната дестинация. Остава само да си прекарате добре. Enjoy!

Да, ама не!

Първите ти ядове идват още с пристигането – чудиш се къде да паркираш семейното возило. Разни мутреещи се главанаци са окупирали с частните си паркинги декар и половина площ, и ти искат скромната такса от по 5 лв. за всеки час. Пренебрежително ги отминаваш, казвайки си предпазливо под носа: 5 ЛЕВА, МА Ш’А МА ФАНИТИ ЗА ШМАЙЗЕРА!!!

С триста зора намираш  скътано местенце до крайпътните шубраци, но упражнението ти по паркоконквистадорство ще се повтаря всеки път, когато решиш да мръднеш с колата извън курорта. Например до Аладжа манастир, където между другото пак искат по 5 лв. и пак близките ти са принудени да се срамят от фамозния ти шмайзер.

Чисто и просто работата с паркинга е такава, че винаги ще се появи друг някой завалия, който ще заеме скътаното от теб паркомясто и айдееее –  наново търси. Сещаш се, че има начин го запазиш, но за жалост не си си взел бронежилетката. А, да – не носиш  и прякор на зеленчук или зрителен орган.

Нищо, има време за радикализация. България тепърва ще пропада. Догодина-до амина може и да влезеш в някоя паравоенна пропутинистка ултра хъшлашка организация, громяща народните врагове, и тогава, след много гръцка музика и бой, ще покажеш на отговорните за твоите неволи  Бойко, Доган, Делян, Местан, Цецо, Мецо, Цецка и Сие, че това, дето си им намислил, е Спартаааааааа.

Така, не ти стигат кахърите с паркинга, ами и туристите ходят по улиците, като че ли са от рода Маклауд. То вярно и че никъде няма свестни тротоари, ама сега в шофьор-убиец ли искат да те превърнат, аааа?! Аман!

– МръднитИ леко в лево, уе, папагали – подвикваш ядосано с мекия си акцент, но напразно. Всички говорят на чуждоземски, а ти си монолингвист от Тракия.

„Ново двайсе“, даже двайсе и пет лева ти искат на претъпкания плаж за пакет от услуги: концесионен чадър, два шезлонга, масичка и разни дунапренчета.

Всички места за свободно плажуване (демек с твоя си old fashioned чадър и хавлии от битака) са изтикани най-отзад на плажната ивица от пясъчните спекуланти и бедните ти братя българи там са толкова наблъскани, че всяко по-рязко движение, залитане, невнимателно зазяпване ги завира в гъза на плажуващия им съсед.

Едва-едва се навиваш, заради дяцата (че да не им прилошее от теснотията), да дадеш пустите му 25 лв. на цигането, дето събира парите за чадъри, но отново те спира автоматичният механизъм на плебейска трезвост. Това е акуратно описаният ценоразпис от близката табела, прокламиращ, че се доплаща по 5 лв. за всяко дюшече на шезлонгите, което се явявало нещо като екстра само за vip-ове.

К’во – 5 ЛЕВА, МА Ш’А МА ФАНИТИ ЗА ШМАЙЗЕРА!!!

Гневен тръгваш към плажа на нудистите, който пък по разбираеми причини е изолиран чак най-накрая, до скалите. Жена ти те упреква в сократовското престъпление – развращаване на младежта, но ти я ингорираш с контрааргумента, че поне така Младши ще позяпа голи каки и това ще се превърне в неговия сефте урок за „птичките и пчеличките“ с първа тема –  анатомия.

По прекия път за нудисткия плаж се минава през бившата резиденция на бай Тошо и УБО, където са отсядали високите гости на соц режима. Сега му викали Ривиерата. Наконтено  охранителче ви спира още щом  разпознава сломените ви осанки на български плебеи, докато покрай вас необезпокоявани преминават тумби въздебели германци и руснаци, снабдени с валута, гордост и доволство от високия си покупателен имидж насред бедния ни ценови стандарт.

– Не може да минете от тука. Заобикаля се на триста метра по шосето. – тежкари се протеиновият бабанко насреща и важно-важно засуква якичката на ризата си.

Обясненията, че сте тръгнали по напряко, заради децата, не минават. Чужденците си плащали, и ти трябвало да кихнеш в джоба на олигархията. Искат ти 35 лв., за да влезете и да топнете краченца в заграбената част на плажа от престъпниците на прехода.             С робско озлобление заобикаляш по шосето, където на свой ред се превръщаш неволно в непредпазлив наследник на рода Маклауд.

–  5 ЛЕВА, МА Ш’А МА ФАНИШ ЗА ШМАЙЗЕРА!!! – така с бясна ярост отговаряш на мазния хазяин, който е дошъл вечерта да ти поиска курортната такса.

– Аз на един плаж не мога да отида като хората, ша ми иска тоя тюфлек 5 лв. – не спираш канонадата от мърморене пред жена си, дълго след като подплашеният хазяин си е отишъл с празни джобове.

Ден първи, втори, трети, пореден…

Излизате на разходка привечер с фамилията. Очите ти не спират да шават по разгологъзените изкусителки –  нордическите нимфи, чиито крака са дълги като деня, а шортичките  – къси като нощта. Някои от чуждоземките ходят така съблазнително, като че да имат котарак в гащите. Добре че жена ти се е разсеяла с накачулените по магазините парцалки и лустросани джинджурии.

Амбулантните търговци са разпънали сергиите си по цялата главна улица и движението е затруднено. Един нагъл тип ти предлага на някакъв странен език селфи стик. Почва с 10 лв., но щом разбира, че сте български плебеи, веднага сваля на 5 лв. На устата ти е дежурната реплика, но в него разпознаваш сина на комшията Петко и му прощаваш мерзостта.

От вси страни по дюкянчета и витрини те гледат ококорени странно жълти играчки, приличащи на флаконите от корекомски яйца. От децата разбираш, че това са Миньоните. Явно китайците са произвели по 5 такива жълтурковци на глава от световното население и сега са ги пласирали на пазаря. Два-три бръзи шамара ти помагат да приглушиш детските вопли за плюшен миньон с десетократно надута цена.

Българската реч в Златните песоци е дефицитно явление. Чуват се предимно подвиквания на немски и руски, чува се и тук-таме по някой юдеин или арабин да нечленоразделничи  – халя-хуля, халя-хуля.

Децата ти са гладни, а  иностранните фарфалаци около ви не спират да мляскат мазни дюнери. На дяцата, естествено,  им се прияжда. Диетата със сандвичи  е втръснала на всички ви, но няма как – бюджета вече е в дефицит. Пак се почва с реването. Съжаляваш гладните си гарджета, но дюнерът с най-малък размер  струва, не 2, не 3, не 4, а точно 5 лв.

– Ша мухаш принцеси с кайма, моето момиче, по-здравословно е, пък и тая фурничка за к’во си я носим чак от къщи. Я виж батко ти к’ъв юнак е станал само от нагъване на филии с лютеница. Т’ва дюнерите са арабски боклуци, кой знае к’во слагат тия неверници  – дай да се приберем в стаята, че да опиташ от био доматите на баба ти. Цяла щайга ни е пратила, женицата.

Викачите на заведенията са повече от любезно сервилни  спрямо чужденците.

– Please, welcome to our restaurant; Willkommen…; Добро пожаловатъ…

Заговорят ли те, и стане ли ясно, че сте българи, бързо охлаждат куртоазията и не си дават много-много зор да те привлекат като клиент. 

– А,ъъ, българи сте!!! Хъмм… Да знаете, че не сервираме цаца…

Явно до болка са им познати реакциите на нашенци от калибъра на „5 ЛЕВА, МА Ш’А МА ФАНИТИ ЗА ШМАЙЗЕРА!!!“. 

С облекчение напускаш Златните песоци и се заканваш догодина да купиш надуваем басейн за къщата на село, където да изкарате незабравима почивка, далеч от родните морски търгаши и наглите мутри. Далеч от унижението да си втора класа човек в собствената си държава.

Преди да заспиш, тайничко в мислите ти се прокрадва желанието да си на мястото на онези германци и да си се прибрал не в задуха на панелния жилищен клонинг, а в санирана северноевропейска  държава за първа категория хора.

Президентът на Галактиката